Халцаро бобур фонди



Download 11,32 Mb.
Pdf ko'rish
bet2/185
Sana18.03.2022
Hajmi11,32 Mb.
#499956
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   185
Bog'liq
Zahiriddin Muhammad Bobur. Boburnoma (tabdil)2008

Б о б у р
— 
б у ю к
п о д т о ҳ , м ум т оз
ш о и р , 
н а з а р и ё т ч и а д а б и ё т ш у н о с ,
ф а ц и ҳ , т и лш ун ос, са н ъ а т ш ун о с, эт-
н о г р а ф , ҳ а й в о н о т в а наботот 
о л а -
м и н и н г б и л и м д о н и
с и ф а т и д а к ў п қ и р -
рали ф а о л и я т ва иж о д соҳиби яди. Бир- 
г и н а „ Б о б у р н о м а “ у н и н г й и г и р м а д а н
о р т и қ соҳ ал ар га қ и з и қ қ а н л и г и г а я қ қ о л
м исолдир.
Б о б у р , б и р и н ч и н а вб а т д а , ш о ҳ ,
б о б у р и й л а р с у л о л а с и н и н г а с о с ч и с и .
Б а л к и , б о б у р и й л ар ж а ҳ о н т а р и х и д а энг 
у эоқ й и л л а р (332 й и л ) ҳ у к м р о н л и к қил- 
ган су л о л а бўлиб ч и қ а р . ..
У подш оҳ си ф ати д а л а ш к а р тортиб 
ш о ҳ л а р г а хос м а ғ л у б и я т л а р н и н г а ч ч и қ
ал ам л ар и ю з а ф а р л а р н и н г улугвор наши- 
д а л а р и н и су р и ш н и к ў п маротаба ўз бо- 
ш идан к еч и р д и . Отаси си нгари у л у ғ ҳим- 
м ат л и ва олий м а қ с а д л и ш ах с бўлган- 
л и г и д ан Ф арғона ви л о я т и н и к и ч и к ж о й
деб ҳисоблаб, С ам ар қа н д га ин ти л д и . У 
ерда Ш айб о н ийхо н д ан енгилиб, Кобул- 
га к ел д и ва к ей и н Ҳ инди стондек бепоён 
й и р и к м а м л а к а т ҳ у к м д о р и га ай ланди.
Б у ю к шоҳ Бобур Ҳ индистонда тему- 
р и й л ар га хос улуг б унёд к ор л ик анъана- 
л ар и н и давом эттирди: м у ҳ т аш ам қаср- 
л ар т и к л а ш , ар и қ -к ан ал л ар қ а э и ш , боғ- 
р о г л а р бунёд э т и ш , а д а б и ё т , ил м -ф ан 
р и в о ж и га ҳ о м и й л и к қ и л и ш , элни адолат 
б и л а н б о ш қ а р и ш с и н г а р и ф а з и л а т л а р
к е й и н ч а л и к Ҳ и н д и ст о н н и н г буюк фар- 
з а н д л а р и т о м о н и д а н ч и н а к а м и ж о б и й
баҳоланди. Ҳ и н д и сто н н и н г буюк дониш- 
манд ф ар зан д и , д авл ат арбоби Ж ав оҳир- 
л а ъ л Н е ҳ р у ў з и н и н г „ Ҳ и н д и с т о н н и н г
о ч и л и ш и " ва „ Ж а ҳ о н т а р и х и га бир на- 
з а р “ асар лар ид а З аҳ и р и д д и н М уҳам м ад
1 И с л о м К а р и м о в . Қ а й т а қ у р и ш н и н г бо р и ш и ва ас о си й й ў н а л и ш л а р и . Ў з б е к и с т о н н и н г суверени- 
те т и н и ва и қ т и с о д и й м у с т а қ и л л и г и н и та т.м и н л аш в а а и ф а л а р и . Т о ш к е н т , 1990, 70- бет.
www.ziyouz.com kutubxonasi


4
БОБУРПОМЛ
Бобур ҳ а қ и д а с а м и м и я т г а т ў л и қ уш бу 
ф и к р л а р н и изҳор этган:
„Бобур — дилбар ш ахс. У йгониш дав- 
ри ҳу к м д о ри н и н г ҳ а қ и қ и й намунасидир. 
У мард ва тадбиркор одам булган.
Бобур ўта м а д а н и я т л и ва ж о зи б ал и
инсонлар орасида энг етук ин сонлардан 
бири эди. У м азҳ аб п а р аст л и к каби чек- 
л а н и ш д а н ва м у т а а с с и б л и к д а н й и р о қ
эд и... Бобур сан ъ ат ва, ай н и қс а, адаби 
ётни сев ар д и “ .
Б угун Ҳ инди стонни нг П ан и п ат шаҳ- 
рига борган к и ш и З а ҳ и р и д д и н Муҳам- 
мад Б обурнинг Султон Иброҳим Л ўдий 
билан бўлган т ар и х и й м узаф ф арон а жан- 
ги м а н з а р а л а р и н и ш а ҳ а р н и н г о ч иқ ос- 
мони остидаги м узейда к ў р а р к а н , улуг 
ҳ ин д х а л қ и н и н г Бобурга нисбатан ҳур- 
мат-эҳтироми к у ч л и л и г и г а ам ин бўлади. 
Ёки Б ан гл ад еш по й тах ти Д а к к а ш аҳри- 
ни кезган к и ш и „Л а ъ л б о ғ -қ а л ъ а “ тари 
х ий м узейига кир и б Бобур на бобурий 
лар га баги ш л ан ган х о налар ни к е з а р к а н , 
Б обу р ва у н и н г в о р и с л а р и г а т е г и ш л и
к и й и м л а р , уй-рўзғор бую м лари, ҳарбий 
қурол-асл аҳ ал ар , Устод А л и қ у л и қ у й ган
т о ш о т а р т ў п л а р , м и л т и қ л а р — туф ак- 
л ар, совут, қ и л и ч -қ ал қ о н л а р , дубулға, от 
к е ж и м л а р и н и ( ў қ ва қ и л и ч зар б аси д ан
ҳ и м о я қ и л у в ч и ё п и н ч и қ л ар ), ўш а давр 
к и ш и л а р и н и ўз зам о н л ар и либосларида 
том ош а қ и л г а н к и ш и Ҳ индистон ва Бан- 
глад еш х а л қ л а р и н и н г Бобур ва бобурий- 
ларга бўлган ҳ у р м ат л ар и н и ёрқ и н тасав- 
вур эта олади.
Б у м о зи й го ҳ д а бўлган адиб Қамчи- 
бек К е н ж а „ А н д и ж о н д а н Д а к к а г а ч а “ 
номли саф арном асида ҳ а я ж о н и н и яш и- 
ра олм ай ёзади:
„Ҳ индистон ва П окистон ш аҳар л ари - 
да к ў п м озий гоҳлард а, ж у м л а д а н , Ҳай- 
дарободдаги м аш ҳ у р С ол ар ж ан г, Лоҳур- 
д аги м и л л и й м у з е й л а р д а б ў л ган эд ик. 
Л е к и н Ш а р қ о л ам и н и н г олис бир чети- 
да ф а қ а т ва ф а қ а т б о б у р и й л а р ҳ а ё т и , 
у л ар н и н г п о д ш ол и к ф ао л и я т и га оид яго- 
на, м ахсус м узейн и к ў р а м и з , деб сира 
ў й л а м о в д и к “ .
Ҳ индистон ва Б а н г л ад еш д а Бобур ва 
боб у р ийл ар с а л т а н а т и ш у н ч а л и к қадр- 
л а н и ш и д а н Бобур ва во ри сл ар ин инг под- 
ш о л и к л а р и бу ю р тларда х а й р л и ч у қу р
из қ о л д и р ган л и ги м аъ лум бўлади.
„Б о б у р н о м а“ нинг котиби Б обурнинг 
у л у г п о д ш о ҳ л а р г а хос с а к к и з ш а х с и й
ф а з и л а ти н и қ ай д этган:
„Ва м аҳо л д ур к и м , ул подш оҳи қобил- 
н инг я х ш и л и ғ л а р и н и ай тган билан ва би- 
тиган билан т у гангай. Л е к и н м у ж а м м а л
б у к и м , с е к к и з сиф ати асил а н и н г зотига 
м у ттассил эди: бириси буким , н а ж ҳ а т и
баланд эди; и к к и м ч и с и , ҳ и м м а т и аржу- 
м а н д э д и ; у ч и м ч и с и , в и л о я т о л м о ғ ; 
тў р ту м ч иси, в и ло я т сахлам оғ; бешумчи- 
си, м а ъ м у р л у ғ ; о л т и м ч и с и , р а ф о ҳ и я т
н и ят и Тенгри таоло б андалари га; еттим- 
чиси, ч е р и к н и к ў н гл и (н и ) қ ў л ғ а олмоқ; 
с е к к и з и м ч и с и , адолат қ и л м о қ “ .
М атн табдили: „У қ у д р ат л и подшоҳ- 
ни н г я х ш и л и к л а р и н и ай тга н б илан ва 
ёзган б илан т у га т и ш м аҳ о л д и р . Л е к и н
қ и с қ а с и буки, с а к к и з асл сиф ат ун и н г 
зотига хос эди: бири б уким — и қболи 
баланд эди; и к к и н ч и с и — ҳ и м м а т и юк- 
с а к э д и ; у ч и н ч и с и — в и л о я т о л м о қ ; 
т ў р тинч иси — в и ло я т сақ л а м о қ ; бешин- 
чиси — м а ъ м у р л и к ; олтинчиси — Оллоҳ 
б ан д ал ар и г а ф ар о в о н л и к н и я т и ; еттин- 
чиси — л а ш к а р к ў н г л и н и ц ў л га олмоқ; 
с а к к и з и н ч и с и — адолат қ и л м о қ “ .
Б у ю к т а р и х и й си йм о с и ф а т и д а Бо- 
бур ш ахси Европа ва А Қ Ш ш арқш унос- 
т а р и х ч и о л и м л а р и д и қ қ а т - э ъ т и б о р и н и
ў зига ж а л б этган. И н гл и з т ари х ч и си Эду- 
ард Ҳ о л д е н , а в в а л о , Б о б у р н и м а ш ҳ у р
Ю л ий Ц е з а р б и л а н қ и ё с л а ш н и л о з и м
топади: „Бобур ф еъл-атворига к ў р а Це- 
з ар га қ ар а г а н д а сев и ш га ар з и г у л и к д и р . 
У нин г м а н г л а й и г а ю к с а к ф а з и л а т л и ин- 
сон деб битиб қ ў й и л г а н “ .
Заҳи рид д ин М уҳаммад Бобурнинг бо- 
л а л и к ва ўсм и р л и к йи л лар и ҳ ақи да ро- 
ман ёзган „Б обурном а“ ни нг ин гл и з тар- 
ж им о н и У илям Эрскин Бобурни Осиё под- 
ш о ҳ лар и га қиёсан ш ундай баҳолайди:
„С аховати ва м а р д л и г и , истеъдоди, 
илм-фан, са н ъ а тг а м уҳаббати ва у л а р би- 
л а н м у в а ф ф а қ и я т л и ш у ғ у л л а н и ш и жи- 
ҳ атидан Осиёдаги по д ш о ҳл ар орасида Бо- 
бурга тенг к е л а д и г а н
бирорта подш оҳ 
т о п и л м а й д и “ .

Download 11,32 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   185




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish