Я иги ой ёр ю зи бирла к ў р у б эл шод
байрвм лар,
Маига ю з у қош и вгди и а й р у байрам
ойида гамлар.
Ю зи и авр ўзи васли ийдиии Бобур
ганимат тут,
К и м уидин яхш и бўлмас бўлса
ю з и а в р ў зу байрамлар.
Гўмал сойидан ўтиб, ж ан у б га қараб
тоғ этаги билан ю рдик. Б и р -и к к и к у рўҳ
йўл ю рган ди к ҳ а м к и , ку н и битган бир
неча афғон тоғ этагидаги қ и р л а р д а пай-
до бўлди. От бош ини ўш а Вққа бурдик,
ак с а р и қочди. Б а ъ з и с и ж а ҳ л қилиб тоғ
этаги даги тош л ар ва к а м а р л а р га беркин-
дил ар . Б ир афғон баланд то ш н ин г усти
да т у р а р д и . А ф т и д а н , н а р и г и т а р а ф и
ж а р л и к эди, қо ч ар ери ҳам й ў қ эди. Со-
вут к и й г а н С у л т о н қ у л и ч и н о қ ҳ у ж у м
қ и л и б у н и ч о п и б т а ш л а д и . М е н и н г
қ о ш и м д а бир қ и л г а н т у зу к и ш и уш бу
бўлди. Ушбу и ш и обрўсининг орти ш и га
сабаб бўлди. Я н а бир к ам ар д а Қ утлуқ-
www.ziyouz.com kutubxonasi
120
БОБУРНОМЛ
қ а д а м бир аф ғон б илан ур у ш и б , тути-
шиб, ўн-ўн и к к и қ а р и бал анд л икд ан бир-
га учдилар. Б о ш и н и кесиб келтирди. Я на
бир тог у сти д а К еп а б ил ан бир афгон
ё қ ал аш и б , тог тепасидан я р м и гач а юма-
лаб кет д и л ар . У н и н г ҳам бош ини кел-
т и р д и . Б у а ф г о н л а р д а н ҳ ам а н ч а г и н а
асир т у ш ган д и , ҳам м аси озод қи л и н д и .
Д а ш т д а н к ў ч и б М е ҳ т ар С у л а й м о н
тоги этаги бўйлаб ж ан у б сари юриб, ора-
да уч бор қўниб, Синд суви соҳи ли даги
М ў л то н га қ а р а ш л и к е н т л а р д а н Б и й л а
деган кентга ети ш и л д и . Ш а ҳ а р аҳолиси
к ем а л а р г а тушиб сувдан ў тдилар. Б аъ-
з и л а р ў з л а р и н и с у в г а т а ш л а б , с у з и б
ў тд и. У ш бу к ен т р ў п а р аси д а бир орол
бор эди. К ей и н қо л иб к е т г а н о д ам л ар
оролда к ў р и н д и л а р . К ў п ч и л и к л а ш к а р
о дам л ар и от ва я ро гл ар и билан ўзлари-
ни сувга таш лаб, сузиб ўтдилар. Б ир неча
к и ш и оқиб кетди. Ғарқ бўлганлар ичи-
да менинг н а в к а р л а р и м д а н бири Қул Аҳ-
мад о руқ эди
ва М еҳтар ф а р р о ш бор
эди. Ж а ҳ о н г и р мирзо н а в к а р л а р и д а н би-
ри Қ ай тм ас ту р к м ан бор эди. Б у орол-
да баъзи мато ва к ў р п а -т ў ш а к д е к ў л ж а
н ар сал ар л а ш к а р элига насиб этди. Бу
ер л ар д аги эл н и н г барчаси к е м а л а р би-
лан Синд дарёсининг у соҳилига ўтдилар.
Ушбу орол тўгрисидан ў т ган л ар н и н г
бир қ и см и сувнинг к а т т а л и ги г а иш ониб
қ и л и ч л а р и н и қ ў л г а олиб, ш а м ш и р ўйна-
тиб, п ў п и са қ и л а б о ш л а д и л а р . Оролга
ў т г а н л а р г а қ ар аб Қ ул Б о я з и д б ак о в у л
ёлгиз ялан го ч от билан у л ар н и н г рўпа-
расидан ўзини сувга солди. О ролнинг у
том онидаги сув и к к и -у ч ҳисса куп эди,
бу ю здаги сув бир ҳ исса. От суздири б
бориб, нариги б етдагиларн ин г я қ и н и д а
— бир ўқ отим и ерда саёз ерга ч и қд и .
Сув отнинг қ орнидан келарди. Б и р сут
пиш гунча муддат пайсалга солди. Афти
дан, ҳовурини босиб олди ш ек и л л и , ор-
т и д а н ҳ е ч к и м к ў м а к к а б о р м а д и ва
к ў м а к к а бориш эҳтим оли ҳам йўқ эди.
Сўнгра уларни нг устига илдам от сурди.
У лар б и р - и к к и ў қ отиб т е г и з а о л м ай ,
қочиб к етиш ди. Ёлгиз, я й д о қ от билан,
кў м акси з Синд дарёсидек сувдан от суз-
дириб кечиб, ган им ларни қочириб, ерла-
рини олди. Зўр мардона иш қил д и. Ёвни
қочиргандан сўнг л а ш к а р эли ўтиб, мато,
мол-ҳол ў л ж а келтирдилар. Қул Б оязи д
бундан бурун ҳам бир неча мартаба ана
ш ундай х изм ат ва м ар д о нали кл ар кўрсат-
ган эди, обрў-эътибори билан ш угулла-
ниб о ш п азл и к м артабасидан махсус ош-
паз м а р т а б а с и г а е т к а з и б э д и м . У н и н г
ушбу иш и туфайли ҳам унинг хусусида
катта иноят ва тарб иятлар қил д им . Таф-
силоти к е й и н ч а л и к з и к р этилади. Дар-
ҳ а қ и қ а т , ин оят ва тарбиятга ар зи гу ли к
ҳам эди.
Я н а и к к и бор қ ў н и б С инд д а р ё с и
ёқ алаб, қ у й и га қар аб к ў ч и л д и . Л а ш к а р
э л и т а л о н ч и л и к қ и л а - қ и л а о т л а р и н и
хароб қ и л д и л а р . Т у ш га н м о л и ҳ у ж у м
қ и л г а н и г а а р з и г у л и к н а р с а л а р эмасди.
Ф а қ а т қо р ам о л л ар эди. Д а ш т д а ҳ ам қўй
ва баъзи ерда матодек на р сал ар л а ш к а р
қ ў л и га т у ш а р д и . Д аш т д ан ў тгач, қора-
молдан б ош қа қ ў л г а т у ш г удек нарса йўқ
эди. Синд дарёси соҳилида қ ў н ган пайт-
л ар и м и з д а ҳам ш ун д ай б ў л ди к и , муло-
зам ат қилиб кел ган к и ш и уч ю з-тўрт юз
қ о р ам о л к е л т и р а р д и . К ў п л и г и д а н қан -
дай к ел т и р г а н бўлсалар, ҳ ар қ ўн г ан ери-
м изд а ў ш ан д ай қ о л ар д и . Уч к ў ч и ш Синд
соҳили бўйлаб бўлди. Уч к ў ч и ш д а н сўнг
П ир Кону мозорига к елиб т у ш д и к . Л аш -
к ар элидан б аъ зи л ар и мозор хизм атч и-
л а р и г а озор берган и боис си ёсат учун
б и ттаси н и п а р ч а -п а р ч а қ и л д и р д и м . Бу
мозор Ҳ индистонда кўп м ў ътаб ар мозор-
дир. Ушбу мозор М еҳтар Сулайм он то-
гига т у т аш тоглар этаги да ж о й л а ш га н .
Б у моаордан к ўч и б довон устида тўхта-
дик.
Ундан к ўчиб Д у к и в и л о я т и га қар аш -
ли сойга т у ш и л д и . У юртдан кўчаётга-
н и м и зд а м ени нг о д ам л ар и м Ш о ҳ б ек ни нг
н а в к а р и : Сиви қўргонбеги — Ф оаил кў-
к а л д о ш н и н г қ а р о в у л л и к к а ч и қ қ а н йи-
г и р м а т а ч а к и ш и с и н и ту тиб к е л т и р д и -
лар. У пайтда Ш оҳбек б илан орам изд а
у н ч а л и к к е л и т п м о в ч и л и к л а р
бўлм ага-
ни учун от ва я р о қ л а р и билан қў йи б юбо-
р и л д и . О рада т ў х т а б Д у к и н и н г к е н т -
л ар ид ан Ч уто л и қ и ш л о ғ и я қ и н и г а туш-
дик. Синд дарёсидан н а р и р о қд а ва Синд
ё қ а с и д а
т и н м а й т а л о н ч и л и к қ и л и н а р
эди. Отлар ем иш ва к ў к хави д ўти се-
р о б л и г и д а н ҳ о л д а н т о й и б қ о л м а с д и .
Синд д арёси дан П и р Кону сари ч и қ и л -
ганда, к у к хавид ҳам йўқ эди. Аҳён-аҳён-
да и к к и -у ч к ў ч и ш д а оз-моз хави д зор то-
п и л а р д и . Отга е м и ш ҳ ам т о п и л м а с д и .
У ш бу ю р т л а р д а л а ш к а р э л и н и н г отла-
www.ziyouz.com kutubxonasi
БОБУРНОМЛ
121
ри ҳо л д ан тойиб, ортда қо л а бош лади.
Ч у т о л и д ан ўтиб т уш ган юртда уловсиз-
ликдан менинг чодирим ҳам қолиб кетди.
У ш б у ю ртда о қ ш о м ш у н д а й бм ғир
б ў л д и к и , ч о д и р и ч и д а сув т ў п и қ д а н
ю қ о р и г а ч и қ д и . Г и л а м л а р н и бир ерга
т а х л а б , б ал ан д қ и л и б устида ў тир д им .
Бу кеч а ш унд ай м а ш а қ қ а т д а тонг отди.
Я н а и к к и бор қ ў н г а н и м и з д а н сўнг Ж а-
ҳонгир м ирзо келиб, қу л о ғи м га : „Хил-
ват сузим бор“ , деди. Х и л ват д а сўзлаш -
д и к . А й т и ш и ч а , Б о қ и Ч ағо н и ён и й келиб
унга: „П о д ш о ҳ н и ет т и -с а к к и з к и ш и би-
л ан ж ў н а т и б , Синд д арёсидан ўтказиб ,
Сизни подшоҳ қ ил и б к у т а р а й л и к “ , деган-
м иш . Мен: „Б у к е н г а ш д а я н а к и м бор
э д и ? “ , деб сўрадим .
А й т т и к и : „М енга
дарҳол Б оқибек айтди. Ўзгасини билма-
д и м “ . Мен дедим: „Я на бош қаларин и тек-
ш ириб кўринг. А фтидан, Саййид Ҳусайн
А к б ар ва Султон А ли ч у ҳ р а, я н а Хис-
рав ш о ҳн и н г баъзи бек ва к и ч и к бекла-
ри, й и ги т-я ла н г ҳам бор б ў л ган“ . Дарҳа-
қ и қ а т , Ж аҳ о н ги р мирзо бунда ж у д а я х ш и
и ш қ и л д и . Т у ғи ш г ан л и к н и ж ойига кел-
тирди.
Ж а ҳ о н г и р м и р зон и н г бу и ш и менинг
ў ш а и ш и м г а ж ав о б э д и к и , К о ҳ м ар д д а
унга ҳам бадбахт м ар д ак игво ва фасод
қ и л г а н , мен эса уни ҳ и м о я қ и л г а н д и м .
У ю ртдан к ўчиб б о ш қ а юртга туш гани-
м изда, л а ш к а р эл и д ан оти я р а р ки ш и -
л а р н и Ж а ҳ о н г и р м и р з о г а б о ш лати б , у
ердаги аф ғо н л ар устига ю борилди. Ушбу
юртда л а ш к а р эл и н и н г кўп о тлари орт-
да қ о л а бош лади. А йрим к у н л а р и и к к и
юз, уч юз от қолиб к етар д и . Сара-сара
к и ш и л а р я ё в қ о л д и л а р . М ен и н г сар а
и ч к и л а р и м д а н бўлган Ш оҳ М аҳмуд ўғ-
л о қ ч и н и н г ҳ ам о тл ар и батам ом қолиб,
я ёв к е л д и . Г а з н и г а ч а л а ш к а р э л и н и н г
о тлари ш у ҳ о л га ту ш д и . У ч-тўрт к ў ч иш -
дан сўнг Ж а ҳ о н г и р м ирзо бир гуруҳ аф-
ғон лар н и т ал он -то р о ж қ и л и б , бир гала
қ ў й кел т и р д и . Б и р , и к к и , уч к ў ч и ш д а н
сўнг Оби И стодага ет д и к . А ж о йи б кат т а
сув намоён бўлди. У томондаги д аш т л а р
ҳам асло к ў р и н м асд и . Сув осмон билан
ту таш и б к ет ган д ек эди. У со ҳ и лд аги тоғ-
л ар ва қ и р л а р худди Серобнинг у соҳи-
л и д аги тоғ ва қ и р л а р си нгари м у ал л ақ
к ў р и н ар д и . Б у то гл ар ва қ и р л а р ҳам ер
б ил ан к ў к н и н г орасида м у а л л а қ кў р и-
нади. Б унда й и ғ и л ад и ган сувлар Катта-
воз водийсининг, З у р м ат ў тл о гини нг ва
Газни ан ҳ о р и н и н г, баҳор ём ғи р ла р и н и н г
с е л л а р и ва ё з л а р сув к ў п а й г а н д а деҳ-
қ о н ч и л и к д а н ортган сувлар эм иш . Оби
И стодага бир к у рў ҳ қо л ган и д а аж ой иб
м ан за р ан и н г гувоҳи бўлдик: ҳар замон
бу сув билан осмоннинг орасида ш аф ақ-
д ек нарса қ и п - қ и з и л бўлиб к ў р и н а д и .
Я на бартараф бўлади. Я қ и н етгунча бу
ҳол эди. Я қ и н етган д а м аъ лу м бўлдики,
бу ёввойи ғоз экан . Ўн минг эмас, йи-
гирм а м ин г эмас, ж у д а кўп ёввойи ғоз-
лар учиб қанот қ о қ қ а н и д а , қ и з и л пар-
лари гоҳ кў р и н и б , гоҳ к ў р и н м ай қолар-
кан . Ф ақ а т бу қ у ш эмас, бунда ҳар нав
қ у ш д а н беҳадду ҳисоб. Б у сув ёқасида
қ у ш ту х у м л а р и мўл. Сув қиргоғидан бу
қ у ш л а р н и н г ту х у м л а р и н и олгани келган
и к к и афғон бизни ку р ган и заҳоти ўзини
су вга т а ш л а д и . Б и р н еча к и ш и я р и м
к у р ў ҳ га я қ и н ж о й г а бориб тутиб келтир-
д и л ар .
А й т и ш д и к и , бутун йўл бўйи сув бир
т е к и с — о т н и н г қ о р н и д а н к е л а р к а н .
А ф тидан, текис ер бўлгани учун
суви
ЧУЧУР эмасдир. К аттавоз д а ш т и н и н г Оби
Истодага кел ад и ган сойи ёқ аси га келиб
т у ш д и к . Б у сой қ у р у қ сойдир. Унда ҳар-
гиз сув оқм ас. Неча м арта бу ердан ўтган
бўлсак, сойда оқар сувни ҳеч к ў р м ад и к .
Б у гал ёз ёги н л ар и сабабли сойга шун-
ча кўп сув к е л и п т и к и , асло к е ч и к то-
п о л м ад и к . Гарчи унча кен г бўлмаса-да,
ж у д а ч у қ у р эди. От ва т у я л а р н и н г ҳам-
м аси ни суздириб ў т к а з д и к . Б а ъ з и кўрпа-
т ў ш а к д е к нар сал ар ни ар қо н га боғлаб у
с о ҳ и л д а н т о р т и б о л д и л а р . Б у с у в д а н
ўтгач, К ў ҳ н а н о н и й билан Саридеҳ тўғо-
нидан ўтиб, Газнига к ел д и к . Ж а ҳ о н г и р
м и р з о б и р - и к к и к у н м е ҳ м о н д о р л и к
к ў р сати б, о ш л а р тортиб, ҳ а д я л а р қил-
ди. Ў ш а й и л и аксар сувлар ш у дараж а-
да к ат т а келиб эдики, Д еҳи Я ъ қ у б дарё-
сидан к е ч и к топи лм ади .
Мен кў л д а ясатган к ем ан и келтириб,
К ам ар и й р ў парасида Д еҳи Я ъ қ у б дарё-
с и г а с о л и ш л а р и н и б у ю р д и м , эл к е м а
билан ўтиб олди. Ш ундай қил и б, Сижо-
ван д д о в о н и д а н о ш и б , у н г а бетм а-бет
булган К ам ар и й д ан к ем а билан сувдан
ўтиб, з у л ҳ и ж ж а ойида Кобулга к ел д и к .
Саййид Юсуфбек бир неча кун бурунроқ
16 — Бобурнома
www.ziyouz.com kutubxonasi
122
БОБУРНОМА
қ у л у н ж хасталиги билан Тангри раҳма-
тига борибди. Носир мирзо навкар-сав-
дарига ви лоятларидан бирор нарса етка-
эиб, и к к и -у ч кун к е й и н р о қ к е л а й , деб
Қ ў ш г у н б а з д а р у х сат т и л аб қ о л и б эди.
Биздан ай рилгач, Д арайи Нур эли бир оз
б ў й с у н м а г а н л и г и саб аб л и л а ш к а р и н и
Д а р а й и Н у р г а ю б о р а д и . Д а р а й и Н у р
қўргон ини нг м у стаҳкам лиги ва шолизор
ерларининг паст баландлиги ҳақ и да ил-
гарироқ ёзган эдик. Ушбу л а ш к а р сардо-
ри Ф азли л аш к ар н и эҳтиёт қил м ай , бун-
доқ сўқм оқ йўлда ва паст-баланд ерда
т а л о н - т о р о ж у ч у н т а р қ а т и б ю б о р ад и .
Д ар айи Нур одамлари чиқиб пароканда
талончиларн и зурлаб орқага сури ш лари
билан б ош қалар т у р и ш бермай қочади-
л ар . Д у ш м а н т о м о н д а г и л а р бир гуруҳ
к и ш и н и ўлдириб, от ва я р огл ар ини тор-
тиб олади. Л а ш ка р га Ф азлидек к и ш и сар-
дор бўлса, ҳоли мана ш ундай бўлғусидир.
Ш у с а б а б д а н м и ё Н о с и р м и р з о н и н г
к ў н г л и д а эгр и ли ги бор эдим и — б изн инг
изи м изд ан кел м ад и , қолди. Я на, Айюб-
ни нг ў ги л л ар и Юсуф ва Б а ҳ л у л д е к зо-
ли м табиат, ф и тн ачи , м ақ тан ч о қ ва кибр-
ҳ ав о л и к и ш и бўл м аса к е р а к . А л и н го р
Юсуфга, А л и ш а н г эса Б а ҳ л у л г а берил-
ганди, булар ҳам ви л о я т л а р и д ан бирор
нарса олиб, Носир мирзо билан келм оқ-
чи эдилар. Носир м ирзо к е л м аг ан и учун
у л а р ҳ ам к е л м а д и л а р . Б у қ и ш Н осир
м и р зо н и н г ҳам ко са ва суҳбатдош и шу-
л ар эди. М ана ш у қ и ш д а бир м артаба
бориб т а р к а л о н и й аф ғо н л а р и н и талон-
торож қ и л д и л а р . Ёз к е л и ш и билан бар-
ча э л - э л а т Н и н г н а ҳ о р ва Л а м ғ о н о т г а ,
четдан к ел ган эл-улуснинг кўч ва мол-
л а р и н и к ў ч и р и б , суриб Б орон ё қ ас и га
келди.
Носир мирзо Борон ва ў ш а атрофлар-
да эканида бадахш онийларнинг ўзбаклар-
ни ў л д и р и б , ў з б а к б ил ан ю з к ў р и ш м а с
бўлгани хабари келди. Тафсилоти шудир-
к и , Ш айбонийхон Қундузни Қанбарбий-
га бериб, ўзи Х о р азм га к етд и. Қ анбар
Б а д а х ш о н э л и н и ў з т о м о н и г а м о й и л
қ и л и ш ҳ ақ и да хат ж ў н а ти ш мақсадида
М уҳаммад М ахдум ийнинг Маҳмуд исмли
ў ғ л и н и Б а д а х ш о н г а ю борди. О т а л а р и
Б а д а х ш о н ш о ҳ л а р и н и н г б е к л а р и д а н
бўлган М уборакшоҳ бош кўтариб, Мах-
дум ий нин г ўғли ва я н а бир неча ўзбак-
нинг бош ини кесди.
Бурун Ш оф тевар
номи билан м аш ҳ ур булган Қ ал ъ айи За-
ф а р н и қ ў р ғ о н қ и л и б м у с т а ҳ к а м л а д и .
Қ ал ъ айи Зафар номини у қўйди. У вақт
да Х ам л анго н Х и с р а в ш о ҳ н и н г қ у р ч и си
бўлган М уҳаммад қўрчининг қўлида эди.
У Рустоқда Ш ай б о н и й х о н н и н г садрини
бир неча ўзбак билан ўлдириб, Хамлан-
гонни м устаҳ кам л ад и. Оталари шоҳлар-
нинг бекларидан бўлган Зубайр Роғий ҳам
Р оғда ёв л аш д и .
Б а л и Х и с р а в ш о ҳ н и н г
навкари Ж аҳ о н ги р туркман бу бузғунчи-
ликда бегидан айрилиб бир неча қолган-
қочган сипоҳий ва аймоқни йиғиб, ўзини
четга тортди. Носир мирзо бу хабарлар-
ни эшитиб, Б ад ахш о н ҳавасида бир неча
б е а қ л ва к а л т а б и н н и н г г и ж г и ж л а ш и ю
иғвоси билан у томондан к ел ган барча
т а ш қ и э л л ар н и н г к ў ч -м о л л ар и н и кўчи-
риб, ҳайдаб ТПибарту ва Обдара йўли би-
лан у томонга ўтди.
Х и с р а в ш о ҳ А ҳ м а д Қ о с и м б и л а н
А ж ард ан қочиб, Хуросон сари кетдилар,
йўлда Бадиуззам он мирзо ва Зуннунбек
билан учраш иб, биргалаш иб, барчалари
Ҳиротга бориб, Султон Ҳ усайн мирзога
м улозам ат қи л д и л ар . Б у лар неча йиллар
мирзога д у ш м а н л и к қили б, юз хил одоб-
с и зл и к л ар кўрсатган, улардан м ирзонинг
кўнглида қанча доғлар йўқ эди, дейсиз!
Б ар чалар и мен туф айли бундай х о р л ик
ва зор л икл ар билан бориб мирзони кўрди-
л а р . Х и с р а в ш о ҳ н и н а в к а р - с а в д а р и д а н
айириб бундай бечораҳол қил м асам , Ко-
булни Зу н ну нн ин г ўғли М уқимдан олма-
сам эди, у л ар ни нг бориб мирзони кўрм ак-
л а р и м у м к и н б ў л м а с д и . Б а д и у з з а м о н
мирзо ҳам б уларнинг қ ў л и д а х ам и р эди,
буларнинг сўзларидан четга чиқолм асди.
Султон Ҳ усайн м ирзо барчасига са-
х о ват к ў р сат и б , ё м о н л и к л а р и н и ю зига
солмай, инъом лар ҳам қилди. Х исравш оҳ
бироз в ақ т ўтгач: „Мен борсам у вилоят-
ларни батамом о л ам ан “ , деб ўз вилоят-
л ар и сари рухсат сўради.
Б у к е л и ш и -
ни н г ўзи б ем аҳ ал ва ў р и н с и з б ў л ган и
боис, рухсатни к е ч и к т и р и ш д и . Улар пай-
салга со л ган л ар и сари бу р ух сатн и так-
рор илтим ос қ и л д и . Қистаб талаб қила-
вергач, М уҳ ам м ад б урундуқ унга ш ун-
дай деб ж авоб берди: „У ттиз м ин г нав-
к а р и н г билан бутун в и л о я т л а р қ ў л ин г-
да бўлган п а й т л ар и не қ и л д и н г к и , энди
беш юз к и ш и н г б илан ўзбак тасарруф и
www.ziyouz.com kutubxonasi
БОБУРНОМЛ
123
даги в и л о я т л а р д а н и м а қ и л а оласан ?!“
А нча н а си ҳ ат л ар қил и б, м а ъ қ у л сўзлар
ай тд и ла р . А ж а л и етгани учун унга таъ-
сир қ и л м а д и . К у п р оқ қ и с та й в ер г а ч , охи-
ри и ж о за т бердилар.
У ч-турт юз к и ш и с и билан туғри Да-
ҳона ҳ уд у д ига к ир и б келди. Ў ш а фур-
сатда Н осир м ирзони Даҳона тупроғида
кўрд и. Б ад ах ш о н сард орлари ф а қ а т Но-
сир м ирзо том онида эдилар. Х исравш оҳ-
ни х оҳ л ам ас эдилар. Носир м ирзо қан-
ча с а ъ й - ҳ а р а к а т қ и л д и . Х иср авш оҳ ҳам
а н г л а б , К ў ҳ и с т о н г а * б о р и ш г а р о з и
б ўлм ади. Х и ср ав ш о ҳ н и н г н и ят и мирзо-
ни к ў з -к ў з қ и л и б олиб юриб, ви лоятлар-
ни э г а л л а ш эди. Охири суҳбати кел иш -
м ай, И ш к а м и ш ер л ар и д а саф тортиш иб,
сонутлар к и й и ш и б , уруш аёзиб ай р и л и ш -
ди. Н осир м ирзо Б ад ах ш о н сари жўна-
ди. Х и с р а в ш о ҳ б о ш қ а т а к а с а л т а н г л а р -
ни йиғиб, я хш и -ём о н м и н гтача к и ш и с и
б илан Қ у нд у зн и қ а м а л қ и л и ш ни яти да
к ел и б , б и р - и к к и йиғоч беридаги Х ож а
Ч о р т о қ қ а ту ш д и . М уҳам м ад Ш айбоний-
хон А н д и ж о н д а Султон А ҳ м ад Танбал-
ни асир олиб, Ҳисор устига йўл олгани
билан у ер д аги л ар у ру ш -та л а ш с и э вило-
я т л а р н и т а ш л а б ч и қ д и л а р . Ш а й б о -
нийхон Ҳ исорга к ел д и. Ҳисорда Ш ирим
т а н қ ў р и қ ч и ва бир гуруҳ зўр й и ги т л ар
бор эди. Б е к л а р и в и л о я т л а р и н и таш лаб
к е т и ш д и , б у л ар эса Ҳ и сор қ ў р ғ о н и н и
берм ай қ ў р и қ л а д и л а р .
Ш айб о н ийх он Ҳисор қ а м а л и н и Ҳам-
за Султон б илан М аҳдий Султон зим м а-
сига қўйи б , ўзи Қ ундузга келиб, иниси
Маҳмуд Султонга Қ ундуз ви ло яти н и тор-
т и қ қ и л д и . Узи тў х т ам асд ан Х оразм га
— Ч и н с ў ф и н и н г устига қ ар аб ж ў н а д и .
С ам ар қан д га ҳам етм аган э д и ки , иниси
М аҳмуд Султон Қундузда ўлди. Қундуз-
ни Қанбарбий М арвийга берди. Хисрав-
ш оҳ келган пайтда Қ ундузда Қанбарбий
бош эди. Қ а н б а р б и й к е т м а - к е т Ҳ а м з а
С у л т о н г а ва қ о л г а н ў зга с у л т о н л а р г а
к и ш и л а р юбориб к ў м а к сўради. Ҳ ам за
Султон А м у ё қ а с и га — С аройга к ел и б
л а ш к а р и н и ў ғи л л ар и ва б екл ар и га бош-
латиб, Қ у н д у зга юборди. Б у л а р етиш и
биланоқ р ақи б л ар и қ а л ъ а д а н ч и қ д и л ар .
У р у ш а о л м а д и л а р
ҳ а м . Б у х о м сем и з
э р к а к қоча олм ади ҳам . У ш а заҳ о тиёқ
Ҳ ам за С ултоннинг к и ш и л а р и уни отдан
т у ш и р и ш д и . Ж и я н и А ҳ м а д Қ о си м н и ,
Ш и р и м т а н қ ў р и қ ч и н и , я н а баъзи сара
й и ги т л ар н и ў л д и р д и л ар . Қ ундузга олиб
келиб Х иср ав ш оҳ н и н г бош ини кесдилар.
Б о ш и н и Х оразм га — Ш айбонийхон қо-
ш и га юбордилар.
Х и с р а в ш о ҳ а й т г а н д е к , Х и с р а в ш о ҳ
Қундуз тупроғига кел ган и заҳоти менинг
қ о ш и м д а ги қ о л ган н а в к ар -сав д а р и н и н г
т у р и ш - ю р и ш и ў з г а ч а р о қ бўлди. А кса-
р и я т и кўчиб, Х о ж а Р и в о ж ва ўш а то-
м о н л ар га ў з л а р и н и то ртди лар. М енинг
қ о ш и м д аги л а ш к а р н и н г к ў п и ун и н г нав-
к а р - с а в д а р и э д и . М ў ғ у л л а р ў з л а р и н и
я х ш и т у т д и л а р . Б и р д а м л и к к ў р с а т д и -
л ар . Х и с р а в ш о ҳ н и н г ў л г а н и ҳ а қ и д а г и
хабар к е л и ш и б илан ўтга сув ургандек
босила қо л д ил ар .
Do'stlaringiz bilan baham: |