If. •f с ж ж Салимов КимёВий технодогиянинг асосий караёнАари Во урилмоАпри I зл' Пз



Download 10,86 Mb.
Pdf ko'rish
bet154/275
Sana07.04.2022
Hajmi10,86 Mb.
#535152
1   ...   150   151   152   153   154   155   156   157   ...   275
Bog'liq
Kimyoviy texnologiyaning asosiy jarayonlari va qurilmalari. Z.Salimov. 1994
Hujjat (3), jasurbek, 108219, diplom-353171101688 (1), 8-MAVZU
(
8
.
2
)
194


г и дра вл и к к а р ши л и к к а т т а л а ш а д и , чангли г а з л а р д а г и ка тт и к
з а р р а ч а л а р н и н г нормал чукиши бузилади ва г аз л ар н и т о за л аш 
к и йин л а ша ди . Ци к л он л ар н ии г радиуси ки ч ик ла шти рил с а, улар- 
нинг унумдорлиги к а ма я ди . Шунинг учун куп м и в дорд а г и чангли 
г а з ла р н и т о з а л а ш ва а ж р а т и ш тезлигини ошириш учун п а р а л л е л
ишл ай д и г ан ц иклонлар гурухи ёки б ат а р е ял и цик лон л ар ишлати- 
лади.
С ан оа т д а тегишли иш унумдорлигини т а ъ м и н л а ш учун п а ­
ра л л е л р еж им да ишл ай ди г ан ц иклонлар гурухи к у л л а н ил а ди ,
бундай ша р ои т да ц иклонлар умумий чанг йигадиган бункерга,
чангли 
газ бери ла ди ган
ва т о за л а н г а н газ юб ориладиг ан 
к о л ле к т ор л а р г а эга булади. Битта катта циклон урнига бир неча 
кичик диа метрл и ц иклонлардан фойда ланиш бир ка тор а фз а лл и к-
л а р г а эга: 
1
) газнинг чизикли тезлиги бир хил булган шароитда 
кичик д иа м е т р л и циклоида кучли м а р к а з д а н кочма куч ла р пайдо 
булади, н а т и ж а д а чанг у ш л а н и ш д а р а ж а с и юкори булади;
2
) катта д иа ме т р л и цик лонл арнинг б ал а н дл и г и хам катта 
булганлиги сабабли уларни жойлаштириш кийин, кичик диаметрли 
ц иклонларни ж о йл ашт и ри ш эса анча енгил.
8 .5 -раем.
Ци к л о н л а р н и
ж о й л а ш т и р и ш н и н г
в а р и а н т л а р и :
а
— ж у ф т к.илиб; 
б —
а й л а н а бу й ич а.
8.5- 
р ае мд а циклонларни жой л ашт и ри шн ин г в а р и а н т л а р и кур- 
сатилг ан. Ци к л он ла р н и икки усул билан ж о й л а шт и р и ш мумкин: 
ж у ф т - ж у ф т килиб (
8
. 5- раем, 
а)
ва ай л ан а узунлиги буйича 
(8.5- раем, б). Ж у ф т - ж у ф т килиб ж о й л а ш т и р и л г а н да ц и к л о н л а р ­
нинг сони 
2
та, ай ла н а б уйл аб ж о й л а ш т и р и л г а н да циклонларнинг 
сони 10— 14 та булиши мумкин. Бунда х а м м а ц ик лон л а р газ 
б ер и ла д и г а н в ертикал труба атрофида ж о й л а шт и ри ла д и. Би ро к
ц иклонлар гурухининг т о за л а ш д а р а ж а с и бу гурухга кирган битта 
циклоннинг т о з а л а ш д а р а ж а с и г а тенг булади.
Чангли газ 
а
195


Кичик диаметрли циклонлар (ёки мультициклонлар) нинг 
афзаллиги б атаре ял и циклонларда яхши н'амоён булган Бата рея -
ли циклонлар днаметри 100— 300 мм булган куп Сондаги (айрим 
найтда бир неча юз) пар ал л ел ишлайднган циклон э ле мен тл ари да н
тарк иб топган булади. Саноатнинг айрим соха ла рид а и шл ати л ад и-
ган б а т а р е я л и циклоида 792 та э лемент булиб, газ буйича 
650000 м3/ с о а т иш унумдорлигига эга.
8
.
6

р а с мд а кур с ат и лга н б а т а р е я л и циклон ( Б Ц У ) юпка 
деворли к,обикдан иборат булиб, чангли ва т оз а л ан г ар г аз л ар учуй 
к а м е р а л а р (
1
), (
2
) ва чанг йигувчи бункер (3) дан т а р ки б топган. 
Циклон э ле м е нт л а ри тегишли т у с и к л а р г а шундай килиб жой- 
л ашт ири л г ан ки , бунда э ле ме н т л а рн нн г тан г ен ц иа л п а т р у б к а л а р и
чангли газ к а м е р а с и билан, м а р к а з и й ч икариш т р у б ал а р и
т о з ал ан г ан газ к а мера си билан, чанг чикарувчи т е ш и к ла ри эса 
чанг йиггич бункер билан богланган.
Циклон э л е м е н т л ар и да газ окимиг а а й л а н м а х а р а к а т берувчи 
та н г ен ц иа л ёки у р и уюрма хосил к и л у вч и ла р и шл ат и ла д и.
Тангенциал уюрма \ ое и л килувчилар каторига киска ва тораювчи 
патруб кал ар ва спиралсимон т р у б ка л а р киради. Укли уюрма хосил 
к и лув чи л а р и ш л а т и л г ан да циклон э ле мен тл ари ни н г копкоги 
булмайди ва чангли газ кобик ва т о з а л а н г а н газ ч икадиг ан труб а 
орал и гиг а бери ла ди , ушбу о р а л и к д а «винт» (8.7- раем, 
а)
ёки 
«розетка» типи д аг и (8.7- раем, б) уюрма хосил ки л ув чи ла р
урнатилган булади. «Винт» типидаги у ю р ма хосил ки л у в чи да чанг 
кам д а р а ж а д а т и к и ла д и ва унинг г и др а вл и к ка рши ли ги нис ба тан 
кам.
8.6- раем.
Б а т а р е я л и циклон:
/ — ч а н г л и г а з к а м е р а с и ; 2 — т о з а л а н г а н г а з к а м е р а с и ;
3
— ч а н г й и г а д и г а н б у нк е р .
196


<
С ан о ат д а купинча д иа ме т ри
1
м гача б у л г ан ц ик лон л а р ишла- 
тилади. Аг ар к а тт а х а ж м д а г и
г а з л а р н и (140 м3/ с гач а) тоза- 
л а ш з а р у р булса, цик лон л ар гу- 
рухи ёки б а т а р е я л и ц ик лон л а р 
и шл ат ил ад и.
Ц и кл он ла р ни н г с а но а тд а куп 
и шл а т и ши д а н ка тъи н а з ар , улар- 
да юз б е р а д иг ан турли жин сл и
с и ст е ма л а р н и а ж р а т и ш ж а р а ё н и
тула т а д к и ко т ки л ин ма г ан , чунки 
к у р и л м а д а г и г идродинамик холат 
анча му р ак к а б. Шу с а б а б д а н цик- 
л о нл а р ни т а н л а ш асосан э мпирик 
йул б ил ан олинган н а т и ж а л а р г а
ас осл ан ад и. Г идра вл и ка нуктаи 
н а з а р и д а н циклон к а нд а й д ир ма- 
х ал ли й ка рши ли к, деб олиниши 
мумкин. Бу н да й хо л ат да циклон- 
нинг г и д р а вл ик ка рши ли ги газ 
ок,имининг тезлик босимига тенг 
булади:
р
^
ф
Тозопангон га з
А 
Р = Ъ
(8.3)
бу ерда £ —• циклоннинг к а р ши ли к 
к о э ффи ци е н т а ;
р — ц ик лон д ан
у т аё тг ан газнинг зичлиги, к г / м 3; 
даф — циклон цилиндрсимон кис- 
мининг тула к ун д ал ан г кесимига 
н ис ба т ан олинган газнинг фиктив 
тезлиги, м / с (шф- 2,5 — 4 м / с )
Циклоннинг г идравлик к а рши ли г и курилманинг типига боглик 
булади. М а с а л а н , Н И И О Г А З конструкцияли ц ик лон л а р учун: 
Ц Н — 24 £ = 60; Ц Н — 15 £ = 1 6 0 ; Ц Н — Щ = 250
Газнинг фиктив тезлиги куйидаги тен г ла ма о рк а ли а н и кл ан а-
*•'
8.7- раем.
Батареяли циклонлар­
нинг элементлари:
а
— « в ин т» т и п и д а г и й у и а л т и р у в ч и п а р р а к л и ;
б
— « р о з е т к а »
т и п и д а г и
й у и а л т и р у в ч и
п а р ­
р а к л и .
ди:
да,
' “
V
2Д 
Р

1
Г '
(8.4)
£ ва А
Р / г
нинг к и й м а т л ар и турли конструкцияли ц ик лон л а р учун 
с п р а в о ч н и к л а р д а б ерилг а н булади. Циклон цилиндр кисмининг 
д и а м е т р и с а р ф т е н г ла ма си ё р д а м и д а топилади:
о =
V
<».785 Иф •
(8.5)
бу е р д а 
V
— циклондан у таё тган газнинг х а ж м и й с а рфи, м
3
/ с.
Циклоннинг колган х а м м а у л ча м л ар и О га нисбатан с та н­
д а р т а а шти рил га н.
197


Тазагш нган га з
Т озаланган га з
Шалакган газ
\
8.8- раем.
Ци ли ндрс имон у юр м а л и чанг тутгич:
а — юк о ри г и г а з о к и м и н и с о п л о ё р д а м и д а к и р и т и ш ;
б
— ю к о р и г и ва п а с т к и г а з о к и м л а р и п и
н а р р а к е р д а м и д а к и р и т и ш ; в — юк о ри г и ва п а с т к и г а з о к и м л а р и п и т а н г е н ц и а л й у н а л и ш д а
к ир и ти ш .
198


8.4- §. У Ю Р М А Л И Ч А Н Г У Ш Л А Г И Ч Л А Р
У юрм а л и чанг у ш л а г и ч л а р ц ик лон л а рг а н ис ба та н анча 
кейинрок, т а к л и ф этилган. Бу нд а й к у ри л ма н и нг ук, й уна лиши д а
пастки ( би рла мч и) ва юкориги (икк ил амчи) у юрма ли о ки мл ар-
нинг бир- бирига к а р а м а - к а р ш и х а р а к а т и мавжуд.
У юрм а л и чанг ушлаг ичнинг сх е ма л ар и
8
.
8
-ва 8.9- р а с м л а р д а
курсатилган.
Юкориг и оким билан кирг ан чанг з а р р а ч а л а р и м а р к а з д а н
кочма куч таъсирида девор юзаси томон улоктирилади, юза буйлаб 
пастг а к а р а б спиралсимон х а р а к а т килиб, чанг йиг иладиг а н 
б ункерга тушади. Па ст ки оким билан к у р и л м а г а к и р г ан чанг 
з а р р а ч а л а р и д а с т л а б газ окими билан бирга спиралсимон 
х а р а к а т л а н и б юкорига кÿт ap ил aд и , кейинчалик м а р к а з д а н кочма 
куч ё р д а м и д а девор томон ул ок т ир ил а ди ва юкориги оким билан 
бирга пастг а к а р а б х а р а к а т л а н и б чанг йиг и л ад иг а н бункерга 
т ушади.
Ча нг ли газнинг к у р и л м а г а кириш усулига 

Download 10,86 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   150   151   152   153   154   155   156   157   ...   275




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2022
ma'muriyatiga murojaat qiling

    Bosh sahifa
davlat universiteti
ta’lim vazirligi
axborot texnologiyalari
maxsus ta’lim
zbekiston respublikasi
guruh talabasi
O’zbekiston respublikasi
nomidagi toshkent
o’rta maxsus
davlat pedagogika
texnologiyalari universiteti
toshkent axborot
xorazmiy nomidagi
rivojlantirish vazirligi
pedagogika instituti
Ўзбекистон республикаси
tashkil etish
haqida tushuncha
таълим вазирлиги
vazirligi muhammad
O'zbekiston respublikasi
toshkent davlat
махсус таълим
respublikasi axborot
kommunikatsiyalarini rivojlantirish
vazirligi toshkent
saqlash vazirligi
fanidan tayyorlagan
bilan ishlash
Toshkent davlat
sog'liqni saqlash
uzbekistan coronavirus
respublikasi sog'liqni
coronavirus covid
koronavirus covid
vazirligi koronavirus
qarshi emlanganlik
covid vaccination
risida sertifikat
sertifikat ministry
vaccination certificate
Ishdan maqsad
fanidan mustaqil
matematika fakulteti
o’rta ta’lim
haqida umumiy
fanlar fakulteti
pedagogika universiteti
ishlab chiqarish
moliya instituti
fanining predmeti