Сиёсатш унослик фанининг м етодологик жиҳатлари

---

/
БЎЛИМ.
СИЁСАТШ УНОСЛИК ФАНИНИНГ 
М ЕТОДОЛОГИК ЖИҲАТЛАРИ
I - М А ВЗУ.
С И Ё С А Т Ш У Н О С Л И К Ф А Н С И Ф А ТИ Д А
1. Сиёсатшунослик ф ани предмети, объекта ва вазифалари.
2. И ж тим ои й ф анлар тизим и д а сиёсатшунослик ф анининг
ўрни.
3. С иёсатш унослик ф ан и н и н г бош ц а ф ан л ар би лан ўзаро
алоқад орли га.
4. С иёсатш ун осли к ўқув ф ан и сиф атида.
Ў збекистонда мустакиллик д ав р и д а ж ам ият сиёсий т а з им и ва 
сиёсий м у н о саб атл ар и н и н г бутун лай янги ш ак л и - д ем ократи к 
қ ад р и ят л ар асо си д аги и н сти ту тл ар и ш акллан ди . С о б и қ со ц и а­
лизм д аври даги давлатчи лик ва Жамият тизи м и га б ар д ам берил­
ди, ягона яккаҳоким м аф курага ам ал қи лиш тўхтатилди. М уста- 
қи лли кю
1
н г илк д авр и д ан бош лаб м ам лакатд а миллий дем окра­
тик д авлат ва ж ам ият қуриш ислоҳотлари бош ланди. Бу туб ўзга- 
риш лар асосан ривож лан ган м ам л ак атл ар ва миллий ан ъ ан ал ар
асосид а а м а л га ош и ри ла б ош ланди.
X X I асрн и н г б о ш л ар и га келиб Ў збекистонда ф уқаролик ж а­
м ияти ва ҳуқуқий д а в л а т қури ш н и асо си й стр атеги к п и р о в ар д
м а қ с а д с и ф а т и д а э ъ л о н қ и л и н и ш и м у н о с а б ат н б и л а н си ёсат ­
ш ун осли к ф ан и н и ў р га н и ш га б ў л ган за р у р и я т ян ад а кучайди. 
П рези д ен т И . А .К ар и м о в том о н и д ан “М а м л ак ат и м и зд а д ем о к­
р а т и к и с л о ҳ о т л ар н и я н ад а чу қ у р л аш т и р и ш в а ф у қ ар о л и к ж а- 
м и я т и н и р и в о ж л ан ти р и ш ко н ц еп ц и яси ”н и и л г а р и сури ли ш и , 
унда д а в л а т ҳ о к и м и я т и ва б о ш қ а р у в и н и д е м о к р а тл а ш ти р и ш , 
а х б о р о т с о ҳ а с и н и и с л о ҳ қ и л и ш , а х б о р о т в а сўз эр к и н л и ги н и
т а ъ м и н л а ш , м а м л ак а тд а сай л о в ҳуқуқи эр к и н л и ги н и т а ъ м и н ­
л а ш в а с ай л о в қ о н у н ч и л и ги н и р и в о ж л ан т и р и ш , ф у қ а р о л и к
ж ам ияти ин сти тутларини ш ак ллан ти ри ш в а ри вож лан ти риш га 
д о и р ҳ у қу қ и й асо сл ар н и р и в о ж л ан ти р и ш м а с а л а л а р и 3 сиёсий
3К ар ан г: К ар и м о в И .А . М ам лак ати м и зд а дем ократи к ислохотлар- 
ни янада ч уқурлаш ти риш ва ф у кар о л и к ж ам ияти ни ри вож лантириш
концепцияси. Ў збекистон Республикаси О ли й М аж лиси Қ онунчилик
7

---

ф а н л а р г а у л к а н в а з и ф а л а р н и ю к л а й д и . Ш у б и л а н б и р г а , ис- 
т н қ б о л д а ф у к а р о л и к ж ам и я ти и н с т и т у т л а р и н и р и в о ж л а н т и ­
р и ш га д о и р и сл о ^ о тл ар н и ян ад а ч у қ у р л аш ти р и ш ж ар аён л ар и
сиёсий ф а н л а р н и ж а ^ о н д а ги р и в о ж л а н га н м а м л а к а т л а р т а ж - 
р и б аси ва м и л л и й м ерос асо си д а ян ад а т а к о м и л л а ш т и р и ш н и
д о л з а р б в а зи ф а с и ф а ти д а ҳ аёт ку н т а р т и б и г а қ ў й м о қ д а . Ш у 
м у н о с а б ат б и л а н сиёсий ф а н л а р н и ?$ам м а м л а к а т д а г н воқе- 
ли к , хам з а м о н а в и й сиёсий н а з а р и й қ а р а ш л а р д а н кели б ч и қ- 
қ а н ^ о л д а р и в о ж л а н т и р и ш м а м л а к а т д а ҳ у қ у қ и й д а в л а т ва 
ф укароли к ж ам ияти қури ш м ақсад лар и н и н г т а р к и б и й қисм ла- 
р и д ан б и р и си ф ати д а н ам оён б ў л а б о ш л ад и . С и ёсатш ун осли к 
ф ан и н и ах ам и яти ни чу ку р ан гл аш , у н и н г ам а л и й ж и ҳ атл ар и - 
ни э ъ т и р о ф э т и ш уч ун бу ф а н н и б о ш қ а ф а н л а р б и л а н ў за р о
ал о ^ а д о р л и ги , гу м а н и т а р ф а н л а р ў р т а си д а ги ў р н и н и би л и ш - 
га зар у р и ят ту ги л и ш и т аб и и й б и р ҳолдир.
М аълумки, жамият ҳаёти ўзаро бир-бири билан боғлик бўлган 
кўплаб соҳалардан иборатдир. У ларн и н г ичида эн г й и р и к л а р и - 
бу иқтисодий, иж тимоий, сиёсий в а м аънавий соҳалардир. Бу со- 
^аларнинг ҳар бири ўзининг ривож ланиш қонуниятлари ва анъа- 
налари асосида таком иллаш и б боради, улар ў злари га хос бўлган 
бетакрор таш кил этиш ва бош қариш усулларига эга бўлган ало- 
^ида-алоҳида тизим ларга эгадир. Ш унингдек, бу соҳаларнинг ҳар 
бири ўзига тегиш ли бўлган фанлар том онидан ўрганилади ва тад- 
қи қ этилади.
Ж амиятнинг сиёсий соҳаси иктисодий, иж тимоий, маънавий ва 
бош қа со ^алард ан ф арқ қилади. У ж ам иятни бутун б и р д авлат 
ми^ёсидан то унинг энг кичик тузилм аларигача бўлган йўналиш - 
ларини таш кил этади ва у давлат бош карувини ам алга ош ириш га 
дои р турли д ар аж алар д ан иборатдир. А гар ж ам иятни нг сиёсий 
ти зи м и каш ф этилм аганида эди, унда ж ам ият тартибсиз ҳаракат- 
лар гирдобида ўзининг яшаш ф аолиятини тўхтатган б ўлар эди.
Сиёсий тизим жуда ^ам йирик ва энг м ураккаб бўлган ф аолият 
ва тузилм алардан иборатдир. У н инг доирасида ж ам ият ҳаётида 
м уҳим аҳ ам и ят касб этади ган сиёсий ж араён лар пайдо бўлади, 
кечади ва ривож ланади, ж амиятнинг яш овчанлигинп таъминлай-
п ал а таси в а С ен ати н и н г кўш м а м аж л и си д аги м аъ р у за. 20 i 0 й ил 12 
ноябрь. -Т о ш к ен т: Ў збекистон, 2010.
8

---

д и ган муҳим қарорлар қабул қилинади. Ш унинг учун ҳам сиёсий 
ф анлар турли иж ти м оий ва б ош қ а ж ам и ятга д о и р ф анлар билан 
м устаҳкам ў заро ал о қ ал ар асосида ривож ланиб боради. Лекин 
ж ам иятнинг сиёсий тизим ини ф ан сиф атида ф ақат сиёсий ф анлар 
ўрганади.
С иёсатш унослик ёки п оли тологи я (ю н онча “politika” - “д ав ­
л а т ва ж ам и я т (и ж ти м о и й ) и ш л а р и ” ва “logos” - “т а ъ л и м о т ” 
сў зл ар и н и и ф о д ал ай д и ) - к ен г м аъ н о д а д а в л а т б о ш қ а р у в и га
д о и р ф ан, яъни ж ам ият сиёсий ти зи м и га оид ф ан сиф ати да эъти­
роф этилади.
Ўз д ав р и д а А ри стотель сиёсат о лам и ҳақ и д а ф и кр ю р и тар
экан , у н и м азм у н и ҳ ақ и д а қу й и д аги ан и қ л и к н и ки р и т ган эди: 
“ 1 .Уй хўж алиги ҳаки даги ф ан ҳоки м иятн инг уч унсури бўлиш и- 
ни ш ар т қи л и б қўяди: бнри н чи д ан , қулл ар га ни сбатан хўж айин 
ҳ оки м и яти (биз бу ^ақда ю қорид а гап и р ган э д и к ); иккинчидан, 
о т ан и н г б о лал ар га м уносабати; учинчидан, эрн и н г хотинга му- 
носабати. Д ар ^ақи қат, хотин устидан, б о лал ар устидан ^оким и- 
ят эркин мавж удотлар сиф атида ю ритилиб, бу ҳоким ият бир хил 
т а р зд а ам ал га ош ирилм айд и. 2.Х отин устидан эр ҳоки м ияти ни 
сиёсий ар б о б ҳоки м ияти билан, отан и н г б о л ал ар устидан ҳоки- 
миятини эса подш о^ ҳоким ияти билан тенглаш мумкин. Э ркак ўз 
т а б и а т и га кўра, ун и н г ф ақ ат у ёки бу расо б ў лм аган ч етга чи- 
қиш ларини мустасно қилганда, хотинларга нисбатан кўпроқ ра^- 
б арли к қи лиш га мойилдир. А хир, к атта ва етук инсон ёш ва етук 
б ў лм аган од ам га н и сб атан яхши раҳ б ар л и к қи ла олади -ку"4. 
М азкур таъриф да А ристотель сиёсий муносабатларни ф ақат тент 
ва эр к и н о д ам л а р ў р таси д а б ў ли ш и м у м к и н л и ги н и қ а й д этар
эк ан , д ав л а т н и н г м о ҳ и я т и тўғр и си д а қу й и д аги ф и кр н и ил гар и
суради: “ ...д ав л ат эр к и н о д ам л а р н и н г м у н о саб ати д и р ” 5. Ш у 
б и л ан б и р га, м у таф ак к и р “ ...инсон 
уз
та б и а т и га б и н оан сиёсий 
м авж у д о т э к а н л и ги н и ” оч иб б ерад и . А л б атта, А р и сто тел н и н г 
бу ф и к р л ар и д ан хулоса ч и қ ар ад и ган бўлсак, кўз олди м изда си­
ёсатш ун осли к ф ан и н и н г а ҳ ам и я ти ян ад а кен гр о қ ва ч у қу р р о қ 
н ам о ён бўлади.
4 А ристотель.С оч.:В 4-х т. Т .4/П ер. с древнегреч.; О бщ .ред .А .И .Д о- 
в а ту р а .-М о с к в а : М ы сль, I984.-C .398.
5 Ў ш а ж о й д а.-Б .4 5 6 .
9

---

А ристотель сиёсат м авзусини ни ҳоятд а чуқур т аҳ ли л этиш
асносида қуй идаги ф и крн и и л гар и суради: “А га р б ар ч а ф анлар 
ва санъатларнинг охирги мақсади ф аровонлик бўлса, б арча ф ан ­
л а р ва сан ъ атларн и н г, айн иқса, си ёсатнин г эн г б ош ва устувор 
м ақсад и олий ф ар о во н л и кд и р ”6. М у т аф ак к и р бу ф и кр и би лан
сиёсатни ж ам ият ф аровонлигини ош ириш даги аҳам ияти ни очиб 
бериш б ар о б ар и д а, у н и н г б о ш қ а ф ан л ар ва сан ъ ат б и л ан ў заро 
уйғун ҳ о л д аги м ақсад и н и ^ а м а н и қ л аш т и р и б б ерди. Ш у б и л ан
бирга, А ристотель сиёсатни ф ан сиф атида б арч а ф ан л ар қатори - 
д а қай д этиш б ар о б ар и д а у н и н г асосий б ош м ақсад и га ал о ^и д а 
ургу беради. Бу ^ о л а т сиёсатга о и д ф ан л ар н и қад и м ги д ав р д а 
ҳам ю қ о р и м а қ о м га эга экан ли ги н и англатад и.
С иёсатш унослик эн г қад и м ги д аврд а ш ак л л ан ган ф ан бўли- 
ш и бтшан б и р га ёш ф андир. Ч ун к и бу ф ан га б и р бутун ҳолда, 
тизим ли таъ ли м о т сиф ати да қар аш л ар ф ақат бундан юз йилдан 
олди н роқ д ав р ичида пай до бўлди. К ей и н ги 1-1,5 аср ичида ж а- 
м иятда сиёсатш уносли кни ў р ган и ш га за р у р ат жуда ҳ а м ку ч ай ­
ди. И л гар и ги пай тл ар д а “бу ф ан б и л ан ф ақат ю қ о р и эли та қат- 
л ам л а р и ш у ғу л л ан и ш л ар и л о зи м ” д еган қ а р а ш л а р ҳ укм рон
бўлса, кей инги д а в р г а келиб ин сон ҳуцуқ в а эр к и н л и кл ар и н и
ҳи м оя қилиш , ҳ оки м и ятн и уч га бўли н и ш п р и н ц и п и н и ам ал га 
ош ириш , кўп партиявийликни ривож лантириш , муқобил сайлов- 
л арн и таш к и л этиш , ф уқароларн и н г сиёсий ж араён лард аги иш - 
тирокларин и таъм инлаш каби заруриятлар ҳар б и р ф уқарони си- 
ёсатшунослшс ф ани асосларини чуқур билиш ини тақозо эта б о ш ­
лади.
Ш у билан бирга, ўтиш даврини ўз б ош и дан кечираётган мам- 
лакатлард а фуқ аролик ж амияти ва ^уқуқи й д ав л ат қуриш исло- 
ҳотларини бош ланиш и ҳам бу ф анни ўрганиш ни долзарб вгоифа 
сиф атидаги аҳ ам и яти н и ош и ра б ош лади . Зеро, сиёсатш унослик 
ф ан и асосан д ем ок рати к сиёсий ти зи м л ар , д ав л а т ва ж ам иятни 
ривож лантириш қонуниятларини ўрганад иган ва бу со^ада таъ ­
лим б ерад и ган б и р д ан -б и р ф ан ҳисоб ланади . Ш у саб аб ли ҳам 
сиёсатш унослик яхлит ва му стави л акад ем и к ф ан си ф ати да ри- 
вожланди.
6 Ў ш а ж ойда. - Б . 455 ва 467.
10

---

1. С иёсатш унослик фани предмети, объекти 
ва вазиф алари
Ю қ о р и д аги та^ли ллардан кўриниб турибдики, сиёсатш унос­
л и к асосан ж ам и ятн и н г сиёсий ти зи м и ха^ и д аги ф андир. А мм о 
бу эти м ологи к талқ и н м азкур ф ан н и н г тўлиқ м азм ун-м о^и яти - 
н и очиб бера олм айди, б алк и у ф а қ а т бу ф ан н и тад қ и к о т объек- 
ти н и ва уни нг ў зи га хос хусусиятларини иф одалаб бери ш и мум­
кин, холос. Ш у сабаб ли ҳам сиёсатш унослтс ф ан и н и н г об ъекта 
ва предм етини б и л и ш га зарури ят тугилади. М аълум ки , ^ар бир 
ф анни нг объекти сифатида доим о ан и қ воқеликнинг м аълум бир 
со^асин и мавж уд бўли ш и ш ар т қ и л и б қўйилган. Ш у би лан б и р ­
га, ҳ а р қ а н д а й ф ан п ред м ети м аълум т а д қ и қ о т н а т и ж а л а р и га
асослан ади , бу ж ар аён д а оли м л ар м аълум б и р ф ан учун теги ш ­
л и б ў л ган ў зи га хос хусусиятларн и и ф од а эту вч и қ и р р а л а р н и
аж рати б кўрсатиш и, ўрган и лаётган объектнннг ривож ланиш ва 
ам;ит ки лпш к о н у н н ятл ар и н и б ел ги л аб б ери ш и тгитаб этилади. 
А ксари ят сиёсатш унос о л и м л ар н и н г б и р тў х там га келган ф ик- 
рича, сиёсатш унослик ф ан и н и н г объекти (сиёсий деб ном лан а- 
д и ган ) и ж ти м о и й ҳаётн и н г хусусиятлари , а л о қ а л а р и ва м ун о­
саб атл ар и н и н г б и р бутун ж ам улж ам и д ан и б оратд и р. Б ош қач а 
а й т га н д а,