If. •f с ж ж Салимов КимёВий технодогиянинг асосий караёнАари Во урилмоАпри I зл' Пз



Download 10,86 Mb.
Pdf ko'rish
bet158/275
Sana07.04.2022
Hajmi10,86 Mb.
#535152
1   ...   154   155   156   157   158   159   160   161   ...   275
Bog'liq
Kimyoviy texnologiyaning asosiy jarayonlari va qurilmalari. Z.Salimov. 1994

8 .1 4 -раем.
Вентури с круб бе ри:
/ — с у ю к л и к н и с оч иб б е р у в ч и т р у б а ; 2 — ц и к л о н то м чи у ш л а г и ч .
В ент ури с к р у б б е р и .
Бунда й к у р и л м а суюкликни сочиб берувчи 
труба (Вентури тр у ба с и ) ва суюк лик томч ила рини газ окимид ан 
а ж р а т а д и г а н с е п а р а т о р д а н т аш к и л топган (8.14- раем). Вентури 
трубаси 
1
тораювчи кием ( конфузор), киск а цилиндрсимон кием 
(бугиз) ва кенгайиб борувчи кием ( д иффу зо р ) л а р д а н тузилган.
С уюкл ик махсус сочиб берувчи к у р и л м а ёки механик форсунка 
ё рд а м и д а конфузор (ёки бугиз) га бери ла ди . Тр убанинг ха ра кт е-
ри с т и ка л ар и к уй и да г ич а у з г ар и ши мумкин: конфузорнинг к и я л и к
бурчаги 25— 28°; д иффу з орни н г к и ял и к бурчаги 
6
— 7°; бугизнинг 
узунлиги д иа ме т ри н ин г 0,15— 0,5 улуши; бугизнинг д иа ме т ри
204


труб опров од д и а ме т р ин ин г 0,4— 0,5 улуши. Босим йуколишини 
к а м а й ти ри ш учун Вентури т руб а с и н ин г ички юзаси ме хан ик ка йта 
и шл а ш йули б илан с и л ли к ла н ти р и л а д и.
Газ — с уюк ли к окимининг буг изд ан кейин д и ф ф у з о рг а утиб, 
ке нг а йиши пайтида су юк ли кн и нг кушимча ма йд а томч ил а рг а 
а ж р а л и ш и юз беради.
Б у е р д а суюк лик то мч ил а ри чанг 
з а р р а ч а л а р и н и узи б ил ан б ир г а олиб кетади. Т омч и ла р ни н г газ 
о к и ми да н а ж р а л и ш ж а р а ё н и циклон-томчи у шл а г ич (
2
) д а руй 
беради.
Б у г и з да г и г азнинг т езлиги 60— 150 м / с га етади. С у юк л ик
ортикча босим (0,03— 0,1 м П а ) б ил ан берилади. Д и ф ф у з о р д а
окимнинг тезлиги 20— 25 м / с гача ка ма я ди . Цикл ои да г аз- суюклик 
окимининг тезлиги 4 — 5 м / с ни т аш к и л килади.
Вентури с к ру бб ер и да чанг з а р р а ч а л а р и н и у ш л а б турган 
суюк лик то мчила риг а нис ба тан газнинг к а тта тезл иг ига э р ишил а-
ди. Ш у с а б а б д а н Вентури к у р и л м а с и д а газ т а р к и б и д а г и улчами 
1
мкм д а н кичик булг ан к а т т и к з а р р а ч а л а р н и у ш л а ш имконияти 
ма вж у д. Т о з а л а ш д а р а ж а с и 99 % гача етади, б ир ок к у р и лм а н ин г
г и д р а в л и к к а рш и ли г и ж у д а к а тт а (2200— 12800 Па).
Мавх,ум к а й н а ш к а т л а м л и с к р у б е р л а р .
Бу н да й газ ювувчи 
к у р и л ма н и н г чизмаси 8 . 1 5 - р а с м д а курс атилга н. Ци линдрсимон 
к о б и к (4) нинг пастки т ая нч (5) ва юкориги чег ар ал ов ч и
(2) п а н ж а р а л а р и о р а л и г и д а н а с а д к а к а т л а м и м а вж уд . Н а с а д к а
с и ф а т и да ичи буш ёки яхлит ш а р л а р и шл ат и ли ш и мумкин. 
П а н ж а р а (5) бир в актн и нг узи да н а с а д к а учун т ая нч ва газни бир 
текисда т а р к а т у в чи к у р и л м а в а з и ф а с и д а хи з ма т килади. Н а с а д к а
к у з г о л м а с к а т л а м и ни н г б а л а н д л и г и 20С— 300 мм, п а н ж а р а л а р
о р а л и г ид а г и масофа эса 1200— 1500 мм булиши мумкин. Ш а р л а р
полиэтилен, полистирол, резина, ш и ш а ва б ошка м а т е р и а л л а р д а н
т а й ёрл а на ди ; шарнинг диа метри ку р и л ма диаметрининг 
0,1
улуши- 
д а н ка тта б улмасл и г и керак. Б у ту рд аг и са ноа т к у р и л м а л а р ин и нг
д и а м е т р и 6,5 м гача б улиши мумкин.
К у р и л м а тула ма вхум к а й н а ш р еж им ид а ишл айди, унинг 
юкориги кисмидан суюклик форсунка ё р да м ид а сочилиб турилади. 
Г а з н и нг тезлиги 4
— 6
м / с ни т а ш к и л этади. М а в х у м ка йн а ш 
х о ла т и да г и н а с а д к а л а р т а ъ с и р и д а газ окими т у р б у л из а ци я 
к и л ин а д и , ф а з а л а р у р та с ид а г и юза куп м а р о т а б а янг и ла н ад и,
о к и б а т д а г а з б ил ан су ю к ли к яхши ко нт ак тга учрайди. К у р и л м а д а
уч ф а з а л и к а т л а м ( к а т т и к жи см — газ — су юк лик) хосил булади.
Ушбу уч ф а з а л и к а т л а м н и н г д и н а м и к б ал а н д л и г и ортиши билан 
к урил манинг чанг ушл аш с а м ар а до р л и г и ва г идра вл и к ка рши ли г и
к упая ди. Иш р еж и м и д а г и д р а вл и к к а р ш и л и к 0,
8
- Ь 2,0 к П а ни 
т а ш к и л этади.
А й л а н и б юр у в ч и н а с а д к а л и с к р у б б е р л а р .
Х,озирда мавхум 
к а й н а ш к а т л а м л и газ ювувчи к у р и л м а л а р н и н г к а тор с а м а р а л и
к о н с т р ук ци ял ар и и ш л а б чикилди. Ж у м л а д а н , Тошкент Д а в л а т
техника университети м у т а х а с с ис ла ри томонидан а йл а н иб юрувчи 
н а с а д к а л и ск ру бб ерн и нг бир неча янги т у рл ар и т а к л и ф этилди. 
Н а с а д к а л а р а й л а н и б юрувчи х ол ат г а етг а нида к а т л а м д а г и буш
205



Download 10,86 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   154   155   156   157   158   159   160   161   ...   275




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish