В а Х а б о в а. В., Т а д ж и б а е в а д. А., Х а ж и б а к и е в ш. Х



Download 23,32 Mb.
Pdf ko'rish
bet261/441
Sana22.02.2022
Hajmi23,32 Mb.
#112691
1   ...   257   258   259   260   261   262   263   264   ...   441
Bog'liq
Jahoniqtisodiyotyoti

21.1.)-ж адвап
С а н о а т ж и х а т д а н т а р а қ қ и й э т г а н м а м л а к а т л а р т о м о н и д а н
қ ў л л а и и л а д и г а и н о т а р и ф т ў с и қ л а р (т о в а р б а х о с и га н и с б а т а н ф о и з д а )1
Мамлакатлар
Квоталар
Лицензиялар
Бошқа турдаги 
нотариф тфсиклар
Жами
Австрия
12
9
5
26
Бельгия ва Люксембург
-
51
-
51
Канада
3
-
2
5
Дания
10
31
-
27
Германия
37
5
2
45
Финляндия
20
26
-
46
Франция
-
_
96
96
Ирландия
13
15
-
28
Италия
8
46
5
74
Япония
120
-
3
123
АҚШ
6
-
-
6
Норвегия
3
62
19
81
Швейцария
10
12
16
38
Швеция
2
3
6
И
1 \vww.imf.org/extemal/Dubs/ft/fandd/2002/09/sniith.hlm.
365


Ж аҳон ам али ёти д а н отариф усул л ар га квоталаш , лицензиялаш , эксп ортн и
субсиди ялаш , дем п и н г, кар тел битим лар в а м ам лакатлар ў р таси д а товар 
оқим лари й ў л и д а тех н и к тўси қл ар н и яр ати ш каби у суллар киритилади.
Д ав латн и н г таш к и савдо соҳасидаги асосий вазиф аси — эксп ортёрларга ўз 
м аҳсулотлари ни и ло ж и б о р и ч а кў п р о қ м и к до р д а ч е гга эксп о р т қш гиш ларида 
ёрдам бери б, уларн и н г то варлари н и таш қи бозорда ян ад а р ақобатб ардош
қи ли ш да қў ллаб -қувватлаш дан иборат. М ам лакат и чки б о зо р и д а х ори ж и й
товарларга талаб н и к ам ай ги ри б, и м п ортн и чеклаш х а м у н и н г вази ф аси га 
киради. Н о тар и ф чеклаш ларн ин г ўртача дараж асига, одатда, у ёки б у чеклаш га 
оид и м п о р т ёки э ксп о р тн и н г қий м ат у л у ш и си ф ати д а қаралади. Б у н д а 
уларнин г н а ти ж а б ери ш дараж аси га тузати ш киритилади. М асалан , зарури й
ҳуж ж атлар такд и м эти лганд а м утасад ди ҳоким ият о рганлари том он ид ан
б ерилади ган эксп орт у ч у н автом атик лицензия, ш у б ҳ аси з, белгиланган 
м иқцордан о р ти қ товар л ар н и эксп о р т к д ли ш ни тақиқловч и эксп о р т квотаси га 
Караганда ан ч а к ам д ар аж ад а эксп ортн и чегаралайди. Т оварларн и эксп орт в а 
и м п о р т қи л и ш га о и д т у р л и чеклаш лар, селектив л иц ен зи ялаш ю қори
дараж адаги сам арали м и к д о р и й чекловлар саналади. А втом ати к лицензи ялаш , 
м осланувчан квоталар н и сб атан кам сам арали чекловларга киради.
Б и р сўз б и л ан айтганиа, тапщ и савдо сиёсатининг у ёк и б у дастаклари ни
кў л лаш ҳ ақ и д аги қ а р о р каб у л килар экан, м ам лакат хукум ати , одатда, 
у лар ни н г би р гал и кд а таъ си р к ў р сати я ш в а ж о р и й в азиятга таъсири н и, давлат 
и ч к ар и св д а в а у н д ан т а ш қ ар и д а кутилаётган истиқболларн и баҳолайди.
Н отари ф у сулларн и н г сақпаниб қ олиш и қуйидаги саб аб л ар га боғлиқ:
- аксарият н о тар и ф чекловлар халқаро ш артном алар оркали тартиб га 
солинм ай ди в а у л а р н и қ ў л лаш м и ллий хукум атлар таш аб б у си билан ам алга 
ош ирилади;
- н о тар и ф чекловлар то вар л ар нархин и нг д ар х р л ош и б к ети ш и га олиб 
келм айди в а и стеъм о лч и га с о л и қ ю ки бўлиб туш м айди.
21.2. М и к д о р и й ч е к л о в л а р
Т аш к и савдон и м и кдо р и й ж иҳатд ан чеклаш — бу д ав л ат том он и д ан
савдо ай ланм аси н ин г н о тар и ф м етод ларини қўллаган х о л д а тарти б га 
солиш ни н г м аъ м у р и й м етод ид ир. Д ав л ат м азкур у су л ёр д ам и д а эксп орт ёки 
и м п ортга р у х сат б ери лган товарларн и нг м и кд о р и в а ном енклатураси ни
белгилайди. М и к д о р и й чекл о в лар бир м ам лакат ху ку м ати н и н г қарори ёки 
м аълум товарлар савдоси н и м у воф и қлаш тирувчи халқаро сав д о келищ увлари
асосида кўллан и лиш и м ум ки н.
Т аш қи савдони м и к д о р и й ж иҳатдан чеклаш усу л л ар и куйидаги лардан
иборат:
- квоталаш /когаи н ген тлаш тири ш ;
- лицензиялаш ;
- “эксп ортн и и хти ёри й чеклаш ” .
366


К в о т а л а ш ё к и к о н т и н г е н т л а ш . У м ум ан, таш ки савдони д авлат 
том он ид ан тар ти б га со л и ш д а қўлланиладиган н отариф усулларни н г 50 дан
ор ти к ту р и м авж уд. У л ар н и н г таркиб ид а э н г к ен г тарқалган и квоталардир. 
А гар тари ф усуллар а н и қ б и р то вар гуруҳи б ў й и ч а эксп орт ёки и м п о р т қаж м и
м асаласи ни о ч и қ қ олд и рса, квоталар олиб кири лади ган ёк и олиб чиқиладиган
м аҳсулотн ин г қи й м ат ё к и м и кд о р и й ҳаж м и н и тўғрид ан-тўгри чеклаш воситаси
б ўли б хи зм ат қилади.
К воталаш - б у то вар л ар экспорти ёк и им портини м уай ян в ақг и чи да 
м аълум микдор ёк и су м м а билан м икдорий ж иҳатд ан чеклаш д ир. К воталаш
м авсум и й кў р и н и ш д а ёк и х ар ак тер д а бўлса конти н ген глаш ш аклига киради.
У лар ўз й ў н ал и ш и га кўра қуйидагиларга бўлинади:
Э к с п о р т квопгаси - халкаро барқарорлаш ув ш артном асига м у в о ф и қ
м уайян товарларн и н г у м у м и й экспортдаги у луш и ни белгилаш . О П Е К ёки
бирон-би р м и л л и й ҳ у к у м ат то м о н и д ан м ам лакат и чки бозорид а д еф и ц и т 
товарларн и нг ч етга чи қ и б кетиш ининг олдини о л и ш д а кўлланилади (М асалан, 
Р осси яд а н еф ть эксп орти да).
И м п о р т к в о т а с и - м иллий товар и ш лаб чиқарувчиларни хдм оялаш , 
савдо балан си ни м ув о зан атлаш га эриш иш , и ч к и б о зо р д а талаб в а такли ф н и
тартиб га со л и ш ҳ ам д а б о ш қа м ам лакатлар то м о н и д ан дискриним ац ия 
(кам ситиш ) савдо си ёсати қўл лан и л гақц а ж аво б тари қаси да қўлланилади. 
М асалан , А Қ Ш Я н г и З елан ди яд ан и м п о р т қили над и ган су т в а кайм оқ 
хдж м ини 5,7 м лн. л и тр , Н ид ерландиядан и м п о р т қилинадиган м узқай м оқ 
ҳаж м ин и 104 м и н г кг., Ш в ей цар и яд ан келадиган п и ш л о қ ҳаж м ин и 3 .4 м лн. кг. 
қили б белгилаган2.
Г л о б а л к в о т а л а р . Б у товарларн и нг қайси м ам лакатга эксп орт ё к и им порт 
килиниш и дан к а гь и н азар, эксп о р т в а и м п ортга нисбатан д у н ё м и қёсида 
белгиланади.
И н д и в и д у а л к в о т а л а р . Г лоб ал кво та д о и р аси д а товар н и эксп орт ёки 
им п орт қилад иган ҳар б и р м ам лакатга нисб атан белгиланади.
И м п о р т 
к воталари н и
ж о р и й
қи л и ш д а 
д ав л ат 
м и ллий 
и ш лаб 
чиқарувчиларга х о р и ж и й рақобат таъсири н и кам ай тири ш га инги лад и. Б ун дай
квоталар н и нг хдракат м ехан и зм и и м п орт тари ф лари дан ф ойдалангандаги
ҳолатни эслатади , я ъ н и и м п о р т товарлар так л и ф и чеклангавда и ч к и нархлар 
ж ахон н архига н и сб атан ўсиб боради. Б и рок, тари ф д ан ф арқли равиш да, 
и м п орт квоталари х о р и ж и й рақобатнинг и чки н архларга таъ сир кили ш и га й ў л
қўйм айди. Бу у с у л и м п о р гд ан келадиган ф о йд ани кўпайтиради в а м ам лакат 
тўл о в балан си н и м увозан атга келтириш ж ар аён и н и осонлаш тиради. Х алкаро 
битим лар орқали қ а т ь и й белгиланадиган тар и ф ставкалари ўрнатилган
в азиятда мам лакат ю қо р и д аги м асалани хал эт а олмайди. Ж С Т экспорт- 
им п о р т о п ерац и ялари га нисб атан м и кдори й чеклаш лар ж о р и й қили ш га рухсат 
беради.
2 Киреев А.П. Международная экономика. В 2-х ч. Ч. I. Международная микроэкономика: движение товаров и 
факторов производства. Учебное пособие для вузов. -М.: Междутар. отношения, 2000. С. 234.
367


Ўз н авбатида, э ксп о р т к вотаси м и ллий и ш лаб чи қарувчиларни етарли
табиий ресурслар би лан таъм инлаш , ж ах о н бозорид аги эксп орт баҳолари н и
ош и риш в а қарб и й -сгратеги к м аксадларга эриш иш к аб и м ақсадаларга 
қаратилган бўлади.
Э ксп орт квоталари и м п о р т квоталари сингари м ам лакат хукум ати
том он ид ан б и р то м о н л ам а тартиб д а ёки м анф аатдор то м о н билан халқаро 
келиш ув асоси да ж о р и й этили ш и м ум ки н. У л ар глобал ёки м аълум д ав р д а 
ам ал қилувчи м авсум и й кўрин и ш да бў л и ш и м ум кин.
Л и ц е н з и я л а ш . К воталаш ж ар аён и (б ош қача қили б ай тганда, кон- 
ти нгенглаш ), о датд а, лиц ензиялаш , я ъ н и м ахсус рўй хатга кири ти лган
ресурслар в а м аҳсулотлар билан таш қ и савдо операцияларини ам алга ош и ри ш
ваколати га эга булган д ав л ат таш ки лотлари (вазирликлар ва м аҳкам алар) 
рухсати б и л а н ам алга ош ирилади.
А ксар и ят м ам лакатларда таш қ и и қ ш с о д и й ф аолиятни лицензи ялаш
ж араёни халкаро х у қу қи й актларга асосланади в а уларни н г зн г м уҳим и 1947 
й илд а и м золан ган С авдо в а тариф лар бўй и ча Б ош келиш ув (Г А Т Т ) 
ҳисоблан ади . К ей и н чали к Г А Т Т д о и р аси д а б аъ зи бир б о ш ка ш артном алар 
имзоланган.
Л и ц е н з и я л а ш - м утасад ди д ав л ат органлари том он ид ан тап щ и
и ктисоди й ф аоли ятга рухсат б ер и ш орқали экспорт ёки и м п орт қилинаётган
товарларн и м уай ян вакт и чи да м аълум бир м и кдорда э ксп о р т ёки и м п орт 
килиш га р у х сат бери ш . Л иц ензиялаш квоталаш ж араёнининг тар к и б и й ки см и
бўлиб, таш к и савдон и давлат том он ид ан тар ти б га солиш ш акли ҳисобланади.
Ж аҳ о н ам али ётида лиц ензиялар куйи даги ш аклларда ам алга ош ирилади:
Б и р м а р о т а б а л и к л и ц е н з и я . Д авлат том онид ан бирон-бир ф ирм ага 
б и т га таш қ и савдо ш артаом аси н и ам алга ош и риш у чун би р йилгача м уддатда 
товарн и о ли б кири ш ёки олиб чи қиш тўғриси д аги ёзм а рухсатном а.
Б о ш л и ц е н з и я — би р й и л м аб о й н и д а чекланм аган х аж м д а товарн и
им п орт ёки э ксп о р т қили ш у ч у н бериладиган рухсатном а.
Г л о б а л л и ц е н з и я м аълум вақг и чи да д унёнинг хохлаган м ам лакат ига 
чекланм аган м и кд о р д а ёки кийм атда товар н и о либ кириш ёки олиб чиқиб 
кетиш тўғри си д аги ёзм а рухсагаом а.
А в т о м а т и к л е ц е н з в я экспортёр ёк и и м портёр б ую ргм асига м увоф и к 
д ав л ат том он и д ан д арҳол бериладиган ёзм а рухсатном а.
Л иц ен зи яларн и тақсим лаш м е х а ш т ш а р и ;
- аукцион;
- конкурс асоси да лицен зи яларн и соти ш (оп тим ал вариант). А Қ Ш д а 
аукционлар, одатда, видеом агнитоф онлар, қанд, автом обилларнинг и м п орти
лиц ензи ялари ни тақси м лаш да ш платилади;
- “ я кқ о л аф заллик тизим и5’ — д ав л ат том он ид ан м аълум ф ирм ага ў гган
д авр д а ки ли н ган и м п о р т ҳаж м ига пропорц и онал тар зд а ё к и м и ллий
им портёрларн и нг т а л аб и сгруетурасига п ропорционал тар зд а лиц ен зи я бериш
ш акли. А Қ Ш д а бу лицензия ту р и неф тни им п о р т қилиш да иш латилади;
368


- баҳод ан таш қ ар и асосда лиц ензияларни тақсим лаш . Д ав лат том он ид ан
товарлар и м п о р ти в а экспортини эн г сам арали ш аклда ам алга ош иради ган
ф ирм аларга б ер и ш д а иш латнпади.
Е вр о п а 
И тти ф оқи га 
аъ зо
м ам лакатлар 
ўртасида 
эксп орт-и м п орт 
оп ерациялари н и ли ц ен зи ялаш товар ай ланм аси ум у м и й ҳаж м ин и нг 5 -6 % и
д ар аж аси га етади (Ф р ан ц и я квоталаш в а лиц ен зи ялаш б ўй и ча ў з и г а х о с
«пеш қадам » ҳисоблан ади ).
Л иц ен зи ял аш н и талаб этади ган товарлар рўйхатига, би ринчи навб атда, 
эксп о р тга м ў л ж ал лан ган квоталанадиган м аҳсулотлар, ш унингдек, баъзи би р 
м ахсус гур у х д аги товарлар: стратегик аҳам и ятга э г а товар в а ресурслар, д ори - 
дарм онлар, б олалар а с с о р т и м е н т товарлари в а бош қалар киради.
“ Э к с п о р т н и л х т н ё р н й ч е к л а ш ” . М утахасси сларнинг ф икрича, э ксп о р т 
квоталари ни н т м у ҳ и м турларидан бири “ эксп ортн и ихтиёри й чеклаш ’" 
хи соблан ади . Х у к у м ат том он ид ан одатда й и р и к и м портёр д авлатни н г сиёсий 
тазйиқи о сти д а эксп о р тн и ихтиёрий ч екл аш ж о р и й қилинади.
“ Э ксп ортн и и хти ёри й чеклаш ” - расм и й давлахлараро ёки товар 
э ксп о р ти га н орасм и й квота белгилаш тў ғр и си д а савдодаги ҳ ам к о р том он и д ан
савдони ч еклаш ёки эксп ортни кенгай ги рм асли к тўғрисидаги м аж б ури ятга 
асосланган эксп о р тн и м и кдор ж иҳахидан чеклаш .
Б ун д ай ам али ёт А Қ Ш в а Е И д а Я п о н и я товарлари (автом оби ллар, 
электрон и ка, п ў лат)га н исбатан кен г қўлланилади. Ҳ озирги пайтд а ж аҳ о н д а 
бун дай ту р д аги
100
д ан о рти қ битим лар им золанган, би рок бугу н ги кунда 
Ж С Т ў
3
о лди га “ эксп ортн и и хтиёри й чеклаш ” н и ум ум ан беко р қили ш
вазиф аси н и қўйм окда.
Ш ун и н гд ек, 
хал кар о
сав д о д а 
и қ ги со д и й
санкциялар 
х ам
кенг 
кўллани лади . Б у сан кц и ялар қато р ига эм б ар го хдм киради. Б у у с у л б и р
м ам лак ат ёки м ам лакатлар гу руҳи б и лан сав д о операцияларини бутун лай
тақиқлаш н и
би лди ради . 
О датда, 
си ёсий
мақсадларни 
кўзлаган ҳ олда 
эм баргон и ж о р и й қ и л ш п бутун номеш слитурадаги ёки а л о ҳ вд а гурухдаги
товарлар эксп о р ти ё к и им портини чеклаш н и н азарда тутади. X X асрд а савдони 
тартиб га со л и ш н и н г бундай у сулига Б М Т қарорига кўра эм б ар го сиёсати 
И роқка, қи см ан с о б и қ Ю гославия, Л иван, Э р о н в а баъзи б о ш қа м ам лакатларга 
н исб атан ам алга ош и рилган.
213.
С а в д о с и ё с а т и н и н г м о л и я в и й м е т о д л а р и
Т аш к и савдон и тарти б га солиш ни н г н отариф усуллари тар ки б и д аги
кейи н ги й и р и к г у р у ҳ м оли явий у су л л ар хи соблан ади ва у л ар ў з н авб ати д а 
куйи даги гу р у х лар га аж ратилади:
- субси ди ялар;
- эксп о р т креди тлари;
- дем пи н г.
369


С у б с п д и я л а р - м и ллий ш п лаб чи қарувчиларни қўллаб-қувватлаш в а 
им портн и би лвоси та кам си ти ш га қаратилган д ав л ат бю дж етидан аж рати- 
ладиган п у лл и тўловлар. С убсидиялар и м п о р т товарлар билан рақобатга 
кириш аёгган в а эк с п о р т у ч у н м ўлж аллан ган то вар л ар и ш л аб чи қарувч и ларга 
берилиш и мути кин. Б и р и н ч и ҳолатда у и ч к и субси ди я деб , и кки нч и ҳ о л атд а э са 
эксп орт субси ди яси, д е б аталади.
И чки в а эксп о р т субсидияларининг ф аркд аниш и ж ар аён и д а ю зага 
келадиган и кти соди й оқибатлар ту р л и ч а аҳамш ггга эга. У л ар га алоҳида 
тўхталиб ў г а м ш .
21 .3 .1 -р асм . И ч к и с у б с и д и я л а р
И ч к и с у б с и д и я л а р . Э р ки н савдо ш арои тид а м и ллий и ш лаб ч и қар и ш
ҳаж м и 
6
i ни, и ч к и и стеъм ол ҳ аж м и
ни, и м п орт 
~~ 
ни таш ки л этади.
С убсидия аж ратилганд ан кейин и чки и ш лаб ч и қариш
ҳ аж м и
&гача. 
оргади, и стеъм о л э с а
ҳолатид а қолади , чу н ки и стеъм олчилар товарн и
аввалгидек ж аҳ о н н ар х и д а х ар и д қилиш ади. И м п о р т хаж м и э са 

62
5
яън и
и чки и ш лаб ч и қар и ш ҳ аж м и н и н г қ ў ш и м ча орти ш и м и кд ори га м о с

Download 23,32 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   257   258   259   260   261   262   263   264   ...   441




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish