В а Х а б о в а. В., Т а д ж и б а е в а д. А., Х а ж и б а к и е в ш. Х

ўз
и ш лаб 
чи қар иш и н и ш у м ам лакат худ у д и га к ў чи риб ўтказади, 
бу
э с а у л ар н и н г ш ллаб
ч и қариш х араж атлари н и н г о ш и ш и га о л и б келади. 
Х араж атлар ош и пш
н атиж аси д а то в ар қи м м атлаш ади х о р и ж д ан таклиф чи зи ги Si д а н S
3
г а кўчи б 
ўгад и . Б у н и н г н ати ж аси д а ж ам и таклиф чи зи ғи ҳам S
2
д а н S4 r a к ў ч и б ў гад и ва 
В н у қ та д а м ув озан атга к елади . Н ати ж ад а то в ар н архи Р
2
г а ч а о ш ад и в а сотиш
ҳаж м и Q
4
гача кам аяди. С оти л ган товарларни СЬ та с и м аҳ ал л и й и ш лаб
376

---

чиқарувч илар, Q 3 таси э са м ам лакатга иш лаб чи кзри ш ни кўчириб ўтказган
х о р и ж я и к л ар то м о н и д ан и ш лаб чиқарилади.
Х о р и ж га н и сб атан ки м м атр о қ м аҳалли й ком п онен тларни сотиб о л и ш
та л а б и га м у в о ф и қ и ш л аб чи кариш х араж атлари ош и б кетд и ва нарх P i д ан Р
2 
г а к ў т а р ш д и , и стеъм о лч и лар н и нг зар ар и эс а a+ b+ c+ d+ e г а тен г б ўлд и . Бу 
ерда: а сегм ен т - чегаравий сам ара (м аҳаллий и ш лаб чнқарувч иларга кдйта 
тақсим лан ади ган сум м а), Ь сегм ен т - ҳи м оялаш сам араси (м ахзлли й и ш лаб 
ч и қ ар и ш н и н г х о р и ж и й и ш л аб чиқариш га нисб атан сам арасизлиги сабабли 
й ўқоти ш лар) d сегм ен т - истеъм ол сам араси (н а р х ош иш и натиж асид а 
и стеъм ол м и к д о р и д аги й ўқотиш лар). И кк и сегм ен тн и нг й игинд иси с+е 
д а р о м а д э ф ф е к т а (хо р и ж и й и ш лаб чи қарувч иларн и нг н арх кўтарили ш и
нати ж аси д а олган кў ш и м ча д аром ади )н и иф одалайди, б у ерда: с сегм ен т бу 
м ам лакатд а ж о й л аш ган х о р и ж и й и ш л аб ч и кэрувч иларга тегади, е сегм ен т эса 
и ш л аб чи кари ш хар аж атлар и н и н г о р ти ш ин и иф од алайд и. М ам лакатн ин г 
ж ам и и кти со д и й зар ар и Ъ+е+чЗ н и таш к и л қилади.
2 1 .5 . Т а р т и б г а с о л и ш н и н г н о и қ ш с о д и й м е т о д л а р и
Т аш қи сав д о н и т ар ти б га солиш ни н г нотариф дастаклари о раси дан
хуку кий дастаклар ҳ ам ў р и н эгаллаган. У лар н и о д атд а халкаро и кти соди й
м у н осабатлард а н о и қги со д и й дастаклар, д еб ном лаш ади. Бу дастаклар и кки ва 
к ў п том он лам а кел и ш у в л ар д а ўз аксин и топади.
С а в д о к е л и ш у в л а р и , д е н г и з д а с у зш п в а с а в д о су л ҳ и - бу давлатлараро 
ш артн ом аларн и н г б и р ту р и бўлиб, и кк и том он лам а савдон ин г там ой иллари н и
в а реж и м и н и ўрн атади . Ў за р о савдода м ам лакатлар б и р-б ири га нисбатан
кулай ш ар т-ш ар о и т я р ати б б ери ш у ч у н в а н ейтрал сувлардан, худуддан
келиш и лган қ о л д а ф о й д ал ан и ш у ч у н и кк и том он лам а келиш увлар им золаш га 
ҳ ар ак ат қили ш ади . Б у н д ай к елиш увлар одатд а иж ро ҳоким иятлари том он ид ан
ту зи л ад и в а кейи н чали к 
м ам лакатларнинг қо н у н чиқариш органлари
то м о н и д ан рати ф и кац и ялан ади . Ш ун и нгдек, икки то м о н л ам а келиш увлар 
од атд а 5 - 1 0 й и л га тузи л ад и в а м ун тазам рав и ш д а кдйта кўриб чиқилади.
Д авлатлараро кел и ш у в л ар д а м ам лакатлар б и р-б ири га нисбатан куй и даги
хуку қий реж и м лард ан би ри ни қўллаш га келиш иб олиш ади:
1. М и л л и й р е ж и м - м ам лакат ў зи ни н г ю рид ик в а ж исм он и й ш ахслари га 
я р ати б берад и ган ш арт-ш ароитд ан, реж им д ан ҳам кор м ам лакат резвден т- 
л а р и га ҳ а м ф о й д ал ан и ш га р у х сат бери ш ини н азарда ту ту в ч и реж им . М и сол 
у чун , м ам лакатларн и и м п ортёрлард ан ундирадиган акиз солиғи в а Қ Қ С
ставкаси и чки и ш л аб чи карувч илард ан у н ди рилад иган со л и қ сгавкаларидан
ю қ о р и бўлади. А гар м ам лакатлар ўзаро савдода м и ллий реж им н и қўллаш га 
келиш и б олиш са, б у солиқ ставкалари и чки в а х ори ж и й субъектлар у чун бир 
х и л бўлади.
2. М у м к и н қ а д а р қ у л а й л и к я р а т и ш р е ж и м а - бир м ам лакат 
то м о н и д ан уч и н ч и м ам лакат (савдо келиш ув и да акс эттирилм аган м ам лакат)га
377

---

яратган кулай ш арт-ш ароитларни, аф заллик в а им тиёзларни ўз ҳам кор 
м ам лакати га ҳам так д и м этиш и н и назарда ту ту вч и ҳ у к у қи й реж им. А м м о бу 
реж им д а куй и даги ҳолларда бер и л ган им тиёзлар и н о б атга олинм айди:
- қўш ни м ам лакатларга так д и м этилган имтиёзлар;
- б и р и нтеграци он гу р у ҳ и чи да тавд им этилган и м тиёзлар;
- Б М Т н и н г 1971 й и л д а қаб у л қилган У м у м и й преф еренциялар ти зи м и
доирасида б ери лган и м тиёзлар.
Бу р еж и м г а э га бў л и ш бутунги кунд а к атта аҳам и ят касб этади. М и сол 
у ч у н , Ж С Т га аъ зо бўли ш
у ч у н
 
м ам алкат бу таш ки лотга к ирув чи бош қа 
м ам лакатларн ин г ҳ а р б и ри б и лан “м ум ки н қадар қулайли к яратиш ” реж им и н и
такд и м этиш б ў й и ч а кели ш ув и м золаш и шарт.
Ҳ ози рд а ж а ҳ о н бозорин ин г ту р л и сегм ен тлари да халқаро 
савдо 
м уам м оларин и м уво ф и қяаш ти р у в ч и кўплаб халқаро таш ки лотлар, ую ш м алар, 
кенгаш лар ф ао л и я т ю ритм оқцалар, кўп то м о н л ам а халқаро битим лар 
имзоланган.
М асалан, ай ри м х о м аш ё товарлари халқаро сав д оси ни тар ти б га солиш
м ақсади да кўп то м о н л ам а битим лар им золанган ва им п ортёр давлатлар в а
экспортёрлар и пггирокида 
халкаро
таш килотлар таш ки л қилинган: какао 
(К акао б ў й и ч а халкаро таш к и л от —