Оғиз бўшлиш шиллиқ қавати ва лабнинг ўзига хос юқумли ха.мда паразитар кас&ииклари
75
ши хавф ини сақпайди. И ккилам чи актином икозда оғиз бўш лиғи
ш и л л и қ қ о б и қ қаватига яқи н ж ойлаш ган тўқим алардан: ш и л
л и к қ о б и қ қавати ости, тери ости ҳуж айраси,
суяк усти пар-
д аси , ю з-ж ағ суякларидан ш и л л и қ қ о б и қ қаватга ўтиб уни ж а-
роҳатлайди; кўпинча пастки лаб, лунж , тил ости соҳаси, т и л
ни пастки ва ён ю заси ак ти н о м и к о з б илан ж ароҳатланади.
О ғиз бўш лиғи ш и л л и қ қоб и ғи қавати н и бирлам чи а к ти н о
м и коз ида тан а ҳарорати кўтарилм айди, сези ларси з о ғр и қ бел
гилари с е к и н л и к б илан юза ж ой л аш ган ял л и гл ан и ш и н ф и л -
ти ратлари н и пайдо бўлиш и б и л ан бош ланади. Ж араён
пастки
л аб ёк и л у н ж д а ж о й л а ш га н д а , и н ф и л т и р а т а н и қ ч ега р а л и ,
к ў п и н ч а а й л ан а кў р и н и ш д а, ш и л л и қ қ о б и қ ости д а ж о й л а ш
ган тўқи м ага б и ри кад и . Ж араён тил ости соҳасида, ти л н и н г
пастки ва ён ю засида кузатилса, и н ф и л тр ат
ю за ж ой л аш ган
ва тарқал ган бўлади. Ж ароҳат атроф идаги шиллик, қ о б и қ қават
қизил ёки т ў қ қи зи л рангда бўлади. А йрим ҳолатларда ж аро-
ҳат соҳаси бўш аш ган, ш и л л и қ қавати қуруқ ял ти р о қ тусли ранг
б ерад и, к ей и н ч ал и к и н ф и л ти р а т
ю м ш аб боради ва чегараси
ки ч раяди , ш и л л и қ қ о б и қ қават янада тургун рангда туслана-
ди. К асал л и к н и н г бу д аврида нисбатан о ғр и қ сезилади. Ж аро-
ҳат ўчоғи л аб ва лунж да ж ойлаш ганда й и р и н гл ан и ш кузати
лади. Ў чоқ кесилганда б ў ш л и қ \о с и л бўлиб, д аво курси ўтка-
зилса б арча ял л и глан и ш ж араён лари ўтиб кетади.
Ж араён тил остида, т и л н и н г пастки ва ён
том он ю засида
ж о й л а ш с а ш и л л и қ қ о б и қ қ а в а т қ у р и й д и , ал о ҳ и д а к и ч к и н а
оқм а йўллари ҳосил бўлади, улар юзага кўтарилиб сероз ёки
йи р и н гл и -сер о з сую кдик (таркибида м айда қатти қ ҳосилалар
бўлади) аж рала б ош лайди. Б ундай ж араён лар сек и н ва ж о н -
си з кечиш и билан аж ралиб туради. Ш и л л и қ қ о б и қ қаватнинг
ак ти н о м и к о зл и бундай ж ароҳатланиш и ж араёни тарқалм ай д и -
ган хусусияти б илан ф аркданади.
О ғиз ш и л л и қ қ о б и қ қа ватин и а кти м и ко з билан иккилам чи
ж ароҳатл ан и ш ида ўзига хос ж ар аён , яън и чуқур ётган тўқи -
малардан ш и л л и қ қ о б и қ қават том он ж ароҳатланиш и кузати
лади. Ш и л л и қ қ о б и қ қаватдаги ял л и глан и ш ўткир кечади, қа-
ч он ки ш и л л и қ қ о б и қ қават остидаги тўқим алар
билан б и ри -
киш ж араёни юз б ериш ида инф илтират оқм алари жуда тез чан-
д и кд ан ад и (тери ш аклида эса ч ан д и қл ан и ш сек и н кечадиган
ж араён эди). Бунда ш иллик, қ о б и қ қават атроф и қ и см ан е м и
рилади. Ж араён те з-те з йўналиш бўйича янги ш и л л и қ қ о б и қ
қават соҳаларига тарқалади, тўқим алар айрим ҳолатларда то -
гай зичлигигача қаттикдаш ади.
О ғиз бўш лиғи ш и л л и қ қ о б и қ қаватидаги актином икозли жа-
роҳат лун ж д а, т и л н и н г ён то м о н ю засида ж ой л аш са қ а тт и қ
ш анкр ва си л ли волчанкадан
Do'stlaringiz bilan baham: