Профилактика
асосан оғи з бўш лиғи гигиенасига тўғри риоя
қи л и ш д ан иборат. А н ти б и оти кл ар, к орти костери од лар б илан
д аво л ан и ш о р га н и зм н и , а й н и қ с а , б ол а о р га н и зм и н и кучсиз-
л а н ти р а д и , ш у н и н г учун п р о ф и л а к т и к а м ақсад и д а н и стати н
ёк и л е в о р и н 1500000 Ед д а н к у н и га б е р и л а д и , в и т а м и н л а р
ичиш ва оғизни и ш қ о р и й ч ай қаш тавси я этилади.
Актиномикоз.
К асалли кн и нурли замбуруглар - а к ти н о м и -
цитлар чақиради. А ктином и цетлар б илан оғр и ган л ар н и н г 70%
ида ю з ж ағ-соҳасидаги ж ароҳатлар кузатилади, ш унингд ек, у
одам танасидаги турли аъзо ва тўқ и м ал арн и ш икастлаш и м ум
ки н . О ғиз бўш лиғи ш и л л и қ қ о б и қ қавати нурли замбуруғлар
ж ойлаш адиган ўрин, л ек и н ун и н г бирлам чи ж ароҳати кам уч
р а й д и , ю з-ж а ғ с о ҳ аси а к т и н о м и к о зл а р и 2% ш и л л и қ қ о б и қ
қаватда кўринади.
Ў збекистон, умуман и сси қ м интақаларда яш овч и аҳоли ора-
сида ак ти н о м и к о з жуда кам ҳолатда учраш и қайд этил ган. Л е
ки н т и б б и ё т х о д и м л а р и к а с а л л и к тў ғр и с и д а ту ш у н ч ага эга
б ўлиш лари ш арт деб ҳисоблайм из.
Н урли замбуруғлар оғиз бўш лиғида доим ий ўрнаш иб олади.
У лар ш и л л и қ қ о б и қ қаватида, ти ш то ш л ар и тарки б и д а, тиш
к а р а ш л ар и т а р к и б и д а бўлади. А к т и н о м и ц е т л а р ти ш к ар и о з
бўш лиғида илдиз уч идаги ўчокдарда, ти ш -м и л кдаги паталогик
чўнтакларда, бодом безида, сўлак б ези йўлларида ж ойлаш ади.
Л екин актином ицетларни ш и л л и қ қ о б и қ қаватда ж ой лаш и ш и -
н и н г ўзи касалликнинг ривож ланиш и учун етарли эмасдир.
О ғиз ш и л л и қ қ о б и қ қавати ак ти н о м и к о з - нурли замбуруғ-
л а р н и н г асосий ки ри ш йўли ҳисобланади. Ш и л л и қ қ о б и қ қа-
ватда учрайдиган ш и кастл ан и ш ва ял л и ғл ан и ш л ар к а с ал л и к
н и н г ри вож лан и ш и учун аҳам иятли ўринни эгаллайди. О рга
н и зм н и н г реактивлиги ҳам а к ти н о м и к о зн и н г ри вож ланиш ид а
катта аҳам ият касб этади. А ктином икоз асосан организм да ком
пенсатор ҳолатни п асайиш и кўриниш ида ривож ланади. Б унинг
учун а к т и н о м и к о з келиб ч и қ и ш и д а о р ган и зм с е зги р л и ги н и ,
ўзига хос хусусияти, нурли замбуруғларни такр о р и й ривож ла
ни ш и ва номахсус я л л и ғл а н и ш н и н г й и ри н гл и табиати а к т и
н ом и ко з кучайиш и учун асос яратади.
О ғиз бўш лиғи ш и л л и қ қ о б и қ қавати
Do'stlaringiz bilan baham: |