If. •f с ж ж Салимов КимёВий технодогиянинг асосий караёнАари Во урилмоАпри I зл' Пз



Download 10,86 Mb.
Pdf ko'rish
bet162/275
Sana07.04.2022
Hajmi10,86 Mb.
#535152
1   ...   158   159   160   161   162   163   164   165   ...   275
Bog'liq
Kimyoviy texnologiyaning asosiy jarayonlari va qurilmalari. Z.Salimov. 1994
Hujjat (3), jasurbek, 108219, diplom-353171101688 (1), 8-MAVZU
8
) ё р д а м и д а бункер 
(6)
га 
юборилади. Асосий камчилиги — фильтрловчи д он а ла рн и ц ирк у­
л я ц и я килиш системасининг ул ча ми катта.
I«-
Чангпи
8.22- раем.
Д о н а л и фи л ь т р л а р :
а —
в и б р о т у р л и ; / — б у н к е р ; 2 — в и бр о т у р ;
3
— д о н а л и ф и л ь т р т ус и к ,
4
— ч а н г л и ва т о з а л а н ­
га н г а з й ул и; 5, 7 — т е ш и к л а р и б у л г а н т у с и к л а р ;
6
— я нг и д о н а л и м а т е р и а л учун б у н к е р ;
8

к о н в ей е р;
9
— у ш л а н г а н ч а н г л а р н и у з а т и ш учун з а т в о р ;
6
— с и л ь ф о н л и ; / — и ш л а т и л г а н д о н а-
л а р н и у з а т и ш учу н ш т у це р;
2
— с и л ь фо н ; 3 — д о н а л и ф и л ь т р л о в ч и т ус ик;
4
п а н ж а р а ;
5
т о з а л а н г а н г а з учу н ш т у ц е р ;
6
— я нг и д о н а л и м а т е р и а л н и к ж л а ш учу н ш т у ц ер ;
7 —
ч а н г л и га з 
учу н ш т у ц е р ;
8
— к о би к .
211


8
.
2 2

раем,
6
д а к у рс а т и лг а н к у р и л м а д а фильтрловчи д о н а л а р
тутиб ко л инг а н чанг билан бирг а и ш л а б ч и к а р и ш г а к а йт а р и л а ди .
Бу н да й фильтр м а с а л а н , асбест са но а тид а и шл ати л ад и.
М у т а х а с с и с л а р томонидан ф и л ь т р л а р н и н г бир к а то р янги 
с а м а р а л и т у р л а р и и ш л а б чикилди. Ж у м л а д а н , Н И И О Г А З да 
фильтр- циклон я ра тил д и . Б у к у р и л м а п и н г и шл а ш и икки бос- 
кичдан и борат булиб, г аз биринчи боскичда ( ф и л ь т р да ) к а тт а 
у лча мл и чанг ф р а к ц и я с и д а н , иккинчи боскичда (ц и кл оид а) эса 
кичик у л ча м л и ч анг з а р р а ч а л а р и д а н т о з а л ан а ди .
8.8- §. ЭЛ Е К Т Р О Ф И Л Ы Р Л А Р
Ч а нг л и г а з л а р т ар к иб и да г и к а т т и к з а р р а ч а л а р н и ‘э лектр 
майдон т а ъ с и р и д а чуктириш б ошка чуктириш у су л л а р и г а к а р а -
ганда куп а ф з а л л и к л а р г а эга. Чу кт и ри ш к у р и л м а л а р и — циклон- 
л а р д а , енгли ф и л ь т р л а р д а , с к р у б б е р л а р д а ог ирлик кучи ва 
м а р к а з д а н кочма куч ла р т аъ с и р и д а ута ма йд а з а р р а ч а л а р н и
чуктириш мумкин эмас.
Э л е к т р о ф и л ьт р л а р ё р да м ид а газ т а р к и б и да г и энг кичик, 
ж у м л а д а н субми кро н л и ( улчами 0,005 мкм д а н к а т т а ) з а р р а ч а ­
ларни ушл аш мумкин. Бундай к у р и л м а л а р д а газ а р а л а ш м а л а р и н и
а ж р а т и ш д а р а ж а с и 99,9 % гача етади. Эл ек т р о фи л ьт р л а р н и н г
г и др а вл ик к а р ш и л и г и 100-4-150 П а гача бу ла ди, чангли газнинг 
т е м пе ра т у р ас и — 20 д а н -f-500°C гача б ули ши мумкин. Электро- 
фильтрнинг камчилиги: юкори ме та л л у шл а ш л и к ; у л ч а м л а р и
катта; иш р е ж им ин ин г у з г ар и ши г а т а ъ с и рч а н; чангнинг п ор тл аш 
ва ут олиш хав феи з л и г ин и т а ъ м и н л а ш г а юкори к а пи та л с а р ф л а р
з а р ур ли ги с а ба б л и , э л е к тр оф и ль т р да н газнинг с а рфи к а тта 
б у лг а нд а ф о й д а л а н и ш м а к с а д г а мув офи к булади. Ш у кунда г аз 
буйича иш унумдорлиги 
1
млн м3/ с о а т д а н куп булг ан э л е к т р о ­
фи л ьт р л а р ма вж уд.
Э л е к т р о ф и л ь т р л а р нурланувчи ( ма н фи й з а р я д л а н г а н ) ва 
чуктирувчи ( м у с б а т з а р я д л а н г а н ) э л е к т р о д л а р д а н т а ш к и л топган 
булади.
И к к и та
э ле к т р о д л а р
у р та с ид а
юкори к у ч ла н ишли
(¿7 = 35000-^-70000 В) э лектр майдони хосил булади. Н у рл ан ув чи
э ле ктрод сим ш а к л и д а , чуктирувчи э л е кт р од эса тр у ба ёки 
п ла сти н а ш а к л и д а т а й ёр л а н а ди . Ушбу э л е к т р о д л а р о ра л иг ид аг и 
ма софа 
100— 200
мм булади.
Т а р ки б ид а к а т т и к з а р р а ч а л а р и б у л г ан газ окими юкори 
к учланишли э ле ктр ма йд онда н ут га н да ионизация ходисасига 
учрайди, яъни унинг м о л ек ул ал ар и мус ба т ва манфий з а р я д л а н г а н
з а р р а ч а л а р г а а ж р а л а д и . Бун да бутунла й и о н л ашг ан газ к а т л а м и
чугланиб, нур ва ч а р с и л л а г а н овоз ч ик а р а д и . Бу сим н у р л а ­
н у в ч и э л е к т р о д деб ат а ла д и. М а н ф и й з а р я д л а н г а н чангнинг 
э ле кт рон л ари нурланувчи электроддан мус ба т з а р я д л а н г а н ч у кти ­
риш э л е к т р о д л а р и га томон х а р а к а т к и л г а н д а уз йулида к а т т и к
з а р р а ч а л а р г а учрай ди ва у ла рн и з а р я д л а й д и . З а р я д л а н г а н
з а р р а ч а л а р чуктириш электродига я к и н л а ш г а н д а узииинг з ар яд и - 
ни б е ра д и ва ог ир ли к кучи т а ъ с и р ид а чукади.
212


Э л ек т р о фи л ьт р л а р юкори к у чл а н ишли у з г а р м а с токда ишлай- 
ди, чунки ток у зг ар ув ча н б у лг а н д а з а р я д л а н г а н з а р р а ч а л а р
уз х а р а к а т йуналишини узгартириб, чуктириш э ле кт ро д л а р и д а
чукишга улгуролмай, газ билан к ур и лм а д ан чикиб кетиши мумкин. 
У з г а р м а с ток к учланиши 220— 500 В булган у зг ар у вч ан токдан 
кучайтирувчи т ра нс фо рм а т ор ва тугр ила г ич ё р д а м и д а олинади. 
Эл ектрофи л ьтрн и нг нурланувчи э ле кт р од ла р и ток ма нб аининг
ма нфий кутбига, чуктирувчи э ле к т р о д л а р и эса мус ба т кутбига' 
уланади.
Чу к ти ри ш э лектродининг т а й ё р л а ни ш и г а к а р а б т р у б ал и ва 
п ла ст ин ал и э ле к т р о ф и л ь т р л ар булади, бирок, у ла рн и нг и шл а ш 
р еж им ид а принц ип й ал фарк, йук. Эл е ктр офи л ьтрн и нг схемаси
8.23- расмда курсатилган. Ч а с а л а н , трубали электрофильтрда 
( 8 . 2 3 - раем,
а)
т р уб а л а р н и нг д иа ме т ри 150— 300 мм булиб, 
ул арн и нг у рт ас и д а н
2
мм ли с и мл а р тортилган, у л а р нурланувчи 
э ле ктрод в аз и фа с ин и б а ж а р а д и . То з а л ани ши к е р а к б улга н газ 
к у ри л ма с ин и нг пастки к и с м ид а н берилиб, т р у б а л а р н и н г ичидан 
па с т д а н юкориг а к а р а б х а р а к а т к и л ад и ва т о з а л а н г а н д а н сунг

Download 10,86 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   158   159   160   161   162   163   164   165   ...   275




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2022
ma'muriyatiga murojaat qiling

    Bosh sahifa
davlat universiteti
ta’lim vazirligi
axborot texnologiyalari
maxsus ta’lim
zbekiston respublikasi
guruh talabasi
O’zbekiston respublikasi
nomidagi toshkent
o’rta maxsus
davlat pedagogika
texnologiyalari universiteti
toshkent axborot
xorazmiy nomidagi
rivojlantirish vazirligi
pedagogika instituti
Ўзбекистон республикаси
tashkil etish
haqida tushuncha
таълим вазирлиги
vazirligi muhammad
O'zbekiston respublikasi
toshkent davlat
махсус таълим
respublikasi axborot
kommunikatsiyalarini rivojlantirish
vazirligi toshkent
saqlash vazirligi
fanidan tayyorlagan
bilan ishlash
Toshkent davlat
sog'liqni saqlash
uzbekistan coronavirus
respublikasi sog'liqni
coronavirus covid
koronavirus covid
vazirligi koronavirus
qarshi emlanganlik
covid vaccination
risida sertifikat
sertifikat ministry
vaccination certificate
Ishdan maqsad
fanidan mustaqil
matematika fakulteti
o’rta ta’lim
haqida umumiy
fanlar fakulteti
pedagogika universiteti
ishlab chiqarish
moliya instituti
fanining predmeti