76
Оғиз б ўи и и т шиллиқ қавати ва лаб касалликлари
ти қ л аш и ш и дараж асида ўтиш идаги ҳолат оғри қси з кечиб ак -
ти н о м и к о з ва захмли ж араён ни кеч и ш и га ўхш айди. Л ек и н зах-
м да и н ф и л т и р а тн и н г м ар к ази й қи см и э р о зи я га учрайди ёки
яраланади. А к ти н ом и козд а эса, ў ч о қ чегараланади, ю м ш аш а-
д и ва абцессланади. Б ундан таш қар и захмда м аҳаллий л и м ф а
тугунлар қаттикдаш ади,
катталаш ади, акти н ом и козд а эса бун-
д ай ўзгариш лар кузатилм айди.
С и л л и ю ги ри к б и л ан акти н о м и к о з д ўм б окд ари (лю пом а)
кенг инф илтрат ҳосил қилади. А ктином икозда и нф илтират қат-
ти қ , к е й и н ю м ш айди ва аб цесслани б оқм а йўл ҳосил бўлади,
натиж ада тезда ч ан д и кд ан и ш кузатилади.
А к ти н о м и к о з оғи з бўш лиғи ш и л л и қ қ о б и қ қаватида ти л -
н и н г ён ва п астки ю засида, лабда ж ой л аш и б , у зо қ вақт
ж ара-
ён давом этса пиоген гранулём ани ва ш ан крси м он п и од ерм и -
ян и эслатади. О қм а йўлидан чиқадиган маълум м иқдордаги гра-
нул яц и ял и модда ҳосил б ўлиш и ж ар аён н и кучсиз, сурункали
кечиш идан ва оғри қн и бўлм аслигидан далолат беради. Л ек и н
п и оген л и гранулём а оёқч а ш акл и д ек ж ой л аш и б о сон қ о н ай -
д и , о ч -қ и зи л рангда этади, ш а н к р си м о н
пи од ерм и яд а эса, я на
тезда ярал ан и б ай л ан а ёки овал к ў ри н и ш л и , қ атти қ те к и с че-
гара ҳосил этади. О қ м а й ўл и н и текш и р ган д а а к ти н о м и к о зд а
ж о н с и з кў к и ш гр а н у л я ц и я л и б ў ш л и қ ва гр а н у л я ц и я б и л ан
тўлган ў ч о қ асосида тўқим а қагги қл аш ган . Бу б елгилар п и о
ген гранулёма ва ш анкрсим он пиодерм ияда кузатилм айди. Б ун
д а н таш қ ар и оқм ад ан аж ралаётган ҳосилада м и ц ел и ёки а к -
т и н о м и ц и т ачи тқи л ари ан икданади.
Ш и л л и қ қ о б и қ қ а в а т н и н г и к к и л а м ч и а к т и н о м и ц и т л а р и
учун қ а тти қд и к, остидаги тўқ и м ал ар
б илан б и р л аш ган ш ил-
л и қ қ о б и қ қ а в а т к у за ти л а д и , ш ун га а с о с а н ш и л л и қ қ о б и қ
қаватн и н г, р ак н и тугунли ф орм аси дан ф а р қ т и ўл ароқ тугун-
л а р н и н г те зл и к б и л ан к а тта л а ш и ш и сези л ад и ва я р а ҳосил
бўлиб о ғр и қ кучаяди. Б ундан таш қар и ракда тарқал и ш я қ и н
л и м ф а тугунлар бўйлаб метастаз кузатилади. Ц и тол оги к ва ги
с то л о ги к те к ш и р и ш нати ж аси га асо сан ҳал қи лувчи таш хи с
қўйилади. А кти н ом и козн и н г таш хисини кл и н и к белгилар; м и к
робиологик,
тер и -ал л ер ги к , ги стологи к тек ш и р и ш н атиж ала-
р и тўла тасдиқпаш и керак. Ш и л л и қ қ о б и қ қават ак ти н о м и к о -
зи ўзига хос қи й и н ч и л и кл ар асосида таш хисланади; аб ц есслан -
гандан кей и н й и р и н г текш и р и л и б нурли замбуруғ ачи тқи си -
м о н л и ги н и , у тўсатдан топ и л ган м и ёки зам буруғнинг
сап ро-
ф итли ф орм аси м и , деган и к к и л а н и ш н и б артараф эти ш зарур.
Б ун и н г учун такрори й тек ш и р и ш ўтказилади.
Ц итологик текш и ри ш актином ицет м и ц ел и н и ва иккилам чи
ф л о р а л а р н и , ш у н и н гд ек, ҳуж айрали та р к и б и н и а н и қ л а б а к
тином ико^ гранулём алар асосли том он л ари н и кўрсатади. Бу
О
пи
fiyuuu/u шилииқ қавати ва лабнинг ўзига хос юқумли хамда паразитар касалликлари
77
текш и ри ш натиж аларига асосан ўрганилмоқца. А наэробдан э к -
мага ё к и
те р м о ф и л га оли н ган да, ўсувчи культура тезда кўпа-
яди, ш унингдек аэроб а к ти н о м и ц е тн и н г ретро культураси а к
тином и коздан д арак беради.
Т ер и -ал л ер ги к р е а к ц и ян и а к ти н о л и зи т б илан ўтказиб ш ил-
л и қ қ о б и қ қаватн и н г а к ти н о м и к о зи н и а н и қ таш хислаш мум-
кин. А ктином икознинг айнан шу ш аклида кўп миқдордаги м ан-
ф и й ёки и кки л ан и ш натиж алари кўринади. А гент сиф атида ак-
ти н ол и зи тда л ей ко ц и тл ар м и гр ац и яси н и н г
сек и н л аш и ш реак-
цияси кузатилиш и аҳам иятлидир. Бу и ккала текш и ри ш л арн и
б аҳолаш да, о рган и зм ни а к ти н о м и ц и тга м уносаб атини и м м у
ноб и ол оги к ҳолати ж иҳатидан баҳолаш зарур бўлади.
А к ти н о м и ко з таш хиси учун ж ароҳатни гистологик те к ш и
риш аҳам иятли, а й н и қ са, қач о н ки касалли к ян ги ҳосилалари
йиғи л аётган и дан б ош л аб текш и р и л аётган ж ароҳатли тўқи м а-
л арда 25-30% ҳолатлардагина акти н о м и ц и т ачи тқи л ари ан и қ -
л а н и ш и м у м к и н х о л о с, л е к и н а к т и н о м и к о зл и гр а н у л ём а н и
а н и қ м орф ологи к кўриниш и ва сурункали ял л и ғлан и ш ж ара-
ён и таш хис учун етарли б елги ларн и кўрсатади. О ғиз ш и л л и қ
қ о б и қ қавати а к ти н о м и ц и ти д а с и й д и к н и , қ о н н и т е к ш и р и ш ,
а к т и н о л и зи т н и н г а н ти ге н си ф а т и д а с е р о л о ги к р е а к ц и я с и н и
ўтк ази ш тўла м аълум от тўплаш учун етарли эмас.
Do'stlaringiz bilan baham: