Ф. М. Аюпова, Ю. К. Жабборова г и н е к о л о г и я

Масалалар.
1. Аёл 63 ёшда, тез сий иш га ва с и й д и к н и тутолм асликд ан ш икоят 
қилади. А намнезда 3 туғруқ. Охирги 5 — 6 й и лд а тез озди. Кўрганда: 
қи н теш иги дан қ и н деворлари ва бачадон бўйинчаси осилиб 
т урмоқда, бачадон б ў й и н ч аси н и н г қи н қисми катталаш ган, ш и л л и қ
қаватидан 1x2 см ли яра кўринмоқда. Бачадон танаси ки чрай ган , 
ҳаракатчан, огриқсиз, қ и н деворлари орасида ан и қл ан м оқд а. 
Бачадон туби қ и н теш иги дан пастда жой лаш ган. Бачадон танаси қи н 
ичига осон ки ргизилади. Per Vaginam: бачадон бўйинчаси 10 см гача 
узунлаш ган, бачадон танаси ки чрай ган , ортиқлари пай пасланмайди, 
аж р ал м ал ар ка^1 — оқимтир. Ташхиси? Сабаблари Даволаш.
179

---

2. 
Аёл 35 ёшда, тез сийиш га ва с и й д и к н и тутолмасликка шикоят 
қилади. Анамнезда 6 та туғруқ, чақалоқлар вазни 3800 — 4600 г гача. 
Гинекологик кўрикда: 2- даража чот йи р ти ли ш и сабабли ж инсий 
ёриқ катталашган. Енгил кучаниш да ж инсий ёриқдан қи н деворлари 
билан бирга сий дик пуфаги девори ва тўғри ичак девори кўринади. 
Қ и н кўзгуларида: бачадон бўйинчаси ва қи н девори ш и л л и қ қавати 
тоза. Per Vaginam: бачадон бўйинчаси ци ли нд р шаклида, таш қ и бўғзи 
берк, бачадон танаси интерспинал чизиқчасидан пастда жойлаш ган, 
ретрофлексио нормал ҳажмли, бачадон ортиқлари пай пасланмайди. 
Ташхиси? Бу ҳолатда қ ан ақа ан ат о м и к ўзгаришлар бор ? Д аволан иш
усуллари ва ж арроҳл ик ёрдам ҳажми кандай?
АМАЛИЙ КЎНИКМАЛАР.
Қ и н деворлари ва бачадон пастга с и л ж и ш и ҳамда тўла т у ш и ш и н и тўғ- 
ри ан и қ л аш , таш ҳис қў й и ш ва даволаш п ри н ц и п л а р и н и б ил иш лозим.
ЎРГАТУВЧИ TECTJIAP
1. 
Б ач адон нин г к и ч и к чаноқда нормал жойлаш иш и:
1. бачадон туби к и ч и к ч ан о қ н и н г кенг сатҳида;
2. бачадон бўйни қуй м ич суяклар рўпарасида;
3. бачадон танаси билан бачадон бўйни орасида о ч и қ бурчак 
ҳосил бўлади;
4. бачадон туби ин тер сп и н ал чизиғида.
2. 
Бачадоннинг силжиши ва тушиб қолишининг асосий сабаблари:
1. о р а л и қ н и п г йи рти ли ш и ;
2. ч ан оқ туби ва м у ш ак л а р н и н г боғловчи аппарати ва бачадон 
атрофияси;
3. туғма бачадон туби ва муш ак гипоплазияси;
4. бачадон туби р ивож лан иш аномалияси.
3. 
Б ач адон н и н г т ўли қ т у ш и ш и н и н и м а билан и з о т л а ш мумкин:
1. си й и ш қ и йин лаш уви;
2. цистоцеле, ректоцеле.
4. 
Қ у й и д а г и л а р н и н г қайси бири ч ан о қ т у б и н и н г юз қавати му- 
ш ак л а р и н и т а ш к и л қилади:
1. о р а л и қ н и н г чуқур к ў н д ал ан г муш аги (m. transversus perinei 
profundus);
2. о р а л и қ н и н г юза к ў н д ал ан г мушаги (ш. transversus perinei 
superficialis);
3. пи ёз-тўрсим он муш ак (m. bulbocavernosus).
5. 
Аёллар ж и н с и й аъ золари н и н г нотўғри ж о й л а ш и ш и н и н г олди- 
ни олиш тадбирларини кўрсатиб ўтинг:
1. о р а л и қ н и н г й и р ти ли ш хавфи бўлганда ў т казил ад иган эпи- 
зиотомия;
180

---

2. туғруқдан сўнг туғруқ йўлларини кўздан кечириш;
3. о р а л и қ н и сақлаш муолажаларини ўтказиш.
6. 
Бач адон нин г си л ж и ш и ва туш и б қо л и ш и сабабларини ай- 
тинг:
1. чотн инг йи рти ли ш и ;
2. бачадонни бойламловчи тўплам ва чаноқ туби муш ак л ари- 
н и н г атрофияси;
3. ч а н о қ т у б и м у ш ак л ар и н и н г туғма гипоплазияси;
4. ч ан оқ туби и н н е р в а ц и я с и н и н г бузилиш ига сабаб бўлувчи 
ривол ани ш нуқсонлари.
7. 
Бачадоннинг силжишини аниқлашда қандай методлар қўлланади:
1. бимануал б а р м о қ б и л а н қ и н орқал и т екш ириш ;
2. қи н кўзгулари ёрдамида бачадон б ў й н и н и кўздан кечириш ;
3. тўғри ичак орқали текш и ри ш ;
4. рентгенологик текш ириш .
8. 
Б ач адон нин г «бойлам» апп аратига қайсилар киради:
1. бачадон ю малоқ бойлами;
2. тухум донн инг махсус бойлами;
3. воронк а-чаноқ бойлами;
4. кенг бойлам.
9. 
Бачадон ретрофлексиясига тўғри келадиган белгиларни белгиланг;
1. қуй м ич да оғриқ;
2. альгодисменорея;
3. ж и н си й алоқа пайтида оғриқ бўлиши.