ЎЗБЕКИСТОН РЕСПУБЛИКАСИ ҚУРИЛИШ ВАЗИРЛИГИ
ТОШКЕНТ АРХИТЕКТУРА ҚУРИЛИШ ИНСТИТУТИ
МУХАНДИСЛИК КУРИЛИШ ИНФРАСТРУКТУРАСИ ФАКУЛТЕТИ
“Қурилиш материаллари буюмлари ва конструкциялари ишлаб чиқариш” мутахассислиги
Темир бетон конструкцияларни лойиҳалаш фанидан
Мустакил иш
Мавзу: Арматуранинг асосий физик-механик хусусиятлари. Арматура синфлари. Арматуранинг мустахкамлиги ва деформатив хусусиятларини назарий таҳлили.
Бажарди: КМБ-18 гурух
магистранти: Солижонов Хожиакбар.
Кабул килди: проф. Х.А.Акрамов.
Тошкент 2019й
Пўлат арматураларининг механик хусусиятлари
Пўлат арматураларнинг мустаҳкамлик ва деформацияланиш характеристикалари намуналарни чўзилишга синашдан олинган s–s диаграммаси бўйича аниқланади.
Диаграммада оқувчанлик майдонига эга бўлган иссиқ ҳолда чиғирланган пўлат арматура узилишдан кейин 25% гача (юмшоқ пўлат) чўзилади.
Юк миқдори сезиларли кўпаймагандаги деформациянинг ривожланишига мос келадиган кучланиш у пўлатли арматуранинг физикавий оқувчанлик чегараси дейилади. Пўлат арматуранинг узилишига олиб келадиган кучланиш u эса, пўлат арматуранинг вақтинчалик қаршилиги деб номланади. Иссиқ ҳолда чиғирланган пўлат арматуранинг мустаҳкамлигини ошириш ва узилишдаги чўзилишини камайтириш учун унинг таркибига углерод ва ҳар хил мословчи қўшимчалар: марганец, кремний, хром ва бошқалар қўшилади.
.Пўлат арматурани чўзилишдаги σs – εs диаграммаси:
а –оқувчанлик чегараси бўлганда; б – яққол оқувчанлик чегараси бўлмаганда;
1 – юқори мустаҳкамли пўлат; 2 – ўта юқори мустаҳкамли пўлат сим
Таркибида углероднинг 0,3–0,5 % бўлиши арматура пластиклигини камайтириб, пўлатнинг пайвандланувчанлик хоссасини ёмонлаштиради. Марганец пўлатнинг мустаҳкамлигини ошириб, пластиклигига муҳим таъсир кўрсатмайди.
Пўлат арматура мустаҳкамлигини қиздириб тоблаш ёки оддий чўзиш йўли билан оширса ҳам бўлади. Пўлат қиздириш йўли билан тобланганда у 800–9000С га қадар қиздирилади, сўнгра кескин совутилади. Ундан кейин яна пўлат яна 300–4000С га қадар қиздирилиб, аста–секин очиқ ҳавода совутилади. Бунинг натижасида пўлат арматуранинг мустаҳкамлиги ошади.
Юқори даражада легирланган ва қиздириб мустаҳкамлиги оширилган пўлат арматуралар пластик ҳолатга аста–секинлик билан ўтади, яъни яққол ифодаланган оқувчанлик майдончаси кўринмайди Бундай пўлатлар учун меъёрий қаршилик сифатида шартли оқувчанлик чегараси 0,2 қабул қилинади. Бу кучланиш қийматида арматурадаги қолдиқ деформация 0,2 % ни ташкил этади. Шунингдек, бундай пўлатлар учун шартли эластиклик чегараси сифатида қолдиқ деформациянинг 0,02 % миқдорига мос бўлган 0,02 кучланиш қабул қилинади.
Арматуралар классификацияси ва механик характеристикаси
Арматураларнинг номлари ва синфи
|
Пўлат маркаси
|
Кўндаланг кесим диаметри, мм
|
Оқувчан–лик чегараси, МПа
|
Вақтин–чалик қаршилик, МПа
|
Нисбий чўзилиш, %
|
Иссиқ ҳолда чиғирланган стерженли арматура:
сирти текис A–I синфли
|
Ст–3,
ВСт–3
|
6–40
|
240
|
380
|
25
|
сирти даврий профилли
A–II синфи
Ас–II счинфли
|
ВСт–5
18Г2С
10ГТ
|
10–40
40–80
10–32
|
300
|
500
|
19
|
A–III синфли
|
25Г2С
35ГС
32Г2Р
|
6–40
6–40
6–22
|
400
|
600
|
14
|
A–IV синфли
|
20ХГ2Ц
80С
|
10–22
10–18
|
600
|
900
|
8
|
A–V синфли
|
23Х2Г2Т
|
10–32
|
800
|
1050
|
7
|
A–VI синфли
|
20Х2Г2СР
|
10–18
|
1000
|
1200
|
6
|
Қиздириш йўли билан мустаҳкамлиги оширилган арматура:
Aт–IIIс синфли
|
БСт5сп
|
10...32
|
400
|
600
|
–
|
Aт–IV
|
20ГС
|
10...32
|
600
|
900
|
8
|
Aт–IVС
|
28С,35ГС
|
12….32
|
600
|
900
|
|
Aт–IVК
|
10ГС2
|
10…32
|
600
|
900
|
|
Aт–V
|
20ГС
|
10...32
|
800
|
1050
|
7
|
Aт–VI
|
20ГС
|
10...32
|
1000
|
1200
|
6
|
Даврий профилли оддий Вр–I синфли арматура
|
–
|
3...5
|
–
|
550…525
|
–
|
Мустаҳкамлиги юқори бўлган сим арматура: сирти силлиқ В–II синфли
|
–
|
3...8
|
–
|
1900…1400
|
4...6
|
даврий профилли Вр–II синфли
|
–
|
3...8
|
–
|
1800…1300
|
4...6
|
Арқон арматуралар:
К–7 синфли
|
–
|
6...15
|
–
|
1850…1650
|
–
|
К–19 синфли
|
–
|
14
|
–
|
1800
|
–
|
Конструкцияда арматуранинг қўлланилиши
Таранглаштирилмайдиган арматура сифатида – Aт–III, A–III синфли стерженли арматуралар ва Вр–I синфли оддий симлар ишлатилади. Монтаж арматура сифатида ҳамда тўқилган синчларнинг хомутлари сифатида А–I, Вр–I синфли арматуралар қўлланилади.
Таранглаштириладиган арматура сифатида қиздириш йўли билан (термик усул) мустаҳкамланган – Aт–IVС, Aт–V, Aт–VI синфли арматуралар ҳамда A–IV, A–V ва A–VI синфли арматураларни қўллаш тавсия этилади; 12 м дан узун бўлган элементлар учун арқон арматуралар, юқори мустаҳкамликка эга бўлган симлар Вр–II ҳамда – A–IV, A–V, A–VI синфли стерженли арматураларни қўллаш тавсия этилади.
Конструкцияларда қўллаш учун пўлатли арматурани танлашда унинг пайвандланиш хусусияти ҳисобга олинади. A–I, A–II, A–III, A–IV, A–V, A–VI, Ат–IIIC ва Ат–IVC синфли стерженли арматуралар ва оддий симлар тўрларни тайёрлашда контак–пайванд усулида яхши пайвандланади. Мустаҳкамлиги термик усулда оширилган Aт–V, Aт–VI синфли стерженли арматураларни ва юқори мустаҳкамли симларни пайвандлаш мумкин эмас, чунки мустаҳкамлаш самарадорлиги йўқолади.
Do'stlaringiz bilan baham: |