Сиёсатш унослик фанининг м етодологик жиҳатлари

4 . С и ёса т ш у н о сл и к ў ^ у в ф ан и си ф а т и д а
X IX -X X аср л ар тар и х га ҳо зи р гн за м о н ав и й сиёсий қараш - 
л ар н и н г ш ак ллан и ш ва р и вож лан и ш д ав р и бўлиб кирди. Зам о- 
нави й сиёсий қараш лар илк б о р А Қ Ш ва Ғарб и й Е вропа м ам ла- 
катларвда ривож ланди. А Қ Ш д а сиёсий ф анларнин г ривож ланп- 
ш и, сиёсатш унослик ф ан и н и н г ж ам ият ҳаёти даги ўрни ни ош иб 
б ориш и бу м ам лак атд а ҳуқуқий д ав л ат ва ф уқар о л и к ж ам ияти- 
га хос бўлган тар и х и й тар ақ қ и ётга бо ғл и қ ҳолда кечди.
А Қ Ш сиёсатш унослари А м ерикада сиёсатш унослик ф анин и 
ривож ланиш ж араён и н и тў р тта б осқичга аж ратиб кўрсатади:
1) X IX аср н и н г охири дан би ри н чи ж аҳон уруш и гача бўлган 
Давр;
2) Б и ри н ч и ва икки н чи ж аҳон уруш и ўртаси даги давр;
3) И к к и н ч и ж а^ о н уруш идан кейинги давр;
4) 1960 й и лд ан ҳ о зи р ги д авр гач а.
Б и ри н ч и д авр зам он ави й сиёсатш уносликнинг қар о р топ ган
д а в р и си ф ати д а т а л қ и н эти л ад и . Бу д ав р н и немис м ухож и ри 
Ф Л и б е р (у 1857 й и л д а К о л у м б и я ун и верси тети д а А Қ Ш д а би-
21

---

рин чи м ар та очи л гаи сиёсий ф ан л ар каф ед раси га б и р и н ч и му- 
д и р б ў л и б та й и н л а н га н эди) б о ш л аб берди. 1830 й и лд ан б о ш ­
лаб си ёсатш уносли к ф ан и олий таъ л и м ж а р а ё н и га к и р и т и л а
бош ланди. Бу д аврда А Қ Ш н и н г йирик университетларида (К о ­
лум б и я, Й ель, Г ар вар д , П р и н сто н ва б о ш қ а) сиёсий ф ан л ар
олий м а к т а б л а р и в а сиёсий ф ан л ар бў ли м лар и т аш к и л этилди. 
Ш у к аб и м а к т а б л а р д а н б и р и 1880 й и л д а К о л у м б и я У н и верси ­
тети да т аш к и л эти лган сиёсий ф ан л ар м актаби ди р. А Қ Ш д а бу 
сан ан и сиёсатш уносли к ф ан и н и н г махсус ф ан си ф ати д а пайдо 
булган вакти сиф ати да н н ш он лаш ан ъ а н ага ай лан ган . Бу д а в р ­
д а А Қ Ш д а сиёсий ф а н л а р а н ъ а н ав и й д а в л а т ва ҳ у қу қ ка оид 
ф анлардан ф арқли ўлароқ, д авл ат би лан ж ам иятни нг ўзаро ало- 
қ а д о р л и ги , д ав л ат , ^у к у м ат, сиёсий ва н о д а в л а т и н сти ту тл ар
ф аолиятини умумий ж иҳатлари таҳли ллари га эм пирик ёндаш ув 
асосида ал о х и д а а ҳ а м и я т бери ш а н ъ ан аси б и л ан б о ғл и қ ҳолда 
ш аклланди. Бу д аврд а Ж о н Берджес, Т еодор Д у ай т Вулси, Вуд­
ро В ильсон каб и о л и м л ар сиёсатш уносли к ф ан и н и ф у к ар о л ар
сиёсий қ а р а ш л а р и н и о ш и р и ш га куч ли т а ъ с и р к ў р сата о л а д и ­
ган д ар а ж а га олиб чи^ди.
А Қ Ш д а 1906 й и лга келиб м а^ал л и й д ар аж ад а, 1914 йи лдан 
эса федерал дар аж ад а сиёсий ж араён ларга д о и р эм пи рик тад к и ­
котлар ўтказиш га ихтисослаш ган янги м арказлар таш кил этила­
ди. Бу ўзгариш лар Е вропа д авлатлари ва м ам лакат сиёсий ҳаёти- 
д аги кескин ў згар и ш л ар , ай н и қса, ф аш и сти к ва ав т о р и т ар ре- 
ж и м ларн и н г ў р н ати ли ш и би лан б о ғл и қ ҳолда кечди. Бу д авр га 
келиб, А м ерика сиёсий ф ан лари гу м ан и тар ва т аб и и й ф анлар 
билан алоқадорлиқдаги тадқиқотларни ўтказа бошлади. Бу ҳолат 
социология ф ани билан хамкорликда яккол сезилди. Ш унингдек, 
А Қ Ш сиёсатш унослик ф ани пси хологи я ф ан и б и л ан хам ўзаро 
алоқад орли кд а таком иллаш и б борди.
С иёсатш унослик ф ани ўзи н и н г иккинчи ривож лан иш босқи- 
чида (айниқса, 1926-1940 йй.) ўзин инг концептуал м азм уни га эга 
бўлди. Сиёсий ф анларнин г ривож ланиш ида Ч икаго университе- 
ти катта рол ўйнади. К ейи нрок бу ф ан М ичиган университетида 
ривожланиб, унинг кош ида “И ж тим оий тадқиқотлар института”, 
М ичиган ш а^ри д а эса “Т адқ и к от м ар кази ” очилди. Ш унингдек, 
К олум би я университети қо ш и д а “А м али й иж ти м ои й т ад к и қ о т- 
л ар бю роси” и ш га туш ди. Сиёсий ф ан л ар сиёсий ислохотлар во- 
ситалари дан бири га айланди.
22

---

Б и ри н ч и ж аҳон уруш идан кейинги йилларда (учинчи босқнч- 
д а) А Қ Ш сиёсий ф ан л ар и д а туб ў згар и ш л ар рўй берди. Сиёсий 
ти зи м ва сиёсий м уносабатларни тадк и ҳ этиш усули - бихсовио- 
ри зм — психология, социология ва сиёсатш унослик ф анларини нг 
б и р л аш ган усули си ф ати да қ ар о р топ д и . У н и н г асосий муалли- 
ф и А. Бентли ўзи н и н г «Б ош қари ш ж араёнлари» (1908 й.) асари- 
д а сиёсий ж ар аён л ар д а м ан ф аатд о р гу руҳлар хулқ-атвори н и
ў р ган и ш н и и л гар и суриб, б и р и н ч и н ав б атд а, бу со ^ад а сиёсий 
ф ан л ар га м у^им а^ам и ят бериш лозим , деган таш аб бусни и л га­
ри сурди. К ейи н чали к бу йўн али ш Ч . М ер р и ам , В .М ан роу в а Г. 
Л ассвелл каб и лар том он и д ан ривож лантирилди.
Сиёсий ф анлар ривож ининг туртинчи босқичида бихевиоризм 
и н қ и р о зга у ч раб , сиёсий ф ан л ар н и н г ти зи м ли в а тузи лм ави й - 
ф ункционал таҳлил этиш усулларини ривож лантириш га доир на­
зар и я л а р каш ф этилди. Бу сохрани р и вож лан и ш и га Д. И стон , Г. 
А лм онд, С. Х ан ти н гто н , Ж . Ф а р р , Ж . П ауэлл, Ж . К олем ан каби 
о л и м л ар к а т т а ҳисса қўш ди. С иёсий ф ан л ар б и р неча йўналиш - 
л ар га бўлинди: сиёсий ф алсаф а (Ж о н Роулс, И о н Эл стер, Брай эн 
Б арри , Ж он Ганнелл; сиёсатш уносликнинг рациона л-фа о л и ятл и 
(ratio n al-acto r) ёндаш уви, сиёсий и кти сод, сиёсий н азари я, ког- 
н и ти в сиёсий ф ан (Рикер, О рдеш ук, Т е й л о р ). Б у пай тд а ҳ ам би- 
х еви о р и зм н и н г асоси й м аф к у р ач и лар и - Д . И ст о н («Political 
system») ва Г. А лм он д каб и лар ўз тадки қотлари н и янада чуқур- 
лаш тирди.
Ҳ о зи р ги д аврга келиб А Қ Ш д а сиёсатш унослик турли ривож - 
л а н и ш б о сқ и ч л ар и н и ўз б о ш и д ан кеч и раётган б и л и м л ар н и уй- 
гун лаш ти ри б тур у вч и ф а н га айлан д и . А м ерика сиёсий ф ан л ар
уюш маси том онидан тасдиф танган ва эътироф этилган к^утщаги 
сиёсий ф анлар янада» ривож ланиб бормо^да: 1) сиёсий назари я ва 
сиёсий ф алсаф а (сиёсий ф и крлар тари х и н и ҳам ўз ич и га о л а д и );
2) А м ерика б ош қаруви в а сиёсати; 3) Қ иёси й сиёсатш унослик; 4) 
Х ал қ ар о м ун осаб атлар ва халқаро сиёсат; 5) И ж ти м о и й б ош қ а- 
рув ва сиёсат.
Ш унингдек, сиёсатш унослик ф ан и Е вр о п ад а ҳам тезли к б и ­
лан ривож ланиб борди. Ф ранц ияда сиёсатшунослик ф ан сиф ати­
д а X IX аср н и н г охи р л ар и д ан б о ш л аб ш ак л л ан а б ош лади . Бу 
ж араён кон сти туц и яви й хуқуқни нг сиёсийлаш уви, ш унингдек, 
у н и н г т а р к и б и га сиёсий м асалал ар н и н г аста-секин ки риб кели- 
ш и, консти туц иявий хуқуқнинг соци ологи я б и л ан яқинлаш иш и
23

---

ва баъ зи олим ларнинг конституциявий хуқуқ доирасини кенгай- 
тириш га интилиш и кабилар сиёсий ф анларнин г қ ар о р топиш ига 
сабаб булди. Бу ж араённинг ав ж о ли ш ита рус мухож ир ^уқуқшу- 
носи, проф. М. Я. О строгорски й н и н г и лм ий ф аоли яти («Д ем ок­
ратия ва сиёсий партияларнингташ кил топиш и» номли асари 1903 
йилда Ф ранц ияда наш р этилган) кучли таъсир қилди.
И ккинчи жаҳон урушидан кейин сиёсий фанларни ж а^он миқё- 
сида ри вож лан иш и учун ш ар т -ш ар о и т л ар етилди. Бу д аврд а 
Ю Н Е С К О сиёсий ф ан ларн и дем ократи к ж араён лард а муҳим 
аҳам ият касб этиш ини эътиборга олиб, уларни ривож лантириш га 
дои р ч ора-тадбирларни кўра бош лади. 1948 йилда Ю Н Е С К О та- 
ш аббуси билан П ар и ж д а сиёсий ф анлар м асалалари б ўй и ч а хал- 
қаро коллоквиум таш ки л этилди. К оллоквиум да махсус жужжат 
қабул қилиниб, унга биноан сиёсий ф анларнин г таркибий унсур- 
лари тизимлаш тирилдн. Бу унсурлар тўртта блокка булиндн:
1 .Сиёсий назария: сиёсий назари я ва гоялар тарихи.
2.Сиёсий институтлар: а) конституция; б) м арказий бош карув; 
в) м и н тақ авн й ва м а^алли й бош карув; г) иж ти м оий м аъмурият; 
д) бош карувнинг иктисодий ва иж тим оий ф ункциялари; е) сиёсий 
институтларнинг қиёсий тахлили,
3.П а р т и я л ар , гу руҳлар ва ж ам о атч и ли к ф икри: а) сиёсий 
партиялар; б) гуру>утар ва ую ш м алар; в) ф укароларн и н г б о ш к а­
рув ва м аъм уриятдаги иш тироки; г) ж ам оатчи ли к ф икри.
4 .Х алқаро муносабатлар: а) халқаро сиёсат; б) сиёсат ва хал- 
қ аро таш к и лотлар; в) хал қар о ҳуқуқ.
1949 йилда Ю Н Е С К О д ои р аси д а П ар и ж д а С иёсий ф ан л ар - 
нинг халқаро ую ш маси таш кил этилди. У н инг ҳ ар йилда ўтказиб 
тури лади ган конференцияси сиёсий тадқ и ко тл ар н и ривож лан и­
ш ида м уҳим рол ўйн ади. Л еки н бу д авр га келиб ҳам ж аҳон д а 
сиёсий ф анларни ривож лантириш да А Қ Ш етакчилик қ и л а бош ­
лади . С иёсий ф а н л ар н и н г хал қар о ую ш м аси н и таш к и л этиш да 
ҳам А Қ Ш о ли м лари ў зл ар и н и н г ф аол таш аб б у ск о р ли кл ар н н и
намойиш қилган эди. Кейинчалик А Қ Ш худудида бир ярим минг- 
д ан о р ти қ сиёсатш унослик каф ед ралари ф ао ли ят к ў р сата б о ш ­
лади. А Қ Ш сиёсий ф ан л ар ую ш м асини нг ўзи 16 м ин г аъ зо л ар га 
эга бўлиб, улар А Қ Ш сиёсий ти зим и даги ^оки м и ят тузилм алари 
ва ф укаролик ж ам ияти и н сти тутлари га хизм ат кўрсатади.
X X аср н и н г 50-й и ллари д ан бо ш л аб Ф р ан ц и я д а ҳам сиёсий 
ф анлар тезлик б и л ан ри вож лан а бош лади . С иёсий ф ан л ар м ар-
24

---

к а зн снф ати да М и лли й м аъм урий м актаб, П ар и ж университети 
^узури да С иёсий т а д қ и қ о т л а р инсти тути, С иёси й ф ан л ар н и н г 
М иллий ж амгармаси тузилди, кейинроқ Сиёсий фанларнинг Ф ран- 
ц и я ую ш м аси таш ки л этилди. 1951 йи лдан б ош лаб «Сиёсий ф ан­
л а р н и н г ф ранцуз ж урн али » н и н аш р этиш й ўлга қўй илди. Ш у- 
ш ш гдек, Ф ранц ияда 1956 йилдан бош лаб сиёсий ф анлар доктори 
и лм ий д ар аж аси таъси с этилди. Ҳ у к у м ат д ек р ета б и л ан сиёсий 
ф ан л ар каф ед р ал ар и д ан т аш қ ар и яна м ам л ак атд ата б ар ч а уни- 
верситетларда ўқи ти ш учун « К о н сти туц и яви й ^уқуқ в а сиёсий 
1
ш ститутлар» курси ж ори й қилинди.
1950 й и лд ан б ош лаб Б ую к Б р и тан и яд а ҳ ам сиёсатш унослик 
ф ан си ф ати д а ри во ж л ан а б ош лади . Ш у йи лд а « Қ ў ш м а Қ и р о л - 
л и к сиёсий тадқи қотлар ую ш маси» таш кил этилиб, угогнг наш ри 
си ф ати да «С иёсий тад қ и қ о тл ар » ж урн али ч и қ а бош лади . Я н а
« Б р и тан сиёсий ф ан л ар ж урн али », «Ҳ укум ат ва м ухолиф ат», 
«Сиёсий ч о р ак л и к» к аб и ж урн алларн и н аш р этиш й у л га қўйил- 
ди. Ш у д аврд а Бую к Б р и тан и янинг 40 т а университетида сиёсат­
ш унослик ф ан сиф ати да ўқи ти ла бош л анди.
X X аср н и н г 60-70-й и ллари д а ф ранцуз Р. А рон в а М . Д ю вер- 
же асарлари да сиёсий назар и ял ар янада ривож лантирилди, улар 
Ф ранц ияни нг ўзи га хос хусусиятлари билан бойитилди. Б у ^олат 
сиёсий ин сти тутлар ва м уносаб атлар, сиёсий парти ялар, сайлов 
т и зи м и ва сай л о вл ар , и ж ти м ои й б о ш к ар у в ва си ёсатга баги ш - 
л ан ган тад қ и қо тл ар д а ан и қ сезилди. Ф ран ц уз сиёсатш унослари 
сиёсий и н сти тутларн и н г ф аоли яти у ёки бу д ар аж ад а сайлов ти- 
зи м и га б оғли қли ги га, ш унингдек, сай ловларн и н г сиёсий инсти­
ту тл ар н и д ем о к р атл аш ти р и ш д аги ро л и н и беқиёс экан л и ги га 
м уҳим эъ ти б о р қар атд и . Ш ун и н гд ек, и ж ти м ои й бош қарув, му­
н и ц и п ал б о ш қ ар у в ж ар аён и д аги сиёсий м у н о саб ат л ар га дои р 
қ атор асар л ар эълон қилинди.
А л б атта, сиёсатш унослик ф ан и б о ш к а Е в р о п а м ам л ак атл а- 
р и д а ҳам за м о н ав и й т а л а б л а р асосида ри вож лан ди . А йн иқса, 
Германия, Бую к Бри тан ия, И тали я ва яна б ош қ а ғарб м ам лакат- 
л ар и д а сиёсатш унослик ф ани ҳуқуқий д ав л ат ва ф укароли к ж а­
м ияти ш арои ти даги сиёсий ж араёнлар ва сиёсий ти зи м н и демок- 
ратлаш ти р и ш н азар и ял ар и н и р и вож лан ти ри ш да пеш қадам ли к 
қи лм оқда.
Ўзбекистонда д авлат м устақиллигини эълон қилиниш и билан 
сиёсий ф ан л ар н и р и вож лан ти ри ш га зарурат п ай д о булди. М ус-
25

---

тақилликнин г д астлабки дав ри дан бош лаб м ам лак атд аги б ар ч а 
олий ўқув ю ртларид а сиёсатш унослик ф ани ўкитилм оқда. Ўзбе- 
кистон М иллий университета ва Т ош кент Ш арқш унослик инсти- 
тути да сиёсатш унослар тай ёрлай ди ган а л о ^ и д а мутахассислик- 
л ар ж ори й эти лд и . С иёсатш ун осли к ф ани б ў й и ч а б ак ал ав р ли к
иш и, м аги стрли к, ном зодлик ва д о кто р л и к д иссертаци ялари ни 
ҳим оя қи ли ш русумга кирди.
Ў збекистонда ф уқаролик ж ам ияти қуриш ислоҳотлари янада 
чуқурлаш иб б ориш и би лан сиёсий ф анларни ривож лан ти ри ш га 
нисбатан эҳтиёж лар янада кучайди. С и ёси й ф ан л ар ўтиш д авр и - 
д аги сиёсий м уносабатларни тад қ и қ этиш б ар о б ар и д а А м ерика, 
Е в р о п а ва Ш ар қ д аги ри во ж л ан ган м ам л ак атл ар д а ф уқароли к 
ж ам ияти ва ҳуқуқий д ав л ат куриш, либерал исло^отларн и ам ал- 
га ош ириш тажрибсШарига оид қатор илмий тадқиқотларни олиб 
б о р и ш гаў зи н и н г м уносиб ҳиссасини қўш аб ош лади .