Ўзбек дипломатияси тарихидан

1. 
Хива солномалари ҳақида кенгроқ маълумот олиш учун қуйидаги
асарларга мурожаат этиш мумкин: Материалы по истории туркмен и
Туркмении, XVI-XIX вв. Иранские, бухарские и хивинские источники, М.
 -
Л. , Изд-во АН СССР, 1938; Муниров Қ. Мунис, Огаҳий ва Баёнийнинг
тарихий асарлари, Тош., Узбекистан ССР Фанлар академияси нашриёти,
Т ., I960; Шер Муҳаммад Мироб Мунис ва Муҳаммад Ризо Мироб Огаҳий,
Фирдавс-ул иқбол. Хоразм тарихи. Қиёсий-танқидий матн. Кириш (инглиз
тилида) қисми муаллифи ва нашрга тайёрловчи Ю. Брегиль, Нью-Йорк.
1988 ва бошқ.
134

---

Ш у н и ҳам а й т и б ўтиш ж о и зк и , с о л н о м а л а р д а ю қ о р и д аги
д а в л а т л а р б и л а н о л и б б о р и л г а н м у н о с а б а т л а р ҳ а қ и д а г и
маълумотлар, асо сан , жуда қ и с қ а равиш да баён этилган бўлиб, 
воқеал арн и н г таф си лоти га кен г тўхталинилм аган. М асалан, куп 
қ о л л а р д а Э р о н ё к и Р о с с и я д а н к е л г а н э л ч и л а р н и н г н о м и , 
уларн и н г у ёки бу хон то м о н и д ан қабул қи л и н ган л и ги , баъзан 
эса Х ива ҳукм рон и то м о н и д а н уларга бил ди ри л ган м уносабат 
а й т и б ў т и л а д и , х о л о с . А м м о т а ш қ и с и ё с а т б о б и д а х о н л а р
т о м о н и д а н а м а л г а о ш и р и л г а н б и р о н т а ҳам м у ҳ и м ҳ о д и с а
солном алар м уаллиф лари н азаридан четда қолм аган. Бу қол жуда 
катга аҳам иятга м о л и к бўлиб, й и л м а-й и л баён этилган ан а ш у 
м аълумотлар қ и й м а ти н и д астлабки и ш он ч ли м анба дараж асига 
кўгарган. А гар б и з хонликларда мавжуд архив ҳуж ж атларининг 
кўп ч и ли к қ и с м и би згача етиб к ел м аган л и ги н и ҳисобга олсак, 
таш қи ал оқалар бобидаги ан а ш у м аълум отларнинг нақадар катта 
аҳамиятга м о л и к л и ги н и дарҳол англаб олам из. Ш у б и л ан бир 
қаторда, сол н о м ал ар саҳиф аларида та ш қ и сиёсатга оид айрим
м ас а л ал а р н и н г та ф с и л о т и га ҳам дуч к ел ам и з. М асал ан , О ст- 
И н д и я к о м п а н и я с и эл ч и с и Ж е й м с А б б о тн и н г Х ива хон л и ги
гарданига субсидиар ш артн ом ан и ю клаш , уни пировард натиж ада 
Б ую к Б р и т а н и я м у стам л акаси га а й л ан т и р и ш н и яти д а қи л ган
саф ари ва у н и н г бу борадаги “т а к л и ф и ” га нисбатан билдирилган 
қатъ ий рад ж а в о б и га д о й р ф и к р -м у л о ҳ а за л а р н и н г к е н г б аён
э т и л г а н и н и к ў р а м и з. Т ў ғр и , Ж е й м с А ббот м и с с и я с и ҳ ақи д а 
О гаҳий “ Р и ёз уд -д авла” асарида қуйидаги қи сқа аҳборот билан 
ч ек л а н га н : “ Ҳ а м ул й и л (1255 -1 8 3 9 -1 8 4 0 ) зул қаъ д а о й и н и н г
ўн беш ида Ҳ и н д и сто н д ан Ҳ айбат отл и г инглис элчи си келиб, 
остон бўслиқға м уш арраф б ўлди” 1. А м м о ш у воқеа Б аён и й н и н г 
“ Ш аж арай и Х оразм ш оҳи ”да б атаф сил берилганким , уни ўқиган 
ҳар бир ки ш и и н гл и з м устам лакачилик сиёсати н айранглари ўш а 
й и л л а р Т у р к и с т о н х о н л и к л а р и о с м о н и д а ҳам қ о р а к ў л а н к а
т а ш л а г а н л и г и г а б и р д а қ и қ а б ў л с а -д а ш убқа қ о л д и р м а й д и . 
“ Ҳ и н д и сто н д ан , - д еб ёзади Б а ён и й , - Ҳ аббот (А ббот) соҳиб 
отлиғ инглис А нглистон подш оқи тараф идан элчи бўлиб келди. 
Н о м а с и н и н г м азм уни бу э р д и к и м , кўп зам ондан бери Россия
1. 
Огаҳий. Р иёз-уд давла, Ўзбекистон Республикаси Фанлар
академияси Абу Райҳон Беруний номидаги Шарқшунослик институти,
қўлёзмамлар мажмуаси, тартиб рақами 5364, 352-бет.
135

---

а х д и
си зл ар тараф га ҳаракат этиб, в и л о я т л а р и н ги з-н и о л м о қ н и
ф и к р и д а д у р . М а қ с а д и ( Р о с с и я н и н г ) б у д у р к и м , т а м о м и
М о в а р о у н н а ҳ р н и ва Х оразм ва Х у р о с о н н и о л и б , С и й и с т о н
устидан б и з тараф га (Ҳ и н д и стон га) ўтгай. Р о сси я подш оҳи бир 
улуғ п о д ш о \д у р к и м , а н и н г л а ш к а р и ва д астго ҳ и та ъ р и ф д и н
о р ти к д у р . С и зл а р д а а н и н г л а ш к а р и га м у қ о б и л бўла олгуд ек 
қувват йўкдир. К ам ол и ғолиб будурким , я н а э л л и к й и л д ан сўнг 
(Р о с с и я ) с и зл а р н и н г в и л о ят л а р и н ги зн и олур. А гар х о \л а с а н - 
гизким , ви л ояти н ги з давом қўлингизда туриб, ҳеч к и м с а ан га 
м ў т а а р р е з б ў л а о л м а ғ а й , в и л о я т и н г и з н и х а т л а т и б б и з г а
(А н г л и я г а ) б е р и н г . Х о р а зм и н г л и с ю рти б ў л д и , д е г а н сўз 
и ш т и ҳ о р т о п с у н , а н д и н с ў н г бу х а в ф д и н ф о р и ғ б ў л у р си з. 
Б и зн и н г си зга бу сўзи м и з ҳаш о ким н а ф с о н и я т ю зи д и н бўлғай, 
б а л к и м аҳзи д ў с тл и к д у р к и м , ға р а зи м и з Р у с и я ға ҳ и н д йўлин 
б еки тм окд ур. Х атлаш ғанда х оҳи ш и н ги зч а ш ар тн о м а ёздуринг, 
б и з қабул этарм и з. Н ом а там ом , вассало м ” 1.
Ш ундан сўнг Б аёний Х ива хони ҳузуридаги Д е в о н м аж лисида 
бўлиб ўтган м унозаралар ва ингл и зл арн и н г сурбетларча қилган 
бу такл и ф и га берилган қатьий рад ж авоби ҳақида ш ундай ёзади: 
“ В ақтиким О л лоқулихон деди: (Р о с си я ) алҳол аввал б и зн и н г 
устим изга юруш этган эм ас, эл ли к йилгача ким б ор-у ким йўқ. 
Б из эл л и к йилда келур и ш н и н г андиш аси била бу кун ю ртим изни 
қўлдан бировга бермасмиз. Биздан сўнгилар не иш этм оқни хохдар 
- этсунлар” . 2
Ш у тарзда Х ива хонлигини Буюк Б ритания тасарруф и га олиш
м ақсад и д а бу ерга ю борилган и н гл и з “ э л ч и с и ” ўз зи м м аси га 
ю клатилган расм ий вазиф ани адо эта олм асдан орқага қайтиш га 
м аж бур бўлади. “ Ҳ аббот соҳиб, д ариғким бу и ш д а сизларга кўп 
ф о й д а бор эрди, деб қайтиб кетди” 3, дей и лад и қўлёзмада.
Х ива х о н л и ги Ў рта Ш а р к д а юз берган х а л қ а р о во қ еа л а р н и
\ а р в а қ т ҳ у ш ё р л и к б и л а н к у за ти б б о р г а н ва кўп ҳ о л л ар д а
уларда, ўз м ан ф а ат л ар и нуқтаи н а за р и д а н к е л и б ч и қ қ а н ҳолда, 
ф а о л и ш т и р о к э т и ш г а қ а р а к а т қ и л г а н . Б у н га с о л н о м а л а р