БОБУРНОМЛ
21
воқеа б илан я н а
бир к ар р а д алилланга-
ни д и қ қ а т г а сазовордир (матн табдили):
„Х ў ж ан д билан Кандибодом орасида бир
д аш т бор. Н оми — Ҳ одарвеш дир. Ҳами-
ш а бу д аш т д а ш ам о л эсади. М арғинон
у н и н г ш а р қ и д а д и р , ҳ а м и ш а бундан ша-
мол боради. Х ў ж а н д ғарб и дади р , доим
ундан ш ам о л кел ад и . Қ а т т и қ ш ам олла-
ри бор. Д е р л а р к и , бир неча дар веш бу
д аш т д а қ и ш д а қ а т т и қ ш ам о л га й ў л и қи б ,
бир-бирларини топо л м ай, „Ҳо, дарвеш !“ ,
„Ҳ о, дарнеш !“ , дея-дея ҳ а л о к бўлибди-
л ар. Ў ш анд ан бери бу д аш тн и Ҳ одарвеш
д е р л а р “ .
[ Б о б у р б и р и н ч и м а р о т а б а „ а д а б и й
т и л “ туш ун часин и „ қ а л а м “ сўзида ифо
далаган тилш уносдир. У
А нд иж о н вило-
я ти х а л қ и н и н г т и л и ту р кий (ўзбек) ада-
бий т и л га м увоф иқ эк ан л и ги н и қуйи да
г и ч а т а л қ и н этад и : „Э ли т у р к д и р (ўз-
бекдир). Ш а ҳ а р ва бозорларида ту р кий
б и л м а с к и ш и й ў қ д и р . Э л и н и н г л а ф з и
(т и л и , сўзи) қ а л а м б и л а ростдир. А ни
у ч у н к и , Мир А ли ш ер Н авоийнинг асар-
л ар и Ҳиротда яратил иб ш у ҳ р ат қозонган
бўлса-да, бу тил билан ё з и л г а н “ . -
Б о бур исм ва л а қ а б л а р н и н г к е л и б
ч и қ и ш и г а до ир а ж о й и б ф и к р л а р баён
қ и л ад и . Ш улардан бири ўзи н и н г к и ч и к
т о г а с и С у л т о н А ҳ м а д х о н н и н г л а қ а б и
ҳ ақи дад и р (матн табдили): „Султон Маҳ-
мудхондан к и ч и ги Султон А ҳм адхон эди.
У О л а ч а х о н н о м и б и л а н м а ш ҳ у р д и р .
„ О л ач а“ и с м и н и н г қ ў й и л и ш и сабабида
д ей д и лар ки , қал м о қ ва мўғул
тилларида
„ў л д и р у вч и “ ни „о л ач и“ дерлар. Қалмоқ-
л арни бир неча маротаба босиб, кўп ки-
ш исини қ и р г ан и учун Олачи деб кўп ай-
тил авер ганл игид ан Олача бўлиб к ет г ан “ .
А й р и м к и ш и л а р г а л ақ аб ў з л ар и н и н г
ёки о т а л а р и н и н г касб-кори б илан боғлиқ
ҳ олда қ ў й и л и ш и „ Б о б у р н о м а“да кўплаб
м исолларда д ал и л л а н а д и . Чунончи (матн
табдили): „Я на бири Қанбар А ли мўғул
эди, ах тач и эди. Отаси в и л о я т г а кириб
бир қ а н ч а в а қ т с а л л о х л и к (қассобли к)
қ и л г а н и у ч у н Қ а н б а р А л и с ал л о х дер
э д и л а р “ .
„ П о л в о н “ , „ к у р а ш ч и п а ҳ л а в о н “
сўзлари ўзбек т и л и н и н г ту р л и л а ҳ ж ал а-
рида тур л и ч а и ф одаланади. „Б о б у р но м а“
м у а л л и ф и н и н г х и з м а т и т у ф а й л и бу
сўзн инг „ з ў р “ ва „ б ў к а “ т ар зи д аг и ифо-
дасига ҳам дуч келам и з: „Ўзбак зўр ки-
ш и н и бўка дер эм иш . Ж о н и б ек дерки:
„Бўкам усен7 Б ў к а бўлсанг, кел, к у р аш
т у ш а й л и к “ .
Сўз э т и м о л о ги я си
ж о й ном ига нис-
б а т а н т е к ш и р и л г а н д а Б о б у р ў ш а
с ў з н и н г я с а л и ш и ва ном қ ў й и л и ш и г а
т а р и х а н ён даш ади (матн табдили): „Я н а
бу м а д р а с а н и н г ж а н у б и д а бир м асж и д
солибди: „М асж иди м у қ а т т а ъ “ дейдилар.
Б у б о и с д а н „ м у қ а т т а ъ “ д е й д и л а р к и ,
қ и т ъ а -қ и т ъ а (парча-парча, бўлак-бўлак)
ёғочларни тар аш л аб , исли м и й ва хитойи
н а қ ш л а р солган лар. Деворлари ва ш и ф
ти батамом ушбу й ў с и н л и к д и р “ .
Т о п о н и м и к ага бундай м а с ъ у л и я тл и ,
и л м и й муносабатда бўлиш
намуналари-
га „Б о б ур но м а" ан ча бойдир. „Ш аҳри-
сабз“ ш а ҳ р и ном и нин г келиб ч и қ и ш и н и
ҳам м у ал л и ф ш у йўсинда т а л қ и н этади:
„Б аҳ о р л ар саҳроси ва ш аҳ р и ва боми ва
томи хўб сабз бўлур учун Ш аҳрисабз ҳам
д е р л а р “ .
Б о б у р С а м а р қ а н д ш а ҳ р и д а г и Л а қ -
л а қ а масж иди атам асини ҳам қуйидаги-
ча ж о з и б а л и и л м и й д а л и л л а й д и (матн
табдили): „Самарқанд қал ъ аси н и н г ичи-
да я н а бир қ ад и м и й иморат бор: масжи-
ди Л а қ л а қ а дерлар. У гунбазнинг ўрта-
сида туриб ерни тепсалар гунбазнинг ҳам-
м а ё г и д а н „ л а қ - л а қ “ т о в у ш и ч и қ а д и .
Ғаройиб ҳолдир. Ҳеч к и м бунинг сирини
б и л м а с “ .
Бобур т и л н и н г товуш ж и ҳ а т и г а ҳам
а л о ҳ и д а э ъ т и б о р б е р а д и . А й н и қ с а , у
х а л қ н и н г турли ж ойд а я ш а ш и натижа-
сида, сўзга қ ў ш и м ч ал ар қ ў ш илган да ҳар-
ф ий ва ай ни пайтда товуш ў згар и ш и га
у ч р аш ини қай д этади. Бобур тоғаси Сул-
тон М аҳмудхонга ўз аҳволи ва истагини
ифодаловчи қ у й и д аги рубоийни м анзур
этар эк ан , қ о ф и я л а р д а г и ўрин-пайт ке-
л и ш и г и қ ў ш и м ч а л а р и д а ги „д“
товуши-
н инг „ т “ товуш ига а й л а н и ш и г а д иққат-
ни қ ар атад и : „ Б у рубоийни хонга ўтка-
риб, тар ад д у д им ни арз қ и л д и м ...
Do'stlaringiz bilan baham: