Bog'liq Zahiriddin Muhammad Bobur. Boburnoma (tabdil)2008
БОБУРНОМА 113
Б у в и л о я т л а р д а Г а з н и ва Х о р а з м
с о в у қ л и ги б ил ан м а ш ҳ у р д и р . И р о қ а й н
(и к к и Ироқ) ва Озарбойж онда Султония
ҳам да Табриа ҳам совуғи билан ш у ҳ рат
қ озо н ган .
Я на бири З у р м а т тум ани ди р . Кобул-
нинг ж ан у б и й тараф и да. Ғазнин инг шар-
қ и -ж а н у б и Кобулдан ўн и кк и -ў н уч йи-
ғоч ва Г а зн и д ан е т т и - с а к к и з й и ғ о ч л и к
йўл; с а к к и з кен тд ан иборатдир. Қўрғон-
беги ў т и р ад и ган ери Гардиздир. Гардиз
қ ў р ғ о н и н и н г и ч и д а а к с а р у й л а р уч
қ а в а т л и ва тўрт қ а в а тл и д и р . Гардиз анча
м у ст аҳ к ам қўрғон. Х а л қ и Носир мирзо
б ил ан ё в л а ш и б , м и р зо га ан ч а т а ш в и ш
к ел т и р д и . З у р м а т эли авғон ш ол элдир.
Э кин ва д е ҳ қ о н ч и л и к қ и л а д и , бу ерда
д ар ах т ва боғлар йўқ. Бу т у м ан н и н г жа-
нубида бир тог бор, уни Б ар ак и сто н тоғи
деб а т а й д и л а р . Б у т оғн и н г эт аги д а ба-
л ан д р оқ ерда ч аш м а ч и қ қ а н . Ш айх Му-
ҳам м ад М усулм оннинг қабри ш у ерда.
Я н а бири Ф ар м ул ту м ани ди р . Кам-
ҳосил ер. О лмаси ёмон б ўлм айди. Уни
Мўлтон ва Ҳ индустонга олиб борадилар.
А фғон ҳ у к м д о р л а р и аам о н и д а Ҳ индус-
т о н д а ҳ у р м а т - э ъ т и б о р д а б ў л ган Ш а й х
М уҳам м ад М усулм оннинг авлоди ш айх-
з о далар Ф ар м у л д ан д и р .
Я на бири Б ан га ш ту м ани ди р . Тева-
р ак-атр о ф и батамом й ўлтўсар афғоний-
л а р д и р . Ч у н о н ч и , х у ги ён и й , х и р и л ж и ,
тў р ий ва л ан д ар си нгари эл ат л ар ш у чек-
к а ер ларда тўх таган . Ш у сабабларга кў р а
к ў н г и л тў л гу д ек х и р о ж т ў л а м а й д и л а р .
Қ ан д аҳ о р , Б а л х , Б а д а х ш о н ва Ҳиндус-
тонни ф атҳ эт и ш д ек улуғ и ш л а р орага
т у ш г а н и боис Б а н г а ш н и заб т э т и ш г а
фурсат бўлм ади. Т ангри ёр л ақ аб фурсат
т о п г а н д а , Б а н г а ш н и й ў л т ў с а р л а р г а
қ ў ш и б забт этиш н и ят и д а д и р м ан .
К о б у л н и н г к а т т а қ и ш л о қ л а р и д а н
бири А ласойдир. У Н и ж р о вд ан и к ки -у ч
ш а ъ р и й олисда. Бу ерга Н и ж р о в тара-
ф идан тўпп а-тўғри ш а р қ сари юриб ке-
л и н ад и . К ўра деган ерга етганда Аласой-
га қ араб к и ч и к р о қ довон к ў т ар и л га н . Бу
иссиқ ва совуқ и қ л и м ўртаси да ул ар ни
а ж р а т у в ч и К ўра довонидир. Ушбу Кўра
довони эрта баҳорлар қ у ш л а р н и н г ўта-
диган ж ойи дир. Н и ж р о вга қ а р а ш л и Пич-
ғон эли бу довонда кў п қ у ш ту тадилар.
Довондан ч и қ и ш д а ҳ ар ер-ҳар ерда тош-
дан п и с т и р м а л а р я са г а н л а р . Қ уш тута-
д иган к и ш и л а р бу п и сти р м ал ар д а ўти-
риб, тў рни нг бир учини беш-олти қари
у з о қ р о қ қ а м а ҳ к а м л а й д и л а р ; т ў р н и н г
б ош қа т ар аф и ни ердаги тош га бостира-
дилар. Я на бир т араф и да тўрни нг ярми-
г а ч а у ч - т ў р т қ а р и ёғоч б о ғ л а й д и л а р .
Ё гоч ни нг бир учи п и ст и р м ад а ўти р ган
к и ш и н и н г қ ў л и д а бўлади. У лар я сал ган
пи стир м а т е ш и к л а р и д а н қараб кутади-
лар. Қ у ш л ар я қ и н к е л и ш и билан тўрни
кў тар ад и л ар . Қ у ш л ар н и н г ўзи турга ки-
ради. Ш у йўл билан кўп қуш тутадилар.
ТПундай м у б о л а ғ а қ и л а д и л а р к и , гоҳо
ш у н ч ал ар кўп қ у ш ту тилгани дан, улар-
ни бўғизлаб у л гуролм айд илар.
Бу ви лоятд а Аласой анори маш ҳур-
д ир. Гарчи ж у д а зўр анор бўлм аса-да,
л ек и н у ви ло ятд а Аласой аноридан ях-
ш и р о қ анор й ў қ . Б у ернинг ан орларини
батамом Ҳ индистонга элтадилар. Узуми
ҳам ёмон б ў л м айд и. Н и ж р о в ш аробла-
р и д а н А л а с о й ш а р о б л а р и а ч ч и қ р о қ
ҳам да х у ш р ан гр о қ д и р.
Я на бири Бадров қ и ш л о ғи д и р . Ала-
сойнинг ёнида. Б у ерда мева бўлмайди.
Д еҳ қ о н и коф ирди р. Дон етиш тир ад и лар.
Хуросон ва С ам арқандда т ур к (ўзбеклар)
ва а й м о қ л а р д ал а-д аш т д а я ш а г а н л а р и -
дек, бу в и л о я т н и н г д ал а-даш тларидаги-
л а р ҳ а з о р а ва а ф г о н л а р д и р . Ҳ а з о р а -
лардан энг улуғи Султон М асъудий ҳазо-
ра бўлса, аф ғонлардан улуғроғи М аҳманд
аф ғон и й ди р .
Кобулнинг барча ерлари дан, бож ва
с а ҳ р о й и л а р и б и л ан қ ў ш и б , с а к к и з юз
минг ш о ҳ р у х и й пул йиғдилар.
Кобул ви л о я т и н и н г ш а р қ тарафида-
ги тоғлари ҳам, ғарб тараф и даги тоғла-
ри ҳам и к к и т у р л и д и р . Андароб, Хост
ва Б ад ах ш о но т тоғлари а р ч ал и к , сербу-
лоқ, ю м ш о қ теп а л и к л ар д ан иборат тоғ-
лардир. Тоғининг қ и р л ар и ва ўтлоғининг
ўти бирдек я х ш и бўлади. К ўпроқ бутака
ўти ўсади, от уни я х ш и ейди. А ндиж он
ви ло ятид а бу ўтни бутка ўти дейдилар.
Унга қ ў й и л г а н ном нинг сабаби м аълум
эмас эди, бу в и ло ятлар д а м аълум бўлди.
Бу ўт бута-бута бўлиб ўсгани учун бута-
к а дер э к ан л ар .
Ҳисор, Х атлон, С ам арқанд , Ф арғона
ва М ўғулистоннинг я й л о в л ар и батамом
ш у нга ў х ш аш я й л о вл ар д и р . Гарчи Фар-
гона билан Мўғулистон яй л о в л ар и н и бу