Ўзбек дипломатияси тарихидан

Соловьев С.М., История России с древнейших времен, Изд-во соц.
- экон. литературы. М. , 1963, кн. IX, с. 349.
2. Ўша асар, 350-бет.
X V III асрнинг бошларидан то 1758 йилгача фаолият кўрсатган
Жунғория давлати бу ерларда ҳукмрон бўлиб, унинг аҳолиси ойрат, уйғур
ва қирғизлардан иборат бўлган. Ўрта Осиёлик муаллифлар, кейинчалик
эса Россия тарихчилари уларни қалмиқлар, деб атаганлар.
3. Петр 1 нинг ушбу васиятномаси кўп йиллар давомида ўта махфий
ҳужжат сифатида сир сақланиб келинган. У биринчи марта 1775 йилда
француз тадқиқотчиси Беон томонидан Парижда эълон қилинди. Совет
тарихчилари Россия империясининг ҳуж умкорлик сиёсатини оқлаш
мақсадида уни сохта ҳужжат деб баҳолаган эдилар. Қаранг: “Правда ”,
1980, 23 март.
180

---

Ш ем аха ва И сф ахон орқал и Б андар А ббосгача борганлиги, бу 
портдан Араб д ен ги зи о р қал и Ҳ и н д и стон соҳилларига ўтганлиги 
ҳақида ахборот берганди. Бу ерда савдогарлар аввал Б уранпур 
(ҳинд подш оқлари қароргоҳи), сўнгра А кра ва Деҳлида бўлиб, 
орадан 5 йил ўтгач ю қорида эслатилган м арш рут билан Россияга 
қайтиб келган ди лар1.
Б у м а ш а қ қ а т л и й ў л н и қ и с қ а р т и ш , Ҳ и н д и с т о н г а ш и м о л и - 
ш аркдаги м интақалардан ки ри б бори ш учун дастлаб Туркистон 
х о н л и к л а р и н и қўлга к и р и т и ш л о зи м эди. Ш у м ақсадда 1714 
й и л д а ё қ П е т р I С е н а т г а қ у й и д а г и м а з м у н д а ф а р м о й и ш
йўллаганди: “ Х ива ва Бухоро хон л ари га савдо н и қоб и остида 
эксп еди ц и я ю бориш . У нинг зим м асига Э р к е тт о м о н га Каспийдан 
ёки унга я қ и н б ирон ж ойдан сув йўли б о р -й ў қ ли ги н и аниқлаш
вази ф аси н и ю к л а ш ".2 У ш бу ф ар м о й и ш га м у в о ф и қ 1716 йи л н и н г 
бош ида и м п ераторн и н г я қ и н аъ ёнларидан б и р и - К абарда князи 
А лександр Б екович-Ч еркасский бош чилигида ана ш ундай қарбий 
эк с п е д и ц и я таш к и л этилади.
Б унда Б е к о в и ч -Ч е р к а с с к и й н и н г ҳарбий маҳорати билан бирга 
у н и н г П е тр I б у й р у ги га б и н о а н б у н д ан о л д и н К а с п и й н и н г
ш а р қ и й қ и р ғ о к д а р и н и “ ў р г а н и б ” қ а й т г а н л и г и ва уни ёзм а 
т а в с и ф л а б б е р г а н л и г и ҳам ҳ и с о б г а о л и н г а н д и . П е тр I бу 
э к с п е д и ц и я г а к а тт а в а з и ф а л а р ю к л а й д и . А в в а л о , Б е к о в и ч - 
Ч е р к а сс к и й К асп и й д е н ги зи соҳи л и да м и н г к и ш и л и к ф о р т - 
қалъа қуриш и, сўнгра ундан Х ива том он га ю риб, А м ударёнинг 
қадим да К асп и й га оқ қ ан ў зан и н и қи д и ри б топ и ш и (у ерда катта 
о л ти н захиралари б ор, д еган хабарлар тарқал ган д и ), д ар ён и н г 
О ролга оқадиган ҳозирги ўзан и н и тўси ш и ва уни ян а К аспийга 
й ўн алтириш и, ш ундан кей и н сув йўли б и л ан Бухоро га ю риш и, 
ундан илож и б ори ча ҳинд том он га си л ж и ш га уриниб кўриш и 
лозим эди.
Бу и ш л ар н и н г ж ўн ги н а би тм асл и ги н и ва эксп ед и ц и я аввало 
Х ива, қолаверса, Б ухоронинг қарш и л и ги га дуч кел и ш и н и билган 
Р осси я им ператори Б екови ч -Ч еркасски й га хонлар билан муомала 
қ и л г а н д а э л ч и с и ф а т и д а и ш к ў р и ш н и у қ т и р а д и . П о д ш о ҳ
си п о р и ш и га м увоф иқ у Хива хони Ш ергози хон н и н г (1715-1728) 
тах тга ў т и р и ш и м у н о са б а ти б и л а н ўз и м п е р а т о р и н о м и д а н
/. 
Лысцов В.И. Персидский поход Петра I, 1722-1723, М., с. 73.
2. Соловьев С. М. История, н. IX, с. 349.
181

---

м уборакбод э ти ш и ва уни илож и б о р и ч а Р о сси я то б ел и ги га 
ўтишга к ў н д и р и ш и л о зи м эди. Б у н и н г э в а зи га у хон га 1000 
к и ш и д а н и б о р а т гв а р д и я а ж р а т и ш и , а м м о гв а р д и я б и л а н
б о ғ л и қ б а р ч а с а р ф - х а р а ж а т л а р н и х о н з и м м а с и г а ю к л а ш и
ш ар т қи л и б қ ў й и л га н д и . А гар б у н га хон к ў н м а са , унда бир 
й и л м у дд атгач а х а р а ж а т л а р н и Р о с с и я ўз у с ти га о л и ш и ва 
к е й и н ги с а р ф л а р хон т о м о н и д а н б е л ги л а н и ш и к е р а к л и ги н и
у қ т и р и ш , бу и ш л а р б а ж ар и л га ч , х о н д а н к е м ал а р о л и б д ар ё 
о р қ а л и Э р к е т т о м о н г а с у з и б б о р и ш ва у н д а н , ю қ о р и д а
т а ъ к и д л а н г а н и д е к , Ҳ и н д т а р а ф л а р г а ҳ а м ў т и ш м ў л ж а л - 
л ан ган д и . Р еж ага м у в о ф и қ , Б е к о в и ч -Ч е р к а с с к и й Ҳ и н д и с т о н - 
га п о р у ч и к К о ж и н н и й ў л л аш и л о зи м эд и . П о р у ч и к К ож и н
с а в д о га р н и қ о б и д а “ Б у ю к м ў ғ у л л а р ” ҳ у к м д о р и ҳ у зу р и г а
б о р и ш и , й ў л л а р н и н г а н и қ р е ж а с и н и т у з и ш и , а й н и қ с а , 
К а с п и й д а н Т у р к и с т о н с а р ҳ а д л а р и о р қ а л и Ҳ и н д и с т о н г а
ўтадиган (у в а қ тл ар д а ш ун д ай ту ш у н ч а б ў л ган ) сув йўллари 
ҳ ақ и д а тўла ва а т р о ф л и ч а м а ъ л у м о т т ў п л а ш и ш а р т қ и л и б
қ ў й и л г а н д и . А й н и в а қ т д а , Б е к о в и ч - Ч е р к а с с к и й г а Х и в а
хон и д ан Б ухоро ҳ у к м д о р и н и н г ҳам Р о с с и я т а б а а с и га ў ти ш - 
ўтм асли ги ҳақи д а ф и к р и н и б и л и ш ва бу м асал ад а ш унга р и о я 
қи л ган ҳолда ҳ а р а к ат қ и л и ш л о з и м л и г и ю к л а т и л га н д и .
Б еко в и ч -Ч е р к а с с к и й П етр I д ан бу ф а р м о н н и олгач, и м п ер а- 
торга мурож аат қ и л и б , Ўрта О си ё х о н л и к л ар и Росси я қўйган 
ш а р т л а р н и т а н о л м а г а н т а к д и р д а қ а н д а й ҳ а р а к а т қ и л и ш
керакл и ги н и сўрайди. 1716 йил 13 м ай д а П етр 1 унга “ А гар 
ш а р т л а р и м и зн и қабул қ и л и ш м а с а , ҳеч б ў л м а га н д а д ў с то н а
ал оқаларни ўрнатиш га рози б ўл и ш ар, а к с ҳолда сен ўз йўлингда 
ҳ а р а к а т қ и л а в е р , б и з н и н г т о п ш и р и қ қ а м у в о ф и қ д е н г и з
қирғоғида и ккита истеҳком қўрғон н и б а р п о қи л-у, А м ударёни 
О ролга бурган тўғон н и бузиб та ш ла ва д арё орқал и ю қорига 
саф арга отл ан авер ” 1, деган м азм унда ж авоб қайтаради. Бу эса 
куч га таян и б б елги л ан ган м ақ сад н и ҳаётга т а т б и қ этавер, деган 
ran эди.
Б е р к о ви ч -Ч ер к асск и й ҳарбий эк с п е д и ц и я с и учун аж ратилган 
куч-қувват етарли дараж ада эди. У н и н г ихтиёрига 4000 к и ш и л и к
мунтазам ҳарбийлар, д ен ги з о ф и ц е р и п оруч и к К ож и н раҳбар-
/.