БОБУРНОМ А
101
келиб, подшоҳ қ у л л и ги н и қабул қ и л и ш -
са. У лар орасида кўп ф и тн ачи к и ш и л а р
бор, м исли А йю ббекни нг у гл о н л ар и ва
я н а б аъ зи л ар борки, б изн инг м ирзолар-
ни нг орасида ҳ а м и ш а ём о н л и к ва фит-
нага сабабчи бўлиб, о гм ач и л и к қилади-
л а р . Ҳ о зи р у ш б у ф у р с а т д а Ж а ҳ о н г и р
м ирзога Хуросон сари х ай р ва я х ш и л и к
билан рухсат берилса,
токи эрта-индин
надомат ва п у ш а й м о н л и к к а сабаб бўлма-
с и н “ . О га-и н и ва х е ш - а қ р а б о д а н , ҳ а р
қ а н ч а к а м ч и л и к содир бўлса ҳ ам , воз
к еч и ш м ени нг ш а ъ н и м г а тўгри келм ас
эди. Ч у н к и мендан к ў н г и л л а р и қ о л и ш и
м у м к и н . Гарчи Ж а ҳ о н г и р мирзо билан
бурун орам изда м а м л а к а т ва н а в к а р юза-
с и д а н а н ч а г и н а к е л и ш м о в ч и л и к л а р ,
қ а сд л аш у в л ар бўлиб ўтган эса-да, лек и н
бу гал у ю р тим изд ан мен билан йўлдош
бўлиб к ел ган эди. О ға-ин ил ик чегараси-
дан ч и қ м а й , менга астойдил хи зм ат қи-
л а ё т г а н д и . У н д а н х а ф а ч и л и к к а сабаб
бўладиган бирор ш у б ҳ ал и х ат т и -ҳ ар ак ат
к ў р и н м асд и . Ҳ ар қ ан ч а такр о р арз қил-
ган бўлса-да, мен қабул қ и л м ад и м . Охи-
ри Б о қ и б ек а й т г а н и д е к , ў ш а ф итн ачи -
л ар: Ю суф Айюб ва Б а ҳ л у л Айюб ме-
н и н г қ о ш и м д а н Ж а ҳ о н г и р м и р з о н и н г
олдига қочиб бориб, ём о нл и к ва ф итна
ҳ а р а к а т и д а бўлиб, Ж а ҳ о н г и р м и р зо н и
м ендан ай ириб,
Х уросонга олиб кетди-
л а р .
У ш бу ф у р с а т л а р д а С ултон Ҳ у сай н
м ирзод ан Б ад и у ззам о н м ирзога, м енга,
Х и ср ав ш о ҳ ва З у н н у н га бир мазмунда-
ги узундан-узоқ м ак ту б л ар келди. У хат-
лар ҳ о зи ргача мендадир. М азмуни шун-
дай эди: „Султон А ҳм ад мирзо, Султон
М аҳм уд м ирзо ва Улуғбек мирзо — оға-
и н и л ар и тти ф о қ қилиб ю р иш қ и л га н д а
мен Мургоб ёқас и н и тўсдим. М ирзолар
я қ и н етиб ҳеч и ш қ и л а олм ай қай тди -
лар. Энди ҳ ам а га р ўзб ак о т л ан ад и ган
бўлса, мен Мурғоб ёқасини тўсай. Бади-
у ззам он м ирзо Б а л х , Ш абурғон ва Анд-
ХУД қ ў р ғ о н л а р и г а к у ч л и к и ш и л а р и н и
қ ўйи б , ўзи Гурзивон ва Д ар а й и Зан гд а у
т о ғ л и к м а ск а н л ар н и б ерк и тси н ".
М енинг бу ерл ар га
к ел ган и м хабари
Султон Ҳ усайн м ирзога бориб етган эди.
Менга ҳам ёзиб эдики : „Сен К оҳм ард ва
А ж а р д а у тоғ эт а к л а р и н и беркитиб, Хис-
равш о ҳ Ҳ исор ва Қ ундуз қ ў рғо н лар и д а
и ш о н ч л и к и ш и л а р н и қўйиб, ўзи ва ини-
си Вали Б ад ах ш о н ва Хатлон тоғларини
т ў с с и н л а р . Ў зб а к ҳеч иш қ и л а ол м ай
қ а й т г у с и д и р “ .
Султон Ҳ усайн м ирзонинг бу хатла-
ри у м и д си з л и к сабабчиси бўлди. Нега-
к и , Т е м у р б е к н и н г ю р тид а бу т а р и х и й
санада ҳам ёш, ҳам тасарруф идаги ер-
м у л к , ҳам л а ш к а р ҳисоби ж и ҳ а т и д а н
ундан улуғроқ подшоҳ йўқ эди. Б из кўз
ту тар эд и к к и , к етм а-к ет элч ил ар ва ха-
барчилар ш о ш и л и н ч келиб, мана бундай
ҳ у к м л а р к ел т и р са л а р эди: „Т и рм из, Ки-
л и ф ва К ар к и к е ч и к л а р и д а мунча кема
ясанг, к ў п р и к асбобини фалон миқдор-
да тайёр қ и л и н г. Ю қориги Т ў қ қ и з ўлим
к е ч и к л а р и н и я х ш и эҳтиёт қ и л и н г “ . Токи
бир неча йил ўзбак ғавғо-тўполонлари-
д а н к ў н г л и с и н и қ қ а н бу э л л а р н и н г
к ў н г л и к ў т а р и л и б , к у ч а й и б , у м и д в о р
б ў л си н ла р .
Султон Ҳ у сайн
м и р зо д ек Тем урбек
ў рнига ўтирган улуғ подшоҳ ған им ни нг
устига ю риш ни дем ай, ер беркитм оқн и,
м у д о ф а а н и д еса, эл ва у л у сд а қ а н д а й
у м и д во р л и к қо л син ? Б и з билан кел ган
04 ЎРУЧ ва уй-элни, Б оқи Ч ағо ни ёни йни
ва ўғли М уҳам м ад Қ осим нинг бор сипо-
ҳ и й л а р и н и кў ч -м о л л ар и билан А ж ар д а
қолдириб, л а ш к а р н и олиб ч и қ д и к . Хис-
р а в ш о ҳ н и н г м ў г у л л а р и д а н т ў х т о в с и з
к и ш и кел иб : Т о л и қ о н д а н п о д ш о ҳ н и н г
х а й р и х о ҳ л и г и н и тилаб, бор мўғул улуси
кўчиб И ш к а м и ш ва Ф улул сари жўна-
д ик. Подшоҳ ж а д а л л и к билан етиб кел-
си н л ар . Х и с р а в ш о ҳ н и н г ак сар к и ш и с и
ундан юз ўгириб, подшоҳ қ у л л у ғи га ке-
лади, деган х аб арлар е т к аза бош лаш ди.
Б у вақтда Ш айб оқх о н нин г А ндижон-
ни олиб, Ҳисор ва Қундуз устига лаш -
к а р т о р т г а н и ҳ а қ и д а хаб ар к е л д и . Б у
хаб ар н и эш и тган Х иср авш о ҳ Қ ундузда
тўхтай олм ай, қ ў л остидаги бор киш и-
сини к ў ч ир иб , Кобулга йўл олди. Хис-
равш оҳ Қ ундуздан кўчиб ч и қ қ а н заҳо-
ти ёқ , Қ унд узн и Мулло М уҳам м ад Тур-
к и с т о н и й и см л и ўбдон и ш о н ч л и к и ш и -
си Ш а й б о қ х о н г а т о п ш и р и ш у ч у н бер-
китди.
Б и з Самту й ўли билан Қ изи лсув сари
туш ган пайтда Х исравш оҳга т а а л л у қ л и
ер лар — Ҳисор ва Қундузда бўлган уч-
т ў р т м и н г у й л и м ў ғу л
у л уси к у ч л а р и
билан келиб бизга қ ўш и л д и .
www.ziyouz.com kutubxonasi
102
БОБУРНОМД
Қанбар А ли мўгул (илгари зи к р эт-
ган эд и к, т акр о р бўлди) вай сақи к и ш и
эди, унинг ф еъл-атвори Б о қ и б е к к а ёқма-
ди. Б о қи б ек н и н г кў н гл и учун унга рух-
сат бериб ю б о р д и к . У ғл и А б д у ш у к у р
ў ш ан д ан буён Ж а ҳ о н г и р м ирзо х изм а-
тида бўлди.
Х и с р а в ш о ҳ м ў ғул у л у с и н и н г бизга
қ ў ш и л г а н и н и эш итиб, х и й л а ж о н с ар ак
бўлиб, чора тополмай, куёви Я ъ қ у б Ай-
юбни менга э л ч и л и к к а юборибди. Қул-
л и к ҳ ам д а х а й р и х о ҳ л и к иэҳ о р қ и л и б ,
агар кел и ш о л с а к , қ у л л и к к а келгум дир,
деб илтимос қилибди. Б о қи Ч агониёний
к ў н г л и г а қ а р а г а н и м у ч у н , ҳ а р қ а н ч а
менга х ай р и х о ҳ бўлса-да, ак ас и н и н г та-
рафини ҳам қ ўйм асди. У к аф и л бўлди.
Ш унга к е л и ш д и к к и ,
унинг ж о н и омонда
бўлади. М олига ҳам ў зи қ а н ч а и хти ёр
қилса, ҳеч бир келиш м овчилик бўлмайди.
Я ъ қ у б г а к ет и ш учун и ж о з а т берга-
н и м и з д а н с ў н г Қ и з и л с у в д а н қ у й и г а ,
у н и н г А н д ар о б су ви б и л а н қ ў ш и л и ш
ж ойи га я қ и н ерда ту ш и л д и. Эртаси, раби
у л -аввал о й и н и н г ўртаси да ёл ғи з ўзим
Андароб сувидан ўтиб, Д у ш и ерл ар и да
бир улуғ чинор тубида ў ти р д и м . У та-
рафдан Х исравш оҳ ҳ аш ам ат ва дабдаба
билан кўп к и ш и с и ҳ ам р о ҳ л и ги д а келди.
Қоида ва таом илга кўра, йи роқда отдан
туш ди. Келиб к ў р иш ган ид а уч марта эги-
либ, қ ай тганд а ҳам уч кар р а, ҳол сўра-
ш иш ва тортиқ тортганда бир маротаба-
дан т аъ зи м қи л д и . Ж а ҳ о н г и р мирзо ва
Хон м ирзога ҳам ушбу йўсинда таъ зим
қ и л д и . Қ ар и сем и з э р к а к неча й и л л а р
ўз муродича юриб, су л тонл икд ан ўз но-
м ига бирор хутба ў қи м а ган эди. Й игир-
ма беш, й и ги р м а
олти м арта устма-уст
таъ зи м қ и л д и , олдим да у ёқдан-бу ё қ қ а
бориб к елди. Толиқиб тамом йи қил аёз-
ди. Ш у н ч а й и л л и к қ и л г а н б е к л и ги ва
с а л т а н а т и т а м о м а н б у р н и д а н ч и қ д и .
К ў р иш и б то р тиқ тортгандан сўнг, ўти-
р и ш г а бую рдим , ўтир д и. Б и р - и к к и га-
рий* ўтириб, у ёқ-бу ёқдан сўз ва ҳико-
ят ай ти лди . Н о м ард ли к ва ҳ ар ом хўрлик-
дан т а ш қ а р и , у бефаросат ва бемаза вай-
сақи ҳам экан .
Э ътиборли ва и ш о н ч л и н а в к а р л а р и
к ў з и н и н г олдида гуруҳ-гуруҳ келиб мен-
га н а в к ар бўлаётган пайти ш у аҳволга
етд ики , по д ш о ҳ л ик қ и л и б гердайиб юр-
ган э р к а к бундай хор-эорликда истар-ис-
там ас к е л и б не ҳ о л а т л а р б и л а н м ен г а
м уло зам ат қ и л д и .
Ундан и к к и қ и з и қ иш содир бўлди.
Б и р и : н а в к а р л а р и а й р и л г а н и саб аб л и
уни нг к ў н г л и н и к ў т а р и ш г а ҳ а р а к а т қил-
ган им д а, у бунга ж авобан: „ Н а в к а р л а р
тўрт маротаба айнан ш ундай мендан ай-
р и л и ш г а н , яна к е л и ш г а н “ , деди. И к к и н -
чиси: ин иси В а л и н и н г қ а ч о н к е л и ш и ,
Аму дарёсидан қай си к е ч и к билан ўти-
ш и н и сў р агани м д а, дедики: „А гар кечув
топилса, тез к ел ад и. Б и р о қ
к е ч и к л а р сув
к ў п а й гач , ўзгаради . „У кечувни сув олиб
к е т д и “ , деган м ақол бор.
Д а в л а т и н и н г ва н а в к а р и н и н г ундан
к ет и ш и хусусидаги бу сўзни ун и н г тили-
га Тангри солди. А нчадан сўнг мен от-
ланиб л а ш к а р г о ҳ г а к елдим , у ҳам туш-
ган ерига кетди. Ушбу к у н д ан эътибо-
ран у л у ғ -к и ч и к , я х ш и -ём о н беклари ва
бек н а в к а р л а р и гу р у ҳ-гу р уҳ бўлиб кўч
ва моллари билан ундан ай рилиб, бизга
к е л а б о ш л а д и л а р . Эртаси к у н и п е ш и н
намози п айтид ан то к еч қ у р у н га ч а уни нг
қ о ш и д а ҳеч ки м қолм ад и. „Қ у л аллоҳум-
ма м а л и к -а л -м у л к и т у ъ т и л -м у л к а ман
т а ш а у ва т а н з и ъ у л -м у л к а м и м м ан та-
ш ау ва туиззу ман
т аш ау ва ту з и л л у ман
т а ш а ъ би я д и к ал-хойру и н н а к а ала кул-
ли ш а й и н қ о д и р “ .
Do'stlaringiz bilan baham: