20
БОБУРНОМА
— подшоҳ. Ҳ ам м а — унинг хиэматида.
Савияси ўртача асарларни у арзимас қора-
лам а деб ҳисоблайди. Б из юқори сания
тялаб қ и л а д и г а н Бобурга айб қўёлм ай-
миз, у ни инсофсизликда айблаб бўлмай
ди. Аслида ч и н а к а м адабиётшунос ҳам и
ш а ана ш у д ар аж а д а турмоғи лозим.
А ли ш ер Навоий ҳам, Бобур ҳам Бад
риддин Ҳ илолийн ин г куп матн ёд билиш
қобилияти — мислсиз ҳоф изасига бирдай
аҳ а м и я т берганлар. Навоий „М ажолис ун
наф оис“да йигитча Ҳ илолий ҳақ и д а ёза
ди: „Мавлоно Ҳ илолий — турк элидин-
дир. Ҳ офизаси я х ш и д и р . Истеъдоди ҳам
ҳоф изасича бордир“ .
Б о бу р „ В а қ о е ъ “да о р ад ан й и г и р м а
й и л лар ўтгач ёзади: „Яна Ҳ илолий эди.
Ҳ озирги вақтда ҳам бордир. Ғазал лар и
текис, аж ой и б ... Ж у д а к у ч л и ҳоф изаси
бор эм иш : ўттиз-қирқ м инг байт ёдида
бор эм иш . Д ей д иларки, „Х ам са“нинг ак
сар байтлари ёдида б о р ...“
Адабиётшунос Бобур Ҳилолий ҳақида-
ги ушбу маълум отлари давомида адаби
ёт назари я си н и н г муҳим м уам м олари —
мяэмун ва ком пози ция ам алиёти га мах-
сус эътибор беради; Ҳ илолий достонининг
к о м по зи цияси бўш ли гин и уқтиради, об-
разл ар м анти қи масаласида ҳам ш оирни
қ а т т и қ т а н қ и д қ и л а д и (м атн табдили):
„Б ир достони бор, хаф и ф баҳрида, „Шоҳ
ва Д арвеш " номли. Гарчи баъзи байтла-
ри ж уд а ажойиб ч и қ қ а н бўлса-да, лекин
достоннинг мазмуни ва устухонбандлиги
(ком поэицияси) ж у д а бўш ва харобдир.
И лгари ўтган ш оирлар и ш қ ва ош иқлик-
к я оид достон ё з га н л ар и д а о ш и қ л и к н и
эрга ва м а ъ ш у қ л и к н и аёлга нисбат бер
гаилар. Ҳ илолий дарвеш ни о ш и қ қилип-
ти, ш оҳ ни — м а ъ ш у қ ."
А ли ш ер Н авоийнинг азиз дўсти А м ир
Ш ай х и м С у ҳ ай ли й (Ш айхи м бек) ҳ а қ и д а
ги „Б о б у р н о м а“ м аъ л у м о т и и к к и ж и ҳ а т
дан д и қ қ а т г а л о йи қ: бир и нч ид ан, шоир-
н и н г ш е ъ р ў қ и ш и д а г и с у н ъ и й л и к к а
а ҳ а м и я т б е р и л г а н ; и к к и н ч и д а н , ш е ъ р
с а н ъ а тл ар и д ан муболага сан ъ а ти д а меъ-
ёр м у ҳ и м л и г и г а з ъ т и б о р қ а р а т и л г а н
(матн табдили): „Яна Ш а й х и м б е к эди.
„С у ҳ ай л и й “ тахал л у с қ и л га н и учун Шай-
хим С уҳай ли й дер эдилар. Ш еъ р н и ал-
л а н е ч у к о ҳ а н г д а ў қ и р д и . Қ ў р қ и н ч л и
с ў з л а р ва м а ъ н о л а р н и и ф о д а л а р эди.
У нинг ш еъ р л а р и д ан бир байти будир:
Do'stlaringiz bilan baham: