15 — Бобурнома
www.ziyouz.com kutubxonasi
114
БОБУРНОНД
я й л о в л а р г а қ и ё сл аб бўлм аса-д а, л е к и н
ўш а йўсиндаги тог ва яй л о в л ар д и р.
Н и ж р о в, Л ам гонот, Б а ж а в р ва Савод
тоглари нож у ва чилғўза, балут, зайтун
ва х а н ж а к з о р г а сероб тоғлардир. Ўти бу
тогларни нг ўтидек эмас, қ а л и н ва баланд
бўлади, л е к и н фойдасиз ўтдир. От ва қўй
я х ш и ем айди. У тоглардек баланд эмас,
кўзга ғариб кў р и н ад и , л е к и н ж у д а мус-
т а ҳ к а м тоғлардир. Я п-ясси т е п а л и к л а р
бўлиб кў р и н ад и , леки н батамом тепалик-
лар и ва тоғи й и р и к тош ли қ и р ва тоғ-
дир, ҳам м а еридан от билан юриб бўл-
м айд и . Б у тоғларда Ҳиндустон қ у ш л а-
ри,
ж о н и в о р л ар и , чунончи, тў ти, шо-
рак , товус, лўча, м аймун, нилагов ва кў-
таҳпой кўп учрайди. Бу ай ти л ган жони-
вор л ард ан б ош қа т у р л и қ у ш ва ж они-
во р л а р ҳ ам б о р к и , ун д ай ж о н и в о р л а р
Ҳиндустонда ҳам йўқ.
Ғарб тарафидаги Д арайи Зиндон (Зин-
дондара), Д ар ай и Сўф, Гурзивон ва Ғар-
ж истон тоғлари бир-бирига ў х ш аш тоғ-
лардир. Ўтлоғи аксар с а й х о н л и к л ар и д а
бўлади. У тоғлардагидек тог ва қ и р и д а
бир хил ўт ўсмайди. Ундай қал и н дарахт-
лар и ва арчаси ҳам йўқдир. Л е к и н ўти
от ва қ ў й га егу л и кди р .
Б у тоғл ар н и н г усти батамом от чоп-
ти ргудек текис, эк и н л ар и бутунлай ўш а
ерда битади. Бу тоғларда к и й и к кўп бўла-
ди. Сувлари д ар ал ар остидан о қади, ак-
сар ерлари бирбутун. Ҳ ар қ аердан паст-
га ту ш и б б ў л м ай д и . Қ и з и ги ш у н д а к и ,
барча т о ғл ар ни нг берк ж о й л а р и баланд-
л и к л а р д а бўлса, бу тогларни нг берк ер-
л а р и п а с т л и к л а р и д а д и р . Гўр, Газю ва
Ҳ азора тоглари ҳам ш у йўсиндаги тоғ-
л а р д и р , ў т л о ғ и с а й х о н л и г и д а б у л ад и .
Тогларида д ар ах ти ҳам оздир. Арча да-
рахти йўқ. Ўти от ва қўйга ейиш ли. Кийи-
ги кўп. З и к р э т и л ган т о ғл ар н и н г берк
е р л а р и қ у й и л а р и д а б ў л ад и , бу то ғл а р
ундай эмасдир.
Я н а Х о ж а И см оил, Д а ш т , Д у к и ва
А ф ғ о н и с т о н т о ғ л а р и ҳ а м б и р - б и р и г а
ў х ш а ш т о г л а р д и р . П а с т - п а с т , ў ти оз,
суви танқи с, д арахтси з, к ў рим сиз, нобоп
тоғл ар д ир . То ғл ар и э л л а р и г а мос туш-
ган, зеро: „Тенг б ў л м агу н ч а, тў ш бўл-
м а с “ , д еган л ар. О лам да бундай х у н у к ,
к ў р им сиз тоғлар к ам бўлади.
Кобулда қ и ш қори к а т т а ту ш са-да,
я х ш и ўти н лар и бордир ва я қ и н д и р ; бир
кунда бориб к ел ти р са бўлади. Х а н ж а к ,
балут, бодомча ва қ а р қ а н д дар ах тл ар и-
дан ўтин қ и л и н а д и . Б у л а р д а н я х ш и р о ғи
х а н ж а к д и р : ё р у г ё н а д и ( т у т у н и н и н г
я х ш и ҳиди бўлур, чўги ҳам кўп муддат
ў ч м а й д и ), ҳ ў л и ҳ ам ё н а в е р а д и . Б а л у т
ҳам я х ш и ўтиндир. Сустроқ ёнса-да, ле-
ки н я х ш и иситади, чўғи ҳам узоқ тура-
ди. Б ал у т д ар ах т и н и н г я н а аж о й иб бир
хосияти бор: я ш и л я п р о қ л и ш о х л а р и г а
ў т қ ў й с а л а р , а ж и б бир т о в у ш б и л а н
ён ад и . П а с т и д а н т е п а с и г а ч а ч ир с-ч и р с
этиб, бир л аҳ зад а ёнади. Бу д ар ах т н и н г
ён иш и ж у д а я х ш и том ош адир. Бодомча
барчасидан к ў п р о қ
и ш л а т и л а д и , чўги
узоқ турм айд и. Қ ар қ а н д паст-паст тикан-
л ардир, ҳўлу қ у р у ғи тенг ёнади. Газни
эл и н и н г ў тини ш удир.
Кобул вилояти тоғ о ралари да бунёд
бўлган. Тоғлар й у н ғи ч қ а по л л ар и дек яс-
танган, оралари тек и с л и к д и р . Ж и л г а л а р
оқиб туради. А ксар қ и ш л о қ л а р и д а г и обо-
д о н л и к л ар ш у о р ал и қ д а. К и й и ги ва ов
қ у ш и кўп эмас. Куз ва баҳор ф асллари-
да қ и з и л к и й и к , а р х а р л а р у чрайди. Ерли
а ҳ о л и н и н г қ и ш л о қ қ а , я й л о в г а у т а р д а
м уайян тутқо ву л лар и (к и й и к тутиш учун
ўр гат и л га н к и й и к ) бордир. О вқ у ш ли ва
този и тл и й и г и т л а р бориб, т у т қ о в у л н и
сақлаб к и й и к т у тти рад и л ар. Хурд Кобул
ва Сурхоб т ар аф и да қулон ҳам бўлади.
Оқ к и й и к эса м у т л а қ о йўқ. Ғ а зн и н и н г
оқ к и й и г и ва қ у л о н и булади. Ғ а знин инг
оқ к и й и г и ч а семиз к и й и к кам учрайди.
Ёзда Кобулда қ у ш т у ти л ад и га н ж о й л а р
ж уд а кўп. А ксар қ у ш л а р н и н г ў ти ш ж ойи
Борон дарёси со ҳ и ли ҳ и с о б л ан ад и . Са-
баби, ш а р қ томони тоғлардир. Ғарб та-
рафи ҳам тоғлардир. Ушбу ер н инг тўғри-
си Б о р о н д а р ё с и с о ҳ и л и д а , бир к а т т а
Ҳ и н д у к у ш довони бор холос, бош қа до-
вон й ў қ. Ш у боис қ у ш л а р батамом ш у
ер д ан ў т а д и л а р . А г а р ш а м о л бўлса, ё
Ҳ и н д у к у ш довони у сти д а б ир о з булут
пайдо бўлса, қ у ш л а р ўтолм айди. Ҳ амма-
си Борон с ай х о н л и ги га туш ади. Бу пайт-
да ў ш а атроф даги эл кў п қ у ш овлайди.
Борон со ҳ и ли га қ и ш н и н г охирлари-
да ўрдак кўп келади, жуда семиз бўлади.
Ундан к е й и н ту р н а ва қ а р қ а р а , й и р и к
қуш лар беҳад кўпаяди. Ушбу соҳилда тур-
н а га ч и л в и р отиб, ч и л в и р б и л а н роса
www.ziyouz.com kutubxonasi
БОБУ РНОМ А
115
ту тад ил ар . Уқор, қ а р қ а р а ва қўтонн и (оқ
ту р н а) ҳ ам ч и л в и р билан к ў п л аб тута-
д и л ар . Б у нд ай қ у ш тутиш усули бош қа
ж о й д а уч р ам айд и .
Ч и л в и р билан қ у ш тутиш усули шун-
дай: бир газ у з у н л и к д а и н ги ч ка ч и л в и р
эш ад и л ар . Б у ч и л в и р н и н г бир у ч и га ка-
м о нн инг парсиз ў қ и н и м а ҳ к а м л а й д и л а р ,
и к к и н ч и учига ш охдан ясал ган ҳ ал қ ан и
б о ғлайди лар. Я на бир қ ар и ч келадиган
ёғочга кам о н ў қ и том онидан ч и л в и р н и
т у гагу н и ч а ў р ай д и л ар , ч и л ви р тугагач,
ҳ а л қ а н и б ер к и т ад и л а р . Ундан сўнг би-
л а к д е к к ел ад иган ёғочни ч ил вир ичидан
ч и қ а р а д и л а р . Ҳ а л қ а н и б ар м о қ қ а солиб,
к ел аёт га н қ у ш н и н г олд том онига ў қ н и
о т а д и л а р . Қ у ш н и н г қ а н о т и ё б ў й н и г а
туш иб, ч и р м аш и б , қ у ш й и қ и л ад и . Бутун
Борон эли ш у усулда кўп қ у ш тутади.
Л е к и н бу қ у ш т у т м о қ н и н г ан ч аги н а ма-
ш а қ қ а т и бор. Ё м ғи р л и ва қоронғи кеча-
л ар и бундай усул ж у д а асқотади. Бу ке-
ч ал ар д а қ у ш л а р й и р т қ и ч ва қ у ш х ў р ҳай-
вонлардан хавф сираб тонг отгунча тин-
м айд и ва м у ттасил учади. Қ оронғи ке-
ч ал ар д а қ у ш л а р н и н г йўли оқар сувдир,
қоронғида оқариб кў рин ад и. Қ ўрқин чдан
сувнинг ю қори ва пастк и том онига тонг
отгунча бориб-келаверадилар. Ч и л в и р н и
ана ш у пайтда о тадилар. Мен бир маро-
таба кеч аси ч и л в и р отдим, чи л в и р узил-
ди, қ у ш ҳ ам топи лм ад и . Эртаси эрталаб
қ у ш н и у зи л ган ч и л ви р билан топиб кел-
т и р д и л а р .
Б у усул билан Борон эли у қор (қора
турна)н и кўп тутади. Сочга санчилади-
ган қ о р а қ у ш п а т и у қ о р д а н о л и н а д и .
И роқ ва Хуросонга Кобулдан борадиган
мол м ан а ш у сочга сан чи л ад и ган патдир.
Б ар ч а қ у ш тутувчи сайёдлар қ у л л ар д и р .
У лар и к к и юз-уч юз у й л и к д и р л а р . Те-
мурбек авл о д л арид ан бири бу қ у л л ар н и
М ўлтон т а р а ф л а р и д а н кўч и р и б келган-
д и р . У л а р н и н г я г о н а м а ш ғ у л о т и қ у ш
т у т м о қ л и к д и р . К ў л л а р я с а б , к ў п л а б
ў р г а т и л г а н қ у ш л а р н и ке л т и р и б боғлаб
қўйиб, кўл ўртасига тўр ўрнатиб, ҳар хил
қ у ш л а р н и ту тад ил ар . Ф а қ а т қу ш овлов-
чи сай ёд л арги н а эмас, Боронда я ш а й д и -
ган эл л ар ҳам ч и л в и р отиб, тузоқ қўйиб,
ҳ ар х ил йўл билан қ у ш тутадилар. Ушбу
м а в с у м д а Б о р о н с у в и д а б а л и қ л а р н и н г
я л п и ў т и ш л а р и бўлади. Тўр билан, я н а
чиғ (қ ам и ш д ан т ў қ и л га н мослама) бог-
лаб, ж у д а кўп б ал и қ тутадилар. Я на куз
пайтл ари, қулон қуйруғи деган ўт чиқиб,
е т и л и б , г у л л а б , дон б о ғ л а г а н и д а , бу
қулон қуй р у ги д ан ўн-ўн и к к и боғ ҳамда
к ў к ш увоқдан йи гир м а-ўттиз боғни сув
бош ига олиб келиб, янч иб , сувга сола-
д и л ар . Солган з аҳ о ти ёқ сувга кир и б маст
бўлган б а л и қ л а р н и тута б о ш л а й д и л ар .
Қ у й и р о қ бир қ у л ай ерда ж а х (новдадан
ясал ган сават) ў рнатади лар. Ж а х боғла-
моқ ш у н д ай к и , толнинг бармоқдек-бар-
моқдек но вдаларини чиғдек тў қ и й д и л ар .
Бу чиғни сувнинг қ у й и л и ш ерида ковак
қил и б қўйиб, атрофига тош қ ал ай д и л ар .
Сув бу чигга ш ар и л л аб туш ади. Тушган
сув оқиб кетади, балиқ ж а х устида қола-
ди. Маст бўлган б а л и қ л а р н и ю қоридан
тута-тута к е л а д и л а р . Бу ж а х д а кў п р о қ
тутадилар. Гулбаҳор, П аравон, И сталиф
дарбларида бал и қ н и ш у усул билан ту-
т а д и л а р .
Я на қ и ш чоғи Л а м го н о т д а а ж о й и б
тарзда б алиқ тутадилар. Сув қуйилади-
ган ер л ар д а уй ў р н и ч а ерни ч у қ у р р о қ
қазиб, то ш л ар н и ўчоқ ш а к л и д а г и бу чу-
қ у р л ар га ўрнатиб, устига я н а тош қалай-
дилар. Б у ерга сув қуйи сидан бир эш и к
қў я д и л ар . Тош ни ш ундай қ а л ай д и л ар к и ,
ушбу бир эш и к д ан ўэга ҳеч ердан балиқ
ки р и б -ч и қ а олм айди. Б у қ ал ан г ан тош-
нинг устидан сув оқиб туш аверади, чу-
қу р д а гўё б ал иқх о н а пайдо бўлади. Қ иш
п а й т и қ а ч о н б а л и қ к е р а к б ў л с а , бу
ч у қ у р л а р н и н г бирини очиб, қ и р қ -э л л и к
б а л и қ н и б и р п а с д а к е л т и р а д и л а р . Уни
м ана бу усулда очадилар: ч у қ у р н и му-
ай я н белгили ерда бунёд этадилар. У чу-
қ у р н и н г бир эш иги дан б ош қа ҳам м а та-
раф и га ш оли похоли таш лаб, устига тош
б о с т и р а д и л а р . Э ш и г и г а ч и ғ д е к н а р са
тўқиб, и к к и бош ини бир ерга келтириб
боглайдилар. Б у н и н г ичида я н а бир ни-
мани чиғд ек тў қиб беркитад и лар . У нинг
оғзи бу ч иғ билан баравар бўлади, узун-
л и ги б урунги ч и ғ н и н г я р м и ч а бўлади.
И ч к а р и г и оғзини тор қ и л ад и л а р . Б у ич-
к ар и ги ч и ғн и н г и ч к а р и ги огзидан кир-
ган б ал иқ, к ат т а чиғн инг ичига боради.
К а т т а ч и ғ н и н г п а с т к и о гз и н и ш у н д а й
б е р к и т а д и л а р к и , ундан б алиқ ч и қ а ол-
майди. И ч к а р и ги ч и гн и н г қ у й и тарафи-
даги и ч к и оғэини ш ундай қ и л и ш г а н к и ,
ю қориги огзидан к и р ган балиқ, ичкари-
www.ziyouz.com kutubxonasi
116
БОБУРНОМА
ги оғзидан битталаб ўтади. Б у и ч к ар и ги
оғзидаги новдаларининг учини бириктир-
га н л а р . Б а л и қ бу оғиадан ўтиб, к а т т а
чиғн инг ичига киради. Ч и қ а р оғзини бер-
к и т г а н л а р . У ердан балиқ ч и қ а олмай-
ди. Қ ай тса бу к и ч и к ч и гн и н г и ч к а р и г и
оғзидаги новда учлари т у ф ай л и ўтолмай-
ди. Бу ч иғ б илан ч и қ и ш эш и ги н и берки-
тиб, б а л и қ х о н а н и н г у с т у н и н и теп а д а н
оч ад и л ар . У нин г атроф и ш о ли похоли
билан ўралган. Ҳ ар не қ ў л га келса, бу
ч у қ у р д а тутад ил ар . Б а л и қ қ о ч ган и би-
лан э ш и к ф ақ а т биттадир. У ўш а айтил-
ган чигга ту ш ад и, ўша ерда ту тадилар.
Бу х и л б ал и қ т у ти ш н и ҳам б ош қа ерда
к ў р м ад и к .
Кобулни олгандан бир неча кун ўтиб,
М у қ и м Қ а н д а ҳ о р том онга к е т и ш учун
рухсат сўради. А ҳд ва ш ар т билан кел-
г а н и у ч у н т а м о м б у т у н о д а м л а р и ва
қ а р и н д о ш л а р и , м о л -м у л к ва м а т о л а р и
билан соғ-саломат ота-акасини нг олдига
рухсат берилди. М уқим га рухсат берган
дан сўнг Кобул ви ло яти м и р зо л арга ва
барча м еҳм он б ек л а р га т а қ с и м қ и л и н -
ди. Ғазни тум ани унга қ а р а ш л и ж о й л а р
билан Ж а ҳ о н г и р м ирзога берилди. Нинг-
н а ҳ о р т у м а н и н и , М а н д и р о в а р , Д а р а и
Нур, К унар, Н ургал ва Ж и ғонсарой Но-
сир м ирзога берилди. Узим билан қааоқ-
л и к л ар д а (саргардонликларда) бўлиб кел-
ган беклар ва й и ги т л ар н и н г б аъ зи л ар и га
к е н т , қ и ш л о қ д е к м а с к а н л а р б е р и л д и .
Ҳеч к и м га в и ло я т берилмяди. Ё л ғи з бу
эмас, ҳ ар қ а ч о н к и , Тангри таоло менга
бирор д авлат берса, меҳмон ва мусофир
б е к л а р н и , й и г и т л а р н и ўз т ар б и я л а га н -
ларим ва ан д и ж о н л и к л а р д а н ор тиқр о қ ,
я х ш и р о қ к ў р д и м . Ш у н га қ а р а м а й , бу
қ и з и қ бало эд и к и , ҳ а м и ш а эл мени „Ўзи
ва я н д и ж о н л и к л а р д а н ў з г а г а э ъ ти б о р
қ и л м а й д и “ , деб ғийбат қ и л ад и лар . „Душ-
ман не демас, туш га не к и р м а с “ , „Ша-
ҳ а р д ар в о зас и н и ёпиб б ўлади, д у ш м а н
оғзини ёпиб б ў л м ай д и “ деган м ақ о л л ар
бежия эмасдир.
С ам арқанд, Ҳисор ва Қундуздан кўп
эл ва х а л қ Кобул ви ло ятигя келган эди,
ш ундай м асл аҳ атга келинди: Кобул кам-
д а р о м а д ер. С о л и қ л а р қ и л и ч з а р б и д а
о л и н ад и , қ а л а м д а р у й х а тга ол ин ганл а-
ри ҳам пулу молни вақти да топш иравер-
м а й д и л а р . Б а р ч а к и ш и л а р и м и з г а пу л
еткази б бериш и м к о н и й ў қ . Б у лар га ва
у л ар н и н г к ў ч л а р и га бирор м иқдор дон-
дун бериб, атроф я қ и н -й и р о қ н и талаш -
га к е л и ш д и к . Н и ҳ о я т , Кобул ва Ғазни
ви лояти ҳам да ул ар га қ а р а ш л и ж ойлар-
дан ўттиз м и н г қоп дон ол и ш м ў л ж ал -
л анд и . Кобулнинг даромад ва ҳоси ли ни
билм ай бундай к а т т а солиқ ю кл ангани-
дан вилоят анча хароб бўлди.
Уш бу м аҳ а л л а р д а Б обурий х ат т и н и
ихтиро қ и л д и м . Султон М асъ у д и й н и н г
ҳ аэорасига кўп қўй ва от солиги солин-
ди. Солиқ унд и р у вч и л ар юборилди, Б и р
неча к унд ан сўнг сол иқ йи ғу в ч и л ар д ан
хабар к е л д и к и , ҳ азо р ал ар мол бериш дан
бош т о р тм о қд алар . Б у нд ан и л гари ҳам
бир неча маротаба у лар Гардиз ва Ғазни
й ў л л ар и да қ а р о қ ч и л и к қи л га н д и л ар . Ш у
боис Султон М асъудий ҳ азо р ан и н г қас-
дига отл ан д и к. Майдон йўли билан ке-
либ, Н ирх довонидан тунлаб ўтиб, тонг
чоғи Ч ату я қ и н и д а ҳ а зо р ал ар г а ҳ у ж у м
қ и л и н д и . Л е к и н к ў н г и л тўл гу д ек ў л ж а
унмади. Ш ундан сўнг Сурох йўли билан
қ ай ти б , Ж а ҳ о н г и р м ирзога Ғазнига ке-
титпи учун рухсат берилди.
Кобулга ту ш ган д а Д ар ё хо н н и н г ўғли
Ёр Ҳ усайн Б ҳ и р а т а р аф и д а н қ у л л у қ қ а
к ел д и . Б и р неча к у н д ан сўнг л а ш к а р н и
тартибга к елтири б, ер-сув, ж о й билади-
ган к и ш и л а р н и чорлаб, тевярак-атроф -
ни тек ш и р и б к ў р и ш га к и р и ш д и к . Баъ-
зи л ар Д аш тга ю риш ни т а к л и ф қи л д и л ар ,
б а ъ з и л а р Б а н г л а ш н и м у н о си б к ў р д и ,
б о ш қ ал ар Ҳ инд и сто нга юригани масла-
ҳ а т б е р д и л а р . К е н г а ш Ҳ и н д и с т о н г а
юритп қ ар о р и га к елди.
Ш аъбон о йида, офтоб далв бурж ида
эди, Кобулдан Ҳ индистон н и я т и билан
о тл ани лд и . Бодом Ч а ш м а ва Ж и г д а л и к
йўли билан олти м ан зи л да қўниб, Оди-
напурга келинди. И ссиқ и қ л и м вилоят-
л ар и ва Ҳиндистон ерларини сира кўрган
э м а с д и к . Н и н г н а ҳ о р г а ет га ч , ў з г а бир
олам намоён бўлди: ги ёҳ л ар ва дарахт-
л а р ў з г а ч а , ҳ а й в о н л а р ў з г а ч а , қ у ш л а р
ўзгача, эл ва х ал қ н и н г расму одати, ту-
ту м лари ўзгача; ҳ ай р ат д а қ о л д и к . Дар-
ҳ ақ и қ а т , ҳайратга ар зи гу л и к ж ойларди р.
И л г ар и р о қ ви л о я т и га к ел ган Носир
мирзо Одинапурга келиб м улоэамат қил-
ди. У томондан келган аймоқ ва аҳш ом
қ и ш л а ш м аслаҳатига тамом кўчиб, Лам-
ғонотга келган эдилар. У ларнинг лаш кар-
ларини ва ортда қолган латгткарларни бир-
www.ziyouz.com kutubxonasi
БОБУ РНОМА
117
и к к и к у н у ў ш а ерда кутиб , ў з и м и з га
қ ў ш и б к е л и б , Ж ў й и Ш о ҳ и й д а н ў тгач ,
қ уй и Қўш гунбазга туш илди. Носир мир-
зо н а в к а р -с а в д а р и г а в и л о я т и д а н бирор
нарса етказиб, икки-уч кун кей инр о қ ке-
л ай деб Қўш гунбазда рухсат тилаб қол-
ди. Қўш гунбаздан кўчиб, Гарм Ч а ш м ага
т у ш г а н д а , Г о г и ё н и й н и н г у л у г л а р и д а н
П и х и й н и к а р в о н и б ил ан к е л т и р д и л а р .
Й ўл топиш м аслаҳати юзасидан Пихий-
ни йўлдош қилиб олдик. Б и р -и к к и ман-
з и л ю ргач Х ай б ар д ан ўтиб, Ж о м г а ту-
ш илди.
К ў р а к а т р и н и н г т а ъ р и ф и н и эш и т ган
э д и к . Ж ў г и л а р ва ҳ и н д у л а р н и н г б ир
ибодатхонаси ш у экан . Й ироқ ерлардан
к ел и б К ў р а к а т р и д а соч ва соқол олди-
р ар э м и ш л а р . Ж о м г а т у ш г а ч , Б игром -
ни а й л а н и ш учун отландим . К атта бир
д а р а х т н и к ў р и б , Б и г р о м а т р о ф л а р и -
ни сайр қ и л д и м . М ал и к Б у саъ и д Кама-
рий бош чи эди. Б и р неча к и ш и д а н Кўра-
к а т р и н и сў р ад и к , ай тм ад и . Қ айтиб ўрда-
га я қ и н е т г а н и м и з д а М а л и к Б у с а ъ и д
Х о ж а М у ҳ а м м а д А м и н г а : „ К ў р а к а т р и
Б и гр о м н и н г қ о ш и д а эди. Тор ғор ва ха-
тарли ж о й бўлгани учун а й т м а д и м “ , деб
айтади. Х о ж а дарҳол со ву ққ и н а қилиб,
уни нг ай тган и н и етказд и. Кун кеч бўл-
ган ди, йўл ҳам й и р о қ эди. Б ора олма-
д и к . Ш у ю ртда Синд д ар ёси д ан к еч и б
ў ти ш ва қ ай си том онга о т л ан и ш маса-
ласи к ен г аш и б олинди.
Б о қ и Ч ағо н и ён и й , сув кечм асдан шу
ер д ан
ж ў н а б К у ҳ а т д еган ер га борса
б ў л а р э к а н , к ў п а ҳ о л и л и к ва м о л л и к
э л л а р эм и ш , деб арз қ и л д и . Б и р неча ко-
б у л л и к л а р н и олиб кел д и. У лар бу сўзла-
р ига м у во ф и қ сў зл ар ай тд и л а р . Бу ер-
л ар ҳ а қ и д а сира эш и т ган эм асдик. Улуг
и х т и ёр л и к и ш и м и з — Б о қ и Чағони ёни й
К ў ҳ ат томонни м асл аҳ а т кўриб, ўз муд-
д ао си н и н г исботига бир неча гу в о ҳ л ар
ҳам к ел т и р га ч , сувдан ўтиш ва Ҳиндис-
тонга
о т л ан и ш д ан воз кеч и л д и . Ж о м -
дан кўчиб, Бора дарёсидан ўтиб, Муҳам-
мад П их довонига я қ и н р о қ келиб туш ил-
ди. У пайтда Гогиёний афғоний П арш о-
варда эди. Л а ш к а р д а н қ ў р қ и б , ўзлари-
ни бу тоғ эт а к л а р и га тортиб эдилар. Го-
ги ён и й н и н г у л у ғл ар и д ан Х исрав Гогиё-
ний бу юртда келиб қ у л л у қ қ и л д и . Уни
ҳ ам П и х и й б и л а н й ў л н и а н и қ б и л и ш
м а с л а ҳ а т и ю засидан ҳ ам р о ҳ қ и л и б ол-
дик.
У ш б у ю р т д ан я р и м к е ч а д а к ў ч и б ,
к у н ч и қ а р м а ҳ а л и М у ҳ а м м а д П и х д а н
ўтдик. Чош тгоҳда К ўҳатга ҳуж у м қилин-
ди. Кўп ҳ ў к и з ва си гирл ар ў л ж а тушди.
А ф ғ о н л а р д а н ҳ а м к ў п а с и р о л и н д и .
А сир л ар батамом айириб озод қ ил и нд и.
У йл ар ид а дон-дун бениҳоят эди. Ҳ уж ум -
чи л ар и м и з Синд дарёси ёқ асигача ҳ у ж у м
қ и л и б бориб, орада бир тў х т аб , келиб
б и з га қ ў ш и л д и л а р . Б о қ и Ч а ғ о н и ё н и й
в а ъ д а қ и л г а н и д е к к а т т а ў л ж а л а ш к а р
қ ў л и га туш м ади. Б оқибек ўз так л и ф и дан
х и ж о л а т б ўлди . К ў ҳ а т д а и к к и қ ў н и б ,
ҳ у ж у м ч и л а р н и й и ғ и б , қ а й с и т о м о н г а
ю риш м асл аҳати к ен гаш и л д и . Б ан гаш ва
Б ан н у атроф ларидаги аф ғон ларга ҳуж ум
қ и л и б , Н а га р й ўли ёхуд Ф арм у л йўли
билан Кобулга қ а й т и л а д и , деган қарор-
га к ел д и к .
Кобулга келиб менга м улозам ат қил-
ган Д ар ёх о нни нг ўғли Ёр Ҳ усайн „Дила-
зок, ю суфзайи ва гогиёнийга ф арм онлар
бўлса, токи у лар м ени нг сўзимдан чиқ-
м а с а л а р , С и н д д а р ё с и н и н г у ю з и д а
по д ш о ҳ л и к қ и л и ч и н и ч о п сам “ , деб ил-
тимос қ и л д и . У истагани дек ф арм онлар
бериб, К ў ҳ а т д а у н га р у х с а т б е р и л д и .
К ў ҳ а т д а н к ў ч и б , Ҳ а н г у й ў л и б и л а н
ю қори — Б а н г а ш сари равона б ўлди к.
Кўҳат билан Ҳангунинг орасида бир дара
бор: и к к и тарафи тог йўли. Б у дара би-
лан кўчиб бораётиб, дарага кирганимиз-
да К ўҳатни нг ва у ерлар афғонларининг
барчаси йиғилиб, даранинг и к к и тарафи-
даги тог устига чиқиб сурон солиб, гавго
қила бош ладилар. М алик Б усаъид Кама-
рий бутун Афғонистонни я х ш и биларди.
Б у ю риш да йўлбошчи у эди. У: „Олди-
миздаги й ў л н инг ўнг тар аф и да бир бўлак
тоғ бор. Агар афғонлар бу тоғдан у то ққа
ўтсалар, уларни ўраб олиб, қ ў л га тушир-
са б ўл ад и “ , деб айтди.
Тангри тўгри й ўлга солди: бу афғон-
л а р э р г а ш и б к е л и б , ў ш а б ў л а к т о қ қ а
ч и қ д и л а р . Б и р гуруҳ й и г и т л а р н и юбо-
риб, д арҳол и к к и тоғ орасидаги бўйин-
ни э г а л л аш л ар и н и буюрдим. Б о ш қ а лаш-
к ар а ҳ л и г а фармон бўлди ки, у юз-бу юз-
дан, ҳ ар томондан бориб, бу афғонлар-
ни нг ж азо си н и берсинлар. Ҳар тарафдан
ўраб олин гач, афғонлар ур у ш а олмади-
www.ziyouz.com kutubxonasi
118
Do'stlaringiz bilan baham: |