Ўзбек дипломатияси тарихидан

Мунис. Фирдавс ул-иқбол. 186-а-б бетлар.
2. 
Огаҳий, Зубдат ут-таворих. Ўзбекистон Республикаси Фанлар
Академияси Абу Райҳон Беруний номидаги Шарқшунослик институти,
қўлёзмалар мажмуаси, тартиб рақами 5364/1II. 414-6 бет.
Огаҳий. Жомеъ ул-воқеат и султоний. Ўзбекистон Республикаси
Фанлар Академияси Абу Райҳон Беруний номидаги Шарқшунослик
инстиути, қўлёзмалар мажмуаси, тартиб рақами 9786. 188-бет.
142

---

Ш ар и ф б о й н и эл ч и л и к тар и қаси би л а ҳам роҳ қилиб, муҳаббат 
ном а била Э рон м ам лакатига ирсол этти лар ” 1. Ёки 1852 йилда 
Бухорога ю борилган элчиларга ш ундай тавсиф берилади: “ У марои 
садоқат и н тисобдин А ваз М урод м и р о б к и м , Қ иёт д у д ам он и н и н г 
иззат м аоби эрди, илтиф оти п одш оҳонадин Бухоро элчилигига 
н ом зод бўлм иш эрди К о т а к о б и р и д и н О тан и ёзб ек қў н ғи р о т- 
н и к и м , а р к о н и д авл ат а о зи м и д и н эр д и , э л ч и л и к расм и би л а 
қўш иб, м увалаф атном аи ва савготи к и р о м и й топш уруб Бухоро 
савбига ирсол қи л д и ” 2. А лбатга, зарур пайтларда хон д евонидаги 
эъти борл и аъёнлардан ҳар б и р и д а ҳам элчи си ф ати да ф о й д а - 
л анилган. А м м о хон л и к н и н г хори ж и й алоқалари ҳақида с о л н о м а­
л арда келтирилган м аълум отлардан ш у хулосага келиш м у м к и н - 
ки , бу ерда маълум тарзда ўзига хос д иплом атлар гуруҳи ш а к л ­
л ан ган . Ч ун ки , ю қорида н о м лар и зи к р этилган элчилар бир эмас, 
б ал к и б и р н еч а м ар тал аб турл и м ам л ак атл ар га Х ива ваки л и
с и ф а т и д а с а ф а р б о р э т и л г а н ва у л а р га ҳ ар в а қ т ўта м уҳим
д а в л а т л а р а р о м у а м м о л а р н и ҳал э т и ш в а зи ф а с и ю к л а т и л га н . 
М асалан, М уҳаммад А м и н хон то м о н и д а н Т уркияга элчи қилиб 
ю борилган Ҳ ож и Ш укрулло О қ о , ю қорида таъ ки д лан ган и д ек, 
орадан маълум муддат ўтгач, ян а ш у м ам лакатга Х ива вакили 
си ф ати д а саф арга отл ан ти ри л ад и . “ М уҳам м ад А м инхон, - деб 
ёзади О гаҳий, - ў зи н и н г ум ри ва салтанати ай ё м и н и н г авохи ри - 
д а , б ар с й и л и таъ р и х ҳ и ж р и й 1271 д а , р аб и у сс о н и о й и н и н г
гуррасида (декаб рь 1855 — я н в а р ь 1856) Ш укрулло О қ о н и ўз 
тар аф и д и н вакил этиб, ҳаж саво б и н ҳосил қ и л м о қ нияти била, 
байтуллоҳ зиёрати ва Рум саф ари учун н ом а топш ируб ва йўл 
харож ати учун кўп накду м ол бериб я н а Рум вилоятига ирсол 
қ и л д и ” .3 С о л н о м ал ар д аги а н а ш у тар зд аги м аълум отлар Хива 
х о н л и г и т а ш қ и с и ё с а т и д а м у ҳ и м ў р и н т у т га н қ а т о р ў зб е к
д и п л о м а тл а р и ҳ а қ и д а ва у л а р н и н г ф а о л и я т и тўғри си д а а н и қ
тасаввур ҳосил қи л и ш и м к о н и н и беради.
Ш уни ҳам таъкидлаш ж о и зк и , ўзбек хон ликларида, ж ум ла­
д ан , Х ивада чет д авл атл ар н и н гд о и м и й ваколатхоналари бўлмаган. 
Б о ш қ а қ ў ш н и х о р и ж и й ш а р қ д а в л а т л а р и , м ас а л ан , Э р о н ва 
А ф ғонистонда XIX асрда Ғ арб м ам л акатл ари , чунончи, А нглия,
1. Огаҳий. Гулшани давлат. 76-а-76-б бетлар.
2. Ўша асар, 147-6-148-а бетлар.
3. Ўша асар, 121-6 бет.
143

---

Р о с с и я ва Ф р а н ц и я н и н г эл ч и хон ал ари қар о р топ ган д и . А м м о 
а н а ш у Ғ арб давлатлари пойтахтларида Ш а р қ м ам л ак атл ари н и н г 
д о и м и й элчи хон алари н и оч и ш га рухсат б ерилм асди. У лар ф ақ ат 
зарур ҳоллардагина у ю ртларга ўз эл ч и л а р и н и ю б ориш б илан 
ч е к л а н и ш а р д и . Бу ҳол д и п л о м а т и я т а р и х и д а қ а р о р т о п г а н
м устам лакачилик с и ёсати н и н г б и р к>ф иниш и эди.
Т у р к и с т о н д а г и уч х о н л и к н и н г ў за р о э л ч и л и к а л о қ а л а р и
та р и х и га н азар т а ш л а с а к , у л а р н и н г п о й т а х т л а р и д а ҳам б и р - 
б и р л а р и н и н г д о и м и й вак о л а тх о н а л а р и б ў л м а га н , а м м о ўзаро 
д и п л о м а т и к б о р д и -к е л д и л а р и зч и л суратд а ам ал га о ш и р и л и б
б о р и л г а н . Б у м у н о с а б а т л а р ф а қ а т о р а д а н и з о қ ў з ғ а л г а н
п а й т л а р д а г и н а у зи б қ ў й и л г а н . О д а т д а Б у х о р о ё к и Қ ў қ о н
х о н л и г и д а н к е л г а н э л ч и л а р г а , а л б а т т а , Х и в а х о н и ҳам ўз 
д и п л о м а ти к ваки л и н и қўш иб ж ўнатган. Бу ердан борган элчи 
ҳам ўз н а в б а ти д а у л а р н и н г э л ч и л а р и ҳ а м р о қ л и ги д а ватан ига 
қайтган. М асалан, 1854 йилда “раб и ъ у ссо н и й о й и н и н г ўн учида, 
д у ш а н б а к у н и , Б у х о р о э л ч и с и А б д у л в о ҳ и д М и р а ҳ у р г а
Раҳм атулло маҳрам ки м , “ Қ ора кўз” л а қ а б и б и л ан маш ҳурдур, 
эл ч и л и к ю суни била анга қўш иб, м уҳаббатном а топш уруб Бухоро 
са р и ирсол қ и л и н д и ” . Ё и н к и 1855 йилда «Қ ўқон га м уъаззаз ва 
м укаррам к и ш и с и Ў ринхўж а М и р а са д н и э л ч и л и к р асм и била 
он га м усоҳиб қи л и б , туҳаф оти л о й и қ ва тан суқоти м у во ф и қ ва 
м у со д а қ а т н о м а й и то п ш у р у б , Х о р а зм и ж а н н а т б азм с ам ти ға 
и рсол э тд и ” 1 ва ҳоказо.
А н а ш у тар зд а х о н л и к л а р ўртаси д а у зл у к с и з б о р д и -к е л д и - 
л а р н и н г ам алга о ш и р и л и б к е л и н га н и д а н , т а б и и й к и у л ар н и н г 
п о й т а х т л а р и д а ҳар б и р и н и н г м у қ и м э л ч и х о н а с и ва д о и м и й
в а к и л и н и н г қар о р то п и ш и га эҳти ёж туғи л м аган кўринади. Бу 
ерд а ўзаро м асоф ал арн и н г я қ и н л и ги н и ҳам назарда тутиш л ози м
бўлади. А м м о Т у р ки сто н д ан таш қ а р и д а ги х о р и ж и й давлатлар 
б и л а н б ўл ган а л о қ а л а р д а б у н д а й и з ч и л л и к н и к ў р м а й м и з. У 
м ам л ак атл ар д ан кел ган э л ч и л а р га ҳам э л ч и қ ў ш и б ж ўн ати ш
қ о и д аси га р и о я қ и л и н га н . А м м о бу ер д ан б о р ган элчи ёл ги з 
қай ти б келган такдирда алоқалар маълум муддатга, уларга зарурат 
туғилгунга қадар узилиб турган.
С олном алардаги маълумотларга қараганда, эл чи л ар пойтахтга 
к и р и ш о л д и д а хон т о м о н и д а н т а й и н л а н г а н э ъ т и б о р л и аъён
/.