БОБУРНОМЛ
25
к е т а д и л а р . Л ў л и л а р унга ўй и н ўргата-
дилар. Т у ки сар и қ ва юзи оқ. Қ уйруги
у н ч ал и к узун эмас...
Я н а бир х и л м айм у н и бўлади. Юзи
ва т у к и , бари аъзо-узвлари қоп-қорадир.
Я н а н у в л д и р . С и л о в с и н д а н б и р о з
к и ч и к р о қ бўлади. Д ар а х тг а ч и қ а д и . Баъ-
зи л ар уни м у ш и хурм о(хурм о си чқон и)
ҳ а м д е й д и л а р . Б у н и т а б а р р у к ҳисоб-
л а й д и л а р “ .
Б у н д ай м а ъ л у м о т л а р и билан китоб-
х о н н и ҳ а й р а т г а с о л а о л а д и г а н Б о б у р
буларни кўриб аввал узи кучли ҳайратни
б о ш д а н к е ч и р г а н и с и р э м а с ( м а т н
табдили): „Н ин гнаҳорга етгач, ўзга бир
оламга назарим тушди: ги ёҳлар ўзгача,
д а р а х т л а р ў з г а ч а ва ёвв ойи ҳ а й в о н л а р
ў згача, қ у ш л а р ў згач а, эл ва улусни нг
расму одатлари ўзгача. Ҳ айратда қолдим.
Зотан, ҳайратга арзийдиган ж о й л ар эди“ .
„ Б о б у р н о м а “ қ у ш л а р ва б а л и қ л а р ,
у л ар н и н г н авл ар и , ранг-туслари, хатти-
ҳ а р а к а т л а р и д а г и ҳ а й р а т о м у з ҳ о л а т л а р
х у су си д а ҳ ам бой м а ъ л у м о т л а р г а эга.
Б у лар нин г тасвирида Бобур и к к и ҳолатга
алоҳида а ҳ а м и я т беради: аввало, уларни
к ў р м аган китобхонларга балиқ на қуш-
л арни нг ҳар бири ҳ ақ и д а тасаввур ҳосил
қ и л д и р у в ч и м а ъ л у м о т л а р н и т а қ д и м
этади; сўнгра балиқ ва қ у ш л ар н и овлаш
у с у л л а р и ҳ а қ и д а с ў з ю р и т а д и к и , бу
усулларни биз на кў р ган м из, на бировдан
эш итган м из.
Ҳар и к к а л а ҳолат талқинида ҳам муал-
л и ф м а ъ л у м о т л а р н и н г я н г и л и г и , қизи-
қ а р л и л и г и билан китобхон эъ ти б о рини
қозонади.
У ш б у л а р д а н т а ш қ а р и „Б о б у р н о м а"
китобхонга дин ва гаариат, этнография,
и н с о н ш у н о с л и к , а с т р о н о м и я , табобат,
ҳ арбий и л м , х а л қ о ғ з а к и и ж о д и , мате-
матика, боғшунослик, ш аҳар қурили ш и ,
туш таъбиригача ўнлаб илмлардан муҳим
на қ и з и қ а р л и м а ъ л у м о т л а р беради. Б у
асар мазмуни, воқеаларига эътибор қилган
зийрак китобхон: „Бобурнинг қизи қм аган
ва билмаган соҳаси қолмаган экан!“ деган
ҳайратли хулосага келади. Д ар ҳ ақиқ ат, бу
аж о й и б ф а з и л а т л а р у н и н г к ў п қ и р р а л и
фао л иятига хос ва мосдир.
*
* *
Ўзбекистон ва ж аҳ о н о л и м л ар и саъй-
ҳ а р а к а т л а р и , з а ҳ м а т л и к ў п а с р л и к меҳ-
натл ар и т у ф ай л и З аҳ и р и д д и н М уҳам м ад
Бобур ш ах си бутун б ар к ам ол л и ги билан
т ар и х и й ва адабий сиймо си ф атида ба-
р а л л а қад кўтар д и. Ф анд а бобуршунос-
л и к ва „Б об у рном а“ш у н осл и к йўналиш-
лари я қ қ о л сезилиб қолди.
X X а с р г а ч а ў з б е к т а р и х ч и ва таз-
к и р а ч и л а р и а с а р л а р и д а Б обур ҳ а қ и д а
м а ъ л у м о т л а р берилди. Ч ун ончи, Бобур
в а ф о т и д а н 36 й и л к е й и н Ҳ а с а н х о ж а
Н и с о р и й „ М у з а к к и р и а ҳ б о б “ н о м л и
т а э к и р а с и д а Б о б у р ва б о б у р и й иж о д -
ко р л арга катта ўрин аж р атган. Бобурга
бағишланган саҳифадан иқтибос: „(Бобур)
чигатой султонларининг энг сараси ва зўр
ш иж оатлиси эди. Ш ам ш и р зарби билан
Мовароуннаҳр м ам л акатл ар и га эга бўлиб,
уни сақлаб қолиш да кўп саъй-ҳаракатлар
ва ж о н и н и а я м а с д а н ж а ҳ д у ж а д а л л а р
кўрсатди. Мардона тўқнаш увлар қилди.
Аммо тақцир ўқига тадбир қал қ о н и дош
бера о л м ад и ...“
Т а з к и р а ч и Б о б у р н и н г Ҳ и н д и с т о н
т а х т и г а эга б ў л г а н и н и ш у н д а й байтда
ифодалайди:
Do'stlaringiz bilan baham: