If. •f с ж ж Салимов КимёВий технодогиянинг асосий караёнАари Во урилмоАпри I зл' Пз



Download 10,86 Mb.
Pdf ko'rish
bet159/275
Sana07.04.2022
Hajmi10,86 Mb.
#535152
1   ...   155   156   157   158   159   160   161   162   ...   275
Bog'liq
Kimyoviy texnologiyaning asosiy jarayonlari va qurilmalari. Z.Salimov. 1994

Тозапанган 
А газ
Суюцпик
О О
сг"‘
Чангли 
газ
Суспензия.
° 0о ° о ° о
° о о0о ° о
о “ о А
О 
О 
о
о
7(1
л
\
8 .1 5 -раем.
М а в х у м кай-
н а ш х о л а т и д а г и шарс и-
мон н а с а д к а л и скруббер:
/ — т о м ч и у ш л а г и ч ;
2
— юк о ри г и 
^ е г а р а л и
п а н ж а р а ;
3
— н а с а д к а
к а т л а м и ;
4
— ц и л и и д р с и м о н
коб и к;
5
— п а с т к и
т а я н ч
п ан - 
ж а р а с и .
Тозалан&н газ 
\
8.16- раем.
Ай л а н и б юрувчи н а с а д к а л и ва 
с у юк ли к ц и р к у л я ц и я к ил иб б е р и л а д и г а н
чанг тутгич:
/ — н ас ос; 2 — ш л а м йигги ч; 3 — к у р и л м а куб и;
4

с е п а р а т о р ;
5
— у ю р м а хо с ил к и л у в ч и к у р и л м а ;
6

к у р и л м а н и н г иш сох,аси; 
7
— а й л а н и б ю р ув чи н а с а д ­
к а л и к а т л а м ;
8
—- т а я н ч п а н ж а р а с и ;
9
— к у й и л и ш тр у - 
б а си ; 
1 0
— ч а н г л и г а з к и р а д и г а н ш т у ц е р ;
1 1
— ф о р ­
с у н ка ;
12
— т о з а л а и г а н г а з ч и к а д и г а н п а т р у б о к .
х аж мн ин г улупш е = 1 булади. Ушбу с к р у бб ер ла р Чи рч ик
ша хрид аг и Узбекистон кийин эрувчан ва утга чидамли м е т а л л а р
комбинатининг г а з л а р н и чангдан. т о з а л а ш с и сте мас ид а му- 
в аф ф а к и я т л и и шл ат и лмо к д а.
8.16- р ае м д а а й л а н и б юрувчи н а с а д к а л и ва суюк лик ц и р к у л я ­
ция килиб б ер ил а д и г а н с к руббернинг схемаси курс атилга н.
К,урилмага с у юк ли к м а р к а з д а н кочма насос ( / ) ё р д а м и д а
берилади. Ча нг ли газ п а н ж а р а (5) нинг пастки кисмига штуцер 
(10)
ё р д а м и д а юборнлади. Газ к и ра д иг ан штуцер вертикал
у к к а нисбатан 5— 10° 
киялик билан 
урнатилган. 
Суюклик 
п а н ж а р а юзаси томонга к а р а б , сочиб берувчи ку ри лма
(11)
ё р д а ­
мида т а р к а т и л а д и . П а н ж а р а н и н г устида н а с а дк а к а т л а м и (7 ) 
жо йл ашг ан . П а н ж а р а о рк а ли утган газ окими н а с а д к а л а р н и
айл аниб юрувчи хо ла т г а келтиради. Газнинг тезлигига кура 
суюклик п а н ж а р а о рк а ли ки сман аг да р и ли б , к у р ил ма н ин г куб 
кисмига туша ди ёки иш зонаси 
(6)
о р к а ли ку ри лма н ин г юкориги 
кисмидаги с е п а ра т о р 
(4)
га утади. С е п а р а т о р д а м а р к а з д а н кочма 
уюрма хосил килувчи (5) ё р д а м и д а с уюк ли к г аз да н а ж р а л а д и .
А ж р а л г а н суюк лик куйилиш трубаси 
(9
) о р ка л и шл а м йиггичга 
тушади. Т о з а л а ш г а н газ п атрубок 
(12)
о р к а ли а тм ос ф е р аг а 
чик арила ди. Газнинг тезлиги 3
— 12
м / с , суюкликнинг тезлиги зса 
1
-
10
"“
3
Ч-
6
• 
10 —3
м / с ч е г а р а л а р и д а у з г а р и ш и мумкин.
206


М а й д а дисперсли з а р р а ч а л а р н и тутиб колиш д а р а ж а с и газ 
тезлигининг ортиши билан купаяди, бунинг учун к у р и л м а д а тугри 
йуналишли режим ташкил килинади. Газ н и нг те з ли г и 7
— 8
м / с д а н
кжори булиши керак. Б у н д а й ш а р о и т да суюк лик п а н ж а р а д а н
а гд а ри л иб , к у р и лм а н ин г пастки к и см ид а йигилмайди. Насос 
и ш л а т и ш г а эхтиё ж колмайди. 8.17- р ас м д а суюк лик инжекцион 
усул билан бериладиган чанг тутгичнинг чизмаси курсатилган. Г аз 
к у р и лм а ни нг пастки кисмига берилиб, иш сохаси ( / ) д а н утади ва 
бу с о ха да ж о й л а ш г а н н а с а д к а л а р
(2)
ни ай л ан у в ча н холатга- 
келтираДи. Газ чангдан иш сохасида турбулизация килинган г а з — 
суюклик к а т л а м и ё рд а м ид а тозал а на ди . Суюклик с е па ра т ор (
4
) да 
а ж р а л а д и ва ре ц и р к у л яц и я ки ли ш учун и шл а т и л а д и. С уюкл ик 
тр у ба (5) о р х ал и ш л ам йиггич (7) га куйилади. Суюкл ик 
т а рк иб ид а г и ма йд а з а р р а ч а л а р ш л ам йиггич (7) д а ч у к ма г а 
тушади.
Ай л ан иб юрувчи н а с а дк а л и с к р у б б е р л а р д а газ — суюклик 
окими н а с а д к а л а р ё р д а м и д а кучли т у р бу л из а ци я килинади.
З а р р а ч а л а р н и н г т о мч ил а рд а чукиши т у р б у л е н т — импульсли 
механизм асосида юз беради. Бунинг учун к у р и л м а д а оптимал 
м а с ш т а б л и интенсив турбулент п у л ь с а ц и я л а р и т а ш к и л этилади.
Ушбу с к р у бб е р л ар ё р д а м и д а г аз а р а л а ш м а л а р и т а рк иб ид а г и 
микронли ул ча м ва турли физик х о сс а л а р г а эга б улг а н к а т т и к
з а р р а ч а л а р н и а ж р а т и б олиш мумкин.
Саноат микёсида олиб борилган т а ж р и б а л а р шуни курсатдики, 
айланиб юрувчи наса дк ал и ск р у бб ер л ар да юкори д а р а ж а д а г и чанг 
у ш л а ш л и к к а эришилади: 93— 96 % 1—2 мкм ли з а р р а ч а л а р учун; 
98— 99,9 % 5 мкм дан к а т т а б улг а н з а р р а ч а л а р учун.
Г а з л а р н и чангдан ф и л ь т р л аш йули билан т о з а л а ш турли 
говаксимон т ус и кл а р д ан ф о й д а л а н и ш г а асосланган. Ф и л ьт р ла ш 
жараё/Нида 
говаксимон т у с и к л а р д а н газ утиб 
кетади, газ 
та р к и б и да г и м у а л л а к хол ид а б у ла ди г а н к а т т и к з а р р а ч а л а р

Download 10,86 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   155   156   157   158   159   160   161   162   ...   275




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish