Ўзбек дипломатияси тарихидан

Ўша асар. 21-22-бетлар.
2. Ramesh Chandra Varma. Op. Cit p. 332.
3. Ўша жойда.
4. Н изом иддинов И. Ўрта О сиёнинг чет эл ш арқи билан
муносабатлари. 27-бет.
112

---

кўрсатиш ини сўрайди, л еки н м узокаралар Ж аҳонгирнинг вафоти 
туф айли тўхтаб қолад и 1.
Ш оҳ Ж аҳон, ўз навбатида, Э р о н н и н г бетараф мавқеда туриш и 
мақсадга м увоф иқ, деб ф и к р ю ритар эди. Ч унки у Ўрта Осиёга 
ю р и ш қ и л и ш р е ж а л а р и н и т у з г а н д и . А м м о Ш о ҳ Ж а ҳ о н
қ ў ш и н л а р и н и н г Балхга қи л ган ю р и ш л ари м у ваф ф ақи ятси зл и к 
билан тугайди2.
Ҳ инд тарихчилари Н .К . С инха ва А.Ч. Банерж иларнинг фикрича, 
Ш о ҳ Ж а ҳ о н қ ў ш и н л а р и н и н г Б а л х ю р и ш и д а м у в а ф ф а -
қ и я т с и з л и к к а уч раш с а б а б л а р и ш у к и , б и р и н ч и д а н , б об ури й
аъёнлар дабдабали ва ж ўш қин ҳаётга ўрганиб қолган эдилар, улар 
б о й Ҳ и н д и с то н д а н у зоқ, улар учун д о и м о н о ти н ч ўлкаларда 
туриш ни ёкдирмас эдилар, и к к и н ч и д ан , улар ерли халқлар билан 
к е л и ш и б кетол м ад и д ар”3. Ш у воқеалардан сўнг и к к и м интақа 
ў р таси д аги а л о қ а л а р б и р о з тўхтаб қ о л д и . Л е к и н 1658 й и л д а 
бобурийлар и м п ери яси н и н г тахти А врангзеб қўлига ўтди. У тахтни 
эгаллаганда отаси Ш оҳ Ж аҳон т и р и к бўлиб (1666 йилда ваф от 
этди), то ўлимига қадар А врангзеб к и ш и л ар и н и н г назорати остида 
бўлди.
А врангзеб зам он и д а Ҳ и н д и сто н б и л ан Т урки стон ўртасидаги 
м ун о саб атл ар б и р м у н ч а д ў сто н а с а ж и я касб этади. Бу м ун о- 
с а б а тл а р Б ухоро х о н и А б д у л а зи зн и н г А в р а н гзе б подш оэуш к 
тахтига ў ти р ган л и ги н и қутловчи хати б и л ан б о ш л ан и б кетди. 
Ў зб е к и с т о н Ф а н л а р а к а д е м и я с и н и н г Ш а р қ ш у н о с л и к и н с т и - 
тутида сақпанаётган “ М актубот, м ун ш аот ва м ан ш урот” қўлёзма 
асар д а А б д у л а зи зн и н г А в р ан гзеб н о м и га ёзи л ган уч м актуби 
к е л ти р и л га н .4
У ш б у м а к т у б л а р н и н г м а з м у н и ва э л ч и л а р н и н г к и м л и г и
тўгри си д а И . Н и зо м и д д и н о в ў зи н и н г ю қ ори да зи к р қи л и н ган
а сар и д а б атаф си л б аён қ и л г а н .5
1. Richard С. Foltz. Mughal and Central Asia. Oxford, 1998, p. 54.
2. Бу ҳақда қаранг: Низомиддинов И. Ўрта Осиёнинг чел эл шарқи
билан алоқалари. 28-30-бетлар.
3. Синха Н.К., Банержи А.Ч. История Индии. М., 1954. с. 242.
4. Мактубот, муншоат ва маншурот. Узбекистан Республикаси
Фанлар академияси Шарқшунослик институтининг қўлёзмалар хазинаси
289-қўлёзмаси 1.
5. Қаранг: Низомиддинов И. Ўша асар, 34-36-бетлар.
113

---

1684 й и л д а А в р а н гзе б Б у х о р о га э л ч и ю б о р и б , “ д а ҳ р и й ” 
ш иаларга қарш и б и р гал аш и б ҳужум қи л и ш та к л и ф и н и б и л д и р ­
ган. Ш у б илан б ирга уш бу таш аббусдан ян а б и р алоҳида м ақсад 
ҳам бор эди. Б ун и н г м аъ н оси б о б у р и й л а р н и н г Қ а н д а \о р н и қ а й - 
тар и б ол и ш га и н ти л и ш и э д и .1 Худди шу ф и к р “Т ар и х и М уқи м - 
х о н и й ”д а ҳам б и л д и р и л а д и . У н даги м аъ л у м о тга кўра Ҳ и н д
эл ч и си б илан Бухоро хони ўртасида Э р о н га қ арш и б и р и тт и ф о қ
тузил ган. С убҳонқулихон шу и тт и ф о қ қ а суя н ган ҳолда Х уросон ­
ни б о си б о л и ш учун б и р неча бор ҳужум ую ш ти р ган , л ек и н
ўш а вақтда Х оразм хони Э р н а к с у л т о н н и н г Б ухорога қўш ин 
торти б кел и ш и Х уросон у р у ш и н и н г м у ваф ф ақ и ятл и ч и қ и ш и га 
тў с қ и н л и к қи л ган эд и .2
А врангзеб қам ўз н авб ати д а м аратхлар қ ў зғо л о н и н и б о сти - 
ри ш б и л ан , к е й и н ч ал и к эс а Д е к а н н и б ў й су н д и р и ш б и л ан узо қ 
вақ г б ан д бўлгани сабаб л и , Э р о н га қ арш и кураш д а Б у хорон и н г 
и тти ф о қ ч и си си ф ати д а и ш ти р о к этолм ади.
Т у р ки сто н ва Ҳ и н д и сто н д аги б о б у р и й л ар и м п ер и я с и ўртаси- 
д аги д и п л о м а ти к а л о қ а л а р н и т а \л и л этар э к а н м и з, бу ал оқалар 
к ў п р о қ и к к и т о м о н н и н г с а ф а в и й л а р с у л о л а с и х у к м р о н л и к
қи л ган Э рон га қ арш и кураш да и т г и ф о қ тузи ш р еж аси н и ам алга 
о ш и р и ш м ақ сад и н и кўзлаб о л и б б о р и л ган деб тахм и н қилиш
м у м к и н . Бу б о р а д а уч ал а т о м о н ҳам м у ай я н м а н ф а а т л а р н и
кўзлаб, яъ н и ўз ч егаралари га я қ и н ж о й л аш ган ҳудудлар, хусу­
с а н , Х уросон ва ҳозирги А ф ғо н и сто н ер л ари устидан н азорат 
ўрн ати ш учун кураш о л и б б о р га н л а р 3.
Т у р к и с то н л и к л а р ҳам, б о б у р и й л ар ҳам эл ч и л а р н и тан л аш д а 
ўзларича б и р -б и р л а р и н и ҳайратга со л и ш га ҳ аракат қилганлар. 
Ш у н и та ъ к и д л а ш л о з и м к и , и с л о м д у н ё си д а қабул қ и л и н га н
ан ъ ан ага м у во ф и қ, э л ч и л и к л а в о зи м и га к ў п и н ч а д и н ар б обл а- 
р и н и тай и н л аган л ар . Бу борада ян а ш уни ҳам назарда тутиш
к е р а к к и , “ а й р и м ҳ о л л ард а ё м о н хаб ар к е л ти р га н э л ч и л а р н и
қ а т л қ и л и ш ҳ о д и с а л а р и н и н г о л д и н и о л и ш н и к ў з л а б \ а м
1. Семенов А.А. “К вопросу о культурно-политических связях Бухары и
“Великомонгольской ” Индии в X V II в. ” Материалы 2-го совещания
археологов и этнографов Средней Азии. Изд-во АН СССР, М. 1959. с. 1-10.
2. Мухаммад Юсуф Мунши. Мукимханская история. Таш., 1956. с.
153.
3. Қаранг: Семёнов А. А. “К вопросу о культурно-политических
связях.” с. 14.
114

---

ш ундай қ и л и н а р д и ” , деб ёзади а м е р и к а н л и к ол и м Р. Ф о л ь ц 1. 
У н д а н т а ш қ а р и , Т у р к и с т о н ҳ у к м д о р л а р и ўз ҳ у д у д л а р и д а
н а қ ш б а н д и й с и л с и л а с и д а н б ўл ган к атта о б р ў -э ъ т и б о р га эга 
о л и м - ф о з и л у л а м о л а р н и э л ч и в а з и ф а с и г а т а й и н л а г а н л а р 2. 
Б о б у р и й с у л т о н л а р э с а , ўз н а в б а т и д а , э л ч и л и к л а в о зи м и г а
келиб ч и қ и ш и асли ту р к и ст о н л и к бўлган ва ю қори м ан саб ларн и
эга л л а б ту р ган ш а х с л а р н и т а й и н л а р э д и л а р . М а с а л а н , асли
бухоролик бўлган М и р Б ар ак а бир неча бор Ж аҳон ги р ва Ш оҳ 
Ж аҳон то м о н и д а н ўз ватанига эл ч и си ф ати д а ю борилганлиги 
м а ъ л у м .3 Н о д и р М у ҳ а м м а д т о м о н и д а н Ҳ и н д и с т о н г а э л ч и
си ф а т и д а ю борилган В аққос Ҳ ож и 1633 йилда Т урки стон га ян а 
б о ш қ а Ў рта О с и ё л и к ш ахе Т ар б и ятх о н Ф ах р и д д и н А ҳм ад (у 
Ж а ҳ о н г и р д а в р и д а Ҳ и н д и с т о н г а к е л г а н ) б и л а н б и р г а
Ҳ и н д и сто н эл ч и си си ф ати д а қ а й ти б к ел ган .4 У ш бу э л ч и л ар н и н г 
зи м м аси га, ўз и ш л ари д ан та ш қ а р и , к ўп ги н а ю қори лавози м даги
б о б у р и й а е л з о д а л а р т о м о н и д а н М о в а р о у Н н а ҳ р д а г и д и н
а р б о б л а р и г а , д ў с т -б и р о д а р л а р и г а ё к и қ а р и н д о ш -у р у ғ л а р и г а
ж ў н а т и л га н м ак ту б л а р , ту р л и с о в г а л а р н и т о п ш и р и ш ва шу 
м и н тақага теги ш л и кам ёб м оллар ва бую м л арн и о л и б келиш
ҳам ю к лати лар эди. М асал ан , эл ч и Ҳ аки м Ҳ ўм ом А кб ар ш о ҳ
учун султон Ҳ усай н то м о н и д а н ёзи л ган кабутарлар ҳақидаги 
ки тобд ан и к к и нусхаси н и о л и б кетганлиги м аълум 5.
Ш унга ўхш аш м и со л л а р н и кўплаб к ел ти ри ш м ум кин. И к кала 
то м о н н а м о ё н д а л а р и т о м о н и д а н о л и б б о р и л ган ш у хилдаги 
ф ао л и я т Ҳ и н д и сто н д а яш аб турган б об ури й лар ва б о ш қ а туркий 
ои л алар б и л ан М овароун н аҳрд аги ўзбеклар ўртасидаги ш ахеий 
а л о қ а л а р н и н г м у н т а за м д а в о м э т и б т у р и ш и г а к а тт а ёр д ам
б ерган л и ги ш убҳасиздир.
А л б атта, э л ч и л а р з и м м а с и г а
а н ъ а н а в и й р а в и ш д а ху ф и я 
м аълумотларни тўплаш ҳам ю клатилганлиги ўз-ўзидан маълум. 
Бунга Абул Ф азл Г и лон и й н и н г 1588 йилда Бухорога элчи бўлиб 
келган Ҳ аким Ҳ ўмомга йўллаган мактуби мисол бўла олади. Ушбу