Доктори X. А л и у л о в Та ризчи — ф алсаф а фанлари доктори А. А Х м ед о в

м утахассислари том оиидан 
тайёрланган булиб,
м;:взулар ва уларнинг м уаллифлари цуйидаги тартибда берилган:
Академик М. М. Хайрулласв: Кириш, I бобнинг 1, 6, 8 цисмлари
ва хул оса ^исмн; ф алсаф а фанлари доктори J М . Усмонов J, ф. ф. я .
[М. А б д у р а су л о в ! 2; ф. ф д. О. Ф айзуллаев. 3, 4; ф. ф. н. Ш. Б обохо-

---

ков: 
5; ф. ф. н. Р. Б а х о д и р о в : 7; ф. ф. ц. А, Ш а р и п о в : 9; ф. ф. и 
Р. Б а х о д и р о в ва А. Ш а р и п о в : 10; фнл. ф. н. У. У в а то в : 11; ф. ф. д. 
И. Ж у м а б о с в : 12, 15; У з Р Ф А м у х б и р а ъ з о с и М. Б а р а т о в
в а
фнл. 
ф ан . н. О. У смон ов: !3; ф. ф. д. Р. Н. Н о с п р о в : 14; ф. ф. д. X. Али- 
ц у л о в : 
II 
боб н и н г 1, 4, 5; ф. ф. н. М . К о д и р о в 2; а к а д / И. Мумннов ' 
в а ф. ф. 
д. О . 
Ф а й з у л л а е в : 3, ф. ф. д. М. О р и ко в : 6; ф. ф. д. М. Ну- 
р н тдин ов: 
III 
бо бнинг 1, 2, о; ф. ф. д. А. А л щ у л о в : 4; Д . Н и гм о н о в а : 
5; ф. ф. д. И. Ж у м а б о с в . ф. ф. н. К о б у л о в : б, 7; ф. ф. н. С .Й у л д о ш е в :
1 \ ‘ бобни нг 1; ф. ф. д. 
Б о х и д о в : 2, а, б, в; ф. ф. н. 3. Э ш ыуро- 
дс-ва: 4.
4

---

к и р
и ш
Узбекистонда ф а л с а ф и й ва ижтимоий ф и к р ла р н п нг р и ­
в о жл а н иш и ж а м и я т
ма да ният и, м а ън а ви й х а ё т шш н г
т ар а к к и ё т и б илан узвий борлик; ва у з ок т а р и хг а эга.
К а д им ги д а в р д а н б ош л а б Урта Осиё х а л ^ л а р и хаё- 
тнда дех ^ои чи л и к ва ч орва чнлик му^им 
роль уйнаб 
келди. Дех ^ о пч н ли к суиъий сугоришнинг р и в о жл а ни -
шига олиб kc.ii/ui, бу эса, у.ч напбатпда, супъий сугорув 
п мшоотларшш ц ур
11
ш зар урпятппн кслтириб чш^арди. 
Урта Осиёда йирик сугорув 
к а н а л л а р ш ш н г
в ужу д г а 
келиши ва уларнинг ат р офи д а о д а м л а р н и нг истш<омат 
ж о н л а р н ш а к л л а н и ш и э р а м и з д а п олдннги V I — V аср- 
л а р г а тугри келади. Сиёсий ж и х а т д а н бу д а в р л а р Урта 
Осиёда биринчи д а в л а т ч и л и к н ин г ш а к л л а н и ш и ва ерлн 
х а л
1
\нишг эронлик а х ом ан ий л арн ин г босцинчилик снё- 
сатига ц а ршн к ур а ш и б ил ан х а р а к т е р л ан ад и. Кад имг и
ё дг ор л н к л а р д а Урга Осиё х а л к л а р и т у р а рж ой л ар и ни нг
помп б ил ан б ог ли ^ х ол да х о р а з м л и к л а р (Амударёнинг 
К у й и
окими), сугдиёнлар ( З а р а ф ш о н водийси), бактрий- 
л а р («Кундуз» д а р ёс и а тро фи д а г и водий), ма рги ё пл ар 
(Мургоб водийси) ва б о ш ^ а л а р деб а т а л г а н л а р .
Б у в о ди йл ар да утрок дехконч ил ик ш а кл ла н иб , шу 
ж о й л а р д а м а да ни ят н ин г б ошл ан г ич м а р к а з л а р и в у ж у д ­
га к е ла б ошл аган. Э р а м и з д а н олдин V асрнинг бошида 
Урта Осиё Эром т а рк иб и г а ки ра р ди ва бу е р л а р д а зар- 
д ушт и йл ик дини кенг т а р к а л г а н эди. Э р а д а н олдинги IV 
а с р л а р д а Эрон ва Урта Ос иё да Ма к ед онс ки й иошлнк 
юнонларнинг ^ у ж у м л а р и н а т и ж а с и д а к а т т а у з г а р и шл а р
б^либ утди, лекии Урта 
Осиё х а л к л а р и
ма да нияти,
з а р д у ш т и й л и к уз хусус ия тларини с а ^ л а б колди.
Сунгги а с р л а р д а аста-секин 
х у на р м а нд ч и л и к шш г
т урли ш а к л л а р и р и во ж топди, са вдо кучайди, м а да ни ят
ва с а н ъ ат ша к л л а н д и , а р а ми й ал и фб оси кириб келди

---

ва ёзув тар к а л д и . Урта Осиё х ал ц л ар и н и н г о г за к и ижо- 
дн т а р а в д и й этиб, ф ол ькл ор а с а р л а р и в уж уд га келди. 
Чунончи, Т ^марис, Ш и р о к
к а к й д а г и
достон лар 
шу 
д аврни н г м а^сули ди р. Б у д остон ларн и ^а д и м г и юнон- 
л ар н и н г « И л и а д а »
ва «Одиссея» 
д остон л ари
бил ан
К иёслаш мумкин. У л а р д а в а т а н п а р в а р л и к , ж а с у р л и к , 
са д о ^ а т , озодлик, м у с т а к и л л и к роялари к у й л ан ад и , аёл- 
л а р б и л ан э р к а к л а р н и н г ^ ар т о м о н л а м а тенглиги таъ - 
ки д ланади .
С питам ен в а Т у м а р и с х ац и даги достон У рта Осиёда 
икки асрча ^ укм рон л и к ^и л ган а х о м а н и й л а р д а в р и г а
оиддир. Б у н д а ерли х а л ^ л а р н и н г
Эрон п о д ш о л а р и га 
^ а р ш и кураш и, а ё л л а р н и н г к а ?фамонлиги в а р а л аб ас и
куй лан ад и.
Чупон Ш и р о к ^ а ц и д аг н достонда унинг Д о р о бош- 
чилигидаги кушинни сувсиз са.\ро и чкари си га б о ш л а б
а л д а г а н и ва бу билан уз ватан и ни
с а к л а б
колгани 
ки коя килинади.
Бу д о с т о н л ар д а уш а 
д ав р ахлоки й онги, и ж тим оий 
т а ф а к к у р и д а р а ж а с и уз ифодасини топган.
Сунгги а с р л а р д а сосонийлар д а в р и д а в а мелодий VI 
а с р л а р д а Эрон ва Урта О сиёда за р д у ш т и й л и к кучайди 
ва ^у к м р о н л и к д а р а ж а с и г а кутарилди . У ф а к а т дингина 
булиб к о л м а й , б а л к и д у н ё к а р а ш
м а в к еи га э га булди 
ра турмуш , ахл ок, а д а б и й и ж о д д а
иф одаси ни топди.
З а р д у ш т и й л и к Урта Осиё ва Эронни \'з ичига о л г ан
к а тта ^ уд удд а ш а к л л ан д и . Унинг асосий китоби б^л м и ш
О в уста — «Авеста» ,\ам бирд ан и га в уж уд га к е л га н эмас, 
у ас р л а р д а в о м и д а тул д ири б борилди.
«Авеста» У рта 
Осиё 
х ал к л а р и н и н г -кадимги ижти- 
моий-иктисодий, сиёсий, ^укукий, ахлокий, ижтимоий- 
ф а л с а ф и й ф и к р л ар и н и н г му^им 
том он л ари ни
узида
и ф о д а л а г а н асосий ёзм а ё д горли к к исоблан ади .
У м у м а н ,' за р д у ш т и й л и к д а
ж о ^ и л л и к , 
зуравон л ик , 
ту х м а т к а б и ёмон хислатлар. к о р а л а н а д и , соф к^н ги л ли
булиш, хиёнат ки л м ас л и к , с а в д о д а бир-бирини а л д а - 
маслик, ^ а к о р а т к и л м а с л и к каби
ф а з и л а т л а р тарриб 
этилади. З а р д у ш т и й л и к тан а ва 
ж он н и б ир-биридан 
а ж р а т а д и , ж о н ул м ай д и , у т а н а ул и м и д ан су-нг осмонга, 
нариги д унёга утиб а б а д и й л и к к а ай л ан ад и .
«Авеста» д а т аб и ат, яъни осмон, сув, Ер, уни $ р а б
ол ган ж и с м л а р ва ж а н н а т к а к иДаги ^укм рон тас ав вур- 
л ар , у л а р н и билиш й у лл а р и ва в о си тал ар н тугрисидаги 
т у ш у н ч а л а р уз ифодасини топган. 
Ш унингдек, 
унда
б

---

ти бб и ёгга, и ж ти м ои й з^аётга, инсон 
м у н о с а б а т л а р и г а
оид турли т а с а в в у р л а р .\аки да х;ам м а ъ л у м о т л а р м а в ­
ж уд.
У ндаги инсоният ри вож ин и нг турли д а в р л а р и >^а^и- 
д аги ф и к р л а р ^и зи ^ а р л и д и р . «Авеста» д а биринчи одам 
И и м а д а в р и олтин д ав р ва б ах т-с ао д ат д а в р и б^либ, 
у н дан боищ а о д а м л а р т а р ^ а л г а н . И кки нчи д а в р г а яхш и­
л и к б и л ан ём онликнинг ку р а ш и хосдир. Учинчи д ав р — 
бу к е л а ж а к б^либ, ун да я хш и л и к ём онлик устидан 
?а-
л а б а
1
^илиши керак. З а р д у ш т и й л и к д а ж а м и я т н и н г турли 
табак^алари, у л ар н и н г инти ли ш лари , тинч оила, мехнат 
килиш , с о гл и ^ -с а л о м а тл и к м а с а л а л а р и кенг а к с этган.
«Авеста» д а ^ а р а к а т , р и в о ж л а н и ш ях ш и л и к худоси 
Ахур М а з д а ва ём онлик худоси Ахриманнинг к ураш и ва 
яхш или кн и нг енга бориши ш а к л и д а и ф о д а л ан ад и .
Урта О сиёда ц у л д о р л и к э р а м и з д а н олдинги биринчи 
аср ва эрам и зн и н г бош лан гич а с р и д а т а р а а д и й этиб, 
у I I — III ас р л а р га келиб нн^ирозга юз тутди ва $з урни- 
ни ф еод ал м у н о са б а тл а р и г а б уш ати б бера бош лади. Бу 
иш^нро;) зар д у ш ти и л и к пчида янги oi^hm Моний таъ- 
лпм отш п ш г кучаишпига олиб келди. Моний (216— 276) 
ул
д аврин и нг билимдон кпшиси булиб, ар а м и й ва фор- 
снйда ахлокий ва диний м а в зу д а
бир неча 
а с а р л а р
я р а тд и (б ул ар б изгача етиб к е л м а г а н ).
Моний т аъ ли м о ти зар д у ш ти й л и к н и н г 
я хш и ли к -ва 
ём онли к т а ъ л и м о т и га
ас о сл ан ган
булиб, д у ал и с ти к
х а р а к т е р г а эга. У ^зининг б ош лангич д е м о к р а т и к рухи 
би л ан ф еод ал м у н о са б а тл а р и
т а л а б л а р и г а мослаш и б
б ораётга н ^укм рон за р д у ш т и й л и к м а ф к у р а с и д а н ф а р ц
1
^илар эди.
Моний т аъ л и м о ти кенг 
х а л к ом м а си
м а н ф а а т и г а
мос келар, шунинг учун хукмрон м а ф к у р а н и н г норози- 
лигини ^ у з г а т г а н эди. У з а р д у ш т хукм рон ру^он и йлари
том ои и дан ж а з о л а н д и . М оний т а ъ л и м о т и ф ао л ^ а р а к а т
эмас, сустлик у с у л л а р и г а
асосл ан ган и учун с^н гро^ 
х а ё т д а н воз кечиш, пессимизмни та р ги б
1
^ила б ош л ад и
ва м а й д а с е к т а л а р г а булиниб кетди. М он ий чили к маз- 
д а к и з м таъ ли м оти н и н г келиб чи^иш ига к а т т а таъсир 
к^рсатди.
Ф ео д ал м у н о са б а тл а р и н и н г р и вож и х а л ц ахволининг 
о ги р ла ш у в и , т урл и зи д д и ятл ар н и н г 
кучаюви, норози- 
ликни н г ошиши, синфий ц а р а м а -^ а р ш и л и к л а р н и н г ошиб 
бориш ига олиб келди. Б у з и д д и я т л а р э р ам и зн и н г V—
VI а с р л а р и д а ф е о д а л сиёсати ва зу л м и га ^ а р ш и булган
7

---

д ин и й- фал са фий оцим ва з^а ра к а т— м а з да к и з м и и в у­
ж у д г а келтирди. Бу з^аракат 
з а р д у шт и й л и к к а ^ а р ш и
булган т а ъ ли мо тн и нг асосчиси М а з д а к номи б ил ан
6
o f
- 
л шу щ р . У сосонийларга ^ а р ш и дех д онл ар х а р а к а т и г а 
бошчилик ^ил г ани учун ж а з о ла н г а н .
М аз д а к и з м и жт и мо и й- ф а л са ф ий та ъ ли мо т и я хш и л ик
ва ёмонликнинг, ё руг ли к ва зу л ма т ни н г ку р а шу в и ха- 
цидаги д уа л ис ти к т а с ав в у р г а асосланади. Унинг т а ъ ­
лимоти буйича т а б и а т сув, олов ва ту пр оцдан т а ш к и л
топиб, у ла р н и нг ^уши лу в и и жобий ва са лбий з^одиса- 
л а р г а олиб келган. Бу хдци са л ар кур аши п ир ов ард и да 
я х ши л ик ёмонлик, з у р ав о н л и к устидан г а л а б а цилишн 
керак.
М а з д а к и й л а р уз ижтимоий 
д ас т у ри д а 
ж а м и я т д а
х ам м а н и н г б а рч а с оха да тенглиги 
з^ацидаги 
фикрни 
олг а сураднлар. Бу М а з д а к т а ъ л п м о т и ш ш г халк; оммаси 
ичнда кенг т а р ц а л п шп г а олиб келди. Б у т а ъ л и м о т з^аё- 
тин бу ли ши г а ц ар ам а й , унинг а д о л ат си з ли к ва зу лмг а 
к а р ши ц ара т ил га н и, т инчликка ч а^ и р иши уз д ав р и учун 
ижобий азфмия т касб этди. М а з д а к т а ъ ли мо т и халцнинг
т а ш к и боскинчнл арг а ц а р ши мус т а ц ил ли к учун кура- 
ши г а ка тта таъсир курсатди.
VII а с р л а р д а Урта Осиёга 
а р а б л а р
босцинчилик 
б ил ан кириб Кела б о шл ад ил ар . Ш ун и з^ам ай ти щ ке-' 
ракки, а р а б л а р томонидан Урта Осиё ерл ари н и нг босиб 
олиниши осон кечмаган. М а ^ а л л и й х а л к л а р уз муста- 
^ и л ли к л а р и учун каттик; к у р а ш олиб борганлар. А р а б ­
ла р босцинчнлигига ц ар ши ц а р а т и л г а н С у м б ат м а кголони (755), Абу Му сл и м з^аракати 
( VI II 
асрнинг 
30—40 й и л л а р и ) , М у ц ан на ^узголонн, Б о бе к р а ^ б ар л и-
гидагп х а л к х а р а к а т л а р и фи кримизнинг дал ил и д нр.

---