С Ў З Б О Ш И
Ҳ озирги кунда стом атол оги ян и н г асосий зам он ав и й йўна-
л и ш и оғиз бўш лиғи ш и л л и қ қавати ва лаб қи зи л ҳош и яси қа-
в ати н и н г касалликлари ни ўрганиш ва д аволаш дан иборатдир.
О ғиз бўш лиғи ш и л л и қ қавати ва лаб қизил ҳош и яси га
д оим о
турл и -тум ан та ш қ и ва и чки о м и л л а р н и н г таъ си р э ти ш и б и -
лан бирга, у одам организм ид аги ҳар-хил ўзгариш б елгилари-
ни ўзида акс эггиради.
Кўп ҳолларда организм даги турли аъзолар ти зи м и га тегиш ли
п а то л о ги к ўзгар и ш л ар о ғи з бўш л и ғи ш и л л и қ қ а в а т и ва лаб
қизил ҳош иясид а нам оён бўлади; бунга стом атолог ва б ош қа
ти б б и ёт м утахассислари ҳам кам эъти бор қаратиш ади. З ам о
н ави й с то м а то л о ги я н и н г ю туқл ари н и о ғи з бўш л и ғи ш и л л и қ
қавати ва лабдаги патологик ҳолатлар
натиж асида ю зага кел-
ган би рл ам ч и к л и н и к д араж аси б ел ги л ар и н и ва ш и л л и қ қ о -
б и қ қавати даги ў згар и ш л ар н и ўз вақтида кўра б и л и ш ҳамда
ўзгариш ларга а н и қ п и к ки ри ти ш б илан баҳоланади. Ш у ўрин-
да таъ к и д л а ш и м и з ж о и зк и , о ғи з бўш лиғи ш и л л и қ қавати ва
лабдаги ўзгариш лар бир бутун организм даги айрим аъзо ҳамда
аъ зо л ар т и зи м и ка с ал л и к л а р и д а, ж ум л ад ан қон ва қон яр а -
тувчи аъзолар касал л и кл ари д а, эн д о к р и н
б ез ф ао л и яти бузи-
л и ш л ар и д а, м еъ д а-и ч ак ти зи м и патол оги ял ари да, витам инлар
ети ш м овч и л и ги да ҳам кузатилади.
О ғиз бўш лиғи ш и л л и қ қавати ва лабдаги патологик ҳолат-
л ар н и ўрганиш ва таш хи сл аш да қатор қи й и н ч и л и к л ар га; ка-
сал л и к б ел ги л ар и н и н г турли кў р и н и ш л ар и , ж ой л аш ган соха-
си, юзага келиш идаги к л и н и к белгилари ва бем ор ҳис қи л а-
ётган н о қ у л а й л и к л а р , к а с а л л и к б е л ги л а р и э т и о п а т о л о ги я с и
ҳамда потогенезининг турлича бўлиш ига дуч келамиз. Ш у ўрин-
да таъ кидлаи]им из л о зи м к и , оғи з бўш лиғи ш и л л и қ қавати н и н г
кўплаб к асал л и кл ари ва д ер м ато зл ар н и н г э ти о л о ги яс и ҳамда
гогоген ^зи охиригача ўрганилмаган. Ҳ озирги вақгга келиб, оғиз
4
Оғиз бўш лит шиллиқ қавати ва лаб касалликлари
б ўш л и ғи ш и л л и қ қ авати д а турли п а то л о ги к ж а р а ё н л а р н и н г
ю зага келиш и ва кечиш ж араён лари , бутун бир о р ган и зм н и н г
турли аъзолар и к асал л и кл ари , модда ал м аш и н уви ж а р аён л а-
р и н и н г бузилиш и, асаб ти зи м и ф ао л и яти , им м унитет ҳолати
ўзгариш лари б илан чам барчас б оғлиқлиги ҳеч ким да шубҳа ту-
ғдирмай қўйди.
Ю қорида таъ кид лаганларим изд ан ҳам аё н к и , оғи з бўш лиғи
ш и л л и қ қавати патологиясидаги м уам м оларни ф ақ атги н а с то
м атолог,
д ерм атолог, п ато ф и зи о л о г, м орф ол ог ва б ош қа му-
тахасси слар б и ргали к да ён д ош и б ҳал қи л и ш и м ум кин. О гиз
бўш лиғи ш и л л и қ қаватини ўрганиш га бўлган ком п л ек с ёндо-
ш и ш ги н а кей и н ги йилларда уш бу соҳадаги б и л и м л ар и м и зн и
кен гай ти ри ш га и м кон бермокда.
Ушбу ўқув қўлланмада о ғи з бўш лиғи ш и л л и қ қавати ва лаб
касалликлари тўғрисида:
касалли к патоген ези , к л и н и каси , па-
то гистологи яс и , эти о л о ги я с и , кеч и ш и , та ш х и с л а ш , давол аш
ва олдини олиш ҳақида кенг, а н и қ ҳамда тарти бли баён қи-
линган. Т ек ш и р и ш н и н г
зам онавий усуллари, яън и , айнан ушбу
к асал л и к патол оги яси н и ўрганиш да қўлланиладиган электрон,
сканерловчи м икроскопда кўриш , иммунологик таш хис тестла-
ри, им м уноф лю оресценция реакция турлари ва замонавий ф и -
зиотерапевтик
услублардан ф ойдаланиб, касалликларни даволаш
ҳамда таб и и й д о р и во р ўсим ликлардан тай ёрл ан ган аш ёларн и
қўллаш тўғрисидаги ф икр ва мулоҳазалар ёритиб берилган.
М азкур ўқув қўлланмада оги з бўш лиғи ва лаб соҳасидаги
касалликлар ҳар то м он л ам а кен г ва м укам мал б аён этил ган.
К асал л и к л ар н и н г келиб ч и қи ш и д ан тортиб то к и давол аш ва
олдини олиш чоралари ҳозирги зам онавий илм ий м аълумот-
л ар ва текш и ри ш натиж аларига таянади.
Р еспубликам из тиббиёт институтлари стом атология ф акуль
тет и та л а б ал а р и ,
м аги стр л ар и , к л и н и к о р д и н а то р л а р и , с т о
м атология мутахассислиги бўйича м алакасини ош ираётган кур-
сантлари, ам алиётдаги стом атолог врачлар учун ўзбек тилида
ярати л ган д астл аб ки ўқув қўлланм ада б ўлиб, кенг қам ровл и
ва м укам м аллиги б и л ан ўқувчи эъ ти бори н и ўзига тортади.
