Д и зартрия — нутқ аппарати иннервациясининг органик бузи-
,лиш и сабабли нутқнинг талаф ф уз томонидан бузилишидир. Ди-
за р т р и я термини грекча сўздан олинган бўлиб, dys — бўлак,
a rth s o n — бириктириш деган маънони билдиради.
Д изартрия — бу м арказий характердаги органик нутқ бузи-
Лиши ҳисобланади.
Д и зар три яда нутқ аъзоларининг (юмшоқ танглай, тил, лаб-
л а р ) кам ҳаракатланиш и натиж асида нутқ
товуш лари артику-
ляц и яси қийинлашади, шу билан биргаликда овоз, наф ас бузи-
л и ш л ари ҳам да нутқнинг суръати, ритми ва ифодалилигида ўз-
гари ш л ар кузатилади.
Д изартриянинг оғир формасида нутқ бутунлай туш унарсиз
бўлади. Бундай ҳол
анартрия
деб аталади. А нартрия термини
грекч а сўздан олиЦган бўлиб
а
— йўқ, инкор, arth on — бирик-
тириш деган маънони билдиради.
Д и зартрия қуйидаги сабаб л ар га кўра намоён бўлади:
— бош миянинг яллиғланиш и;
— мияда қон айланишининг бузилиши;
— бош мия ш икастланиш лари.
Д и зар тр й яда яна бош мия XII ж уф т нервларидан V (уч
та р м о қ л и ), . VI I (ю з), IX (тил ҳал қу м ), X (сайёр, ,ад аш ган ),
XI (қўш имча), XII (тил ости) жуфт ядроларининг зарарлани-
ш и ҳам кузатилади.
Д и зартрия — болалар церебрал
параличининг бир белгиси
ҳисобланади.
К. Н. Витторф, М. В. Иппалитова, М. В. Л итвак, Е. М. М ас-
тю кова, К. А. Селимова, М. Б. Эйдинова ва Е. Н. П равдина-
л а р д а н иборат м уаллиф лар ж ам оаси ўзларининг илмий текши-
рув иш ларида дизартрия болалар церебрал паралйчининг бир
^елгиси эканлигини тасдиқлайдилар.
Артикуляцион мускуллар тонусининг ўзгариш и
натиж асида
артикуляцион моториканинг бузилиши, ихтиёрий ҳар акатл ар -
нинг чегараланганлиги, координат (вазият)нинг бузилиши, тил,
л а б д а гиперкинезлар, нафас, овоз бузилиш лари, шунингдек
нутқнинг суръати, равонлиги,
ифодалилигининг бузилиши, жум-
л а л а р шаклланишининг ноаниқлиги, охирги ж у м л агач а гапир-
маслик, паузанинг бузилиши, товуш ларни, сўзларни нутқда
та ш л а б кетиш ҳоллари дизартрия учун характерлидир.
Д и зартрияда овоз паст ёки баланд, монотон, б аъ зан м анқа-
лан гай , хириллаган бўлади.
Д и зартрияда нутқнинг лексик-грам матик томонининг бузи-
лиш и асосий бузилиш ҳисобланмайди. Бунда нутқнинг товуш
томондан бузилиши етакчи ўринда туради.
Д изартриянинг ш акллари.
Д изартрия ф орм алари бўйича қуйидагича тасниф қили-
«ад и :
I. Бульбар дизартрия
II.
Псевдобульбар дизартрия
III. Қобиқ дизартрияси
IV. Қобиқ ости дизартрияси
V. М иячали дизартрия
I.
Бульбар дизартрия
— бу узунчоқ мияда ж ойлаш ган IX
(тил-ҳалқум ),
X (сайёр, адаш ган ), XI (қўшимча нерв), X II
(тил ости) ж уф т нервларнинг ядролари ва илдизчаларининг
зарарланиш натиж асидир.
Бульбар дизартрияда овоз пар д ал ар и
ф алаж ланганлиги учун
овоз чиқариш мумкин бўлмай қолади (афония) ёки овоз бўғи-
либ чиқади. Б ола м анқаланиб гапиради, чунки юмшоқ тан гл ай
бурун йўлини бекитмайди. Ю мшоқ тан глай мускуллари ф ал а ж -
ланганлиги учун ейилаётган овқат бурундан қайтиб туш ади.
Ф алаж ланиш натиж асида трахеяга борувчи йўл м аҳкам бе-
килмайди, бунинг натиж асида овқат трахеяга кетиб қолиш и
мумкин. Шу сабабли бола овқат ю таётган ва қ тд а кўп ҳ ол л ард а
қалқиб кетади. Бунинг натиж асида болада аспирацион пнев-
мония пайдо бўлиши мумкин. Оғизни очиб кўрилганда ф ал а ж -
ланган томонда юмшоқ танглай осилиб ётган бўлади ва
«а»
унлисини қаттиқ атакад а талаф ф уз қилганда юмшоқ танглай-
нинг ф алаж ланган томони ҳаракатла>нмайди. Кичик тилча соғ-
лом томонга тортилиб туради. Ютиш рефлекси сўнган бўлади.
Тилнинг орқа томонининг учдан бир қисмида таъм билиш қо-
билияти ҳам йўқолади, ўқчиш рефлекси сўнади.
Б ульбар д и зар три яд а ф алаж лан и ш бир том онлама бўлади,
бола -нутқда ж арангли товушларни қўллай олмайди.
Шунинг-
дек, бош қа кўпгина товуш ларни бузиб талаф ф уз қилиш ҳолла-
ри ҳам кузатилади.
II.
Псевдобульбар дизартрия.
Д изартриянинг бу ф ормаси
олимлар томонидан энг кўп ўрганилган бўлиб, ҳаётда кўпроқ
учраб турадиган нуқсон ҳисобланади.
П севдобульбар дизартрия, боланинг илк ёшлик даврида,.
туғруқ вақтида ёки ҳомилалик даврй д а турли бош мия касал -
ликлари — энцефалит, мия
ш иш лари
ҳам да мия ж ароҳат-
лари сабабли бош миянинг органик ж ароҳатланиш и нати-
ж асидир.
П севдобульбар дизартрияда бульбар дизартриянинг кўпгина
белгилари пайдо бўлади. Бульбар дизартрияда узунчоқ м ияда
ж ойлаш ган IX (тил-ҳалқум ), X (ад а ш га н ), XI (қўш им ча), X II
(тил ости) ж уф т нервларининг ядролари в а илдизчалари ж а -
роҳатланган бўлса, псевдобульбар
дизартрияда ана шу IX, X,
XI, XII ж уф т нервлар марказий невронларининг ўтказувчи
йўллари ж ароҳатланган бўлади. Б у л ьб ар ди зартри яда ж аро-
ҳатланиш бир томонлама бўлса, псевдобульбар ди зартри яд а
ж ароҳатланиш икки томонлама бўлади, шунинг учун буни
псевдобульбар ф ал аж дейилади. Б ун да юмшоқ танглай ҳар икки
томонда осилиб туради.
П севдобульбар ф ал аж д а болада умумий ва нутқий мото-
р и к а бузилади. Бола ёмон эмади, энтикади ва ёмон ютади.
О ғи злари д ан доимо сўлак аж ралиб туради, юз мускуллари ҳа-
ракати ҳам бузилган бўлади. Бола лунж ларини шишира ол-
м айди, тилларини ҳаракатга келтириш да қийналади. Артику-
дяцион ҳ аракатл арн и жуда қийинчилик билан б аж арад и . Яққол
намоён бўлувчи кам чиликлардан бири ихтиёрий ҳаракатларн и
<5ажара олмасликдир. Б олада наф ас олиш ж араён и бузилиб
овозлари монотон, манқаланган бўлади.
П севдобульбар дизартрия ш артли равиш да 3 д а р аж а га аж -
рати лади: енгил, ўрта, оғир.
1.
П севдобульбар дизартриянинг
енгил д ар аж аси артикуля-
цион аппарат ҳар акатлари д а қўпол бузилиш ларининг йўқлиги
билан характерланади. Бунда асосий артикуляцион қийинчилик
ти л, л аб л ар д а ҳаракатни тез ва аниқ б аж ар а олм асликларида
•сезилади. Бундай болаларда талаф ф уз камчиликлари асосан
дртикуляцион ҳаракатларни аниқ, тез б а ж ар а олм асликлари
н ати ж асида ю зага келади. Нутқ бирмунча секинлаш ган бўлади.
Артикуляцион ж иҳатдан қийин бўлган товуш лар:
Do'stlaringiz bilan baham: