Ўзбек дипломатияси тарихидан

Демак, архиепископ Жан (Иоанн) Англия қироли Ҳенрих IV ни
Мироншоҳнинг Оврупо қиролларига йуллаган мактуб-мурожаати билан
ҳам таништирган. Хатдаги жумлалар дўстлик ва савдо-иқтисодий
муносабатлар ўрнатиш ҳақидаги Мироншоҳнинг мактуби инглиз
қиролида яхши таассурот қолдирганлигини кўрсатади.
2 6 5

---

б е р г а н м и з , у б и з н и н г н о м и м и з д а н с и з г а е т к а з г а н х а б ар га
и ш о н и н г. У луғ п о д ш о ҳ , х у д о н и н г а зи з б а н д а с и ...
Амир Темурнинг Йилдирим Боязидга мактуби2
А долат ш и о р ва м у к ар р и м ат осор, э н г улуғ ва м аш ҳур қудрат 
ва ш уҳрат қ о и д а л ар и н и б ел ги л о в ч и , д авл ат ва и қ б о л қ о и д ал ар и - 
ни ў р н ату в ч и , и ззат ва с а л о в а т қ у д р а т и н и н г (б а л қ и б ) ч и қ а р
ж о й и , м у л к ва д и н а с а р л а р и н и зо ҳ и р э т у в ч и , г о з и й л а р ва 
м у ж о ҳ и д л ар н и н г б о ш п а н а с и , қўллагувчи м ал и к б ўл м и ш О л л оҳ 
л у тф и га (са зо в о р ), қо д и р О л л оҳ и н о яти б и л ан с и й л а н га н , д и н у
д у н ё н и н г б арчаси с о д и қ ва б о ш д а н -о ё қ си д қ у с а ф о д а н и б орат 
б ўл м и ш субҳу с о д и қ саф ҳ а л ар и д а н соя т а ш л о в ч и , м ақ то вл ар
саҳ и ф а л а р и ҳам да б арчаси нуру зиёдан и б о р ат б ўл м и ш ёр қ и н
о ф то б ш уълалари каби л а т и ф д уолар туҳф а ва ҳадя эти л ад и ва 
б е и л л а т ато этувчи О ллоҳдан - у н и н г сўзи ул уғл ан си н ва қудра- 
ти о р т с и н ! - а м и н у о м о н л и к н и к е л т и р и б ч и қ а р у в ч и , и к к и
т о м о н н и н г о р а л и ғи н и исл оҳ этувчи ва та р а ф л а р н и б и р л аш т и - 
рувчи б и р сабаб я р а т и ш и н и илтиж о қи л и б қ о л а м и з. У (О л л о \) 
бунга қод и р ва и ж о б ат эти ш га л о й и к д и р .
А гар зам о н а ш у сўзни эш и тса,
У н и н г л а ти ф л и ги д а н таъ зи м га м ойил бўлади.
У н и н г л а ф з л а р и н и м у т о л а а қ и л и ш ва м а ъ н о с и д а н о го ҳ
б ўл и ш дан кўп м о й и л л и к қосил бўлди ва у х о л и с л и к ва с о д и қ л и к
э ш и к л а р и н и о ч и ш га о л и б кел д и . М а л а к с и ф а т з о т и н г и з н и н г
сал о м атл и ги , д а в л а т и ш л а р и н и н г и н ти зо м д а э к а н л и г и , ҳузур- 
ҳаловат ва и қб олу ю тукдар учун О лий тан гр и га - у н и н г улуғлиги 
о р тси н ! - ш у к р л а р б а ж о к е л ти р и л д и . М ак ту б и ш а р и ф и н г и з
/. 
Шу ерда хат узипиб қолган. 1994 йилда Ўзбекистон Республикам
Президенты И.А. Каримов Буюк Британияга расмий визит билан борган
вақтда Англия бош министры Мейнжер унга икки ўртадаги дўстликнинг
тарихий рамзи сифатида ушбу мактубнинг юнон тилида битилган
дастхати аслидан нусха тортиқ этган эди.
2. Амир Темур ва Йилдирим Боязид ёзишмалари 1963 йилда Теҳронда
манбашунос олим Абдуҳусайн Навоий томонидан нашр этилган “Аснод
ва макотиботи тарихий-йи Эрон аз Темур то Шоҳ Исмоил ” («Темурдан
то Шоҳ Исмоилгача бўлган Эрон тарихий ҳужжат ва ёзишмалари”)
номли тўпламдан олинди. (А. Ўринбоев, Д. Валиева таржимаси).
2 6 6

---

б о ш д а н -о ё қ м ақбул д и л п а зи р , м аъқул ва ё қ и м л и б ўлган ли ги
учун “ С ўз д и л д ан ч и қ қ а н д а, ш убҳасиз, д и л га ўти р ад и ” (м а қ о - 
л и га) кўра, уни са м и м и й ва беш убҳа д еб то п и л и б , кўп м ақтов- 
л ар га с а зо в о р бўлди. Н азм у насрдаги и б о р а тл а р н и н г барчаси 
ш ун д ай ғар о й и б б ад и ал ар ки , қ а л б л а р н и ўзига тортади.
А г а р ч и а ҳ в о л ҳ а қ и қ а т и в а с ў з н и н г х у л о с а с и и л г а р и р о қ
С а н қ у р Ч овуш ҳам роҳлигида б орган Х ож а Б о язи д Ф атҳ орқал и
ю б о р га н и м и зд е к бўлса ва ун га б и р о р н а р с а н и қ ў ш и ш н и ҳеч 
б и р ж и ҳатд ан тасаввур қи л и б бўлм аса ҳам да так д и р га б и н о ан , 
бу м аъ н и қ о и д а л ар и н и ўзгартириб ва ал м а ш ти р и б бўлм аса қам 
а м м о э н д и л и к д а д ўстл и к ва б и р л и к йўл и д а у м аъ н и н и қувват- 
л о в ч и ва т а с д и қ л о в ч и б и р н е ч а к а л и м а н и б и р л и к қ а л а м и
р ақ ам и га ол и н ад и . Ва у ш ундан иборат: с и з ё зи б си зк и , би з ва 
с и з ж а н о б н и н г о р а м и зд а б и р о р с а б а б с и з б и р ваҳ ш ат во қ еъ
бўлибди. Б у м аъ н и н и си з тўғри ё зи б си з. У ш ундай: ч ун ки дунё 
ва ундаги н ар сал ар (орасида) и к к и ўртада б и р о р к е ч м и ш н и н г 
в о қ еъ б ў л и ш и га сабаб бўладиган н а р с а й ў қ к и (токи ) у мусул- 
м о н л а р га заҳ м ат е тк азса. Бу ҳаёт а л д а м ч и л а ззат д и р . ( “ О л -и
И м р о н ” , 182-оят).
Д у н ё тар ти б л ар и с о л и ҳ к и ш и н и н г о д атл ари га қ арш и бўлса, 
со л и ҳ к и ш и унга ҳамду са н о л а р ай тад и м и ?
С и з о та -б о б о л а р и н ги зд а н то р ти б к о ф и р л а р ва д и н д у ш м ан - 
л а р и б и л а н ж а н г у м у ҳ о р аб а қ и л и б к е л а ё т г а н и н г и з ҳ а қ и д а
ё зи б си з. Бу м аъ н и ҳам б и з учун равш ан . Ва б и з д о и м о ш у м аъни 
с аб аб л и с и з н и н г х о н а д о н и н ги зга и ш о н ч б и л ан қараб кел д и к
ва ҳ о з и р д а ҳ ам (д а р а х т н и н г ) ш о х л а р и а в в а л ч а н г - т ў з о н г а
б ул ғал ан ади , к е й и н к>ч<ариб-яшнаб кетади. С ув аввал л о й қ а л а- 
н ади, к е й и н ти н а д и (б а й ти н и н г) д ал о л ати ч а ш ундай б ўл си н к и , 
ж а н о б и н г и з ҳеч б и р х а в о т и р си з у д и ё р к о ф и р л а р и га қ арш и
м аш ғул б ўлси н лар. Б и з тар аф д ан эса ж а н о б и н ги з то м о н га турли 
и н о я т л а р в а м а д а д л а р қ а й б и р в а ж х д а к и м у я с с а р б ў л с а , 
к ў р сати л ад и , то к и л аъ н ати ф а р а н г к о ф и р л а р и га қ а р ш и олиб 
бораётган ж и ҳ о д и н ги з савоб и д ан б и зга ҳам б и р улуш бўлсин. 
Ж а н о б и н г и з н и н г б и з б и л а н м у в о ф и қ л и к ва х о л и с л и к л а р и
р а в ш а н л и к то п гач , б и з Ш а р қ д и ё р и к о ф и р л а р и га қарш и олиб 
б о р га н га зо т и м и з с а в о б и д ан с и з ж а н о б и н г и з ҳам б аҳрам ан д
б ў л у р с и з. О р а д а э л ч и л а р ва к а л и м а ч и л а р ўтган м а л и к л а р у
су л то н л а р қўл л аган тарти б ва р а с м -р у с у м л а р б ў й и ч а б о р и б -
2 6 7

---

кел и б ту р си н л ар ва ш у сабаб л и м у су л м о н л ар ам н у о м о н л и к
беланчагида ф ароғатда ва и ш он ч б и л ан қаёт к е ч и р си н л а р ҳамда 
т у р л и -т у м а н д и н и й ф о й д а л а р ва м у л к и й н а ф л а р ҳар и к к и
том онд а \о с и л бўлсин ва й и ғи л си н . Ёрдам ва т а в ф и қ О л л о \д а н - 
дир.
Я н а ё зи б с и зк и , агар с и з н и н г сўз ва п а й ғо м л а р и н ги з вақт 
маслаҳати (ю заси д ан ) бўлса (улар о раси д а) таф овут йўқ. А сло, 
у м а к ту б л а р д а б и р о н б и р ё л ғ о н (ш у б ҳ а л и н а р с а ) т а с а в в у р
қ и л и н и ш и д а н худо с а к д а с и н ва у с ў зл а р н и н г чеҳраси қасам
ж ам оли б илан б езати л ган б ўлган ли ги учун, худо с а к д а с и н к и , 
ёзганларим изга х и л оф н арса зоҳир бўлса. Б и з ва с и зн и н г о р а м и з­
да О л л о ҳ н и н г ш о ҳ и д л и ги к и ф о я д и р . О л л о ҳ с и з ва б и з учун 
етарли ш оҳиддир. ( “ Ю н у с” , 30-оят).
Балки су л ҳн и н г д астурлулам али ва аҳдлаш иш ам ри барчаси 
мактубларда зи к р эти л ган ўш а сўзлард ан и б оратд и р. Д ў стли к 
б и н о с и н и н г қ у р и л и ш и ва б и р л и к м а ъ н и с и н и н г а с о с и у 
м а к т у б л а р н и н г м а з м у н и ва д а л и л л а р и д а н м у қ а р р а р ва 
мустаҳкамдир.
Я н а с и з хаб ар б е р и б с и з к и , агар р а б б о н и й т а к д и р ваҳш ат 
ғу б о р и н и н г о р а м и з д а н б у ту н л а й к ў т а р и л и ш и г а қ а р а т и л г а н
бўлса, си з ж ан о б , б и з б и л ан М и ср ҳ о ки м л ар и о раси д а во си тач и - 
л и к қ и л и ш н и зи м м а н ги зга о л и б си з. Ҳ ар н и м а и к и ж ан о б и н ги зга 
м аъ қул б ўл са, у н га ҳеч н а р с а қ ў ш и л м а й д и . А м м о б и з н и н г
д о р и л ф а н о д а н рихлат қи л ган М и ср во л и й си б и л ан - у м уф сид- 
лардан эди ( “ Қ а с а с ” , 3 -о я т) - о р а м и зд а воқеъ бўлган хуш унад 
ж ан о б и н ги зга м аълум ; у воқеада ш ар и ат, акд ва урф бўйича 
қ арал ган д а ҳам б и з ҳ а қ м и з, у к и ш и н о ҳ а к д и р л ар . Ч у н о н ч и , 
с а л т а н а т н и б о ш қ а р и ш қ о и д а л а р и д а н ва ж а ҳ о н д о р л и к р а с м - 
русум лари д ан х а б а р с и зл и ги о қ и б а т и д а б и з н и н г т у р л и -ту м а н
ф а зи л а т л а р б и л а н б е з а н г а н , \ а с а б ва н а с а б и п о к и з а л и к ва 
та қ в о д о р л и к б и л ан у л а н и б кетган , И р о қ и аж ам уругларидан 
б ў л га н Ш а й х Б а ҳ о в у д д и н С а в о ж и й б о ш ч и л и г и д а г и я х ш и
н а в к а р л а р и м и зн и н г б а р ч а с и н и ш иҳодат д ар аж аси га етказган.
Агар эр к и ш и н и н г н азар и тўғри бўлм аса,
Ажаб эмаё'ки, у субҳидам ш уъласига ҳам шубҳа билан қарайди.
Бу ш айтон ам ал л ари дан бўлган гуноҳдир (“ М ои д а” , 92-оят).
У ндан сўнг ж а н о б и н ги зга м аълум бўлган б и р сабаб б и л ан
б и зн и н г к ў к а л д о ш и м и зн и н г ўғли О т л ам и ш н и боғл аб , маҳбус
268

---

қи л и б ҳибсда тутиб турибдилар. Қ ан ч али к ваъз-насиҳатлар билан 
уни озод э ти ш н и ил ти м ос к и л д и к, элчилар ю бордик, ф ойдаси 
бўлмади. Э л чи л арн и ҳам қатлга етказд и лар ва у н и н г орқасидан 
ў й л а м а с д а н б о р д и л а р ( “ С а ф ф о т ” , 6 7 -о я т ) ҳ а қ и қ а т и н и зоҳ и р
қилдилар. Н атиж ада ш у восита б илан ғалабаёр л аш кар лар Ш ом
том он га ҳаракатга келтирилди. Ва ўш а хароб али кларн и н г барчаси 
у л арн и н г қабихликлари сабабли дарви ш л ар (оддий халқ) бош ига 
туш ди. О ллоҳ таолога ҳам д б ўл си н к и , аҳвол б ош л ан и ш и д ан то 
уш бу кунларгача ж и д д и й б и р сабаб си з ва а н и қ хуж ж атсиз бирор 
м ам лакатга юз тутм аган м и з. Ҳ ар б и р со д и р бўлган кечм иш да 
б и з улардан ҳар б и р и н и гуноҳига яраш а ж азол ади к ( “А нкабут” , 
39-оят) м азм уни зоҳир ва р авш ан бўлган. Ш у б илан бирга М исрга 
ю риш га ж азм қи л ган эд и к, улар (М и ср волийси) Ҳ ож ий ном ли 
м аҳрам ларидан б и р и н и б и р д о н и ш м а н д б и л ан б ирга ю бориб, 
и л т и ж о қ и л и б д и л а р к и , “ а га р с и з М и с р ю р и ш и н и тўхтатиб, 
Д ам аш қд ан қай ти б кетсан ги з, ҳали Ҳ алабга етиб б орм аси н ги з- 
д а н о қ О тл ам и ш н и о р қан ги зд ан ю б ораж акм и з” . Бу сўзларига ҳам 
в а ф о қи л м асд ан ваъ д ал ар и га х и л о ф иш тутдилар. Қ ара, улар 
қандай ёлгончилар (“ М уж од ала” , 20-оят).
Э н д и ж а н о б и н г и з а й т г а н и д е к , о р а д а в о с и т а ч и л и к қ и л и б , 
и н т и қ о м ш у ъ л а с и н и п а с а й т и р с а н г и з , б у с и з н и н г т ў ғ р и
ф и к р и н ги зга таал л у қл и д и р . Ҳ ар қалай аҳдлаш ув қо и д ал ар и н и
м устаҳкам лаш га а с о с л а н и б , О т л ам и ш н и ю борсал ар, агар улар 
т и н ч л и к к а м о й и л б ў л са л а р , ун д а сен ҳам ун га қ а й и ш ги н ва 
О л л о ҳ га т а в а к к а л қ и л г и н ( “ А н ф о л ” , 63 - о я т ) м а зм у н и ч а , 
ж а н о б и н ги з н и м а н и тўғри то п с а н ги з, унга ҳеч н ар са қўш и л- 
м ай д и . А м м о М и с р ҳ о к и м и н и ф а р з а н д л и к к а қаб ул қ и л д и к
д е г а н и н г и з н и б и з р а в о к ў р м а й м и з. (А ю ўғли “ М у н ш а о т и ”да 
“ р аво к ў р а м и з” д ей и л га н ). С и з н и н г х о н а д о н и н ги з у зо қ муддат- 
л а р д а н д и н г а қувват б е р и ш ва тўғри ш а р и а т н и ё й и ш б илан 
м аш ҳур б ўл и ш и га қ а р а м а й , с и з ш ундай қул ва қулвачча билан 
я қ и н л а ш а я п с и з. Бу ам ал тў ғр и л и кд ан хол и д и р ( “ Худ” , 48-оят) 
б и н о а н о р а н ги зд а б у н д ай б и р л и к ш а р о и т л а р и ва ў х ш аш л и к 
ҳақи қати м ум ки н эм а с эди. Д ў стли к ж иҳатидан б и з бу м аънини 
м уносиб деб б и л м ай м и з. Ч унки М иср ҳоким ларида ҳақиқатда 
м агрурланиш лари учун асос бўладиган б и р о р қ ад р -қ и й м ат й ^ .
Я н а у л ар н и С у л то н у л -Ҳ а р а м а й н (и к к и ҳарам с у л то н и ) деб 
ё зи ш н и ҳам м уносиб ва л о й и қ д е б ҳисоблам айм из. Ч унки М акка
2 6 9

---

ҳарами - О л л оҳ таоло у н и н г ш а р а ф и н и орттирсин! - Х удойи 
таборак ва тао л о н и н г ҳарамидир; М адина ҳарами эса М уқаммад 
М у с т а ф о н и н г - у к и ш и г а э н г я х ш и д у о л а р ва э н г гўзал 
м ақтовлар бўлсин! - пок ҳарами ва муаттар қабридир. Қ андай 
қи л и б , у л арн и бу и кки ҳ а р а м н и н г су л то н и д е й и ш м у м ки н ? 
Балки бу и кки ҳарам н и н г ходими деб а тал и ш н и н г ўзи \а м улар 
учун к а тт а с а о д а т б ў л ад и . Ш у б и л а н б и р г а ҳ а қ и қ а т д и р к и , 
ж ан об и н ги з уларн и н г м ам лакатига там а қилиб ва уларни и н кор 
этиш га ҳозир бўлиб, баъзи вилоятларни у л арн и н г тасарруф идан 
юлиб олган эд и н ги з, энди эса, \ а р бир а ш ё н и н г ҳақи қи й м оҳияти 
у н и н г зи д д и ятл ар и б и л ан оч и лад и (м а қ о л и ) м азм у н и ч а, уни 
ф арзанд ва и к к и ҳарам султони деб атаяп си з ва ш унга яраш а 
им тиёзларни қам ж о и з деб б иляпсиз. М аслаҳатга кўра, бу м аъни 
устида м уҳокама қилиш м уносиб эмасдир.
М енинг ва ўзи н ги зн и н г д у ш м ан л ари н ги зн и д ўстларингиз деб 
б илм ангиз (“ М ум таҳана” , 1 - оят).
Я на (м азкур) хатнинг б ош л ан и ш и д а қалам тилига о л и н га н и - 
д е к , у ж а н о б н и н г (я ъ н и Т е м у р н и н г м ак ту б и - тар ж . ) а зи з 
м ак ту б и н и н г барча сўз ва к ал и м ал ар и н и м аъқул ва д и л п ази р
дебдилар. Б и з С ол и ҳ ибн Ж ан о ҳ н и н г и к к и та арабча б ай ти н и
к е л т и р г а н м и з. Бу м аъ н и в о қ е л и к н и н г б а ё н и д и р . Б и з тўғри
ё зган м и з ва н и м ан и назарда ту т га н и м и зн и б и л ам и з. А м м о у 
тар аф га ю б о р га н и м и з м ак ту б н и н г и б оратлари хилъати қасам
б е зак л а р и б и л ан т и к и л га н ва б е за т и л га н л и ги учун н асаб л ар
такаллуф ини тар к этиш ва сўзим изни тасдикдаш яхш и ва тўғри- 
дир ва бу ушбудир:
М ен и н г б и тта отим б ор, (уни) муҳаббатга с о д и қ вақтим д а 
жиловлайман.
Я н а б и т т а о т и м б о р , (у н и ) ҳ а л о л л и к к а а \ д қ и л г а н и м д а
эгарлайм ан. А гар сенда шу икки амал бўлса, сен тўғри одам сан.
С енга зид бўлган эгри ли кка ҳеч ўрин қолм айди.
Я на ж ан об и н ги зга м аълумдирки, м улк ва м ам лакатни б о ш қ а- 
риш иш ларида бир н ози кл и к б ордир, у н и н г л ати ф том он л ари
кўп. Ҳ озир б и з эш и тд и кки , Аҳмад Ж ал о й и р и й Бағдод ва ўш а 
тараф ларга қайтибди, шу сабабли л аш к ар ам и р л ар и н и у том он га 
ю борилди. Бу м аънидан С ан кур Човуш воқиф дир. Агар О ллоҳ 
тао л о н и н г и н ояти б илан (ам и рл ар) уни қўлга туш урсалар, бу 
ай н и муддао. Й ў қ са, у қоч и б у тар аф л ар га ю зл ан са, д ўстл и к
270

---

в а з и ф а с и ш у н д а н и б о р а т б ў л а д и к и , к е л и ш у в и м и з н и н г
қатьийлиги га б иноан, ун и н г у вилоятга кириш ига йўл бермасалар. 
Чуноьтчи, шу нарса ҳақдирки, ти р и к л и ги чеҳрасидан давлат нури 
ў ч ган , и л о ҳ и й н а за р д а н қ о л га н , к у н л ар за р б и д а н ў қ еган ва 
б ахтси зли к қўли уларн и н г ҳаёти этагидан тутган, такд и р раддига 
учраган у к и ш и л а р қадам и қай б и р вилоятга е тм а си н , у н и н г 
келаж аги қутлуғ бўлмайди. Ш у б илан бирга, Аҳмад Ж ал ой и ри й
К рра Ю суф га нисбатан яхш и кадхудозодадир. А гар у н и н г отаси 
а м и р л и к ва бузургликка етиш м аган булса-да, у н и н г оталаридан 
уч-турт к и ш и бу диёрда ки м ки кудратли ва голиб келса тортиб 
олаверади, деган н ақ л н и н г ҳукм ига б и н о ан , ма мл а кат чеҳраси 
Ч ин ги зхон ш уъласи юлдузлари уругининг вужуди безагидан холи 
қолгандан кей и н ҳоки м ли к ва ам и р л и к к а етиш дилар; К рра Ю суф 
(оталарига) келсак, улар қароқч и л ард и рл ар, ўғи рли к, йўлтўсар- 
л и к , савдогарлар қ о н и н и тўкиш б илан маш ғул бўлганлар ва бу 
бобда гапирса, гап тугамайди. Э н д и ж ан о б и н ги з м усулм онлик 
ва ди н д орли қдаги , га зот ва жиҳотдаги ш уҳратингиз б илан улардек 
ф асо д маддаси ва а зи ят ун сурларини р и о ят қи л и б кучлантири- 
ш и н ги з (қувватлаш инги з) қандай м уносиб бўлар экан ? Ч унончи, 
айтибдилар:
Н о п о к з о д а д а н у м и д т у т м а н г и з ҳ е ч , З а н г и ю в га н б и л а н
оқарм ай д и ҳеч.
А н и к д и р к и , қачон бўлм асин, б адф еълли к хосияти ва тутуруқ- 
с и з табиат тақозоси (бора-бора) им кон и ятд ан ам алиётга айланади. 
Ш у б и л а н б и р га э ш и т д и к к и , ж а н о б и н г и з н и н г А р зи н ж о н га
ю зл а н и ш и н и н г боиси у (Қ о р а Ю суф ) экан . Ҳ ар қан д ай м ам лакат 
я х ш и л а н и ш и н и н г га м и н и е м а й д и г а н , б а х т с и з л и к к а учраган 
б а д х о р т а р , а м и р л а р ва м а л и к л а р б и р о р в а ҳ ш а т н и к е л т и р и б
ч и қ а р и ш ва қудратни қўзғатиш дан холи бўла олм айдилар; ^ с т -
л и к ў р н а т и л и ш и г а , м у с т а ҳ к а м л а н и ш и г а О л л о ҳ б и з н и н г
м ам н ун л и ги м и з. У и ш ончли Ҳ ом и й д и р ( “ О л -и И м р о н ” , 167- 
о я т ) ва Қ а н д а й гўзал бу м аъво! Қ а н д а й гўзал бу к ў м ак ч и ! 
( “ А н ф о л ” , 4 1 -о я т ) О л л о ҳ н и н г (и р о д а с и б и л а н ) я х ш и л и к ва 
ҳуррам ли кд а тугатилди, муҳр б осилд и.
271

---

С у л т о н Б о я з и д н и н г А м и р Т е м у р г а ж а в о б и
Рубби м ас к у н н и н г Ҳ ум ою н подш оҳи С о ҳ и б қ и р о н Х усрав, 
жаҳон с у л т о н л а р и н и н г с у л то н и , и ж о б ат этувчи м ал и к (О ллоқ) 
н и н г кўм аги б и л ан қ ўл л ан ган д а в л а т ва д и н н и н г ж и л о си Т ем ур 
Гурагондан - О л л оҳ тао л о у к и ш и н и н г улуғлик, и ззату иқбол 
к у н л а р и н и а б ад и й э т с и н , у м р ва ш о н у ш а в к а т й и л л а р и н и
д а в о м л и қ и л с и н ! - о м о н л и к т у м о р и , к о м р о н л и к қ ў ш и м ч а , 
яъ н и х о қ о н н и н г ш а р а ф к и т о б и (м акту б и ) ва ж а ҳ о н д о р л и к н и н г 
б ую к хитоби р а б б о н и й и лҳом ва о с м о н и й в а ҳ и й с и ф ат н ози л
бўлди. У нга ж аво б ан ш аъ н и улуғ, ҳ у р р ам л и к б и с о ти га л о й и қ
бўлган б еҳи соб м ақ то вл ар , ч е к с и з д у о л ар н и , ихлосу ихти сос 
тар и х и д ан йўллаб (б и зн и ) дуо ва н и ё зм а н д л и к к а м аш ғул деб 
билсинлар.
У ндан сўн г ў зи н и н г қутлуғ т а м о м и га е тк а н н о м ад а ш арҳу 
б а ё н и н и т о п г а н ва б и р л и к к а е т к а з у в ч и н а в к а р л а р б и л а н
б е за н га н т а ф с и л о т л а р н и б и р -б и р м утол аа қ и л и ш д а , и к к и т а
ҳи ко ятд ан та ш қ а р и ҳ ам м аси ў р и н л и э к а н . Ў ртада сулҳ во қ еъ
бўлгандан к е й и н бу х а й р и х о ҳ н и н г с и з о л и й ж а н о б б и л ан М иср 
а зи зи н и и сл о ҳ (сулҳ) га к ел ти р и ш д а ги в о с и т ал и ги н и бу б е и ш - 
ти б о ҳ д ў с т и н г и зн и н г ф о й д а с и га д е б б и л и б с и з. Й ў қ ва асло! 
Асл м ақ са д и м и з м ан а ш у м у су л м о н л ар н и н г о с о й и ш и , хусусан, 
и к к и ш а р а ф л и ҳарам д а - О л л о ҳ у л а р н и н г ш а р а ф и ва улуғ- 
л и ги н и орттирсин! - я ш о в ч и м у су л м о н л ар н и н г о с о й и ш и д и р . 
Б ош қа н ар са эм ас. А гар шу м улоҳаза б ўл м аган и д а б и з б и л ан
(у н и н г о р аси д а) ҳам су л ҳ ш а к л л ан м а ган ва М и с р ва Ш о м н и
забт эти ш о с о н л и к б и л ан ам ал га о ш га н бўларди.
И к к и н ч и с и эса А ҳм ад Ж а л о й и р и й н и н г Б ағдод т о м о н б о р и - 
ш и ва 'агар қай ти б к ел са, м ам л ак атд ан ч и қ а р и б ю б ориш ёки
тутиш (ҳам да) Қ ора Ю суф ту р к м а н б и л ан Э л хон қурул той н и
ю б о р и ш н и т а к л и ф ва қатъ и й та л а б қи л ган э к а н с и з. Бу м аъни 
ҳам баҳона и зл аш д ан б о ш қ а н а р с а бўлуб тую лм ади. Ч ун ки у 
н о м лар и атал ган л ар у з о қ м удд атлард ан бери б и з б и л ан я қ и н
д ў стл и к та н о б и га қўл ури б , с и р а ҳам м ухоли ф ат йўлига ки р ган
эм асл ар . Аҳвол ш у н д а й к и , (улар) б и р қаҳрам он к и ш в ар и с т о н
(м а м л а к а т л а р н и о л у в ч и ) н и н г қ а ҳ р и д а н т у р т к и еб , б и зд а н
ҳ и м о я т и зл а б к е л д и л а р . Б и з у л а р н и н г у з р и н и ( с и з ) я х ш и
х и с л ат л и зо т д а н с ў р а ш н и и с т а га н э д и к , м у я с с а р б ў л м а д и .
272

---

Ш унд ан сўн г уларга о зги н а р и о я т қ и л и б , б и з н и н г м ам л ак ат­
д ан ч и қи б к е ти ш л а р и га и зо ж ат б ер д и к . У лар та к д и р тақ о зо си
б и л ан ян а қ а й ти б к е л с ал а р , “ м еҳ м о н н и и зза тл а н а д и ” (деган 
м ақ о л ) т а л а б и ч а уларга о зо р б е р и ш у с м о н и й л а р тў р а с и д а н ' 
таш қари д и р; б алки а й н и ш а в қ а тси зл и к , ҳатто и й м о н си зл и к д и р . 
Ч и н ги зи й Хулагу хон д о р -у с -с а л о м Б агдод н и о л и б , хал и ф аи
з а м о н а л - М у с т а ъ с и м б и л л о ҳ н и - у н г а О л л о ҳ н и н г р а ҳ м а т и
бўлсин! - ш аҳид қи л ган вақти д а х а л и ф а н и н г а м а к и с и М исрга 
б о р га н , М и с р н и н г ўш а вақтд аги а зи зи Б ей б ар с унга бун д ук- 
д а р и й ( м е ҳ м о н д о р л и к н и )
ў р н и г а қ ў й и б ва ё р д ам б е р и б , 
б еҳи соб л а ш к а р и б и л ан Б ағдод т о м о н га ж ўн атган . У улуғ нуён 
Қ ароб уқо б и л ан ж а н г қ и л и б , м и ср л и к л а р е н ги л гач , қар бир 
та р а ф ўз ж о й и га қ а й тга н . Х а л и ф а л а р н и н г авл од л ари ҳозиргача 
М и ср д а я ш а б к е л м о қ д а . У тў л а ғал аб ад ан к е й и н Х улагухон 
х а л и ф а л и к та х т и н и н г вори сл ар и б ўлм иш х ал и ф ал ар н и (б е р и ш ­
н и ) м и ср л и к л а р д ан та л а б қ и л м ад и ва (уларга) и л т и ф о т ҳам 
кўрсатм ад и . Э н д и эса бу и к к и т а қ а н о ти с и н га н , асалдан й и р о қ
п а ш ш а ва ўз о ш и ё н и д а н аж р ал ган каб утарл ард а н и м а \а д ? Ва 
у л а р н и м а о л а р д и л а р к и , б у и к к и м и л л а т х о ж а с и с а в л а т и
б у р гу тн и н г п а н ж а с и қ ў р қ и н ч и д а н Х ум о (Т ем ур) б и л а н қам 
п ар во з д а ъ в о с и н и қ и л с и н л а р . Ё к и б ў л м аса, д у н ё н и забт этувчи 
ф и л ё н и д ан ўрин о л и б ватан тутсалар. Б ун д ан к ей и н у л а р н и н г 
н о м л а р и н и ти л га о л и ш н и ва бул ар каб и к а м н о м ш ахсларн и
зи к р эти ш н и м у н о си б д е б б и л м а й м а н . Ч у н к и б и з (си зн и н г) 
х у м о ю н х о т и р и н г и з н и б и т т а - б и т т а ф а л а к за р б и г а у ч р ага н
(к и м с а н и н г ) ф и к р и б и л ан озурда қ и л и ш н и и с та м ай м и з. А гар 
у л а р қ а й т и б к е л с а л а р , б и з у л а р г а ё р д а м б е р м а с д а н в а қ т
ихти ёри га таш л аб қўям и з.
Б ас, с и з о л и й ж а н о б бун д ай и к и р -ч и к и р л а р г а қўл с и л таб , 
во қ еан агар м уроди ш а р и ф и н г и з и сл ом а ҳ л и н и н г р а в н а қ и ва 
и к к и т а р а ф н и н г и слоҳи б ў л са, С и в о е а тр о ф и д ан и ш о р а қ и л и н - 
г а н и д е к , қ ў л и н г и з н и т о р т и б , а м н у - о м о н л и к т а д б и р л а р и г а
к и р и ш е а л а р . Б ў л м а с а , н и м а и к и т а к д и р д а ( ё з и л г а н ) б ў л са
ундан о ёғи м и зн и т о р т м а й м и з. А м р и н ги з аъло. В ассалом в ал и к - 
ром.