В а Х а б о в а. В., Т а д ж и б а е в а д. А., Х а ж и б а к и е в ш. Х

(FAS 
в а
FOB 
ш артлари асо си д а белгаланган н ар х лар ) в а
и м п о р т н ар х лар и га 
(CIF 
ш артлари асо си д а белгаланган нархлар) бўлинади. 
FAS 
в а
FOB 
эк с п о р т н архлари б ў й и ч а эксп о р т қилувчи ф и р м а и м п о р т 
қилувчи га то в ар н а р х и га тр ан сп о р т х араж атлари н и ҳ ам ў з ичига олган н архда 
сотади. Б у н д а то вар н и кем а б орти га 
(FAS) 
етказиб бериш ёки ю клаш
х араж атлари н и қ ў н ш б ҳ и соблаб, к е м а б о р ти га чи қариб бериш к ў зд а тутилади. 
CIF 
и м п о р т н ар х ла р и -
FOB 
н ар х и д ан таш қари ю кн и э ксп о р т қил у в ч и ёки 
и м п о р т к и л у в ч и н и н г м ам лакат чегараси гач а тран спортд а етказиб бери ш ва 
сугурта хар аж атлар и н и ў з и ч и га олади.
К ел и ш у в л ар н и ў р н аги ш қоид алари қуйи даги лардан иборат:
- ш ар тн о м а н ар х и том он лар к елиш ув и асосида белгиланади. Қ о қд ага 
кўра, ту р л и д а в л а т ҳукум атлари ў ртаси даги ш ар тн о м а в а келиш увлар асосида 
аниқланади;
- б и р ж а котировкалари . ау кци он савдолар нархи;
- й и р и к ф и рм аларн и нг таклиф н ар х ла р и в а ам алдаги битим лар нархи;
- х ал қ ар о би ти м л ар д а и ш тирок эту вч и м ам лакатларнинг и ч к и угпурж и
н архлари, б у н ар х лар эксп о р т в а и м п о р тн и н г б ож хон а бож и дан ҳ ам д а 
солиқлари х зж м и д а н ф арқ қилади.
Э ксп о р т қи л у в чи м ам лакатнинг эк с п о р т нархи, асосий х о м аш ё еткази б 
б ерувчи м ам лакатл ар н архлари, Ғ а р б и й Е вр о п ад аги й ири к б озорларн и н г 
и м п о р т н ар х и ж ах о н н архи бўла о л и ш и мум кин:
- ал ю м и н и й бўй и ча - К анад ани н г эк с п о р т нархи;
- ёғо ч -тах та м атери аллари б ў й и ч а - Ш в ей цари я нархи;
- к ау ч у к бўй и ча - С ингапур б и рж асин ин г нархи;
- м ў й н а б ў й и ч а - Н ью -Й орк, Л о н д о н в а бош қа аукционлар нархлари.
А м ал и ётд а ж аҳон б озорид а ў з то вар и н и н г рақобатб ардош ли ги ни о ш и ри ш
м ақсади да т у р л и ч еги рм алар 
қўлланилади. Ч егирм алар қў л лан и л ган д а 
ўрнатилган с у м м а олиб таш лан ган базис н а р х - ж аҳ о н н архи хисобланади.
А м ал и ётд а куй и даги чеги рм алардан ф ойдаланилади:
- т о в ар н и н г н акд п у лга соти б олин ганд аги м икдори;
386

---

- п рей скуран т б аҳоси дан ум у м и й чегирм алар (асосан к и ч и к хдж м ли
товарлар у ч у н белги лан ади );
- д и л ер л и к чеги рм алари;
- м ахсус чеги р м ал ар (и дораларнинг и м тиёзга эга категориялари учун).
Ч еги р м а ў л ч о в и н и н г хдр би р и конкрет ҳ о л атд а алоҳид а аникланади в а
қ о и д а б ў й и ч а б и р и н ч и так л и ф этилган бахоси д ан
2
-
10
% атр о ф и д а бўлади. 
А н и қ ш арои глард а ч е ги р м а м и вд ори би ри нч и таклиф нархин и нг 2 0 -3 0 % и га
ети ш и мум кин.
Ж аҳ о н н архи д ар аж аси ва ўзгариб тури ш тезлиги куйи даги ом иллар 
таъ си р и д а белги лан ади :
- қи й м ат о м и л и - и ж ти м ои й зар у р м ех д ат сарф ининг ўзгарипш ;
- конъю нктура о м и л и - талаб в а таклиф нисб атининг ўзгариш и би лан
бог лик;
- д ав л ат то м о н и д а н тартиб га солиб т у р и ш ом и ли - дав л атни н г халқаро 
савдо соҳаси да оли б б о р ад и ган иқгисодий сиёсати;
- валю та-м оли я ом и л и — в алю та б озорининг аҳволи;
- си ёси й о м и л —ҳарби й -си ёсий вазият.
X X аср н и н г и кк и н ч и я р м и д а м ам лакатлар, д у н ё хўж алиги ва халкаро 
и қги соди й м ун осабатларн и н г и қгисодий-сиёсий ривож лани ш и ни н г ўзи га 
хос л и ги ж аҳ о н б о зо р и д а н архларни нг ш акллани ш и да ўз иф од асини топди .
Бу д ав р д а ж ах р н н архларин ин г ш акллани ш хусусиятлари:
- X X асрнинг и к к и н ч и ярм ид а эксп орт н архлари ўси ш и ди н ам и каси да 
к ўтарили ш тен д ен ц и яси кузатилди, айниқса, хом аш ё гурухид аги ён илги н архи 
кўтарилди, ози қ-овқат м аҳсулотлари н архларид а у н чали к к атта кўтарили ш
б ў л м ад а;
- н архларни нг б и р и н ч и м арта к а п а кўтарили ш и И кки нч и ж аҳ о н уруш и
б и л ан б о ғл и қ б ў л ган бўлса, и кки нч иси 1970 й и л ўрталарид а б ўли б ў гган
энергети ка и нки рози н ати ж аси д а р ў й берди;
- X X асрн и н г 5 0 -6 0 -й и л л а р и ж ах о н экспортининг б ар ч а товарлари н ин г 
и нд екс н ар х и ўртача кў гар и л и ш и билан тавсиф ланади;
- X X
асрн ин г 
8 0 -9 0 -й и л л ар и д а 
озиқ-овқат 
м ахсулотлари , 
хом
аш ёларн и н г б аъзи би р ту р л ар и . ёнилги, тайёр м аҳсулотлар нархи пасайди.
22.3. Ж а қ о н қ а й т а и ш л а ш с а н о а т и м а қ с у л о т л а р и б о з о р и н и н г
р и в о ж л а н и ш т е н д е н ц н я л а р и
Қ ай та и ш л аш сан о ати кўп тар м о қ л и бўлиб, ў зи д а 300 д а н о р т и қ т а р м о қ ва 
ку й и тарм окдарн и би лаш ти ради . О датда, қ айта иш лаш сан оати тарм окдари 
Ю 'йидаги т ў р т г у р у ҳ га аж ратилади: 
1
) конструкш ю н м атериаллар в а кимё 
м аҳсулотлари ни и ш л а б чи қариш ; 
2
) м аш инасозлик в а м еталлни қайта иш лаш ; 
3) енгшт саноат; 4 ) ози к-о вқ ат саноати. X X асрд а ж ах р н б озорид а б ўли б ўгган 
ўзгариш лар тар к и б и д а кдзиб чиқарувчи тарм оклар у л у ш и н и н г қиеқариш и ва
387

---

қай га иш лаш тар м о қ л ар и улуш и ни н г ортиш ини аж ратиб кўрсатиш м ум кин. 
А гар 1970 й и л л ар д а у л арн и н г н и сб ати 13/87 булган бўлса, 20 0 0 йилларн ин г 
бо ш и га кели б б у н и сб ат 8/92 га ўзгарди. Б у н д ан таш кари , уш б у давр 
м об айн и да 
аксар и я т 
тараққи й
этган
м ам лакатларда 
қази б 
чиқариш
тарм окдари н н н г Я И М д аги у л у ш и қисқарди. А м м о р и вож ланаётган ва ўтиш
и қгасо д и ёти м ам лакатлари да қази б чи қариш ни н г ул у ш и орти б борган. X X I 
аср б о ш и д а р и во ж л ан ган м ам лак атларда бу со х а у л у ш и
2%
н и таш к и л этган
бўлса, р и вож лан аётган м ам лакатларда бу кўрсатки ч 
14% д а н ортди. 
Ш унингдек, б у д а в р д а я н а ж ах р н бозорида м о д д и й ресурслар си ги м корли ги
ю қори бўлган м ахсулотлар у л у ш и қисқарди.
И кти со д и й м у ҳ и т д а ш д о и м и й тарзд а ю з берад иган ўзгариш лар таъсири да 
ж аҳон и кги со д и ёги д а қай га и ш ланган м ахсулотларни иш лаб ч щ а р и ш д а
таркиб и й ўзгар и ш л ар соди р бўлади. И лм -ф ан тараққи ети м аш и н асозли к в а
м еталлн и қай га и ш л аш сан оатин ин г к еск и н р и вож лани ш и га таъ сир этди. 
М и со л учун , м аш и н асозли к в а м еталлни қ а й та и ш лаш саноатининг ж аҳон
бозорид аги у л у ш и 1975 й и д ц а 3 7 % н и таш ки л этгани ҳ о л д а 2004 й и л д а 55% га 
тен г бўдди. Ш у н и н гд ек, қ ай та иш ланган м аҳсулотларн ин г географ и к тар ки б и
кескин ф арқлан и ш га э га бўлиб, асосий улуш (76% ) р и вож ланган мам лакатлар 
ҳиссасига тў г р и келади. А м м о Х и го й и қги со д и ёти ри вож ланиш и ни н г 
н атиж асида р и вож лан аётган м ам лакатлар ул у ш и орти б борм окд а в а 1990 -2 0 0 0
й илларда у ш б у м ам лакатлар у л у ш и 1,5% д ан 7,1% гача ортди.
1 9 9 0 -2 0 0 8 й и л л ар д а ж аҳ о н саноат м ахсулотлари савдоси да тар м о қ
ичидаги и хги сослаш ув н и н г ривож ланиб бори ш и кузаггалган. Х .Э скейг,
Н .Л инденберг в а С .М и рудолар том он ид ан ам алга 
ош и рилган ҳисоб- 
китобларга 
кўра, 
1 9 9 0 -2 0 0 8
й илларда 
А Қ Ш
в а
Ш ар қ и й
О сиё 
м ам лакатлари ни нг уч и н ч и м ам лакатларга