Олий ва ўрта махсус таҳлим вазирлиги ўзбекистон республикаси қишлоқ хжалиги вазирлиги

Қилдумлилар Тҳйсонура	Ҳашаротлар синфи- Жнсеcта Леписматидае-оиласи Лепрсма сачарина Л	Нам донларни, уруғни	ҳамма жойда
битта -яримта
Сувараксимонлар оиласи Блаттодеа	Блаттодае-оиласи Қорасуварак- Блатта арниталис Л. Сариқ суварак- Блаттелла германиcа Л	ун, кепак ун маҳсулотлари кунжара ун маҳсулотлари	ҳамма жойда	мой заводларида кўп бўлади мой заводларида кўп бўлади
Пичанхўрлар- Огнатҳа Псоcоптера	Лепоселидае-оиласи Лепоселидс девинаториус Мулл	нам чигитни, кунжарани	ҳамма жойда	кўп
Қўнғизлар- Cолеоптера	Стапҳйлинидае-оиласи Терихўрлар Тачйрйс нитидулус Ф. Ветчина терихўри- Дерместидае -оиласи Кичик чипор терихўр Трогодерма версиcолор cреутз Қалқонсимонлароиласи Остоматидае Мағриб (Мовритан) қўнғизи (ТенбриоиедесмауританиcусЗПринидае) Тунги муғомбир қўнғизчалар- Птинус фур Л Муғомбир қўнғизлар оиласи (Принидае) Тунги муғамбир қўнғиз (Птинус фур Л) Пармаловчилар оиласи- ( Анобиидае) Ғалла пармаловчилари (Стегобиум ситодрепа паниcеум Л) Капюшонлилар ёки сохта пўстлоқхўрлар оиласи Вострйдае Дон пармаловчиси- Рҳизопертҳа доминиcа Ф Ясси танлилар оиласи- (Сисижидае) Калта мўйловли сарғиш унхўр Лаемопҳлоеус ферругинус Степҳ Қора танли (тенебрионид) лар оиласи- Тенебрионидае Тўғноғичсимонлар оиласи Триболум Cастанеум (навалеҲербст) Кичик ун митаси- ТриболиумCонфусумДув тиғиз ун мтаси- ТенебриомолиторЛ Ун қорамтир митаси Тенебрио обсcурус Л Донхўрлар оиласи Бручидае) Нўхат қўнғизи- (ВгишусписорумЛ)	қора буғдойни пиллани пиллани, терини ғалласимон донини, чигитни, кунжарани ғалласимон, чигитни ғаллани, кунжарани чигитни, кунжарани, унни нам чигитни, бошқа маҳсулотларни унни, донни, чигитни, кунжарани, кондитер маҳсулотларини, пиллани бу ҳам нам чигитни, кунжарани, бошқа маҳсулотларни бу ҳам нўхатни	жуда чекланган чекланган ҳамма жойда ҳамма жойда ҳамма жойда ҳамма жойда ҳамма жойда ҳамма жойда ҳамма жойда ҳамма жойда кенг тарқалган	битта -яримта оз-миқдорда оз-миқдорда битта-яримта кам кам кўпинча тўда-тўда бўлиб кўпинча тўда-тўда бўлиб баoзан тўда бўлиб кам
Ҳакиқий (чин) куялар оиласи (Тимидае)	Дон (омборғалла) куяси(Нтмапогон гранеллус Л) Куя колонелласи (Тинеа Cоианелла Ерсч) Кертикқанотликуялароиласи (Гелечиидае) Омбор дон (арпа) куялари (Ститрога cереалелла олив) Тегирмон олов ранг куяси (Епҳестиа кииҳниелла Зелл)	ғалласимонлар донини чигитни, кунжарани ғалласимон донини унни, кунжарани, чигитни	ҳамма жойда кенг кенг ҳамма жойда	кам кам айрим йилларда тўда-тўда бўлиб кам

Хордалилар – Чоролата типи
Сут емизувчилар- Мамалиа синфи
Кемирувчилар- Родентиа туркуми

Оиласи	Уруғ (авлоди) ва тури	Зарарлайдиган асосий маҳсулоти	Зараркунанда миқдори
Сичқонсимон кичик оиласи-Муридае Муринд	Кул ранг каламуш-раттус норвегиcус Берк	хар хил зарпаслар	қисман
	Туркистонкаламуши (Раттус туркестаниcус Сатун)	омбордаги захираларни	кўп
	Плакча тишли каламуш (Несокиа индиcа грай)	омбордаги захираларни ирригация тармоқларини маҳсулотларни	қисман
	Северсов сичқони-мусмусcулус севертзови.	ғаллани, хар хил маҳсулотларни	кўп
Хомяклар кичик оиласи-cриcетина	Кул ранг хомяк	дон захирасини	кам
Дала сичқонлари кичик оиласи -миcротина	Оддий дала сичқони – миcротусарвалисПалл	ғалласимон донини, ўтларни омбордаги донларни	кам

3-мавзу.ОМБОР ЗАРАРКУНАНДАЛАР ТУРЛАРИ ВА БИОЛОГИЯСИ
РЕЖА:

1. 
   Сувараксимонлар оиласи (Блатидае)
   
2. 
   Терихўрлар оиласи (Дерместидае)
   
3. 
   Антренуслар оиласи (Антренус)
   

Ўзбекистондаги ҳар хил қишлоқ ҳўжалик маҳсулотлари захирасини ялпи текшириш натижасида уларга зарар етказадиган ҳашаротлар, каналар ва кемирувчилар рўйхати тузилган, бу рўйхат тубанда келтирилади.

Сувараксимонлар оиласи (Блатидае)
Суваракларнинг танаси ясси ва енлик. Мўйловлари жуда кўп майда бўғинчалардан иборат, қилсимон шаклда бўлади. Боши олдинги кўкракка салгина ботиб кирган. Қанотлари (агар бўлса) тананинг устки томонига текис етади; олдинги қанотлари юпқа терисимон, орка қанотлари пардасимон бўлади. Қорин қисмининг учида бўғинли серкиллари ва грифелкалари (баoзи турларида) бўлади.
Сувараклар ҳамма жойларда учрайди; бу оилага жуда кўп турлар киради.
Сувараклар одам уйларига кириб олиб катта зарар етказади. Қора ва сариқ сувараклар ҳамма нарсани, айниқса нон ва шунга ўхшаш маҳсулотларни севиб ейди, крупани, донни, ҳар хил кулинария ва кондитер маҳсулотларини, сирни, колбасани зарарлайди. Қоғозларни ва китоб муқоваларидаги клейни еб, муқоваларни бузади, ўзларининг кўп миқдор екскрементлари (тезаклари) билан маҳсулотларни ва мебелларни ифлослантиради. Бундан ташқари, сувараклар ҳар хил ташландиқ нарсаларни еб, жуда хавфли юқумли касалликлар: тиф, вабо, ўлат, сил касаллиги, ичбурук ва бошқа касалликларнинг микробларини тезаклари орқали тарқатади. Бу касалликларни туғдирувчи микроблар суварак тезакларида узоқ вақт ёцада, ҳаётчанлигини йўқотмайди, касаллик туғдириш хусусиятини сақлайди.