БОБУРНОМЛ
31
гарбида бўлиб, мудом бу ердан у ерга
ш а м о л эсади ; қ а т т и қ ш а м о л л а р и бор.
Д е р л а р к и , бир неча дарвеш бу д аш т д а
қ а т т и қ ш ам о л га й ў л и қи б , бир-бирларини
тополм ай, „Ҳо, дарвеш!" „Ҳо, дарвеш !“
дея дея ҳ ал ок б ўлганлар. Ў ш андан бери
бу даш тни Ҳ одарвеш д ейдилар.*
С айҳун су в и н и н г ш и м о л и й тар аф и
даги ш аҳ а р л а р д а н бири А хсидир. Китоб-
ларда А х с и к а т деб ё зад и л а р . Ч у н о нч и,
А си р и д д и н ш о и р н и А с и р и д д и н и Ахси-
к ат и й д ейди лар. Ф аргонада А нд иж о н д ан
кей и н бундан й и р и к р о қ ш аҳ ар йўқ.
Ахси А ндиж ондан ғарб сари т ў қ қ и з
йигочлик йўлда. У м арш айх мирзо буни
пойтахт қи л ган эди. Сайҳун дарёси қўр-
гонининг пастидан оқади. Қўргони баланд
ж а р устида ж о й л аш га н . Х андақ ўрнида
чуқур ж а р л а р бор. Буни пойтахт қилган
У м а р ш а й х м и р з о б и р - и к к и м а р о т а б а
т а ш қ а р и р о қ д а н я н а ж а р л а р қ а з д и р д и .
Ф арғон ад а б у н ч ал и к м у ст аҳ к ам қўрғон
йўқ. М аҳаллалари қўргондан бир ш ар ъ и й
й и р о қ р о қ д а ж о й л а ш г а н .
„ Қ и ш л о қ
қаердаю , д ар ах тл ар қ а е р д а ? “ м ақо л ин и
афтидан Ахси учун айтганлар.
Қ о в у н и я х ш и б ў л а д и . Б и р н а в
қовунини „ м и р т ем у р и й “ дейд и лар , бун
дай қову н н и н г бош қа ж ойд а ҳам борлиги
м аъ лу м эмас. Бухоро қовуни маш ҳурдир.
С ам ар қ а н д н и олган п а й ти м д а А хсидан,
Б у х о р о д а н қ о в у н к е л т и р и б , бир ўти-
р и ш д а сўйдирдим . А хси қо ву н и н и н г ҳеч
м исли йўқ эди.
О в л а н а д и г а н қ у ш л а р и беҳад я х ш и
бўлади. Сайҳун д арёси ни нг А хси тараф и
даш тдан иборат. Оқ к и й и ги кўп бўлади.
А нд иж о н тараф и тў қ ай ; буғу-марал, қир-
говул ва ёввойи қуён кўп. А ксар и ж уд а
семиз бўлади.
Я на бири Косон. А хси н и н г ш им олида
ж о й л а ш г а н к и ч и к р о қ ш аҳарчадир. Анди-
ж он г а сув Ўшдан к ел ган и д ек , А х сига сув
Косондан кел ад и. Ҳавоси я х ш и . Сафоли
б о ғ-б о ғч ал ар и бор. Б и р о қ с а ф о л и боғ-
ч а л а р и б у т у н л а й сой ё қ а с и д а б ў л ган и
учун у н и олди барра т е р и л и п ў с ти н га
ў х ш ат ад и л ар . Х у ш ҳ а в о л и к д а Ўш билан
К осоннинг ў х ш а ш л и г и бор.
Ф а р ғ о н а в и л о я т и н и н г а т р о ф -т ев а-
раги д аги тогларда я х ш и я й л о в л а р бор.
Тобулғу** ш у то ғл ар д а б ў л ад и , бош қа
ҳеч ерда бўлмайди. Тобулғу ш ундай бир
б утасим он д а р а х т д и р к и , пўсти қ и з и л ,
ундан ҳасса, қ а м ч и дастаси , қ у ш л а р г а
қаф ас қ и л ад и л а р ; йўниб кам он ў қ и ясай-
д илар, анча я х ш и дарах тд ир . Табаррук
билиб й и р о қ ю ртларга олиб борадилар.
Баъзи китобларда „ябруҳ ус-санам“ ***
шу тоғлардадир, деб ёзганлар. Б ироқ бу
м у д д атгач а ҳеч к ў р м а д и к . Б и р ги ёҳ н и
Е т т и к ен т то ғл ар и д а бўлади, д ейи ш ад и,
номи „ а й и қ ў т и “ эм иш ; м еҳригиёҳ хоси-
я т л и , аф тидан ў ш а м еҳригиёҳдир, у эл
бу ном билан айтади.
Б у тоғларда феруза ва темир конлари
б ў л ад и . Ф а р ғо н а в и л о я т и н и н г ҳ о си ли
билан, агар адолат қилсалар, уч-тўрт минг
к и ш и л и к л а ш к а р сақласа бўлади.
У м арш айх мирзо олий ҳим м ат ва улуғ
орзули подшоҳ бўлгани учун ҳам иш а унда
б о ш қа м а м л а к а т л а р н и э г а л л а ш истаги
бор эди; бир неча маротаба С ам ар қ анд
устига л а ш к а р тортди: баъзи маҳал ши-
каст топди, баъзи м аҳал умиди ам алга
ошмай қайтди. Б ир неча маротаба қайно-
таси Ю нусхонни(Чингизхоннинг и кк и нч и
ўғли Чиғатойхон наслидан. Чиғатойхон
ю ртида м ўгул х а л қ и н и н г хони у пайт-
л а р д а ў ш а эди. У м е н и н г к а т т а отам
бўлади) илтимос қилиб келтирди. Ҳар гал
ч о р л а г а н д а в и л о я т л а р б ер ар д и . Умар-
ш а й х м и р зо к ў н г л и д а г и д е к бўл м агани
у ч у н гоҳо У м а р ш а й х м и р з о н и н г ёмон
м у н о са б ати д ан , гоҳо м ўгул х а л қ и н и н г
мухолифатидан вилоятда тура олмай, яна
Мўғулистонга қайтиб кетар эди.
Охирги д аф ъа чақирган пайтида Тош-
к е н т в и л о я т и У м а р ш а й х м и р з о тасар-
р у ф и д а э д и ( к и т о б л а р д а Ш о ш , б а ъ з а н
Ч о ч деб ё з а д и л а р ; „ к а м о н и ч о ч и й “
(Т о ш к е н т к а м о н и ) ибораси ш у туфай-
лидир, унга берди. Ўша ф урсатдан тўқ-
қ и з юз с ак к и з и н ч и (1 5 0 2 ) й и л гач а Тош-
к е н т ва Ш о ҳ р у х и я в и л о я т и Ч и ғ а т о й
х о н л а р и н и н г т а с а р р у ф и д а б ў л д и . Б у
ф урсатд а м ўғул у л у си н и н г хон ва сул-
т о н л и г и Ю н у с х о н н и н г к а т т а ў ғ л и —
менинг тогам Султон М аҳм удхонда эди.
У м а р ш а й х м и р Л н и н г оғаси С ам арқанд
К е й и н ч а л и к бу д а ш т Қ а р о ц ч и қ у м деб ат алган .
* * Й ўлгу н с и м о н пустлоги қ и эи л дарахт.
* * * Я бруҳ ус-санам — м еҳри ги е, ж е н ш е н , илдиэи одам га ў х ш а ш ўс и м л и к .
www.ziyouz.com kutubxonasi
32
БОБУРНОМА
подш оҳи Султон А ҳмад мирзо ва мўгул
у л у с и н и н г х о н и С у л т о н М а ҳ м у д х о н
У м арш айх мирзонинг ёмон муомаласидан
б езо р б ў л г а н л и к л а р и д а н б и р -б и р л а р и
б и л а н и т т и ф о қ т у з и б , С у л т о н А ҳ м а д
мирзо Султон М аҳм удхонни ў зи га куёв
қ и л и б , ў ш а й и л и С а й ҳ у н н и н г ж а н у б
томонидан Султон Аҳмад мирзо ва ш имол
тарафидан Султон Маҳмудхон У м арш айх
м и р з о у с т и г а л а ш к а р т о р т д и л а р . Бу
аснода галати воқеа юз берди. З и к р этил-
ганидек, Ахси қўргони баланд ж а р устида
ж ой л аш ган , им оратлари ҳам ж а р ёқасида
эди. Ушбу йили душ анба куни, рамаэон
ойининг тўртинчисида У м арш айх мирзо
ж а р д а н к а б у т а р л а р ва к а б у т а р х о н а с и
билан учиб, ҳ ал о к бўлди. Ў ттиз т ў қ қ и з
ёшда эди.
Т а в а л л у д и ва н а сл -н аса б и . С а к к и з
юз олтм и ш инчи (1455) йили Самарқандда
т у г и л д и . С у л т о н А б у с а и д м и р з о н и н г
тўртинчи ўгли эди. Султон Аҳмад мирзо,
Султон М уҳаммад мирзо, Султон Маҳмуд
м и р з о д а н к и ч и к эди. С ултон А бусаид
мирзо Султон М уҳаммад мирзонинг ўғли
эди. Султон М уҳаммад мирзо М ироншоҳ
м и р зо н и н г ўғли эди. М иронш оҳ мирзо
Т ем у р б ек н и н г у ч и н ч и ў ғл и эди. Умар-
ш ай х мирзо билан Ж а ҳ о н г и р мирзодан
к и ч и к , ТТТоҳрух мирзодан катта эди.
Султон Абусаид мирзо аввал Кобулни
У м а р ш а й х м ирзога бериб, Бобои Кобу-
л и й н и б еко та қ и л и б , ж ў н а ш г а р у х с а т
б е р г а н д и . М и р з о л а р н и н г с у н н а т т ў й и
сабабли Д ар аи Газдан қ ай тариб, Самар-
қандга келтиртирди. Туйдан сўнг, Темур-
бек к а т т а У м а р ш а й х м и р зо га Ф ар ғо н а
ви ло яти н и берганидек, Султон Абусаид
м и р з о ҳ а м ў г л и У м а р ш а й х м и р з о г а
А ндиж он ви лоятини бериб, Худойберди
Туғчи Темуртошни бекота қилиб юборди.
Ш а к л -ш а м о й и л и : паст б ў й л и , юма-
лоқ соқолли, саргиш юзли норгил киш и
эди. Тўнни роса тор к и я р эди. Шунча-
л и к к и , белбоғ боғлаганда қорнини ичига
тортиб боглатар, боглагандан сўнг ўзини
қўйиб юборса к ў п и н ч а б оғлари у зи л и б
к етарди. К и й м о қ ва емоқда бетакаллуф
эди. С а л л а н и д асто р п еч (м ах су с сал л а
ўрайдиган к и ш и ) ўраб қў яр ди . У замонда
саллалар бутун тўртўрама бўларди. Текис
чирмаб, учини осилтириб қў яр ди л ар . Ёз
п а й т л а р и м а ҳ к а м а д а н б о ш қ а е р л а р д а
аксар мўғулча бўрк киярд и.
Ф е ъ л -а т в о р и : ҳ а н а ф и й м а з ҳ а б и д а ,
поки за эъ ти қод ли к и ш и эди. Б еш в ақт
намозни т ар к қил м асди .
У м рий намоз
қ а з о л а р и н и б у т у н л ай т а м о м л а г а н эди.
А ксар тиловат қ и л ар эди. Ҳ азрат Х ож а
Убайдуллоҳга мурид эди. С уҳбатларига
к ў п м у ш а р р а ф б ў л ган , Х о ж а ҳ ам уни
фарзанд дер эдилар.
Я х ш и саводи бор эди. „ Х а м с а т а й н “
( Н и з о м и й Г а н ж а в и й ва А м и р Х и с р а в
Д е ҳ л а в и й ,,Х а м с а “ л а р и ) , д о ст о н л ар ва
т а р и х л а р н и ў қ и р эди. К ў п и н ч а „Ш оҳ-
ном а“ ў қ и р эди. Ш еъ р и й истеъдоди бор,
бироқ ш еър ёзиш га қунт қилм асди.
А долати ш у д араж ада эдики, Анди-
ж о нн ин г ш ар қ и й тарафидаги тоғларнинг
пастида Хитойдан келаётган минг қора-
м о л ли к карвонни ш у нд ай қор босдики,
и к к и ки ш и қутулиб қолди, холос. Хабар
топиб, о д ам л ар и н и юбориб к ар в о н н и н г
ҳамма нарсаларини йигдирди. Ў ша пайт-
да ворислари бўлмаганидан, эҳтиёт юза-
с и д а н с а қ л а б , б и р - и к к и й и л д а н сў н г
С ам ар қанд ва Хуросондан вори сларин и
суриштириб, топтириб келтириб, моллар-
ни эсон-омон топш ирди.
Ғоят саховатли эди. Х у лқи ҳам сахо-
в ат и ч а бор эди. Х у ш х у л қ ,
ҳ а з и л к а ш ,
г а п г а ч е ч а н ва ш и р и н с ў з к и ш и эд и.
Ш и ж о а тл и ва мардона к и ш и эди.
И к к и м а р о т а б а ж а н г д а ў з и б а р ч а
й и г и т л а р и д а н ўзиб қ и л и ч ч о п т и : бир
м а р о т а б а А х с и д а р в о з а с и д а , я н а бир
маротаба Ш о ҳ р у х и я дарвозасида. Ў қни
ў р т а ч а ч о г л и қ о тар эди. М у ш т и ж у д а
қат т и қ эди, унинг м уш тидан йи қи л м аган
йи гит йўқди р. Юрт олиш дагдагаси ту-
ф а й л и а н ч а я р а ш л а р у р у ш г а ва дўст-
л и к л а р д у ш м а н л и к к а айланарди.
А ввал л ар и кўп и чарди, к е й и н ч а л и к
ҳ аф тад а бир ё к и и к к и м ар т а и ч ад и ган
бўлди; хушсуҳбат ки ш и эди. Бирор баҳона
б и л а н хўб ш е ъ р л а р ў қ и р д и . К е й и н г и
п а й т л а р и к ў п р о қ м а ъ ж у н и с т е ъ м о л
қ и л ар д и . М а ъ ж у н и й л и к д а қ ал ти с ҳара-
к ат л ар га йўл қў яр , ҳази л -ш у х л и к к а ўч,
ҳ а м и ш а н ар д ў й н а р , гоҳо қ и м о р ҳ ам
ўйнарди.
Ж а и г в а у р у ш л а р и . У ч м а р о т а б а
саф тортиб уруш қилган. Аввал Юнусхон
б и л ан А н д и ж о н н и н г ш и м о л т а р а ф и —
С айҳун д ар ёси н и н г ё қ ас и д аги Т ак асек -
ретку деган ерда. Бундай ном лан иш ин инг
боиси ш у ки, тог этаги бўлганидан бу ерда
www.ziyouz.com kutubxonasi
Do'stlaringiz bilan baham: |