В а Х а б о в а. В., Т а д ж и б а е в а д. А., Х а ж и б а к и е в ш. Х


International Cocoa Organisation)



Download 23,32 Mb.
Pdf ko'rish
bet264/441
Sana22.02.2022
Hajmi23,32 Mb.
#112691
1   ...   260   261   262   263   264   265   266   267   ...   441
Bog'liq
Jahoniqtisodiyotyoti

International Cocoa Organisation), 
коф е 
(К о ф е б ўй и ча халкаро т а ш к и л о т — 
International Coffee Organisation - ICO), 
таб и и й кау ч у к (Т аб и и й кау ч у к б ўй и ча халқаро таш ки ло т -
International Natural 
Rubber Organisation - INRO), 
ш ак ар бўйича (Ш акар б ў й и ч а халкаро таш ки ло т
- International Sugar Organisation - ISO).
Н еф тн и эк с п о р т қ и лув чи м ам лакатлар О П Е К ф аолиятид а аск этади. 
У н д ан таш қари , давлатлараро ую ш м алар ёки халқаро кенгаш лар ф аолият 
ю ритм окдалар ва м ис, бокси т, тем и р рудаси, сим об, вольф рам , калай, кум уш , 
ф осф атлар, тр о п и к турдаги ёғочлар, тери, дон, кокос м аҳсулотлари, ж у т, пахта, 
қо р а м урч, чой , бан ан , ерён ғок, цитрус, гўш т в а у руғли ёғлар бўйича халқаро 
консультати в таш ки лотлар.
Б М Т д о и р аси д а ж аҳ о н савдоси Б М Т н ин г С авд о в а ри вож лани ш
К онф ерен ц и яси
(UNCTAD) 
в а Б М Т н ин г Х алқаро савдо хукуқи бўй и ча 
К ом и сси яси
(UNCITRAL) 
том он ид ан тар ти б га солинади.
Асосий тушунчалар
Н о т а р и ф у с у л л а р — то вар айирб ош лаш га таъ сир к и л и ш дастакларини, 
яън и олиб ки ри лад и ган ёк и о либ чикиладиган м аҳ су л о т ҳаж м и в а 
н ом ен клатураси н и чеклаш н и билдиради.
Х а л қ а р о с а в д о н и м и қ д о р и й ж и х атд аы ч е к л а ш — д авлат том он и д ан
савдо айланм аси н отариф м етоддарини қўллаган ҳ о л д а тар ти б га солиш ни н г 
м аъм ури й м ето д а.
К в о т а л а ш — товарлар эксп о р та ёки им порти ни м уай ян вакт мобайш вда 
м аълум м и кдор ёки сум м а б и л ан м икдорий ж иҳатд ан чеклаш .
378


Л и ц е н з и я л а ш
- д ав л ат органлари то м о н и д ан таш қ и
иктисодий 
ф ао л и я тга рухсат б ер и ш о ркали эксп орт ёки и м п орт қили наётган товарларн и
м у ай ян вакх м о б а й н в д а м аъ л у м б и р м и кдорда эксп о р т ёки и м п орт қи ли ш га 
р у х сат бериш .
« Э к с п о р т н и и х т и ё р и й ч е к л а ш » - расм и й д авлатлараро ёки то вар
э с п о р ш г а н орасм и й кво та белги лаш тўғрисида савдодаги хам кор том он ид ан
савдони чеклаш ёк и эк сп о р тн и кенгайгирм аслик тў ғр и си д аги м аж бури яти га 
асослан ган э к сп о р тн и м н қ ц о р ж иҳатидан чеклаш .
С у б с и д и я л а р — м и л л и й и ш лаб чи қарувч иларни қўллаб-кувватлаш в а
и м п о р тн и
б и л во си та 
кам си тиш га 
қаратилган 
д ав л ат 
бю дж етидан
аж р этиладиган п у л л и тўловлар.
Э к с п о р т н и к р е д и т л а ш — таш қи савдонинг н отариф м олиявий м ето д а 
бўлиб, д авлат то м о н и д ан м и л л и й ф ирм алар экспортини ривож ланти риш у ч у н
м о л и яви й рағб атл ан ги р и ш н и кў зд а тутади.
Д е м п и н г - с а в д о си ёсатин ин г м олиявий м е т о д а бўлиб, товарн и таш қи
бозорга м ам лакатда м ав ж у д н орм ал баҳога К араганда п аст баҳолард а 
эксп о р тга чикариш .
С п о р а д и к д е м п и н г - т аш қ и бозорга ортиқча то в ар захи раларин и п а с т
б аҳолард а эпи зод ик соти ш .
О л д и н д а н ў й л а н г а н ё к и а т а й л а б қ и л и н г а н д е м п и н г - бозордаги 
рақи б н и сикиб ч и қ ар и ш в а кейинчалик м онопол б аҳ о ўрнатиш м ақсадвда 
э ксп о р т б аҳолари ни в ақги н ч ал и к пасайтириш .
Д о и м и й д е м п и н г - д о и м и й р авиш д а товарларн и нг эксп орт баҳосини 
н о р м ал б ах о га н и сб атан п а с т баҳолард а сотиш .
Т е с к а р и д е м п и н г — товарлар экспоргг баҳ о си н ин г м ам лакат и чки
бо зо р и д аги баҳоларга н и сб атан ош и б кетиш и.
У з а р о д е м п и н г
— 
и к к и т а м ам лакатнинг бир х и л товарлар 
б ў й и ч а
п аст 
б аҳ о л ар д а ўзаро са в д о г а ки ри ш и ш и .
Т е х н и к т ў с и қ п а р - яш и р и н протекционизм усу л и бўлиб, м иллий техник, 
м аъ м у р и й м еъёрлар в а к р и д ал ар ш ун дай иш лаб ч и қилад ики , улар товарларн и
х о р и ж д ан м ам лакат и ч к и б о зо р и га олиб кириш га тў сқ и н л и к қилади.
И ч к и с о л и қ п а р в а й и г и м л а р - бу яш ирин п ротекц и они зм усу л и бўлиб, 
у л а р и м п о р т то вар н и н г и ч к и н ар х и н и к ўгари ш га в а б у орқали у н и н г ички 
б озордаги рақо б агб ар д о ш л и ги ни пасайтириш ган й ўналтирилган.
Д а в л а т х а р и д л а р и д о и р а с и д а с и ёсат - б у я ш и р и н протекционизм усули
бўлиб, у н г а кўра д а в л а т органлари в а корхоналардан ф ақат м и ллий и ш лаб 
чи қарувч и лар то варлари н и (б у товарлар и м п орт то вар л ар д ан қим м ат бўлса 
ҳ ам ) соти б олиш тал аб қили нади.
М аз^ алли й
к о м п о н е н т л а р н и н г
т о в а р
т а р к и б и д а
б ў л н ш л и г н г а
т а л а б л а р - бу д а в л а т си ёсатин ин г яш ирин у су л и б ў ли б. у н га к ўра ички 
б о зо р д а соти ладиган п и р о в ар д товард а м иллий и ш л аб чиқарувчиларн и нг 
у л у ш и қонуний рав и ш д а б елги лаб қўйилади.
379


Э н г к у л а й с а в д о р е ж и м н и я р а т и ш - б у халқаро савдо ш артном аларда 
қ ать и й б ел ги лан ган ш арт бўлиб, ш артн ом а тузу в ч и ш артн ом аларн ин г бир- 
б и р и га б ар ч а ҳ у к у қ , аф заллик в а им тиёзларни такди м эти ш кў зд а т у ш л г а н
ҳ ам д а б у м ам лакатлар ул ар да ф о йд алани лиш и м у м ки н
ёки
уч и н ч и д ав л ат 
ф о й д ал ан а олади .
М и л л и й р е ж и м - м ам лакат ўзи н и н г ю р в д и к в а ж и с м о н и й ш ахслари га 
я ратиб б ер ад и ган кулайли кд ан к ам бўлм аган р еж и м н и так д и м этади ган
д ав латлараро и кти соди й алоқалар реж им и .
М у м к и н қ а д а р қ у л а й л и к я р а т и ш р е ж и м и - бир м ам лак ат том он и д ан
у чи н чи м ам лак атга (савдо кел и ш у в и д а ак с этги р ил м аган м ам лакатга) яраттан
қулай ш арт-ш ароитларн и, аф заллик в а им тиёзларни ўз ҳ ам ко р м ам лакати га 
ҳам такд и м эти ш и н и н азарда т у ту в ч и ҳ у қу қи й реж им .
Н а з о р а т с а в о л л а р и :
1. Т аш к и савд о н и тар ти б га солиш ни н г нотариф м етод лари н и м а в а у н и н г 
қанд ай ту р л ар и м ав ж уд ?
2. Н о та р и ф усулларн и н г 
сақлани б к о л ш л и н и н г асосий сабаблари
ним ада?
3. Т аш қи савдон и м и кд о р и й ж иҳатд ан ч ек л аш н и н г канд ай усуллари
м авж уд?
4. К во тал аш би лан кон ти н ген тлаш тири ш ўртаси да к ан д ай ф ар к м авж уд?
5. Л и ц ен зи я л аш н и м а в а у к ан д ай у су л л ар ёрдам ида тарқатилад и?
6
. С авд о си ёсати н и н г м о л и яв и й м егодлари га кдйси у су л л ар киради?
7. И ч к и в а эксп орт субси ди яларин ин г м и ллий и қги со д и ётга таъ си ри
канд ай?
8
. С авд о си ёсати н и н г я ш и р и н м ето д лар и к ан д ай у су л л ар д ан иборат?
9 . Д у н ё ам али ётид а т аш қ и савдон и тар ти б га сол и ш н и н г яш ири н
у су л л ар и н и м а у ч у н кен г тарқалган ?
Ю .Т ар ти б га солиш ни н г н о и к ш с о д и й м етод лари н и м а в а у л ар канд ай
тар ти б д а ж о р и й этилади ?
380


V I Б Ў Л И М . Х А Л Қ А Р О Т О В А Р Л А Р , Х И З М А Т Л А Р
В А И Н Т Е Л Л Е К Т У А Л М У Л К С А В Д О С И
2 2 -Б О Б . Ж А Ҳ О Н Т А Й Ё Р М А Ҳ С У Л О Т Л А Р Б О З О Р И
22.1. Ж э д о н б о з о р и к о н ъ ю н к т у р а с и в а у и г а т а ъ с и р к ў р с а т у в ч и о м и л л а р
Х алқаро сав д о қатнаш чиларини, б и р и н ч и навбатда, то вар бо зо р лар и
конъю нктураси қи зи қги р ад и . Т оварлар б озорин ин г турли-ту м ан лиги у л ар н и
гурухдаш ти риш ни т а қ о зо этади. У ш б у бозорлар худудий қам ровига кў р а 
к уйидаги ларга аж рати лади :
- и чки бозор - б у б арч а и ш лаб чи қарилган в а сотиш га м ўлж аллан ган
м аҳсулотларн и и ч к и
бозорда сотш цца в у ж у д га келадиган 
и қги со д и й
м уносабатлар соҳаси ;
- м и ллий бозор — бу м уйян м ам лакат бозо р и бўлиб, ун ин г би р қи см и
халқаро ай ри б ош лаш (м аҳсулот в а хи зм атлар эксп орти в а и м п орти ) б и лан
боғли қ;
- халкаро бо зо р - б у хориж ий б о зорлар б и лан бог л и к в а х о р и ж и й
х ари дор қам д а с о т у в ч и га йўналтирилган м и л л и й бозорлар с е гм е н ш н и н г
яхлитлиги;
- ж ахон б о зо р и — бу ж аҳонн ин г б ар ч а м ам лакатлар бозо р лар и н и
ум ум лаиггирувчи с и н те ти к туш унча.
Б ун д ан таш қари , ж аҳ о н товарлар бозори иш тирокчилари ў ртаси даги
ўзаро м ун осабатлар х ар ак тер и га к ўра ёпиқ, очиқ, преференциал б озорларга 
бўлинади.
Т изи м ли ён д аш у в асоси да ж ах р н бозо р ин и таҳлил қилганд а у н и н г 
куйидаги асоси й хусу си ятл ар и н и аж ратиб к ўрсатиш м ум кин:
- ж ахон б о зо р и н и н г ш аклланиш ига м акрои кги соди й суб ъ екгларн и
сам арали халқаро ай ри б ош лаш н и ам алга ош и риш м ақсадида мшхлий 
чегаралардан ч и қ и ш л ар и сабаб бўлган;
- товарлар, х и зм атл ар в а иш лаб чи қариш ом илларининг халқаро 
ҳаракати ж ах р н б о зо р и кокъ ю нктураси да ў з аксини топ ади ;
- ж аҳ о н б о зо р и и ш л а б чи қариш ом илларини сам арадорлиги ю қори бул­
ган сохдларга й ў н ал ти р и ш орқали улардан ф ойд алани ш н и оптим аллаш ти ради .
- ж аҳ о н б озори м аҳсулотлар бўйича ў зи га х о с ф ильтр вазиф аси ни
б аж ари б, халкаро с и ф а т андозалари в а хал кар о рақобатнинг қ атьи й
тал аб л ар и га м ос к е л м а га н м аҳсулотларни хаякдро айрибош лащ дан чи қариб 
ю боради.
А м м о халкаро с а в д о д а ҳар қандай м аҳсулот ҳ ам и ш тирок эта олм айди. 
Я ъ
1
Ш м ахрулотларн и и к к и гурухга: савдо қили н ад и ган в а савдо қили нм ай- 
д и ган м аҳсулотларга б ў л и ш м ум кин. С авдо қилинад иган маҳсулотлар д еган д а 
хо р и ж и й б о зорлард а ай и рб ош ланад иган м аҳсулотлар туш ун илад и ва аксинча,
381


савдо қи л и н м ай д и ган м аҳсулотлар д еган д а иш лаб чиқарилган м ам лакат 
б о зо р вд а со ти ли б . халқаро ай ирб ош лаш да и ш ш р о к этм айд иган м аҳсулотлар 
туш унилади. С ав д о қи ли нм айд иган м аҳсулотларга куйидагилар киради:
- у л гу р ж и в а ч ак ан а савдо, ресторан в а меҳм онхоналар;
- тр ан сп о р т, сақлаш , алокд в а м о л и яв ий воситачилик;
- к о м м у н ал х и зм атлар в а курилиш ;
- м у д о ф аа ва м аж бури й иж ти м ои й хизм атлар;
- таъ л и м , со ғли қ н и сақлаш в а ж ам оат иш лари;
- бош кд ком м ун ал, и ж ти м ои й в а х усуси й хизм атлар.
Савдо қ и л и н ад и ган м аҳсулотларни у ч гурухга б ў л ш л м ум кин:
- қ и ш л о қ хўж али к, овчилик, ў рм он хўж алиги в а бал и қч и л и к маҳ- 
сулотлари;
- қазиб ч и қар и ш сан оати м аҳсулотлари;
- кдйта и ш л аш сан оати м аҳсулотлари;
К у й и д аги 22.1.1-расм да савдо қилинадиган м аҳсуяотларни т а ш қ и савдо 
операцияси т у р и г а к ў р а гурухданиш и келтирилган.
2 2 .1 .1 -р а с м . С а в д о қ и л и н а д и г а н м а ҳ с у л о т л а р н и н г г у р у х д а н и ш и
Ж аҳон б озори н и н г ҳолати, конъю нктураси в а у б и лан бо ғл и қ нархлар 
халкаро сав д о кдтн аш чи ларининг до и м и й ди кқат м арказида бўлади. К ен г 
м аънода ко н ъ ю н кту р а, д егав д а м уай ян д ав р и й ва географ ик м иқёсда қатор 
ом иллар т а ъ си р и д а ву ж у д га келади ган бозорни нг ан и қ ҳ о л ати туш ун илади. 
К онъю н ктурага таъ си р қ и лув чи ом иллар, нархлар дараж аси, у л ар н и н г утган
382


даврда, ҳ ози рд а в а кел аж акд а ўзгар и ш дин ам и каси га асосланган ж аҳ о н бозори 
конъ ю нкту раси н и н г ри во ж л ан и ш йўнапиш ларини ан иқлаш у ч у н м ураккаб 
т ахд и ли й в а и стиқболли тад қи қо тл ар ам алга ош ирилади.
Ж аҳ о н бозори кон ъю н ктураси ту р л и д араж аларда ф аркданади:
- у м у м и қ ги со д и й кон ъ ю нктура (м ам лакатлар и кти соди ёти ёк и ж ахон 
хўж алиги);
- ж ах о н б озори н и н г алоҳид а сегм ентлари в а тарм оқ конъю нктураси ;
- ай рим м аҳ су л о т в а хизм атлар конъю нктураси (у ёки б у товар ва 
хи зм атлар н ин г м и лли й ё к и ж аҳ о н бозори).
В ақт м езон лари б ў й и ч а ж аҳон бозори конъю нктураси у ч т а бўлинади:
- ж о р и й кон ъю н ктура;
- қи сқа ва ў р т а м уддатли конъю нктура;
- у зо к м уд д атли конъю нктура.
Ж а х о н т о в а р л а р б о з о р и н и т и зи м л а ш т и р и ш у ч у н т у р л и х и л х ал қ ар о
гу р у х д а ш л а р д а н ф о й д а л а н и ш м у м к и н . Б у гу р у ҳ л аш т а р к и б и д а Б М Т н и н г
х а л қ а р о т а р м о қ л а р г у р у ҳ л а ш л а р и м у ҳ и м ў р и н э га л л а й д и . С тати сти к
м а қ с а д л а р д а бу т а с н и ф л а г и ч д а м а ш и н а в а а с б о б -у с к у н а л а р , х о м а ш ё в а
ё қ и л ғ и , қ и ш л о қ в а ў р м о н х ў ж а л и г и м аҳ су л о т л а р и а ж р а т и б к ў р с а т и л а д и . У з
н а в б а т и д а бу г у р у ҳ л а р ҳ ам б о ш қ а к у й и гу р у ҳ л а р га б ў л и н а д и , сабаб и
с т а т и с ти к а д а м у а й я н т а р т и б в а и зч и л л и к та л а б э т и л а д и . А м м о а н и қ
б е л ги л а н г а н б о з о р л а р н и ў р га н и ш д а т о в а р л а р н и н г т а с н и ф л а н и ш и в а
э ъ т и б о р г а о л и н и ш и к е р а к б ў л га н к ў р с а т к и ч л а р т а д қ и қ о т о л д и г а кў й и л ган
м а қ с а д в а в а зи ф а л а р д а н к е л и б ч и қ и б а н и қ л ан а д и . М и с о л у ч у н , н о н в а н о н
м а х с у л о т л а р и б о з о р и н и ч у қ у р т а ҳ л и л қ и л и ш у ч у н б у г д о й б о зо р и д а 
м а ҳ с у л о т л а р н и н г с и ф а т к ў р с а т к и ч л а р и н и т а д қ и қ э т и ш з а р у р б ў л ад и .
Ж аҳ о н бозори к о н ъ ю н к ту р аси н и таҳлил қ или ш да бозорларн и и стеъм ол в а 
и н вести ц и он товарларга бў л и ш м уҳи м аҳам иятга эга. Ч у н ки б у бозорлар 
н ар х лар н и н г ш акллан и ш хусусиятлари в а икти соди й ц иклларга боғлиқлик 
дараж аси би лан б и р-б и ри д ан аж рали б туради.
Ш ун и н гдек, ф ан си гим корлиги ю қори товарлар бозори ҳам ўзи га хос 
хусуси ятларга эга. И Ҳ Г Г тасн и ф и га м у в о ф и қ ф ан си ғи м корлиги ю қори
то вар л ар га куйи даги тў р тта тар м о ққа тегиш ли товарлар кирад и: аэрокосм ос, 
ф арм ациевтика, 
ко м п ью тер
в а
о ф и с 
ж иҳозлари
и ш л аб
чиқариш , 
к о м м ун и кац и ян и н г эл ектр о н воситалари.
Ф ан си ги м корли ги ю қо р и то вар л ар рўй хати м и ллий гуруҳлаш ларда янада 
к аттар о к бў л ш п и м ум ки н . М асалан , А К Щ ца у ларга би отехнологи я, янги
м атериаллар, атом реакто р л ар и, қурол-яроғларн инг алоҳид а т у р л ар и ҳам
кири ти лад и.
Ж ахон бозори к о н ъ ю н ктураси ни нг ҳ о л ати га турли х и л ом и ллар таъсир 
кўрсатади. У ш б у ом и ллар куйи даги 22 .1 .2-расм да гуруҳланган.
383


2 2 .1 .2 -р асм . Ж а х о н б о з о р и к о и ъ ю и к г у р а с и г а т а ъ с и р э т у в ч и о м и л л а р
Б о зо р кон ъ ю н ктураси н и нг ўзгариш и и қги со д и й ри вож лани ш н ин г ц и к л и к
х усуси яти б и л ан бев оси та боғликдир. Б у в д а бозор к онъ ю нктураси ни н г у зун
ц икллари (тўлқин лар) аж ратилади. Б у н д ай ц икллар К онд ратьев ц икллари д еб
ном лани б, тан и қ л и к и қги со д ч и олим Н .Д .К он дратьев илм ий тадки котлари
б и лан боғлиқ.
22.2. Т а й ё р м а ҳ с у л о т л а р б о зо р и д а н а р х л а р н и н г ш а к л л а н и ш х у с у с и я т л а р и
Қ ай та и ш л аш сан оати м аҳсулотлари ни нг ж аҳ о н н архлари асоси да й ири к 
и ш лаб ч и қар у вч и ком п ани яларн и нг эксп о р т баҳоси ётади. У ш б у нархлар 
т ў л и қ х араж атлар ёки тўғри д ан-тўғри х араж атлар у су л и орқали аниқланади:
Т ў л и қ хараж атлар у су л и - б у у су л асо си д а б ахон и нг аникланиш и и ш лаб 
ч и қариш н и н г тў л и қ хараж атлари, кутилаётган д аром ад , м аҳсу л о тн и тў л и қ 
со ти ли ш и в а и ш л аб ч и қар и ш кувватин и нг 7 5 -8 5 % и ш латили ш и ни ҳи собга 
о л и ш ётади.
Т ўғри д ан -тўғри х араж атлар у су л и — б ар ч а х араж атлар у стам а в а бевоси та 
хараж атларга бўли н и б , асосан ўзгарувчан хараж атларн и у з и ч и га олади.
А ло х д ц а ш артн ом алар асоси да - еткази б берилувч и м аълум б и р товар 
ту р и в а хи зм ат н ар х лар и айнан ш у хи лд аги то вар ту р и в а хи зм ат нархларин ин г 
ж аҳон бозо р и д аги дар аж асц д ан ф арқ қи л и ш и
мумкин.
Б у ҳ о л ат товарн и н г 
ўзи га х о с си ф ат белги лари , то вар н и ю кл аш в а тўлови , ю кланган туркум н ин г 
(партияси ) ҳ аж м и , ҳа р и кк и то м о н м уносабатлари ни н г характери б и л ан боғли қ 
ҳ о л д а тузи л ган ш артн ом ан и н г ў зи га х о с тал аб л ар и б и лан изоҳланади.
Х алқаро савдода н архлар тур л ар ин и нг кўпли ги тай ёр м аҳсулотлар бозори 
ш арт-ш арои тлари н и н г ҳ ар х и л экан ли ги ни акс эттирад и, м ан а ш ун дай
ш ар о и тд а о л д и -со тд и актлари ту з ил ад а. К узатувлар ж ахон н ар х и н и н г ўзгариб 
ту р и ш тен ден ц и яси ан а ш у ш арт-ш ароитларга ҳ ам боғлиқ экан ли ги ни
к ўрсатади . Т овар л ар н и н г ў згарувч ан н ар х и н и ан иқлаш т о в ар сиф ати н ин г 
дои м и й ли ги н и , б и р х и л ш ароитдаги ю кл аш в а тўловларн и таққослаб кўргапни 
тал аб ки лад и . Ш у н и н г уч у н товарн и нг таш қ и савдо нархини асослаш ; ан иқлаш
384


в а келиш и б о л и ш д а кел и ш у в н и н г ў зи га хо с то м он ларин и белгилаб берувчи
таби ати ҳ аки д а ан и к ту ш у н ч а, тасаввурга эга бўлиш керак.
М и со л учун, 
техн о ло ги к-м аш и н а м ахсулотлари, 
м ураккаб тех н и к 
товарлар савдоси ни о л и б кўрайлик, бу савдо и ш лаб чи қарувч и - сотувчи ва 
и стеьм олчи - х ар и д о р н и н г бев оси та иш тироки да ўтказилиб, товар н и етказиб 
б ери ш н и н г барча ш арт-ш ароитлари келиш и б олинади.
Х алкаро савдо с о ҳ аси д а қўлланиладиган ж аҳ о н н архлари турларин и нг 
кўпч или ги га қараб к у й и д а ги ч а туркум лаш м ум кин. О лди-сотди бўй и ча 
ко н к р ет оп ераци ялар ў тк ази ш н и ҳ и собга олган ҳолда:
- ш а р т н о м а в и й н а р х — сотувчи в а х ари дор ўртаси да келиш илган ва 
ш артн ом ада кў р сати л ган ан и қ баҳо. О датда, у етказиб берувчи таклиф этган 
баҳодан п аст бўли б, ти ж о р а т си р и сиф атида ҳеч қаерд а ош к о р этилм айди ;
- м а ъ л у м о т б е р у в ч и н а р х л а р - м ахсус наш рларда, бю ллетенларда, 
давр и й адабнётларда, к о м п ью тер м аъ лум от каналлари д а эъл о н қилинади ган
сотувчи баҳоси бўлиб, қ о и д ага кўра, улар ан ча баландроқ в а кам ҳаракатчан
б ўлади. М азк у р товар б о зо р д а ю за га келган ум у м и й ди н ам и ка в а тен ден ц и я ни 
и ф од алайд и;
- б и р ж а н а р х л а р и - б и рж а оркали сотиладиган то вар л ар б аҳоси н и акс 
эт ш р а д и . У ш б у т о в ар л ар таркиб ига асосан х о м аш ё товарлари в а ярим ф абри- 
катлар киради. Б и р ж а сав доси га қ ўйи лган то вар бозордаги конъю нктуран и
ўзи д а иф од алайд и, к ў п ҳ оллард а н оиқтисодий ом и ллар таъ сир и га туш и б 
колади; келиш ув ч о ғ и д а товарн и нг б и рж а котировкасини, товар н и етаази б 
берш пн и , тўловн и ва б о ш қал ар н и ў зи д а и ф од а эттирм айди, котировка баҳоси 
м ах су с б ю ллетен лард а б о си б чиқарилади. А лоҳида товарлар турлари н и н г 
ко тир о в ка нархлари к ў п и н ч а ай рим бирж апарда ш аклланган н арх д ар аж аси ва 
ди н ам и каси дан кели б ч и к қ а н ҳ о л д а аниқланади;
- а у к ц и о н н а р х л а р — то вар н и н г савдо ж араёни да ву ж у д га келган
баҳоси бўлиб, м аъ л у м б и р д ав р д аги тал аб хдм да таклиф ни акс згги р у в ч и ва 
товарн и н г реал б аҳ о си д и р . А укц и онларда асосан сан ъат асарлари, мўйна, 
ҳай вон лар каби ўзи га х о с товарлар сотилади;
- т а ш к и с а в д о н и н г с т а т и с т и к н а р х л а р н - м и л л и й в а х а л қ а р о
с т а т и с ти к
м аъ лум о т н о м а л а р д а
б о с и л га н
х и с о б -к и т о б
н а р х л а р и , 
бу 
м а ъ л у м о т л а р м а ъ л у м б и р т о в а р б ў й и ч а а н и қ б а ҳ о н и а к с э т т и р м а й д и . У ш б у
н а р х л а р
ф ақат 
м а м л а к а т л а р
в а
ж а ҳ о н
с а в д о с и н и н г 
р и в о ж л а н и ш
д и н а м и к а с и в а т е н д е н ц и я с и н и т а ҳ л и л қ и л и ш , с та ти с ти к ҳ и со б -ю гго б лар
у ч у н х и з м а т қи лад и .
Ж аҳ о н бозори д а н архлар в у ж уд га келиш хусуси ятлари га қараб “эрки н
бозор” в а “ ёп иқ б о зо р ” н ар х лар ига бўлинади. “Э рки н бозор” баҳоси рақобат 
ш ар о и ти д а ю зага к е л ад и в а тал аб б и лан таклиф н исб атин и акс эттиради. “Ё п и қ
бозор” баҳоси т о в ар л ар н и со ти ш у ч у н м аълум бир ж о й д а таш к и л этилган, 
аукци он савдоларга о и д баҳолар хисобланади. “ Ё п и қ бозор” баҳоси сотувч и ва 
х ари дор ў р тасвдаги ў з и г а х о с м ун осабат бўли б, м азкур то вар га тал аб ва 
таклиф об ъ ектл ар и н и н г таъ си р и к ам бўлади. Б у баҳолар ф ирм алард а ички
385


савдо, и қ г и с о д и й гурухдарн ин г м и н тақавий в а м ах су с преф ерен ц иал 
келиш увлар баҳоси ди р.
К ел и ш у в д а белги лан ган х и зм ат ту р и га қараб баҳонинг куйи даги
турларин и а ж р ати ш м ум кин:
- э р к и н конвертирлан адиган в алю тад а тўланад иган савдо бити м лари
нархи;
- э р к и н ган в ер ти р л ан м ай д и ган в алю тад а тўланад иган савдо битим лар 
нархи;
- к л и р и н г кели ш увлар б ўй и ча ш ак л л ан ган нарх;
- н о савд о оп ерац и ялар б ўй и ча ш аклланган нарх;
- тр ан сф ер т н ар х (ф и рм а ичида).
Т овар в а хи зм атларн и о л и б к ири ш — о либ чи қил и ш и га қараб н архлар 
эксп орт н ар х ла р и га 

Download 23,32 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   260   261   262   263   264   265   266   267   ...   441




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish