Ўзбек дипломатияси тарихидан

Б О Б У Р И Й Л А Р Д А В Р И Д А Ҳ И Н Д И С Т О Н ВА
Т У Р К И С Т О Н А ЛО Қ АЛ А РИ
(XVI-XVII АСРЛАР)
Ҳ и н д и стон ярим орол и э н г қадим зам о н л ар д ан бери дунё 
т и зи м и н и н г бўл и н м ас б и р қ и с м и бўлиб келаётган лиги ҳамм ага 
яхш и маълум. У ш бу м и н тақа а с о с а н ш и м о л и -ға р б то м о н и д а н , 
яъ н и Ҳ индиқуш то ғ т и зм а л ар и о ш а М аркази й О си ё, хусусан, 
Т уркистон б илан б евоси та ал о қ ад а бўлиб кел ган ли ги \а м ҳеч 
ки м га я н ги л и к эмас.
Б и з мавзу қилиб олган д а в р ҳам ан а шу а л о қ а л а р н и н г бир 
қ и с м и н и т а ш к и л э т а д и . Ш у н и т а ъ к и д л а б ў т и ш з а р у р к и , 
Ҳ и н д и сто н ва Т у р к и с т о н н и н г X V I-X V II асрлард аги тарихига 
б ағи ш лан ган қўлёзма м ан б ал ар ва к е й и н ч ал и к ёзилган босм а 
м анбалар жуда кўп ва хи л м а-х и л д и р . Л е к и н , ш унга қ арам ай , 
бу и к к и м и н т а қ а д а я ш о в ч и х а л г у т р ў р та с и д а ги а л о қ а л а р г а
б а ги ш л а б ё зи л га н и л м и й т а д қ и қ о т л а р к а м ч и л и к н и т а ш к и л
қилад и. А й н и қ са, уш бу м авзуда ўзбек ти л и д а ҳози рги зам он 
т а л а б л а р и га ж авоб б ера о л а д и г а н , та р и х н и х о л и с о н а и ф о д а 
этувчи и лм ий иш лар д еяр ли й ў қ д еса ҳам бўлади.
А на ш у ҳолатни назарга о л ган ҳолда, б и з X V I-X V II асрларда, 
я ъ н и Ҳ и н д и с то н д а б о б у р и й л а р сул оласи х у к м р о н л и к қи л ган
д аврда, Т урки стон б илан о л и б б о р и л ган ал о қ а л а р н и ёри ти ш га 
ҳаракат қилдик.
Ж ан уб и й О сиё ва М а р к а зи й О си ё ўртасида қад и м д ан давом
э т и б к е л а ё т г а н а л о қ а л а р а й н а н Ҳ и н д и с т о н д а т е м у р и й л а р
с у л о л а с и н и н г д а в о м ч и л а р и б ў л ган б о б у р и й л а р х у к м р о н л и к
қилган даврд а ўз ч ў қ қ и си га етд и деб ай та о л ам и з. Ч ун ки худди 
ш у д а в р г а келиб и кки м и н та қ а ўртасидаги м ад ан и й яқ и н л а ш у в
ж араён и тезлаш ди ва ҳар ж и ҳатд ан бу ўзаро қўш и л ув ян ги ч а 
иж обий си н тезн и вужудга кел ти рд и . Б об ури й лар ҳукм ронлигига 
қадар М аркази й ва Ж ан уб и й О си ё ўртасидаги м ад ан и й ал оқалар 
ва ўзаро таъ си р қи л и ш ҳеч д а в р д а ш у н ч ал и к кўзга таш л ан ар ли
дараж ага етм аган эди. У ш бу \о л а т н и а м е р и к а л и к тари хч и олим
Р и ч ар д Ф о л ь ц ш ундай и ф о д а л а й д и : “ Ў ш а д а в р д а м усулм он 
О си ёси кўп ж иҳатдан б и р дун ё э д и ” 1. Бу ерда у ислом м ад ан и я- 
т и н и н г б и рл аш ти рувч и куч э к а н л и г и н и таъ ки д л ай д и . А лбатта,
/. 
Richard С. Foltz- Mughal and Central Asia. Oxford, 1998. p. XX III.
104

---

бу ф и к р н и и н к о р этм а ган \о л д а , М а р к а зи й О с и ё , хусусан, 
Т у р ки сто н х ал к д ар и н и н г ўзига хос м ад а н и яти , м иллий ан ъ ан а- 
л а р и , с ан ъ ати , адабиёти ҳам и кки м и н та қ а халқлари алоқалари 
ж ар аён и д а б и р -б и р л а р и га ўзаро та ъ си р қ и л и б , б о й и тга н л и к - 
л а р и н и алоқида қайд эти ш л ози м .
Л е к и н ян а ш уни \а м таъ к и д л аш к е р а к к и , бу борада ҳали 
кўп м асалалар и л м и й ж иҳатдан тў л и қ ўрганилм аган. М асалан, 
М а р к а зи й ва Ж а н у б и й О с и ё д а ги м а м л а к а т л а р д а м усул м он
ж ам и ятлари ўртасидаги ум ум и й л и к қай дараж ад а бўлган? Улар 
орасидаги ўзаро таъ си р қ а н ч ал и к ф ао л бўлган ва улар ўзлари 
яш аб турган м ам лакат чегаралари н и ж уғроф и й ж иҳатдан ҳозир 
б и з б и л ган ч ал и к кўра ол ган ларм и ? А на ш унга ўхш аш кўпгина 
савол л ар ўз тад қи қо тч и л ар н и кутм окда.
Ш уларни ҳисобга олган қолда қуйида Т у р ки сто н ва Х и н д и - 
с то н х а л қ л ар и ў р та с и д а X V I-X V II а с р л а р д а о л и б б о р и л ган
ал оқалар хусусида сўз ю ритилар э к а н , улар орасидаги умумий 
том о н л ар и ва ф а р қ қилад иган ж иҳатлари ҳамда и к к ал а то м о н н и
м аданий ж иҳатдан боғловчи о м и л л а р \а қ и д а тўхталиб ўтиш га 
ҳаракат қ и л и н ад и .
Б о б у р и й л а р су л о л аси га м ан су б ҳ у к м д о р л а р тў ғр и си д а сўз 
б орар э к а н , у л ар н и н г Т у р к и сто н н и ў зл а р и н и н г “ ҳ а қ и қ и й ” она 
ю р т л а р и ва т е м у р и й л а р д а н м е р о с қ о л г а н ҳ у д у д л а р д е б
қараш л ари га \а м аҳам и ят б ери ш ж о и з бўлади. Ҳ и н д и стон ярим
о р ол и д а, ум ум ан олган да, қари й б и к к и аср (1526-1707), яън и
Ҳ и н д и с то н д а м у сул м он л ар ҳ у к м р о н л и к қ и л га н э н г д и қ қ а тга
са зо в о р д авр д а, д а в л а тн и б о ш қ а р га н б и р и н ч и олти б обурий 
су л то н л ар н и н г ҳар бири о н а ю ртлари, у л а р н и н г кўпчилиги бу 
е р л а р н и ҳеч қ а ч о н к ў р м аган б ў л с а л а р -д а , Т у р к и с т о н б и л ан
мустаҳкам ал оқаларн и ўрнатиш ҳис-туйғуларин и нам ойиш этиб 
келганликларини кўрамиз.
М аълум ки, Т ем урийлар су л оласи н и н г э н г сўнгги авлодлари 
бўлган бобурий ҳукм дорлар Ҳ и н д и стон яри м оролига келиб ўз 
ҳ о к и м и я т л а р и н и ў р н а т д и л а р . Б о б у р и й с у л т о н л а р д а в р и д а
Т уркистон ҳудудларидан Ҳ индистонга кен г м иқёсда турли соҳа 
ваки л л ари н и н г, ай н и қса, м аданият с о \а с и г а алоқадор киш и л ар- 
н и н г кўчиб ўтиш и туркий халқлар м аданияти билан ерл и к халқ- 
ларн и таниш тирди ва шу м ад ан и ятн и н г Ҳ и н д ерларида ёй и л и ш и - 
га ҳам сабаб бўлди. Т у р к и с то н л и к л а р Ҳ и н д и с то н га н а ф а қ а т с и ё -
105

---

си й , м аъм урий ва ҳарбий то м о н д а н , б алки м ад ан и ят (р ассо м - 
ч и л и к , м е ъ м о р ч и л и к , а д а б и ё т , ш е ъ р и я т ва ҳ .к.) с о ҳ а л а р и д а
ҳам катта таъ си р кўрсатганлар. Бун га ж уда кўп м и сол л ар к ел ти - 
риш м ум кин. М асал ан , Ҳ и н д и с то н д а э н г м аш ҳур тари хи й обида 
Т о ж М аҳал, к ў п ч и л и к о л и м л а р н и н г т а ъ к и д л а ш и ч а , С а м а р - 
қанддаги А м и р Т ем ур м ақ б ар аси - ‘Т ў р и А м и р ” га тугри д ан - 
тўғри такд и д қи л и б с о л и н г а н 1. Т о ж М аҳални қурдирган Ш оҳ 
Ж аҳон ўз “ о н а в а т а н и ” б ўл ган Т у р к и с т о н н и қай тад ан қўлга 
ки р и ти ш ум идида яш аган . Ҳ атго у 1646 йилда Балх ви л ояти
о р қ а л и бу т о м о н г а ҳ а р б и й ю р и ш н и а м а л г а о ш и р и ш г а ҳам
у р и н и б к ў р га н . Ш о ҳ Ж а ҳ о н н и н г Б ал х га ю р и ш и т ў ғр и с и д а
Б обурийларга теги ш л и к ў п ги н а м актубларда ва б о ш қ а ҳужжат- 
ларда Т у р ки сто н “ аж д о д л а р и м и зн и н г қаб рл ари бор ж о й ” деб 
қай д қ и л и н га н 2.
Ҳ аттоки , о та с и н и н г 
k
>
t i
соҳалардаги с и ё са т и н и н г те с к а р и - 
с и н и қ и л г а н А в р а н г зе б ҳ ам , б о б у р и й л а р н и н г Т у р к и с т о н г а
нисбатан би лди рган ўй-хаёлларига с о д и қ қолган. Б ундай м и со л ­
л ар X V I-X V II асрларда турли тўси қл арга қ ар ам асд ан , Т у р ки сто н
ва Ҳ и н д и сто н ўртасида м унтазам ал о қ а л а р мавжуд б ўлган ли ги - 
д ан д ал о л ат беради. XV II асрга те ги ш л и м ан б а бўлган “ М узак- 
к и р - и -а с ҳ о б " д а қ а й д қ и л и н и ш и ч а , б о б у р и й л а р н и н г с ў н гги
авлодлари, ўз б оболари Ж а ҳ о н ги р ш о ҳ қ и л га н и д ек , С а м а р к а н д га 
‘Т ў р и А м и р н и ” та ъ м и р л а ш учун пул ва устал арн и ю б орган - 
л а р ” 3.
Б о б у р и й л ар н и н г М ар к ази й О си ё, хусусан, Т ур ки сто н га бўл- 
ган б у н д ай м у н о с а б а т л а р и н и н г с а б а б и н и а м е р и к а л и к о л и м
Р ичард Ф о л ьц ш ундай ш арқлайди: “ М ўғул и м п ер ато р л ар и н и н г 
ўз “ о н а ю ртл ари ” бўлган М ар к ази й О си ёга н и сб атан кўрсатган 
соғи н ч ҳи сл ар и н и иф ода эти ш л а р и га , улар ўзл ари н и “ Ҳ и н д ” 
д у н ё си н и н г бир бўлаги дея о л м а с л и к л ар и эм ас, б алки йўқотган 
д у н ё л а р и н и н г м а р к а зи , я ъ н и н а ф а қ а т Ҳ и н д и с т о н н и , б а л к и
Э р о н , С у р и я, А натолия ва и ч ки О с и ё н и н г д а ш т е р л ар и н и ҳам
/.