72
О т з бўш лит ш иллиқ қавати ва лаб касалликлари
л аш да, асосан протез оғиздан олиб қўй и лган д ан кей и н ги ўзга-
р и ш л ар асос бўлади: ал лерги к ўзгариш лар
тезда тузал и ш и н и
кузатам из. А йни ҳолатда б ак тер и о ск о п и к те к ш и р и ш ҳам му-
ҳим аҳам ият касб этади.
Оғиз бурчагидаги кандидоз
(м и к о ти к ёки а ч и тқи си м о н , з а
еда) кўпинча катта ёш ли одам ларда оги з бурчагидаги бурм а
л ар чуқур бўлганда ва прикуси пасайганда (ад ен ти я, ти ш лар
ем ирилиш и, п ротезнинг нотўғри тайёрланиш и) кузатилади. К а
с ал л и к бурм аларда э р о зи я , усти о қ
рангли осон ол и н ад и ган
караш лар пайдо бўлиш и б илан тавси ф л ан ад и . Бир вақтда м а
ц ер ац и я ва л о й қ а л аш га н хира ран г ҳосил қ и л и б , о ги з ш и л
л и к қ о б и қ қавати ҳам ж ароҳатланиш и м ум кин. А читқисим он
о ги з бурчаги ё р и л и ш и д а л аб ё п и л и ш ч и зи ғи б ўй л аб қ и й и н
ф ар қ л ан ад и ган ч и зи қ б и л ан ч егарали ж ароҳатл ан и ш кузати
лади. Ж араён узо қ давом этади ва о ги з бурчагида чуқур ё р и
л и ш бўлса, осон қонайди.
О гиз бурчаги бўйлаб лаб қи зи л ҳ о ш и яс и н и н г ҳам ж ароҳат-
л а н и ш и (кандидозли хейлит) кузатилади. Б ем ор л аб и ва огиз
бурчагининг куйиш идан, қуриш идан ш икоят қилади. Л аб қизил
ҳ ош ияси қи зарган , ш и ш ган , ю пқа кўкиш қалпоқча б илан к о п
л а н га н , ў рн и га чукур м ац е р а ц и я ва унда ю заки э р о зи я ҳам
бўлиш и мумкин.
А читкисим он замбуругли ял л и глан и ш
лабда ва эн га к ости
терисида кўп тарқалган , те з-те з такр о р л ан и б туради ган с тр е п
то к о к к л и и н ф ек ц и яд ан ф аркдан ад и . Б ундан таш к ар и , стр еп
т о к о к к л и я л л и гл а н и ш д а д о и м и й эк с с у д а т т а в с и ф л и , и л м о қ
билан экм а олингандан кейин таш хис а н и к КЎйилади. О гиз бур
чагидаги захм ли папулалар ҳам ач и тқи си м о н замбуругли ял-
л и гл ан и ш н и эслатади. Зах м н и н г ф арқи; ҳосила асо си ҳам қат-
т и қ аа ш га н бўлади ва терида, оги з ш и л л и к к о б и к қавати н и н г
б ош қа соҳаларида ҳам ж ойлаш ади. Я куний таш хис кўйиш ф а-
Кат захм учун сер о л о ги к р еак ц и я ўтк ази л и б , о к те р еп о н ем а
топ и л ган д ан кей и н қўйилади. А ч и тки си м он
замбуругли ж аро-
ҳатларнинг оги з бўш лиғи ш и л л и к к о б и к кавати ва лабда уч
р аш и , к л и н и к кўри н и ш ҳамда л аборатор текш и р и ш л ар нати-
ж аларига асосланади. К ўпинча, караш ю засидан илм окда о л и н
ган воситани м ети лен кўкига бўялган ҳолатда, ой н ага ёки акс
этти рувч и б ош ка ж иҳозга кў й и л и б , м и к р о ск о п д а те к ш и р и ш
қўлланилади. О гиз бўш лигидан замбуруг эл ем ен тл ари н и ш п а
тел б и л ан эртал аб б ем ор ти ш и н и ю вм асдан олдин ва овқат
егандан ёки огизни чайкаганидан 3-4 соат кей и н олинади. О гиз
бурчаги ё к и лабдаги ж ароҳат ўчогидан караш ўткир қо ш и қч а
б и л ан о й н а устига ки р и б туш и ри лад и . А кс эттирувчи тай ёр
ж иҳозга илм окда
олинган элем ентлар куйилиб, ой н ача усти
га 20-30% ли иш кор куйилади. Агар огиз бўшлиғи ш иллик қобиқ
Оп а бўшлиғи ши.ииқ қавати ва лабнинг ўзига хос юқумли хамда паразитар касаллиюшри
7 3
қаватидан караш ол и н ган бўлса, унда и ш қор қуйилганидан 10-
15 д а қ и қ а ўтгач, агар караш қатлам и ёки қалпоқча ш аклида
эл ем ен тл ар ол и н ган бўлса, унда 30-40 д а қ и қ а кейин т е к ш и
риш тав си я қилинад и.
Э л ем ентлар кам м икдорда аникуганса ёки эл ем ен тл арн и н г
бузилиш ҳолатидаги б осқи чи ан и қ п ан са, унда таш хис н о а н и қ
сан.ш иб, улар таш увчи замбуруғлар деб баҳоланади. Кўп м и к
д орд а зам б уруг э л е м е н т л а р и , м и ц ел и я ва қ а л б ак и м и ц ел и я
аниьуханса, унда эл ем ен тл ар паразитлиги тўғрисида Ж . В. С т е
панова, В. М. Л еш ен к о , Л. С. И льченколар тоза оли н ган қонда
C andida туркум ига кирувчи зам буруглар элем ентлари то п и л са-
гина таш хис қуйиш учун асос деб санаш ади. Виз ю қоридаги
м уал л и ф ларн и н г ф и к р и га қўш илм айм из.
К андидозни
Do'stlaringiz bilan baham: 
