Сиёсатш унослик фанининг м етодологик жиҳатлари

2 . И ж т и м о и й ф ан л ар ти зи м и д а си ёса т ш у н о сл и к
ф ан и н и н г ўрни
Сиёсатш унослик ф ани ўзин инг мақсад ва вазиф аларини бош - 
қ а и ж ти м оий ф ан л ар б и л ан ўзаро ал о қ ад о р ли к д а ва ў заро >^ам- 
корли кда, ш унингдек б ош қ а ф ан л ар ю туқлари дан ф ойд аланган 
в а у н га та я н ган ҳ о л д а а м а л га ош и ради . Б о ш қ а иж ти м оий ф ан-
7 Қ а р а н г: С оловьев А .И .П о ли то л о ги я: П о ли ти ч еская теори я, п о­
л итические технологии: У чебник д л я студентов вузов. -М о с к в а : А с­
п ект П ресс, 2004. - С . 12-13.
15

---

лар билан ўзаро алоқадорлик асосвда жамият ҳаётини иж тимоий 
т ар ақ қ и ст ж ар аён и б и л ан ч ам б арчасли ги ва ум ум ий ч атиш пб 
кетиш и (иқтисодий, сиёсий, пси хологи к, м адан и й ва бои щ а жи- 
ҳатлардан) ётади. Ш унинг учун ҳам ҳар қандай сиёсий, иж ти м о­
ий ёки иктисодий назари я бу каб и ўзаро алоқад о р ли кл ар га асос- 
л ан м ай илож и йўқ. Ж ам и я тд а д ои м и й т а р зд а м уҳим иж ти м оий 
қ ад ри ятлар б и л ан б о ғл и қ булган м у ам м олар пайдо бўлиб тура- 
ди ки , уларни ф ақ ат б ар ч а и ж ти м ои й ф ан л ар ў заро б и р л и ги д а 
ўрганиш ва ечимини топ и ш мумкин. Бу каби қадриятларнинг энг 
асо си й лари сиф ати да қуй и д аги ларн и келтириш мумкин: ж ам и ­
ятнинг моддий ф аровонлиги ва унинг барқарорлиги; миллий хавф- 
сизлик; ф уқаролар эркинлиги, конститу ци явий т ар ти б о т ва бош - 
қалар.
И ж ти м о и й ф ан л ар н и н г ў зар о а л о қ ад о р ли ги ва ҳ ам к о р л и ги
яна ш унин г учун >^ам зарурки , ж ам иятд аги иж ти м ои й ривож ла­
ниш м уам м олари сабаб ларини ў зи га хос то м он лари н и ўрганиш
ва уларнинг счимларини топиш учун уларнинг турли муҳим (иқти- 
содий, иж ти м оий, сиёсий, м адан ий, эти кави й , пси хологи к) жи- 
ҳатлари ни ^ар бир фан ў зи га тегиш ли булган объектлар ва усул- 
лар воситасида тадқиқ этиб, сунгра б арч а иж тим оий ф анларнинг 
т ад қ и қ о т н ати ж ал ар и ум ум лаш ти р и л ган и д а ж ам и ятд а пайдо 
булган муам м оларни б артараф эти ш га им коният тугилади. Ш у­
нингдек, аксарият ^олатларда ж ам иятдаги м уам м оларни таджик 
этиш сиёсий характер касб этади. М асал ан , 
иқтисодий назария
наф ақат бозор муносабатлари қонунлари, қонуниятлари, б озор- 
ни ўзин иўзи таш кил этиши, ўзин иўзи мувофиклаш тириш и, ўзини 
ўзи тўғрилаб туриш и, балки давлат сиёсатининг бутун б и р ж ам и­
ят иқтисодий тизим и ам ал қилиш и учун қўллайдиган усулларини 
хам ў р ган ад и . Я н а иқти соди ёт и қ ти соди й н а зар и ял ар н и иш лаб 
чи қи ш ва ам а л га ош ириш п р и н ц и п л ар и ва и қ ти соди й ж араён - 
ларш !, иқтисодий стратегия ва т акти кан и д авл ат том он и д ан му- 
воф и қлаш ти ри б туриш м асалал ар и н и ^ам ў рган ад и . Бу ҳ о л ат 
иқти соди й н азар и ял ар хулосалари н и сиёсий ф ан л ар учун ҳам 
мухим аҳам ият касб этадиган жихатларини ю зага чикаради, Шчти- 
содий м асал ал ар н и )^ал эти ш учун сиёсий м уам м оларн и ўрга- 
ни ш га зарурият пайдо бўлади. М асалан, улардан би ри - иқтисо- 
дий ж араён лард аги муҳим й ўн али ш л ар д ан би ри - ж ам и ятн и н г 
маълум иж тимоий қатлам лари сиёсий манф аатларин и м>'вофиқ- 
лаш ти ри ш м асалаларин и тахли л этиш дан иборатдир. Ё ки мам-
16

---

лакатл ар прези дснтлигига ва ҳукум атига булган сайловлар кам - 
пан иясида н о м зо д л ар н и н г п ухта и ш лаб ч и ққ ан ва ф уқар о л ар
учун и сти қ б олга эга бу лган и қ ти соди й д астурлари уларни сиё­
сий ҳоким иятни эгаллаш лари учун ш арт-ш ароитлар яратади. Ш у 
б и л ан б и р га , сиёсатш уносли к ф ан и и қ ти соди й сиёсатни иш лаб 
чиқиш ва ам ал га ош ириш , иқтисодий ж араёнларш ! д авлат том о­
нидан м увоф иқлаш тириш принципларини илмий асослаб бериш- 
д а м уҳим рол ўйнайди.