БОБУРНОМ А
125
гир м ирзо зи м м аси га т о п ш и р д и к , қабул
қ и л м а д и . Б о қи б ек ҳам бу м асалада я х ш и
ж авоб бермади. Қ алотни ш у н ч а уруш иб
к у ч б и л а н о л и ш и м и з б еф ой да б у л д и .
Қ алотдан ж ан уб сари Савосанг, Олатог
ва у ш а тар аф л ар д аги аф го н л ар ни талон-
то ро ж қ и л и б , Кобулга к е л д и к . Кобулга
т у ш г а н о қ ш о м м ен қ ў р г о н г а б о р д и м .
Чодир ва уловлар чорбоғда эди. Х ирил-
ж и ўғриси келиб, менинг бир зирҳлан-
ган ту риқ отимни ва яна бир я х ш и хачи-
римни чорбогдан чиқариб олиб кетибди.
Б оқ и Чағониёний Аму ёқасига келиб,
бизга қ ў ш и л ган и д ан бери ундан мўъта-
бар ва эрк-ихти ёри баланд к и ш и йў қ эди,
қандай суз айтса, нима иш қилса унинг
сўзи — суз, иш и — и ш эди. Б и з ундан ар-
зирли бирор х и зм ат ва инсоният ҳимма-
тига хос ҳим м атн и ҳаргиз кўрм аган эдик,
акси нч а, кўп адабсизлик на ёмонликлар-
ни б и з г а к ў р с а т г а н д и . Х а с и с , д а ғ а л ,
ҳасадчи, ич иқора ва бировни кўролмай-
диган, х у л қ и ёмон к и ш и эди. Х асислиги
ш у д а р а ж а д а эдики , Тирм изни таш лаб,
кўчи ва моли билан бизга қ ў ш и л ган и д а,
фақат ўзига тегиш ли қў й л ар и тахм инан
ў т т и з-қи р қ м инг бор эди. Ҳар юртда ол-
дим издан пода-пода қ ў й л ар и ўтарди, биз-
нинг й и ги т -я л а н гл ар эса о ч ли к д ан азоб
тортиш арди. Б ир қўй бермади. Охири —
Коҳмардга борганда эл л и к т а қў й берди.
Мени подш оҳ қил и б к ў т а р г а н и г а қара-
май ноғорасини ўз эш игида чалдирарди.
Ҳеч ки м б илан сам и м и й эмас эди, ҳеч
ки м н и кўролм асди. Кобулдан туш адиган
д а р о м а д н и н г ҳ а м м а с и , са в д о г а р л а р д а н
олинадиган бож унинг ҳиссаси эди, Ко-
булнинг қал ъ аб егил и ги, П ан ж ҳ и р , Кадий
Ҳазора, К ў ш к а к ва эш и к о ға л и к мансаби
бутунлай унда эди. Ш у н ч а л и к эътибор
топиб ҳам асло рози ва ш у к р қ и л у в ч и
эмас эди. У нечоғли бузуқ х а ё л л ар г а бор-
м а с и н (б у л а р н и з и к р э т д и к ) ў з и м и з г а
ол м ад и к , ю зига солм адик. Ш унга қара-
май, ҳ ам и ш а ноз қ ил и б к етиш га рухсат
сўрарди. Нозини кўтариб, узр ай ти ш би-
лан муддаосини ман қ и л ар д и к . Б и р -и к к и
кун босилиб, я н а рухсат сўраш ни бош-
л а р д и . Н о зи ва р у х сат т и л а ш и ҳ аддан
ош ди. Унинг х у л қ у ф еъли бизнинг ҳам
ж о н и м и зга тегди, рухсат бердик. Рухсат
тил аган д ан сўнг пуш айм он бўлди, бето-
қ а т л и к л а р қ и л а бошлади, фойдаси бўлма-
ди. Мендан т ў қ қ и з гуноҳ содир бўлмагу-
ни ч а , ж а з о л а м а й м а н , дея ш а р т қ и л и б
эдилар, деб айттириб юборипти. Мен ўн
бир гуноҳини бирма-бир эслатиб Мулло
Бободан айтиб юбордим. Мулзам бўлди.
Кўч ва моли билан Ҳиндистон тарафига
рухсат берилди. У зини нг бир неча навка-
ри Х айбардан ўтказиб қўйиб келди.
Б оқ и Г огиёнийнинг к ар в он и га қўш и-
либ, Н илобни кечиб ўтди. У пайтд а Ёр
Ҳусайн Дарёхон К ач ако тд а эди. Кўҳат-
дан олиб борган ф а р м о н л а р и н и р ў к ач
қил и б, д и л азок ва ю суфзайдан бир гуруҳ
аф ғо н л ар н и ва я н а бир гуруҳ ж а т , гу-
ж у р н и ўзига ҳам роҳ ва н а в к ар қил и б,
и ш - к у ч и эл т а л а м о қ , йў л у р м о қ эди.
Б о қ и н и н г х а б а р и н и э ш и т и б , й ў л и н и
т ў с и б , Б о қ и б и л а н б о р г а н л а р н и ў р аб
олди. Б о қ и н и ўлдириб хо тин ини олди.
Б и з Б о қ и га ҳеч ём о н л и к қ и л м ай қўйиб
ю боргандик, л е к и н у ўз ём онлиги кас-
рига қолиб, ўз амалига ўзи мубтало бўлди.
Б а й т :
Do'stlaringiz bilan baham: