Доктори X. А л и у л о в Та ризчи — ф алсаф а фанлари доктори А. А Х м ед о в



Download 8,71 Mb.
Pdf ko'rish
bet14/130
Sana03.07.2022
Hajmi8,71 Mb.
#736396
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   130
Bog'liq
Ўзбекистонда ижтимоий-фалсафий фикрлар тарихидан лавхалар. Хайруллаев М.М

f 3
ичига о л а ­
ди. 
Уи
р а д а м л и санок ти зимид а б а ж а р и л а д и г а н турт
29


а м а л н и н г .^ар бири ^ а ^ и д а г и ^ои д а оддий алгоритм- 
л а р д а н булиб, Х оразмий том он и дан т а ъ р и ф л а н г а н . ?^о- 
зирги зам он электрон а в т о м а т и к ^и соб л аш м а ш и н а л а р и
я р а ти л и ш и д ан анча и лга р и р о ц «алгоритм» туш унчаси 
ва а л гори тм и к ^и со б л аш маш инаси ни н г умумий чизм аси 
и ш л аб чик;илган ва а н и ^ л а н г а н эди.
Хоразмий м а те м а т и к а с и ^ ац и д аг и а с а р л а р . Х о р а з ­
мий ижодини урганиш , тар ги б ^н лиш ва унинг илмий 
к а ш ф и ё т л а р и д а н
ф о й д а л а н и ш бораси д а 
куп и ш л ар 
к^илинган.
Х оразмийнинг м а т е м а т и к гоял ари н и унинг в атан д о- 
ши Беруний, Ш ар ц о л и м л а р н д а н ан -Н а с а ф и й ривож - 
л а н тн р д и л ар . А лгебра и ж о д к о р и д а н
уч ас рча кейин 
я ш а га н олим У мар Хайсм « А л ж а б р в а л -м у ^ о б а л а м аса- 
л а л а р и н и ечиш х а с и д а » китоб ёзиб, Х оразмий м а т е м а ­
тик таъ ли м оти н н кенгайтирди. М и срл ик м а тем ат и к Абу 
К ом и л 
а с а р и д а Х оразмий номини ти л га олиб, к в а д ­
р а т т е н г л а м а л а р н а зар и яс и н и р и в о ж ла н т и р а д и . М а ш ­
хур м а т е м а т и к Абул В аф о узининг геом етри яга багиш - 
л а н г а н ас ари га Х оразм и й « А л ж а б р » и д а г и
геом етри я 
булимини киритиб, унинг го ял ар и н и та р ги б цилади.
П и з а л и к Л е о н а р д о де П и зе XII ас рда «А б ака кито- 
би» ни ёзиб, Х оразм и йн и нг 6 т е н г л а м а л а р турини изох- 
лайди.
Х оразмий м а т е м а т и к таъ ли м оти н н ифодаловчи фан 
й уналиш и XII а с р д а
Е в р о п а д а а л х о р а з м и ёки а л г о ­
ритм номиии олади.
А л гори тм га б а г и ш л а н г а н а с а р л а р , аввало, лотин 
ти лида, сун гра бош ца т и л л а р д а н аш р этнлади. П 3 5 — 
1153 йнлл ар ч а м а с и д а «А малий а р и ф м е т и к а д а н Алго­
ритм китоби» т а р ^ а л г а н . Уни тол ед ол ик Йонн тузган 
булса ке рак, д еган тахм ин бор. Я на бир китоб: « М а ­
гистр А. томонидан тузи лган А л хоразм ни н г астроном ик 
сан/ьати х а ^ и д а г и китоб» 1143 йили эъл он ^илинган. 
Бу м а т е м а т и к А. нинг исми номаълум .
X I I I а с р д а О к сф орд ва П а р и ж у н и в ерси тетлари да 
м а т е м а т и к а ва астр о н о м и я д а н д а р е б ерган С акроб оск о 
«Оддий алгоритм» асари ни чоп этган. Б у китобга 1290 
йили д а н и я л и к олим Ингверсен ш а р ^ ёзган.
Хоразмий ка ш ф и ёти га б а г и ш л а н г а н у н л а б а с а р л а р
XX аерга 
1
^адар Европани н г 
турли
м а м л а к а т л а р и д а
т урли т и л л а р д а бир неча бор наш р этилган.
Г еом етрияни Е в к л и д к а ш ф
этганлигини, ноевклид 
геом етри ян и Л о б а ч е в с к и й яра тган л и ги н и , 
химиянинг
30


асосий н а зар и яс и б ^ л гаи д ав р и й системани М енделеев, 
нисбнйлик н азар и яс и н и Эйнштейн, т е н г л а м а л а р н а з а ­
рияси си ф ати д а ал ге б р а н и ал -Х оразмий к а ш ф этганли- 
гини бутун ж а д о и тан олади.
Х оразмий а с а р л а р и XII аср Европа м а т е м а т и к а м
учун 
р о я в и й
х ази н а булиб х и зм ат цилди, ун га муста,\- 
к а м зам и н в а илмий о з у ^ а берди. Х оразмий арифме- 
ти каси ва ал геб раси туш ун арли , услуб ж и ^ а т и д а н р а ­
йон ёзи лган л иги ал геб р а фанининг кенг т а р ^ а л и ш и н и
осонлаш тирди.
Е в р о п а д а Уйгониш д а в р и а р а ф а л а р и д а а р а б т и л и ­
д а ёзилган а с а р л а р н и лотин ти лига т а р ж и м а р^ила бош- 
л а д и л а р . Т а р ж и м а ь^илинган а с а р л а р ор а с и д а Европа 
м а т е м а т и к л а р и г а бевосита ва кескин таъ си р цилган- 
л а р и Х оразм и й ва Ф аргоиий р и со л ал ар и д и р . Хоразмий 
а с а р л а р и лотин ти лига т а р ж и м а
ц ил и ниш идан таш - 
i^apn м азкур а с а р л а р н и н г бутун-бутун б о б л ар и Европа 
м а тем ат и к л а р и н и н г к и то б л ар и га киритилди.
М у х а м м а д Хора.чмин па Ш ар ^ н и н г боищ а о л и м л а ­
ри ь;исца ф урса тд а 
б а ж а р г а и илмий и ш л ар 
Европа 
о л и м л ар и томоиидан уч а с р д а н зи ёд в а ^ т ичида j/зл аш - 
ти рил д и ,— деб ии;рор б у л а д и немис м а т е м а т и к а тарих- 
шуноси Цейтен.
Е вропа 
м а м л а к а т л а р и г а д а с т л а б к и тригонометрик 
м а ъ л у м о т л а р н и берган олим инглиз А д е л а р д булиб, 
у 1126 йили Хоразмийнинг тригоном етрик ва астроно­
мик ж а д в а л л а р и н и лотин тилига т а р ж и м а
1
\илган.
У мум ан Illapi^ м а те м а т и к а с и
Е вропа о л и м л ари га , 
бир томондан, уз к а ш ф и ётл ар и и и у за т г а н булса, иккин- 
чи томондан, грек, бобил, ^инд, суриёний илмий мерос- 
л а р и д ам Е в р о п а г а в а ж а ^ о н г а шу Ш а р ^ ад аб и ёти
о р ц ал и та р ^ а л д и . Ш ун д ан
кейин Е в роп а ол и м л ар и
ф аннииг м у с тад кам зам и н и га эга булд и л ар. Х оразмий 
а с а р л а р и н и н г х а л ^ а р о аха м и яти я н а шундаки, у Г р е ­
ция, Бобил, Сурия, ^и н ди стои , Урта ва Я ^и н Ш а р ^ м а ­
т ем ати к ас и
билан
Е вропа 
м а те м а т и к а с и
у р тас и д а 
воситачи ролини .уйнаган. Ана ш у воси тач ил и к туфай- 
лигина 
Е вропа ол и м л ар и
оригинал а с а р л а р
я р а т а
б о ш л а д и л а р
ва м а т е м а т и к а я н а д а
р и в о ж л а н а б о ш ­
лад и.
М аш хур 
ф р ан ц у з олими П. Т аииери 
(1843— 1904) 
айтган эди: «Хоразмийнинг а с а р л а р и Г а р б д а Kjm 
вщ т
ар и ф м е т и к а со^аси даги янги ка ш ф и ё т л а р н и н г м а н б аи
булди, шунинг учун ^ам Хораз-мий номи Е в р о п а д а аб а-
31


д и й ла ши б кол га н». Фа н тарихшуноси Д. Сартоннинг 
эътироф этишича, а л -Хоразмий «уз замонасининг буюк 
математнги, агар кенгрок, ц арал са , х а м м а з а м о н л а р н и н г
энг мухим м а т е м а т ик л а р ид а н бирн», Д. Смитнинг ай- 
тишича, «Хоразмий — к а тта илмий гениал шахе».
Хоразмий ка шфи ёти та^ ли ри нн н г яна бир 
м у хи м г о ­
моня
шундаки, фан ва техникада «ампер», «ватт», «.мен- 
делейнум», «рентген», «кюри», «эйпштеннум» каби тер- 
м и н ла р 
д а т ор ид а «алгоритм» тушунчаси муста.хкам 
урин олди.

Download 8,71 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   130




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish