В а Х а б о в а. В., Т а д ж и б а е в а д. А., Х а ж и б а к и е в ш. Х

Qr~Q\ 
р авиш д а кам аяди.
М и лли й и ш л аб ч и қарувч илар ҳар бир м аҳсулотн ин г ж аҳ о н б аҳоси дан
С _ р _ 
р
субсиди я м и к д о р и д а ф о й д а олади ( "
5
w ).
Ҳ у к у м а т х араж атлари 1-ва 2- 
ф игураларни таш к и л этади .
С убси ди яларн и нг бир қисм и (1 -ф игура) м азкур товар л ар н и и ш лаб 
чиқарган корхон алар ҳи со б и га кэй та тақсим ланади. Қ олган ки см и (2-ф и гура) 
эса м ам лакат и қ ги со д и ёти н и н г соф й ў қ о г а ш и ҳисобланади. Ч унки, субси ди я
370

---

н ати ж аси д а сам арасиз и ш лаётган м и л л и й иш лаб чиқарувч илар ўз то варлари н и
со ти ш н м кон и яти га э г а бўли ш ад и.
И чк и субси ди яларни нг аф зал л и к то м о н и ш ун даки , улар тари ф в а 
квоталар н и кўллаш орқали и м п о р тн и м и кдорий ж и ҳ атд ан чеклаш д аги каби 
сам ар ага э га бўлади. Б у н д а и ч к и нархларнинг ў згариш и ю з б ерм ай д и в а
суб си д и я таъсири да таш қи рақобатд ан хлм оялан аетган то вар л ар н и н г и ш лаб 
ч и кар и ш сам арадорлиги ортади.
2 1 .3 .2 -р а с м . Э к с п о р т су б с в д н я с н
Э к с п о р т су б с и д и я с и . Э р к и н савдо ш арои тид а и м п ортёр м ам лакат
и стеъм олчи лари
ҳ аж м д аги то в а р н и ж аҳон н ар х и д а ^ д а х ар и д қилиш ади. 
А гар эксп ортёр м ам лакат ўз и ш л аб чиқарувя и лари га э ксп о р т субсиди ясин и
аж ратса, иш лаб чи қарувч илар экспортга чикарилаётган то вар баҳоси н и
суб си д и я м икдорига м о с р ав и ш д а п асайтира олиш ади. Н ати ж ада товар
таклиф и
^
д а н
S"
гача, э к с п а т ҳ аж м и эса & кадар ортади.
Э ксп орт субси ди ясин и қў л лаш д ан м ақсад эксп о р т баҳ о си н ин г пасайиш и 
натиж аси д а ём он лаш ган м ам лак ат савдо ш ароитини соти лаётган товарлар 
ҳ аж м и н и
ош и ри ш
ор қал и
я х ш и л аш
ва 
субсидиялар 
кўрин и ш қдаги
хараж атларн и қоплаш дан иборат.
Г А Т Т /Ж С Т қоид аларига м у в о ф и қ, аъзо м ам лакатлар ўртасидаги савдода 
б ево си та 
экспорт 
су бси ди яларид ан
ф ойдаланиш
тақиқлан ган . 
Е вроп а 
И тти ф о қи д ои раси да қ и ш ло к х ўж али ги м аҳсулотларини и ш лаб чиқариш га 
бев о си та 
экспорт 
субси д и ял ар и
бериш
бундан 
м устасно. 
Ю қори да 
к ўрсати лган
қовд аларн и н г 
б узили ш и
и м п орт 
к д л аётган
м ам лакатга
371

---

ком п енсац и яловчи и м п о р т бож лари олиш орқали ж аво б чоралар кўриш га асос 
бўлад и. Б у бож лар Ж С Т арб и траж ид а баҳс х з л этаги у н га қадар сақпанади.
Э ксп орт субси ди ялари н ин г м и вд ори р и вож ланган м ам лакатлар қайта 
и ш л аш сан оати эксп орти ни нг 1% и д ан ош м айди, б и р о қ айрим товар 
гу рухдари учун, ай ни қса, ри вож ланаётган в а ў ти ш дав р и и қги соди ёти
м ам лакатлари да уш б у м еъёр ж у д а ю қори бўли ш и м ум кин.
Х В Ф м аълум отлари га кў р а, ж аҳ о н м олиявий-иктисод ий и н қи рози ш а­
р о и ти д а м ам лакатлар ж ақон бозорид аги ракобагбард ош лиги ии сақлаб қолиш - 
л а р и у чу н субсидиялардан к ен г ф ойдаланиш ган. Б у ҳ о л ат ай ни қса и қ т -
со д и ётд а давлатни н г р о л и ю қо р и бўлган м ам лкатларда я қ қ о л кўзга таш лан ади .
Р ивож ланган м ам лакатларда субсидиялардан н исб атан кам ф ойда- 
ланипади . Ж аҳ о н м оли явий -и ктисод ий инқи розига к ад ар ривож ланган
м ам лакатларда бю дж ет субси ди яларин ин г Я И М даги у л у ш и ўртача 1,3% г а
т е н г бўлган. А йниқса, м акрои қги соди й ў си ш ни н г л и б ер ал м од ели д ан
ф ойд алан ув чи м ам лакатларда субсидияларнинг Я И М д аги у л у ш и ю қори эм ас. 
М и со л учун , 2010 й илда б ю д ж ет субсидияларининг Я И М д аги улуш и А Қ Ш д а
— 0 ,4 % , Б у ю к Б ри тан и яда - 0,7% , Я по н и яд а 0 ,6 % г а т е н г бўлди. Б у ҳо л ат 
би ри нч и ў р и н д а уш б у м ам лакатларда д авлат корхоналари ни н г кам сонли 
экан л и ги б и лан боғлиқ. Р и вож ланаётган в а ў ти ш и кти соди ёти м ам лакатларида 
эс а уш б у кўрсапсич н исбатан ю қо р и бўлиб, д авлатнинг и қги со д и ёгд аги р оли
б и л ан боғлн қ. М и со л учун , 2 0 1 0 й и л д а бю дж ет субси ди яларин ин г Я И М д аги
у л у ш и Р осси яд а 4 % н и, В ен гри яд а 1,4% ни, Б о лгари яда 1,3% ни, С ловакияда 
эс а 2 ,4 % н и таш ки л этди3.
Ю к о р и д а келтири лган м ам лакатлар о раси да Р о сси я алоҳида аж рали б 
ту р и ш и га қарам асдан м ам лакатда субсидияларга д о и м о катта эъти бор 
берилм аган. М и со л у чун , 20 0 6 йилд а суб сидияларнинг Р о сси я Я И М даги
у л у ш и б ор-йўғи 1,7% га тен г бўлган. Россияда корхоналарга аж ратилаёгган
субсиди ялар улуш и н и н г Я И М га нисабатан 4 ,7 % г а кадар орти ш и 2007 й и л д а 7 
т а д а в л а т корхонаси н ин г таш к и л қили ни ш и билан боғлиқ. Р о сси я хукум ати - 
н и н г ж ақо н м оли яви й -и қги соди й инқи розига кдрш и чора-тадб ирлар нати­
ж а с и д а э с а субси ди яларни нг д ав л ат бю дж етидаги ўрн и ян ад а ортди. Х усусан ,
2 0 0 9 й и л д а б ю д ж ет субси ди яларининг Р о сси я Я И М даги у л у ш и 5,4% г а етди4.
С убси ди ялар ёрдам ид а корхоналарни хдогоя қили ш в а экспортни рагбат- 
ланти р и ш н и н г салби й оқибатлари ҳам м авж уд бўлиб, у л ар куйидаги лардан
иборат:
- корхоналарн ин г субсидиялардан ф ойд аланиш га кўникиб қ о л и ш и
ф ао л и я т сам арадорлиги в а рақобатб ардош ли ги н и о ш и р и ш д а сусткаш ликка 
сшиб келади;
- субси ди яларни нг д авл ат б ю дж ети ҳисобидан м оли ялаш ти ри ли ш и
аҳ о л и зи м м аси га туш адиган с о л и к ю ки н ин г орти ш ин и билдиради;
3 МахошшА. Огяучшъотказны.//Ведоиости> 26.12.2011. С. 1.
4 Ўша манба. С. 3.
372

---

- эксп орт субси ди яларин ин г 
қўллан и лиш и
и чки бозорда мазкур 
товар л ар н и н г кам ом ад и в а н архларнинг ош и ш и га о либ келади;
- субси ди яларн и н г кўлланилиш и савдо уруш л ар и ни н г авж оли ш ига 
ш арт-ш арои т яратади.
Э к с п о р т к р е д и т л а р и таш қ и савдо си ёсати н и н г м олиявий усули бўлиб, 
м и л л и й ф и р м алар н и н г эксп орт сал о х и яти н и ривож ланти риш ни давлат 
том он дан м о ли яв и й рағбатланти ри ш ни н азар д а ту тад и .
Э ксп орт кр ед и тл ар и куйи даги к ў р и н и ш л ар д а б ў л и ш и мумкин:
- м и ллий эксп ортёрларга субси ди ялаш ган креди тлар бериш — д авлат 
банклари том он и д ан бо зо р ставкасидан п аст ставкалард а кредитлар аж ратиш ;
- креди т б ер ган м ам лакат товарини со ти б о л и ш ш арти билан х ори ж и й
им п ортёрларга д а в л а т креди тларини бериш ;
- м и ллий эксп о р тёр л ар н и эксп орт ри скл ар и д ан суғурталаш .
Э ксп орт кред и тл ар и қискр, ўр та в а у зо қ м у д д атл и бўлиш и м ум кин.
Э кспорт к р ед и тл ар и бўй и ча эн г й и р и к ую ш м алардан б и р и И Ҳ Г Т
дои раси д а эксп о р тн и кред и тлаш бўй и ча х у к у м ат в а агентликлар вакилларидан 
иб орат гу р у ҳ - Э к сп о р т к р е д и та гурухи қ и со б ланди. Б у гу р у ҳ и кки й ил в а
у н д ан о р ти қ м у д д атга б ерилган эксп орт кред и тл ар и н и тар ти б га солади. 
И ккинчи й и р и к ташкилсгг кредитлар ва и нвестиц и яларн и суғурталаш бўй и ча 
халқаро и г т и ф о қ —Б е р н и гги ф о қ и хисобланади.
Б аъзи ҳ о л л ар д а эксп о р т кредитлари б о ш қ а давлатларга таш к и ёрдам
б ери ш ш акли си ф ати д а тал қ и н этилади.
Д е м п и н г - то в ар н и таш қ и бозорга м ам лак атд а м ав ж у д норм ал баҳога 
қараган да п аст б аҳ о л ар д а эксп ортга чикдриш . Т аш к и савдо ам али ётид а 
дем п н н гн и н г к у й и д аги ш аклларвд ан ф ойдаланилади:
- сп оради к д е м п и н г - таптки б озорга о р ти қч а товар захирапарини п аст 
баҳолард а эп и зод ик соти ш ;
- олди н дан ў й лан ган ёки атайлаб қ и л и н ган дем пи н г - бозордаги
рақиб ни си қи б ч и қ ар и ш ва кейинчалик м о н о п о л баҳо ўрнатиш м ақсади да 
эксп орт б аҳолари н и вақти н ч ал и к пасайгириш ;
- дои м и й д ем п и н г - до и м и й рав и ш д а то в ар л ар н и н г экспорт б аҳоси н и
н орм ал б аҳога н и сб атан п аст баҳоларда сотиш ;
- тескари д ем п и н г — товарлар эксп о р т баҳоси н ин г м ам лакат и чки
бозорид аги баҳоларга н и сб атан ош иб кетиш и.
- ўзаро д ем п и н г - и к к и та м ам лакатнинг бир х и л товарлар б ўй и ча п аст 
б аҳолард а ўзаро сав д о га кириш иш и.
Д ем п и нгдан , э н г аввало, даври й пасайи ш лар в а ички талаб кам ай ган да, 
и қгисоди ётни тар к и б и й қ ай та ку р и ш д ав р и д а ф ойдаланилади. М асалан, X X
асрн ин г 3 0 -й и ллари да ш у н га ўхш аш ҳ о д и са Ш ар қ и й Е вр о п а м ам лакатларидан 
им п орт ки ли нувчи қ и ш л о қ хўж алиги маҳсу л о т л ар и б озорид а кузатилди, 70- 
й илларда А Қ Ш в а Е вр о п а И гш ф о қ и то м о н и д ан Я понияга нисбатан 
д ем п и н гд ан ф ой д алан и ш ай блови илгари сури лд и .
373

---

В ақги н ч али к в а айниқса, д о и м и й дем пи н гга қарпш им п ортёр м ам лакатлар 
Ж С Т м од ц ал ар и га асосланган ҳ о л д а и м п о р тга қарш и и м п орт бож ларин и
ж орий эти ш х у қ у қи га эга б ўлганлиги сабабли кейинги й илларда яш ири н
д ем п и н г кен г таркэлм окд а. Б у эксп ортёр в а и м портёрлар ўртаси да им п ортёр- 
лар то м о н и д ан ўз м и л л и й б озорид а то варларн и эксп ортёр егказиб берган н арх­
дан п аст баҳ о л ар д а соти ш ҳдқида яш и р и н келиш ув н и н азарда тутади. Я ш и р и н
дем пинг й и р и к Т М К лар том он ид ан ф и р м а и чи да кў л лан и л ад аган б утловчи
қисм ларн и нг тр а н с ф е р та ам алиётида кен г тарқалган (м асалан, япо н Т М К лари
ичида).
21.4. С а в д о с и ё с а т и н и н г я ш и р и н м е т о д л а р и
Т аш қи сав д о н и тар ти б га солиш ни н г м икдорий чеклаш усуллари би лан
бир қ аторда я ш и р и н п ротекц и они зм усу л л ар и ҳам м уҳи м аҳам иятга эга. Б аъ зи
ҳисоб-ки тобларга қар аган д а яш и р и н протекц и они зм н и нг бир неча ю з хи л 
турлари м авж уд. Д ав л ат улар ёрдам ид а эксп орт ёки и м п ортн и би р том он лам а 
чеклаш и м ум ки н. Я ш и р и н протекционизм турлари:
- т е х н и к тў си қл ар (м иллий сганд артларга р и о я қилиш , и м порт қилина- 
ётган м аҳсулотларн и н г си ф ет сертиф акатини тал аб қилиш , товарларни м ахсус 
упаковкалаш в а м аркалаш , санитар ия-эпид ем ология қоид аларига ри оя қш ш ш );
- и чки солиқлар в а й игим лар - м азкур усул и м п орт қилинаёгган
товарларн и н г и чк и баҳосини о ш и р и ш га қаратилган бўлиб, ш у орқали и м п орт 
қилинаётган 
то вар н и н г 
рақобатб ардош лигини
ту ш и р и ш га 
қаратилган 
(кўш илган қ и й м ат соли ги , савдо со лиги, акциз солиги, бож хонада расм ийлаш - 
тириш у ч у н йиги м лар, п о р т солиги, регистрация с о л и ш в а б.);
- д ав л ат х ар и д и д ои расидаги сиёсат - д авлат органлари в а корхона- 
ларид ан м аъ л у м то варларн и қи м м ат бўли ш и га кэрам асдан ф ақат м и лли й
ф ирм алард ан с о ти б олиш га й ўналгири лган сиёсат;
- м аҳалли й ком п онен тларни у ш л аб ту р и ш талаб и — и ч к и бозорга мўл- 
ж алланган то вар л ар н и н г м аълум би р қисм ин и м аҳаллий иш лаб чикэрувчилар 
иш лаб чи қар ган бў л и ш и керак.
Я ш и р и н п ротекц и они зм усуллари м оҳияти ж ихатдан м аркази й хукум ат 
в а ҳ атго м аҳ ал л и й ҳоки м и ят органлари то м о н и д ан т а ш к и савдо й ўли га б о ж ­
х она таб и ати га эга бўлм аган ту р л и тўси кларн и ў рн атиш и н и англатади. Я ш и ­
рин п р отекц и он и зм усуллар ининг ку п ч ш ш ги халкдро савдо мувофикдаш - 
тирилган там о й и л л ар и н и б узиш нинг яққол нам унасидир. А лоҳи да м ам лакат 
им порт ёки эксп о р тн и би р том он лам а чегаралаш и да ф ойд аланад иган яш и ри н
п ротекционизм усуллари н и н г ю здан о ш и к ту р и м авж уд.
Т е х н и к т ў с и қ л а р — бу я ш и р и н п р о т е к ц и о н и зм у с у л и б ў л и б , м и л л и й
тех н и к , м а ъ м у р и й м еъ ёр л ар в а қ о и д а л а р ш у н д а й и ш л а б ч и қ и л ад и к и , у л а р
т о в а р л а р н и т а ш қ а р в д а н
о л и б
к и р и ш г а т ў с қ и н л и к
қ и л ад и . 
Т ех н и к
х а р а к те р д а ги
т ў с и қ л а р н и н г
э н г
к е н г 
т а р қ а л га н л а р и
қ а т о р и г а
қ у й и д а г и а а р н и к и р и т и ш м у м ки н :
374

---

- м и л л и й стан дартларга р и о я этип ш и нг тал аб қилиниш и;
- и м п о р т м ахсулогн и н г си ф ати ҳ ақ и д а сертиф икат олин и пш ни нг тал аб
қ ил и ни л ш ;
- м ах су с қадоқп аш в а м арки ровкалаш н ин г талаб қилиниш и;
- м аълум сан итари я в а ги ги ен а қоид аларига р и о я этиш н и нг талаб 
қили ни ш и ;
- атро ф -м у ҳ и тн и ҳ и м о ял аш б ўй и ча тадб ирлар ўткази ш ни н г талаб 
қили ни ш и ;
- м ур аккаб л аш ти р и л ган бож хон а расм иятч иликларига ри оя этин иш и- 
н и н г тал аб қи ли ни ш и ;
- и стеъм олч и лар ҳуқу кл ар и н и ҳи м оялаш тўғрисидаги қ онун ларга ри о я
эти ш н и н г тал аб қ и л и н и п ш в а ҳоказолар.
И ч к и с о л и қ л а р в а й и г и м л а р — бу я ш и р и н протекционизм усу л и бўлиб, 
у л ар и м п о р т товар н и н г и ч к и н ар х и н и кўтариш га в а б у орқали у н и н г ички 
б о зордаги рақоб атб ар д о ш л и ги ни п асайти рш п га йунаятирилган. У л а р м арка­
зи й х у к у м ат в а м аҳалли й ҳ о ким ият органлари том он ид ан ж о р и й қ и ли н и ш и
м ум ки н. И м п о р т то вар л ар д ан о лин ад иган солиқд ар тўғри солиқлар (қўш и м ч а 
қ и ём ат солиги, акциз солиги, соти ш дан олин ад иган солик) ёки эгр и солиқлар 
(б о ж х о н ад а расм и й лап ггари ш у ч у н й игим лар, реги страц ия у ч у н в а бош кд рас- 
м и ятч или клар у ч у н й и ги м л ар , п о р т й и ш м л а р и ) кўрин и ш ид а бўли ш и м ум кин.
Д а в л а т х а р и д л а р и д о и р а с и д а с и ё с а т — бу я ш и р и н протекционизм усули
бўлиб, у н га к ў р а д а в л а т органлари в а корхоналард ан ф ақат м и л л и й и ш л аб
чиқарувчш гар товар л ар и н и (б у товарлар и м п о р т то варлард ан қи м м ат бўлса 
ҳам ) соти б олиш тал аб қи ли над и .
М а ҳ а л л и й
к о м п о я е н т л а р н и н г
т о в а р
т а р к и б и д а
б ў л и ш л и г и г а
т а л а б л а р - б у д ав л ат си ёсатин ин г я ш и р и н у су л и бўлиб, у н га к ўра и чки
бо зо р д а соти лад иган п и р о в ар д то вар д а м и л л и й и ш л аб чи қарувчиларн и нг 
у л у ш и қонун и й р ав и ш д а белги лаб кўйилади.
С авд о си ёсатин ин г я ш и р и н усулларин и нг кўпчилигини в а оқибатларин и
м и к д о р ан баҳолаш ж у д а қ ий и н. Қ у й и д а м аҳалли й ком понентларнинг то вар
тар к и б и д а б ўли ш ли ги га тал аб л ар м и со л и д а яш и р и н усулларни н г и қги соди й
сам араси н и к ў р и б ч и қ ам и з (21.4.1-расм ).
Ф араз килай лик, м ам лак атд а то в ар так л и ф и Sd, товарга тал аб э са D d н и
таш к и л килади. Э рки н сав д о ш арои тид а 1Р н ар х д а хори ж д ан то вар такли ф и
1S н и таш ки л қи лад и . У ш б у м ам лакатд а и ш л аб чиқарш н тан н ар х и хор и ж га 
н исб атан ю қори б ў л ган ли ги сабабли м аҳалли й товарлар таклиф қили над и ган
н а р х ҳ ам ю қори . А га р м аҳалли й и ш лаб чиқарувч илар в а хори ж д ан таклиф
к и ли наёттан товарлар м и к д о р и н и ҳар бир н арх у ч у н к ў ш и б чиқсак, уш б у
м ам л ак ат бозорида а н а ш у товарн и нг ж а м и так л и ф тў гр и ч и зи гига — 2S эга 
бўлам из. И чки тал аб ж а м и тал аб билан А н у қгад а м увозан атга келади. Б у
м у в о зан ат н}тқ га д а I P н ар х д а 6 Q т а то вар сотилади, б у товарларн и нг Q1 таси
и ч к и и ш лаб чи қарувчи лар, 5 Q таси хори ж ли клар том онид ан сотилади (2 1 ,4.1а- 
расм).
375

---

b)
2 1 .4 .1 -р асм . М а ҳ а л л и й к о м п о н е н т л а р н и н г
т о в а р т а р к и б и д а б ў л и ш л и г и т а л а б л а р и
Ҳ у ку м ат м аҳалли й и ш л а б чиқарувчиларни ҳи м оя қ и л и ш га қ а р о р қилади 
в а м аҳалп ий ком п о н ен глар н и н г то в ар таркиб ид а бў л и ш тал аб л ар и н и ж ори й
қилади. Ч екловларга д у ч к ел м асл и к у чу н х ори ж и й к о м п ани ялар