д а логопёд у товуш артикуляциясини ҳосил қилиш
учун бола
л аб л ар и га қўлини яқинлаш тиради.
Товуш ларни нутқга қўйиш устида иш ланганда логопед аниқ
бўлмаса ҳам товушни тўғри талаф ф уз д ар аж аси га яқинлаш ти-
риши лозим. Д астлабки вақтл ар д а нормал тал аф ф узга эришиш
қийин. Б у вақтда боланинг товуш аналогини ўзлаш тириш и улар-
ни ф арқлаш учун ж уда муҳимдир. Аналог сифати ва уни (то-
вушни) норм ал талаф ф узга яқинлаш тириш д а р аж а с и артику-
ляцион аппаратнинг ҳаракатлани ш д ар аж аси билан аниқлана-
ди. Ҳар бир
янги товуш устида иш лаш да, унинг артикуляцион
хусусиятларини ўрганиш , яъни артикуляциянинг асосий харак-
терли белгилари, уни бошқа товуш лардан ф арқли томони, ар-
тикуляцияни бош қалари билан солиштириш зарурдир.
М унтазам м аш қлар олиб бориш
товушни керакли артикуля-
цион тартибга яқинлаш тиради ва аналогдан тўлиқ товуш та-
лаф ф узига ўтилади. Логопед секин-аста ўрганилаётган товуш-
ни аниқ ва тўғри талаф ф уз этишни тал аб этиб боради.
Артикуляцион моторика ва товуш ларни нутқга қўйиш устида
иш лаш дан таш қари фонематик эшитувни
ривож лантириш учун
ҳам мунтазам равиш да иш олиб борилади. Б ун да б о л ал ар унли
товуш лар қаторидан керакли унли товушни, ундош товуш лар
қаторидан ундош товуш ларни аж ратиш га ва аналйз қилиш га
ўрганадилар. Б о л ал ар ўрганган товуш ларини турли бўғинлар
бирикм аларида қайтариш га, бўғин ва сўз ҳосил қилган товуш-
ларни айтиш га, уларнинг кетма-кетлигини аниқлаш га ўргатиб
борилади.
Т алаф ф уз м аш ғулотларида артикуляцион ап п ар ат аъзолари-
ни ривож лантириш га ^қаратилган фронтал иш лар олиб борила-
ди. Ф ойдаланиладиган м аш қлар
болаларнинг индивидуал ри-
вож ланиш ларини, нутқий ҳолатларини ҳисобга олган ҳолда
тан лаб олинади. Бундан таш қари , м аш ғулотларда н аф ас маш қ-
лари ҳам олиб борилади. М ашғулотнинг асосий қисми ўрга-
нилган товушни алоҳида ва бўғинлар бирикмасида тал аф ф уз
этиш га, м устаҳкам лаш га аж ратилади. Л огопед ўтилганларни
бола қандай ўзлаш тирганлигини доимо текш ириб
бормоғи
лозим.
Бунинг учун болага у ёки бу товуш учун характерл и бўлган
артикуляция аъзолари ҳолатини айтиб ёки кўрсатиб бериш
таклиф этилади, сўнг товушни алоҳида ва сў зл ард а
тал аф ф у з
этиш сўралади. Товуш лар устида олиб борилаётган м аш қлар
кўрув ва тактиль идрок йўли билан н азо р ат қилиб бори-
лади.
Бу д аврда яна артикуляцион белгилари бўйича бир-бирига
қарам а-қарш и қўйилган товуш лар дифференциацияси устида
м аш қлар ўтказилади:
1) оғиз ва бурун
товуш лар дифференциацияси
Do'stlaringiz bilan baham: