Сиёсатш унослик фанининг м етодологик жиҳатлари

Такрорлаш учун саволлар:
1. С иёсатш унослик ф ан и н и н г пред м ета н и м ал ар д ан и б о- 
рат?
2. С иёсатш уносликнинг иж ти м оий ф ан л ар тизи м и да тут- 
ган ўрни қандай?
3. Сиёсатшунослик билан сиёсий тарих ф ани ўртасида қан- 
дай узвий ал о қад о р ли к мавжуд?
4. С иёсатш унослик ва соц и ологи я ф ан л ар и ўртаси да қан- 
д ай алоқад орли к ўрнатилган?
5. Сиёсатшунослик билан табиий ф анлар ўртасида ҳам ало- 
қадорлик борми?
6. Сиёсатш унослик ўь^ув ф ани сиф атида қан дай ривож лан- 
ди?
26

---

2-М А В ЗУ .
 СИЁСИЙ ҚАРАШ ЛАРН И Н Г П АЙ ДО БУЛИ ШИ
ВА РИВОЖ ЛАНИШ И
1. Ш ар қ д а ш акл л ан ган д астл аб к и сиёсий таъ ли м отлар.
2. Қ ад и м ги Ю н о н и сто н ва Рим да ш ак л л ан ган а н т и к сиё­
сий қар аш л ар .
3. С иёсат ва сиёсий м уносаб атларн и хри сти ан ли к нуқтаи
н азар и д ан талки н қи ли ш га уриниш лар.
4. С иёсий ф и к р л ар н и ри во ж л ан ти р и ш д а Ш ар қ мутаф ак- 
ки рлари н и н г роли.
5. Я нги ва ҳози рги даврдаги сиёсий қараш лар эволюцияси.
1. Ш а р а д а ш ак л л ан ган д а с т л а б к и сиёсий
т а ъ л и м о т л а р
С иёси й қ ар аш л ар н и н г ш акллан и ш н
ва қ а pop то п и ш и д а 
ўзига хос миллий ва ум ум баш арий ан ъ ан ал ар б и р неча минг йил- 
лар д авом и да ривож лан иб борди. Д астлаб ки м ин г й и лли кларда 
ж ам и ятд аги сиёсий ҳ о д и сал ар га н и сб атан турли хил к ар аш л ар
ш акллан ди . Э н г қад и м ги х ал қ л ар ҳи со б л ан ган - м исрли клар, 
хитойликлар, хиндлар, б обилликлар, яҳудийлар, форслар, ю нон- 
лар ва рим ликлар ўз сиёсий кара шла ри да ж ам иятдаги яш аш тар- 
ти б отларии и таъм инлаб туриш ни илоҳий кучларга боғлаганлар. 
У лар Х уд они инсон ҳаёти ва ж ам ият ф аоли яти н и н г асосий саба- 
б и ва м а н б а и дсб туш ун ган . А л б атта, бу х ал қ л ар н и н г д и н лари
т у р л и ч а б ўлсада, у л ар н и н г сиёсий к а р а ш л а р га д о й р ум ум ий 
қ а р а ш л а р и ҳам учрай ди .
Қ ад и м ги д авр л ар д а Ш ар қ м ам л ак атл ар и ўртаси да м адан ий, 
иқти соди й, сиёсий ва б о ш қ а соҳ ал ар д а ўзаро м у н осаб атлар ри- 
вож ланди. Бую к И п ак йўли в а б ош қ а иқтисодий-м аданий алоқа- 
л ар ш акллари н и н г пайдо бўлиш и натиж асида кад и м ги Х и то й д а 
ад о л ат л и д ав л а т ва ж ам и ят бош қ арувн н и б ар п о эти ш , ф уқаро- 
л а р учун ин со н и й ш ар т -ш ар о и тл ар н и ярати ш т аж р и б аси наф а- 
қ ат М аркази й Осиё, б алк и Е вроп ад аги сиёсий қар аш л ар тарихи- 
га ^ам сези ларли таъ си р кўрсатди.
Қ ад и м та Х итойда император ер ю зидаги тарти бларни плози й
та р ти б л а р б и л ан б о ғл аб турувчи ягона ш ахе деб қа р а ш русумга 
кирди. Д авлат ҳокимиятининг турли дараж алари да ф аолият ю ри- 
таётган м ан сабд орлар эса им п ератор ҳоки м и яти н и н г тарти б от-
27

---

ларини ам алга ош ирувчилар ^лсобландн. Х и то й им п ератор» на- 
ф ақат осмон ўғли, б алк и у ўз х алқи н и н г отаси >^ам ҳисобланган. 
Х и то й м утаф акк и р л ар и и м п ер ато р х оки м и яти н и о т а-о н ан и н г 
оилада б олаларга нисбатан мавжуд бўлган хоким иятига ўхш аш - 
дир, деб т а л қ г а зтган лар.
Х и то й д а сиёсий ти зи м ва сиёсий бош қарув м аъ н ави й қад ри- 
ятлар ва адолат п ри нци плари асосида бўлиш и ш арт экан ли ги н и
илк бор мутаф аккир Л ао-Ц зи (эр.ол.УТ аср) илгари сурган эди. У 
ф алсаф ий ва иж тим оий-сиёсий оь^им —д аоси зм асосчиси бўлиб, 
унта б и н о ан а н ъ а н ага ай л ан и б к е т г а н - д а о “ осм оний (илоҳий) 
ирода”ни намоён бўлиш идир, деган караш ларга зид равиш да дао 
осмоний иродадан ҳоли бўлган мустакил ва таби и й қонуният си­
фатида т ал қ и н этилади. Б арч а н о таб ии йл и клар (м аданият, бош - 
карув соҳасидаги сунъий-инсоний кўрсатм алар, кон ун ч и ли к ва 
б о ш қ алар ) д ао си зм га б и н о ан —бу д аоси зм д ан оги ш ва янглиш
йўлдир. У лард ан воз кечиш эса т аб и и й л и к к а қай ти ш дир. Т аб и - 
и й ли кн и н г (ж ум ладан, т а б и и й ҳуқуқни) и ж ти м ои й ва сиёсий- 
ҳуқуқий ҳ аётга таъ си р и д аоси зм оқи м и н и н г асосий ғояси сиф а­
ти д а и л гар и сури ла б ош ланд и. Л а о -Ц зи н и н г қу й и д аги пурхнк- 
м ат сўзлари у н и н г сиёсий к ар аш л ар и н и н г а й р и м ж и ^атл ар и н и
иф одалайди: “Э нг яхши ^укм дор ш уки, халқ уни ф ақ ат мавж уд- 
лигини билади, холос. Б и р оз ём онро^ ^укм дорлар халкдан ўзла- 
ри н и яхши кўри ш и н и ва улуғлаш ни талаб қи лади. Я над а ём он- 
р о қ ^ук м дорлард ан х ал қ қўрқади , б ар ч аси д ан ҳам б а т т а р ёмон 
.^укмдорлардан халқ наф ратланади. Ш унин г учун ҳам агар ким- 
да-ким иш ончга сазовар бўлмаса, (киш илар) иш ончидан ф ойда- 
лан а олм айди. А га р ки м да-ки м ўз сўзида мул о к азал и ва вазм ин 
бўлса, ўз иш и н и м уваф ф ақи ятли б аж ар ад и ва халқ ун и т а б и и й ­
ли кка риоя қи лаётганлигин и айтади ”9.
Х итойда инсоний адолатли ж ам ият ^акид аги дастлабки изла- 
ниш лар мутаф аккир К онф уций (Кун-цзи, эр. ил. 551-479 йй.) то- 
м он и д ан а м а л га ош ирилди. Ў ш а п а й тд а К он ф уц и й зам он д ош
бўлган ж ам ият ўз инқирозини бош идан кечирм окда эди. Ш у б и ­
л ан б и р га, бу д ав р д а кен г ёй и лаётган ў зар о уруш лар, ҳоки м ият 
учун кураш лар и лгари ш акллан ган ахлоқий ва м аънавий қадри-
9Ян Хин-шун. Д ревнекитайская философия. Л а о Цзы. Д а о дэ Цзин. 
П еревод с древн еки тай ского.-М осква: М ы сль, 1972. - С . 17.
28

---

ятларни ^ам қўпорм оқда эди. Ш уш гнг учун ^ам К онф уций инсо­
ний қад ри ятлар меъёрларини излаш уч)'н ў зи д ан олдинги тарих - 
га м ур о ж аат қи л ган эди.
К он ф уц и й ж ам и ятд а ҳ ам м а н арса м устаҳкам ва б ар қ ар о р
бўлиш и учун иж тим оий тарти ботларн и ам алга ош ириш га қобнл 
бўлган ахлоки й нам ун а бўла олад и ган , ўз ҳуқуқлари ва бурчла- 
рини ан гл а ган , сиёси й лаш ган в а м аъ н ав и ят л и инсон о б р ази н и
ярати ш га интилди. Бу б и л ан у и н қ и р о з га ю з ту тган ж ам иятни 
ҳ ал о к атд ан сақл аб қо л и ш га ури н ган эди. У «Ҳ укм д ор ҳукм дор 
бўлиш и лозим, фуқаро-фуқаро, ота-ота, ўғил эса ўғил бўлиб қоли- 
ш и лозим » тезисин и и лгари суради. К он ф уц и й ж ам и ятн и ан и қ 
иж тимоий чегараланиш лар воситасида барқарорлаш тирнш м ақ- 
сади н и қўй ган эди. У н и н г дунёқараш и сиёсий қисми м аркази да 
халқ ф аровон ли ги ётади.
Конфуций асарларининг руҳияти ҳукмдорлар 
bii
сиёсатчиларни 
халқ ва ж ам ият ривож и учун ф идойи бўлиш га даъват этиш билан 
сугорилган. У н инг учун «дао» 
йўл) инсонлар ва уларнинг фа- 
р о в о н л и т учун ғамхўрлик килиш, улар ме^натидан фойд;1Ланиш- 
да адолатга ам ал юиппцдир. М утафаккир фикрича, ш шсабдор учун 
санъат, бу - «одам лар олдида юриш , улар учун меҳнат қилиш». 
Дониш манд мансабдор «кишиларни нимани яхши кўришини (бой- 
лик ва о б р ў ), нимани ёмон кўришини (қаш ш оқлик ва назар-писанд 
қилмаслик) б или ш и лозим; у доим о яхшилик ва эзгу иш лар учун 
интилиш и л о зи м —ан а шунда одамлар унинг орқасидан эргашади 
ш амол қайси том онга эсса, майсалар ўш а том онга эгилади».
Конфуций ж амият сиёсий тизимини барқарор иш лаш ини гаш - 
кил этнш да, д ав л ат б ош ^арув
1
щ а м аънавият ва ахлоқни нг ўршт- 
ни ю к сакли к ка кўтаради . У ш ундай деб ёзган эди: “А гар қонун- 
л а р ёрдам ида б ош қ ар и л са ва т а р ти б о т ж азо л аш л ар воситасида 
таъм инланса, о д ам лар ж азолаш лард ан ўзлари н и олиб қ о ч т п г а
ингилади, лекин улар ор-номусни ўзларида ҳис кнлмайдилар; агар 
дэ (м аънавий-ахлокий воситалар) ёрдам ида бош қарилса, т ар ти ­
б о т қадриятлар ёрдам ида таъм инланса, одам лар ор-номусни ҳис 
қи л ад и л ар , ҳ ал о л ва соф дил б ў лад и л ар ” 10. А л б ат та, кад им ги 
Х и то й ж ам и яти би лан д ав л а т ўр таси д а ч егара ў тк ази ш қийин
10 И с т о р и я п о л и т и ч е с к и х и п р а в о в ы х у ч ен и й . Д р е в н ы й м и р .-
М о ск в а:Н ау ка,1 9 8 5 .-С .1 7 0 .
29

---

бўлса ^ам, К онф уций таълим оти асосан инсоният учун идеал д ав­
лат ва ж ам иятни ш акллан ти риш ру^няти б илан сугорилган эди. 
Ш унин г учун ^ам ҳ о зи р га қа д а р ф укар о л и к ж ам и яти н и ш ак л­
лан ти р и ш б и л ан б о ғл и қ т ад к и қ о т л ар д а оли м л ар қ ай та-қ ай т а 
Конф уций иж одий меросига м урож аат қи лиш лари беж из эмас.
Қ ад и м ги Ҳ индистонда ж ам и ят ва давл атн и н г келиб чиқиш и 
п л о зи й куч ларга б о ғл и қ эк ан ли ги эъ ти р о ф этилади. М асалан , 
қад и м ги санскри т м атн л ар - эр.и л. 1200-800 й и лл ар д а яратп л- 
ган В едаларда (диний м адҳи ялар), ш унингдек, эр.ил.800-300 
йи ллард а а м ал ки ли н ган У п ан и ш ад л ар д а (дали ллар) дунёвий 
тартибот илоҳий қонунларнинг ^укмронлигига ва инсонлар ўрта- 
сидаги м уносабатларнинг уруг-кастачилилигига асосланган яго­
на гоя ривож лантирилди. Бу тар ти б о тл ар ж ам иятда асосан м аъ ­
нави й (брахм а) ва дунёвий (кш атра) кучлар то м о н и д ан (гарчи , 
улар турли вази ф аларн и баж арса-д а) ўзаро б и р -б и р л ар и б и л ан
уйгун муносабатларда ам алга ош ирилиш и лозим лиги кўрсатил- 
ган. Ш унингдек, бу даврд аги сиёсий т аъ ли м о тл ар га бин оан , ер- 
д аги тарти блар ило^ий тарти ботларн и н г бир қисми бўлиб, улар- 
га илоҳий кучлар доим о таъсир этиб ту ради.
К ейи нчали к, яъни, эр.ил.V I аср м о б ай н и д а бу го я л а р га тан - 
қидий муносабатда Будда (Сиддхартха) таъли м оти ривож ланиб, 
у Х удони маънавий ^укмдорлиги ва б арча қонунлар м анбаи экан­
лигини, шунингдек унинг олий ш ахслигини инкор этиб, инсоний 
иш лар од ам л ар н и н г ш ахсий ^ар ак ати ва ти р и ш к о к л и ги га бог- 
лик, деган гояларн и илгари сурди.
Эр.ил. ГУ—III асрларга келиб брахм анийлик ғо ялари дан узоқ- 
лаш и ш , ш унингдек, раци он ал дунёвий д ав л ат ва ^укуқ тўгриси- 
д аги тасав в у р л ар м уаллиф и К ау ти л ья (Ч ан ак ь я) деб тах м и н
қ и л и н ган “А р тх аш астр а” т р а к т а т и д а ри вож лан ди . Бу т р а к т а т- 
нинг ном и “Сиёсат ф ани” (“Д ав лат тузилиш и тўғрисидаги ф ан ”) 
м аъносини бериб, унда кадим ги Ҳ индистон жам ияти ва д авлати- 
ни нг сиёсий ва хўж алик тузум и га д о й р қи м м атли м аъ л у м о тл ар
м уж ассам лаш ган.
“А ртхаш астра”д а г и қуй и д аги д ав л ат бош қ аруви кои далари
унинг ҳозирги даврда ҳ ам ў з қадр-қимматини йўқотмаганлигини 
кўрсатади: “С иёсат ин сонни нг ўз хис-туйгулари устидан ғалаба 
қ и ли ш и дан бо ш лан ад и ; қ о н и к кан о д ам л ар н и ҳукм д ор моддий 
совғашар ва ўз эътибори билан хурсанд килсин; нори золарн и хуш
30

---

тав о зелар , со в ғалар ёки баҳ сл ар в а ж азо л аш л ар б и л ан бўйсун- 
дирсин; д о н и ш м ан д ^укм дор ўз м ам л ак ати д а сад оқ атли о д ам ­
л ар н и ва сотқи н ли кк а м ойи л од ам ларн и қўриқласин” 11.
Ш унингдек, мазкур трактатд а с и ё а ш муносабатларда ва бош - 
қарув ж араён и да б ош қ арувчи лар (сиёсатчилар) учун эн г муҳим 
сиф ат ва ф ази л ат сиф ати да ҳис-туйғуларсиз ф аоли ят кўрсатиш
эканлиги илгари сурилади. А лбатта, бу ^олат П л ато н ва А ристо­
тель агар лар и д а ҳ ам учрайди. Л еки н уларнин г асар л ар и д а “ҳис- 
туйғулар ёрдам ида б ош қ ари ш ” м ам лакатн и қонун асосида бош - 
қ ари ш га ни сбатан қарам а-қарш и қўй илган эди. Бу го ялар “А рт- 
хаш астра”д а қуй и д аги ш ак лд а берилади: “И лм в а та р б и я н ати ­
жасида ш аклланган хис-туйгулар устидан ғалабага эриш иш ^ирс- 
э^ ти р о слар н и , ғазаб н и , т а ъ м аги р л и к н и , ки б р у ҳаво н и , ақлсиз- 
ликни, такаббурликни ж иловлаш воситасида эриш илади. Қулоқ, 
терн , куз, ти л , бурун ва о во з, ҳис эти ш , ш акл, т а ъ м в а ҳидни 
ў зар о б и р -б и р л ар и га уйгун келиш и - бу ^и с-туй ғулар устидан 
ғалаб ади р ёки йўл-йўриқ м оҳиятини баж ариш ди р. А хир бу йўл- 
йўри қ - ҳи с-туйғулар устидан гал аб ад и р . Б у й ўл-й ўри ққа (сиё- 
сатга) қ ар ам а-қ ар ш и бўлган, ўз ҳис-туйғуларини ж и ловлай ол- 
м аган п од ш о^ дунёни т ў р т то м о н и н и эга л л а га н бўлса ^ а м кўп 
ў тм асд ан ҳ ал о к б ўлад и ” 12.
2. Қ адим ги Ю нонистон ва Рим да ш аклланган антик 
сиёсий ^ а р а ш л а р
С иёсий қ а р аш л ар н и н г ри во ж л ан и ш и га к а т т а ҳисса қўш ган 
э н г м аш ^ у р ю н он м у таф ак к и р и С о к р атд и р (эр.ил.469-399 й й .) . 
С о к р ат ш ш г ф икрича, қонунларсиз полис (ш аҳар-давлат) ҳаёти- 
ни ах л о қ и й т аш к и л эти ш м ум ки н эмас. Ш унин гдек, полисдан 
т а ш қ а р и д а қ он ун лар бўлм ай ди; қ о н у н л ар н и н г ўзи поли сн и н г 
пойдевори. С о к р ат ўз т аб и ати га б и н о ан ад олатли бўлган конун-
" Қ а р а н г : А р тх а ш а с т р а (ф р агм ен ты ) //И с т о р и я п о ли ти ч еск и х и 
п равовы х учений: Э лек тр о н н ая хрестом ати я. С остави тель: М .Н . Г ра­
чев //h ttp ://g rach ev 6 2 .n aro d .ru /h rest/ch ap t0 7 .h tm .
|2К а р а н г : А р тх а ш а с т р а (ф р агм ен ты ) //И с т о р и я п о ли ти ч еск и х и 
п равовы х учений: Э лектрон ная хрестом атия. С остави тель: М .Н . Г ра­
чев //h ttp ://g rach ev 6 2 .n aro d .ru /h rest/ch ap t0 7 .h tm .
31

---

л а р в а ^укм рон б ў лган д ав л ат-п о л и сн и н г аш ад ц и й тар аф д о р и
сиф атида танилди.
С о к р ат ах л о қ и й ф алсаф аси и и н г асоси й п ри н ц и п и га б и н о ан
би ли м ли о д ам л ар ги н а қон ун ч и қ ар и ш ва б ош к арув б и л ан ш у- 
ғу л л агй ш л ар и лозим . У н и н г ф икри ча, «халқ иродаси ва д авл ат 
қонунЛ арига асосланувчи ҳоки м и ят под ш оли кд ир, халқ ирод а- 
сига қ арш и , қо н у н л ар га эм ас, б алк и ^ук м д орн и н г ўзб ош и м ча- 
лигига асосланган ^окимият тираниядир. А гар идора этиш қонун- 
лар иж росини таъ м и н ловч и лар том онидан ам ал га ош ирилса, бу 
аристократиядир; агар ид ора этиш б ойликдан келиб чиқса, унда 
плутократия, халқ ом м аси иродасидан келиб чикса, дем ократи я 
дсйилади».
П л ато н н и н г « К р и то н » асар и д ан келиб чиқи лса, С о к р ат Е в ­
р о п а сиёсий-ҳуқуқий ф и крлари тари хи д а бири н чи м ар та д авлат 
билан унинг аъ золари (ф уқаролари) ўртаси да ш артном ави й му­
н о саб атл ар бўли ш и л о зи м л и ги м асаласи н и к ў т ар ган м утаф ак- 
кирдир. С о к р атн и н г ўзи га хос ривож лан иб б о р ган патерналис- 
ти к қ ар аш л ар и га мувоф иқ ф уқаро ва д ав л атн и н г ш артн ом ави й
а л о қ ал ар и , В атан ва Қ о н у н л ар о т а ва о н ад ан -д а ю к сакли к ка 
қўй и лган ; худди а н а ш улар ф уқар о л ар учун оли й м ақом ли ота- 
она, тарбиячи ва ҳоки м ди р13. У н инг ф икри ча, д ав л ат ф уқароси- 
га қ у й и д аги лард ан б и ри н и тан л аш ҳуқуқи б ерилади: қонуний 
полис орган лари ва мансабдор ш ахсларнинг адолатсиз қарорла- 
ри ва тадбирларини иш онтириш ва бош ка ^уқукий куч ш илатил- 
м айдиган воситалар билан баж арм аслиги ёки уларни баж ари ш и
м умкин. С о к р ат о қи л о н а ва ад о л атл и қ о н у н л ар ҳ укм рон ли ги
билан сиёсий эркинлик им кониятини бир-бирига боглайди. У п о ­
лис олди даги ин ди видн инг бурчлари ^ ақ и д а сўзлар эк ан , бунда 
оқи лона ва адолатли тарзда тар ти б га солинган полисдаги эркин 
ва ў заро тен г ф у қ ар о л ар н и н г қон у н л аш ти р и л ган б у р ч л ар и н и
н азар д а тутад и. У н и н г ф и кр и ч а, м ана шу й ўлдаги эр к и н л и к -
«инсон учун ҳам , д ав л а т учун ^ам аж ой и б ва у л у гвор бой ли к - 
д и р » 14. А лбатта, С о к р ат том он и д ан и л гар и сурилган го ялар ва
13 Қ ар анг: П лато н . С обр.соч. в 4-х т. T .I.-М о с к в а : М ы сль. 1990. 
- С . 107.
14 Қ а р а н г: И сто р и я поли ти чески х и п р аво вы х учений. Д р ев ны й
мир. -М о с к в а : Н ау ка, 1985. - С . 237.
32

---

унинг таъли м оти сиёсий ф анлар ривож ланиш ида муҳим ўрин ту­
тади.
С иёсий т аъ ли м о тл ар н и ри вож лан и ш и га к атта ҳисса қўш ган 
м у т аф ак к и р л ар д ан яна б и р и , С о к р ат н и н г эн г яқин ш о ги р д и — 
П л ато н д и р (эр.ил.427-347 й й .) . П л ато н н и н г д ав л а т кури лиш и, 
сиёсий м ун о саб атл ар га дой р и зл ан и ш л ар и ва таъ ли м о ти уни нг 
«Д авлат», « К ри ти й » ва « Қ он ун лар» н ом ли асар л ар и д а м укам - 
м ал рави ш д а и ф од алан ган . Л еки н ан ти к д ав р д а ж ам и ят би лан
д ав л а т ўртаси д аги ф ар қ л ан и ш л ар ^ал и у н ч ал и к кескинлаш м а- 
ган ли ги учун бу асарлард а асосан сиёсий, қи см ан ж ам ият ва фу- 
қ а р о л а р га д о й р и л м и й и зл ан и ш л ар н и кузати ш мумкин. М аса­
л ан , у «Д авлат» асари д а полисн и ум ум ий эҳтиёж ларга мослаш - 
ган б и р гали кд аги яш аш б и рли ги сиф ати да ан и қл аб , бу эҳтиёж- 
л ар н и қон ди ри ш н и эн г яхши йўли сиф атида д авл ат ф уқаролари 
ў ртаси да мех,нат тақси м о ти н и ам ал га ош ириш гоясини и лгари
суради.
П латон ўз «Қ онунлар» асарида икки xim давлат тузумини бир- 
б и р и га қиёслайди: «М ен хашокатга якин д авлатн и ш ундай кўра- 
м ан к и , қай си ки у ерда қон ун куч га зга бўлм ай ди в а у ки м нин г- 
д и р ҳ о ки м и яти остида бўлади. А гар қайси ерда қ о н у н ^укм дор- 
л а р устидан ҳукм рон бўлса, у л ар эса ун и н г қуллари бўлса, мен 
давлатни қуткариш ни, б арча ф аровонликларни кўраман. Б у к аб и
д авл атн и ф ақ ат худолар то р ти қ қилиш и м ум к
1
ш » 15.
Б аъ зи адабиётларда П л атон н и дем ократи яга м утлақо қарш и 
олим сиф атида талкин этилади. Л екин унинг асарларини синчик- 
лаб ўрганилса, у 
у з
д авр и д аги объектив реалли кдан келиб чиқиб 
иж од этган л и ги н и н г гувоҳи бўлам из. Ш у б илан би рга, у дем ок- 
ратияни ^ам ўзига муносиб равиш да таҳлил этганлигини тан олиш 
лозим. Ж ум ладан, П латон «Қ онунлар» асарида ш ундай деб ёзган 
эди: «Д авлат қури ли ш и н и н г гўё онадек икки тури б ор, ҳуқуқан 
ай ти ш м ум кинки, қ о л ган л ар и у л ар д ан т у ғи л ган л ар . У лард ан
биринчиси деб м утлақ хукм дорликни ва дем ократияни иккинчи- 
си деб кўрсатса тў ғр и бўлади. М у тл ақ ҳукм дорлик (м онархия) 
ф орсларда олий р и вож га етиб борди , д ем ократи я бизда. Д авлат 
қури лиш ини нг б арч а қолган турлари , айтиб ўтганим дек, шу ик- 
кисининг р ан п га, омухта б и рлаш и ш идан иборатдир. О зодлик ва
15 Ў ш а ж ойда. - Б . 122.
33

---

дўстлик онгли ли к б и л ан қ ў ш и л п ш ^олд а (б и ргали кд а) мавж уд 
бўлм оғи (яш аш и) учун ал б атта ҳам у ^ам д а бу ту р га тааллукли 
б ўлиш п зарур. У л ар га тааллуқ ли б ў лм аган д ав л а т яхш и т а р т и ­
б о т (қурилиш ) га эга бўлмайди, деб тасдик этувчи б изни нг муло- 
ҳазалари м и з ш уни тал аб этад и » 16.
А л б атта, П л ато н н и н г асл м ақсади д ав л а т ва ^у к м дорларн и
қо н у н л ар га бўйсундириш ва шу йўл б и л ан дав л ат н и ж ам и ятга 
^ам д а ф у қ ар о л ар га х и зм ат қи лди риш б ў лган л и ги н и туш униш
унча қийин эмас. Ш унингдек, П латон ф икрича, ф ақат қонунлар- 
га ам ал ки лган д ав л ат ва ж ам ият б ар қ а р о р бўли ш и мум кин, шу 
ж ам иятда ф ар о во н л и к к а ва ти н ч л и к к а эр и ш и ш и м к он и ятлари
тугилади. П латон нин г бу таклиф лари д авлатни қон унга бўйсун- 
дириш воситасида ф уқар о л ар ж ам и яти н и ш ак л л ан ти р и ш сари 
интилиш эди.
П л ато н д ав л атн и н г ад о л атл и ж ам и ятн и н г яш аш и учун таҳ - 
д и д тугд и р ад и ган м у ам м о лар и ечи м и н и т о п и ш га ҳам муҳим 
аҳам и ят берди. У д ав л ат м ан саб д орлари ю р аги д ан ик к и та худ- 
бинлик илдизларини ю либ таш лаш н и такли ф этган эди: м улкка 
бўлган м уҳаббат, ои л ага м у^аб б ат. Ш ун и н г учун ^ам у д авл ат- 
ни о та-о н а ва оиладан-да ю ^ори тури ш ин и тар ғи б қилган э д и 17. 
Д авлат ҳоки м ияти ф аоли ятин и кенг халқ оммаси том он и д ан на- 
зо р ат килиш учун и м кон б ўлм аган ўш а зам о н л ар д а бу к аб и му- 
носабат ҳаётий зарури ят эди.
Ф у қ ар о л и к ж ам и яти тў ғр и си д аги илк т асавву р л ар н и ш акл- 
л ан ти р и ш д а А ристотель (эр. ил. 384-322 йй.) асар л ар и муҳим 
ўрин тутади. У ўзи н и н г «Сиёсат», «А ф ина политияси», «Этика», 
«Риторика» каби асарларида жамиятни янада таком иллаш тириш
гояларини илгари сурди. Сиёсат ва ҳукуқ со^алари учун А ристо- 
телн ингтенглик ва адолатни бараварлаш ти ри ш при нци пларини 
ри вож лан ти риш га дой р тадқ и котлари ҳ о зи р га қ ад ар ў з а^ам ия- 
тини йўқотмай келаётир. М утаф аккирн инг ф икрича, сиёсий ад о ­
лат ўзини ўзи қон ди риш м аксадларидаги ягона б и рли к ка мансуб 
бўлган эркин ва ў заро тен г о д ам л ар ў р таси д аги н а яш аш и м ум ­
кин. Ш у тариф а сиёсий ад о л ат ҳоки м иятн и ю р и ти ш н и н г сиёсий 
ш акли при нц и л и сиф атида (ж ан обни нг қул, отан и н г ф арзандла-
16 Ў ш а ж ойда. - Б. 95.
17 Қ аранг: П латон. С о ч., ч .Ш . -С .265-266.
34

---

ри устидан ю р и тад и ган ҳ о ки м и яти дан ф ар қ л и ўлароқ) нам оён 
б ўлади.
А ристотель таъли м оти га биноан, д авлат ҳаётий эҳтиёж ларни 
қондириш учун табии й йўл билан пайдо бўлади, аммо унинг яша- 
ппщ ан м ақсади- пнсонларга ф аровон лтс келтириш . Д авлат (сила 
ва қи ш л о қ каб и л а р га таққо сл аган д а) ў зар о м уносаб атларн и н г 
олий ш акли бўлиб, у туф ай ли б о ш ^ а б ар ч а ин соний м у н осаб ат­
л а р ш ак ллари ўз м ақсад лари га ва ўз ни ҳояси га эриш ади. М ута- 
ф аккирнинг ф икрича, «давлат ўз таби ати га биноан, индивиднинг 
ўтм и ш дош и » бўли б, оила ва и н ди вид т а б и а т и олди да туради: 
«бир бутунлик қи см ларн и н г издош и бўлиш и зар у р атд и р » 18.
А ри стотель ф и кр и ч а, д ав л а т м у р акк аб туш ун чадир. У ўз 
ш ак л и га б и н о ан м аълум б и р таш к и л о т тасаввури н и бериб, фу- 
қ ар о л ар н и н г м аълум б и р қ и см и н и б и р л аш ти р ад и . Бу ерда сўз 
д ав л ат н и н г б о ш л ан ғи ч унсурлари бўлган и н ди вид, ои ла каби- 
лар тўғри сид а эмас, б алк и ф уқаролар тўғри си д а кетм оқда. Д а в ­
л а т ш ак л и н и ан и қ л аш ки м н и ф уқаро деб ҳ и со б л аш га б о ғл и қ- 
дир. Б ош қача ай тган д а «ф уқаро» туш унчасига боғли қ. А ристо- 
т е л т т н г қ араш и ч а, агар ким да ки м мазкур д авлатн и н г қонунчи- 
лик м аж лиси ёки суд ҳ оки м и ятн да и ш ти р о к этса, ўш а ф уқаро- 
дир. Д авлат ф уқаролар йиғиндисини ўз эҳтиёж ларинн етарли да- 
раж ад а қон ди риш қоб и ли яти га эга бўлиб яш аш идир.
М у таф ак к и р эн г т ў ғр и д ав л а т ш акли сиф ати да поли ти ян и
кўрсатади . Бу б и л ан у ум ум ан д ав л ат тузум ини б елги лаш ту- 
ш унчасидан ф ой д алан ад и . П о л и ти яд а кўп чи ли к ум ум ий ф ойда 
м ан ф аатл ар и д ан келиб чи қи б ид ора этади. П о л и т и я олигархия 
билан дем ократи янинг аралаш м аси бўлиб, у ўзида олигархия ва 
дем ократи ян и н г эн г яхши том он лари н и уйғунлаш ти ради , улар­
ни нг кам ч и ли клари ва заи ф то м он лари д ан воз кечади.
А р и ст о тел н и н г д ем о к р а т и я га д о й р қу й и д аги қ а р а ш л а р и
уни нг м оҳиятини очиб беради: «Д ем ократиянинг бирин чи кўри- 
ниш !гаинг характерли белгиси бўлиб тенглик хизм ат қилади. Бу 
д ем ократи янинг асосий қонунига м увоф и қтенглик ш ундан ибо- 
р а т к и , м у л к си злар ҳ ам , м у л к д о р л ар ҳ ам ҳеч н ар сад а б и р о н - 
б и р и м ти ёзларга эга эм аслар; о ли й ҳоки м и ят униси ёки бунисн-
18 А ристотель. П оли ти ка// С оч. в 4-х том ах. Т .4. -М о с к в а :М ы с л ь , 
I9 8 4 .-C .3 7 9 .
35