Ту бадкунандайи худро
ба р ў зго р сипор,
Ки р ўзго р туро чокарест кийнагузор.
(М азмуни:
Ё м онлик қи лга н ни ҳаетга топшир,
У қасдинг олгувчи мулозим ингдир
. )
Б у қ и ш б и р -и к ки қор ё қ қ у н и ч а чор-
боғда ўти р д и к . Кобулга к ел аётган и м и зда
т у р к м а н ҳ а з о р а с и к ў п б е а д а б л и к ва
йўлтўсарликлар қилиб эди. Уларга ҳужум
қ и л и ш н и ўйлаб, Улуғбек м ирзонинг ша-
ҳ а р д а г и Б ў с т о н сар о й деган и м о р ат и д а
туриб, ш аъ бон о йи д а ўш а ердан турк-
м ан ҳ а з о р а с и н и т а л о н -т о р о ж қ и л и ш г а
о т л ан д и к . Д ар а й и Х уш о гзид а—Ж ан га-
л а к д а ҳ у ж у м н и бо ш лади к. Оз-моз ҳазо-
ра тал анд и . Д ар а й и Х уш я қ и н и д а г и ғор-
да бир гуруҳ ҳазора я ш и р и н г ан экан. Ак-
с ар ҳ а р б и й с а ф а р л а р и м д а м ен б и л а н
б и р г а ю р г а н , қ ў р б е г и ( ш а ҳ а р ҳ а р б и й
қисм и бошлиғи) мансабидаги Ш айх Дар-
веш к ў к а л д о ш ё й н и к у ч л и т о р т а р ва
ўқ н и я х ш и отар эди, бу ғорн инг оғзига
б и л м а с д а н я қ и н л а ш и б , к и р и б боради.
И ч к а р и д а н бир ҳазора к ў к с и г а ў қ ота-
ди. Ў ш а к у н и ё қ ўлди. Т у р км ан ҳазора-
си н и н г кўпроғи Д ар ай и Х уш да қ и ш л а-
ган экан , у л ар н и н г устига йўл олдик.
Д ар а й и Х у ш н и н г ж о й л а ш и ш и ғала-
ти: д а р а н и н г я р и м к у р ў ҳ ч а к е л а д и г а н
www.ziyouz.com kutubxonasi
126
БОБУРМОМЛ
огзида тоглар то р айти р ган дара туш ган.
Йўл тогни нг к ам ар и д ад и р . Й ўлдан цуйи
ҳ а м э л л и к - о л т м и ш қ а р и т и к қ о я л а р
ж о й л а ш га н . Й ў л н и н г ю қорисида я н а ўта
н о қ у л а й йўл бор. О т л и қ л а р битта-бит-
талаб ўтади.
Бу тор тоғ й ў л и дан ўтиб, шу ку н и
вақт и к к и намоз орасигача (қуёш боти-
ш ига я қ и н ) бориб етмай бир ерда қўндик.
Ҳ азо р ани нг бир семиз ту яс и н и топиб
к е л т и р д и л а р . Уни сўйиб, гў ш т и н и н г бир
қ и с м и н и кабоб қ и л д и к , я н а бир қисми-
ни офтобда пи ш и риб едик. Б унча маза-
ли туя этини сира ем аган эдик. Б аъзи -
лар қўй гў ш тид ан ф ар қ қ и л а о л м адилар.
Б у ердан эрталаб кўчиб, ҳ азо р ал ар қиш -
л аган ю ртлар устига равона бўлдик. Бир
паҳар қолганида, илгаридан к и ш и келиб:
„ Б и р тор ж о й д а ҳ азор ал ар сув кечиги-
ни ш о х л а р билан беркитиб, элни тўсиб
у р у ш м о қ д а л а р “ , деди. Б уни эш итган и-
м из заҳоти тез ж ў н а д и к . Бироз йўл юр-
гач, ҳ азо р ал ар уруш аётган ерга етдик.
Ўша қ иш қор кўп ёққан, йўлсиз юритп
м а ш а қ қ а т л и эди. Такоб су ви ни нг қир-
ғ о қ л ар и батамом м у зл аг ан д и . Б у дарё-
даги муз ва қор т у ф ай л и йўлсиз еридан
ўтиб бўлмас эди. Ҳ азо р ал ар бу сувнинг
ч и қ а р ерида к ў п шох кесиб солганди-
лар. Ў злари Т акобларда ва унинг ёнла-
рида о тл иқ ва яёв ўқ отиб у руш аётган
эд ил ар .
М у ҳ а м м а д А л и М у б а ш ш и р б е к ме-
нинг я н ги ҳу р м атга л о й и қ бекл ар им д ан
эди. Ж у д а мард ва эътиборга ар з и р л и ,
я х ш и йи ги т эди. Совут к и й м а г а н . Илга-
р и р о қ гаох т а ш л а н г а н й ў л г а ж ў н а д и .
Б и қ и н и г а ў қ отдилар. Ў ша заҳоти ж он
таслим қ илди. Тезлик билан келган эдик.
К ў п ч и л и к н и н г совути йўқ эди. Б и р -и к к и
ўқ менинг бош им дан ош иб ўтди. А ҳм ад
Ю с у ф б е к и з т и р о б ч е к и б , ҳ а р з а м о н :
„Б ун д ай яланғоч кир и б борасиз. И к к и -
уч ў қн и к ў р д и м к и , б ош инги здан ў т д и “ ,
д е р д и . М ен д е д и м к и : „ С и з м а р д о н а
б ў л и н г . М е н и н г б о ш и м д а н б у н а қ а л а р
кўп ў т г а н “ . Ш у пайт Қосимбек бу сув-
дан к е ч и к топиб со в у т и б и л а н к е ч и б
ўтиб, от солган эди, ҳ азо р ал ар тў х там ай
қ о ч а б о ш л а д и л а р . У р у ш и б т у р г а н л а р
асир ола-ола, ёв ортидан қу в д и л ар . Қо-
с и м б е к к а бу и ш и у ч у н Б а н г а ш ин ъо м
қ и л и н д и . Ҳ отам ҳ ам бу ю р и ш д а ёмон
эм ас эд и. Ш у н г а к ў р а Ш а й х Д а р в е ш
к ў к а л д о ш н и н г м ан саб и — қ ў р б е г и л и к
Ҳ о та м га и н о я т бўлди. К е п а к қ у л и бобо
ҳ ам бу ю р и ш д а я х ш и и ш к ў р с а т г а н и
учун бир қ и ш л о қ н и К е п а к к а ин оят қил-
д ик. С ултонқули чинок бу л ар н и н г орти-
да эди. Қор қ а л и н бўлгани учун чиғир
дан* ч иқиб бўлмасди. Мен ҳам ш у йи-
ги тлар билан й ўлга туш ди м .
Ҳ а з о р а қ и ш л о қ л а р и н и н г я қ и н и д а
қўй ва й и л қ и л а р г а дуч к ел д и к . Мен ўзим
тўрт-беш юзга я қ и н қ ўй , й и г и р м а беш-
та от йиғдим . С у л то н қу л и , я н а и к к и -у ч
к и ш и я қ и н эд и л ар , б и р л аш и б ҳ а р а к а т
қ и л д и к . И к к и навбат ўзим талон-торож -
да қ а т н а ш г а н м а н . Б и р и — м а н а ш у
ҳ у ж у м бўлди. Я на бир саф ар ушбу тур-
к м ан ҳ азо р ас и н и Хуросондан келаётга-
ни д а б и з н и к и л а р т а л о н - т о р о ж қ и л и б ,
кўп қ ў й аа от кел т и р га н д и л а р . Ҳ азора-
л ар н и н г аёл ва б о л а-чақ ал ар и яёв юриб,
қ о р л и к қ и р л а р г а ч и қ и б ту р д и л ар . Б и р
оз с у с т к а ш л и к қ и л д и к , к у н ҳ ам к е ч
бўлиб қолган ди . Қ ай ти б ҳ аэо р а л а р н и н г
у йл ари га т у ш и л д и . Б у қ и ш қор ан ча кўп
туш ганди. Ушбу ерда й ўлдан т а ш қ а р и -
д а г и қ о р о т н и н г қ о р н и г а ч а ч и қ а р д и .
К е ч а с и қ у р и қ ч и л и к к а ч и қ қ а н л а р қ о р
қ а л и н бўлгани боис тонг отгунча отдан
т у ш м а д и л а р . Э р та си б а р в а қ т қ а й т и б ,
Д ар а й и Х у ш н и н г ич ид а ҳ а з о р а л а р н и н г
қ и ш л о ғи д а тўхтаб, у ердан кўчиб, Ж ан -
г а л а к к а т у ш и л д и . Ё р а к тағо йи ва я н а
б аъ з и л а р к ей и н р о қ д ан к ел и б эди. Ш айх
Дарвегани отган ҳ азо р ал ар н и бориб ту-
тин глар , деб буйруқ берилди. К у ни бит-
ган бадбахтлар горда экан . Б у л а р бориб,
тутун қўйиб етм иш -саксон ҳ азо р ан и ту-
тиб о л д и л а р . К ў п ч и л и г и қ и л и ч б ил ан
чопиб т аш л а н д и .
Ҳ азора ю р и ш и д ан қай ти б , Н иж ров-
д а н м о л о л и ш м а с л а ҳ а т и у ч у н Б о р о н
с а й х о н л и ги н и н г пасти — Ойтуғди туп-
роғига к е л д и к . Ж а ҳ о н г и р м ирзо Ғазни-
дан ч иқиб биз Ойтуғди ерида эк ан л и ги -
мизда м у л о зам ат га к ел д и . Б у аснода ра-
мазон о й и н и н г ўн у ч и н ч и си д а мен қуён-
ч и қ х аст ал и г и г а й ў л и қ д и м . Мени қ и р қ
к у н г ач а у ёндан бу ёнга биров ай ланти-
* Ч и ғ и р — цордан о ч и л ғ а н й ўл.
www.ziyouz.com kutubxonasi
БОБУРНОМА
127
риб қ ў я р д и . Н и ж р о в д ар ал ар и д а н П иж -
р о н д а , Ғайн к е н т и н и н г у л у ғ и Ҳ у сай н
Ғ айни й оға-иниси билан и т о ат си зл и к ва
безбетликда м аш ҳ у р булиб тан и л ган эди-
лар. У ларга қ а р ш и л а ш к а р н и Ж а ҳ о н г и р
м и р зо га бош латиб юборилди. Қосимбек
ҳам борди. Л а ш к а р бориб Саркўбга чи-
қиб си н ги р л ан ган ерни куч билан олиб,
бир г у р у ҳ и н и қ а т л э т т и р д и . Қ у ё н ч и қ
х а с т а л и г и т а ш в и ш и т у ф а й л и т ах т и р а -
вондек нарса ясаб Борон соҳи ли дан ша-
ҳ ар га ч а мени кўтариб Бўстонсарога кел-
ти р д и л ар . Ў ша қ и ш н и н г ўзида бир неча
кун Бўстонсарода ў тирд им . Бу к а с а л л и к
ҳ а л и - ҳ а н у з т у з а л м а с и д а н , ўнг ю зи м га
чипқ о н ч и қ д и , на ш т ар солдилар. Бу хас-
т а л и к к а қ а р ш и сурги ичдим . С иҳат то-
пиб, ч орбоққ а ч и қ д и м . Ж а ҳ о н г и р мир-
зо м у л о зам атга кел д и . А йю бнинг угил-
лар и Юсуф ва Б аҳ л у л Ж а ҳ о н г и р мирзо
қ о ш и г а бориб м ен га қ а р ш и ф и т н а ва
ём о н л и к у ю ш ти рд и л ар. Ш унинг учунми-
к ан , бу саф ар Ж а ҳ о н г и р м ирзо аввалги-
д ек сам и м и й к ў р и н м ад и . Б и р неча кун-
дан кей и н Тепадан кўчиб, совут ки й и б
и лдам Ғ азнига к етд и. Н они қ ў рғо н ини
олиб, бир неча к и ш и с и н и ўлдириб, эли-
ни б у т у н л ай т а л а д и . Бор к и ш и л а р и н и
м айд а-ч у йд асигач а кўчириб, Ҳ азорани нг
ичи билан Бомиён тар аф и га ю зланди.
Т а н г р и г а р а в ш а н д и р к и , м ен д ан ва
менга т а а л л у қ л и элдан бунча н о х у ш л и к
ва қасос о л и ш г а сабаб бўладиган ҳеч бир
иш содир бўлмади ё бирор сўз айтилма-
ди. Сўнгра м аъ л у м б ў л ди к и, қу йи д аги
воқеа к е т и ш и г а сабаб бўлган экан: Ж а-
ҳонгир м ирзо Ғазнидан к ел аёт га н д а Қо-
симбек ва беклар исти қб оли га чиқибди-
лар. М ирзо беданага қ у ш солади. Етиб
қ у ш ч а н г а л и н и со л и ш п а й т и д а бедана
ў з и н и ерга уради. „О лдим и, о л д и м и ? “
деб қ и ч қ и р а д и л а р . Қосимбек: „Ғ аним ни
бундоқ о ж и з қ и л г а н д а қ ў л д ан ч и қ а р а -
д и м и — о л а д и “ , д ейди . Б у сўз у л ар г а
балойи ж о н бўлади. К ет м о қ л ар и н и н г бир
сабаби м ана ш у эди. Я на б и р -и к к и бун-
дан а р зи м а ср о қ ва бў ш р о қ бир сўзни ҳам
р ў к а ч қ и л д и л а р . Ш ун д ан сўнг Ғазнини
т аш л а б , ҳ азор а о р қ ал и а й м о қ л а р томон-
га ў т д и л а р . У ф у р сат д а а й м о қ л а р Но-
с и р м и р з о д а н а й р и л и б э д и л а р . Л е к и н
ў зб а к к а қ ў ш и л м а г а н д и л а р . Ёй, Астароб
ва у е р л а р н и н г я й л о в л а р и д а э д и л а р .
У ш бу д а м л а р д а Султон Ҳ у с а й н м ир зо
М уҳам м ад Ш айбон ийхон ни даф этиш га
тараддудланиб, барча ў ғи лл ар и н и чақир-
т и р д и . М ени ҳам С ай й и д С ултон А ли
хоббиннинг ўғли Саййид А ф зал ни юбо-
риб ч а қ и р т и р г а н эди. Хуросон томони-
га ю рмоқ бизга бир неча ж и ҳ а т д а н ло-
зим бўлди. Б и р сабаби: Султон Ҳусайн
м ирзодек Темурбек ўрни да ўтирган улуг
подшоҳ қ ў ш и н тўплаб, теварак ва атроф-
даги ў ғи ллари ва бекларин и чақир тир и б ,
Ш а й б о н и й х о н д е к ғ а н и м н и н г у с т и г а
юриш қ и л г а н д а, эл оёғи билан борган-
да, биз бош билан б о р гай м и з, эл таёқ
билан борганда, биз тош билан боргай-
миз. И к к и н ч и сабаби: Ж а ҳ о н г и р мирзо
бундай к е к ва ём онл и к билан к ет д и к и , ё
к е к и н и бартараф , ё зарар и ни даф қил-
гай м и з.
Ушбу й и л и Ш айбонийхон Чинсўфи-
ни Х ор азм д а ўн ой қ а м а л қил и б олди.
Б у қ ам ал д а тал ай у р у ш л а р бўлди. Хо-
р а з м й и г и т л а р и к ў п м а р д о н а л и к л а р
к ў р с а т д и л а р , к у р а ш д а ҳеч х ато га йўл
қ ў й и ш м а д и . Ш ундай ў қ о т а р л и к қилди-
л ар к и , кў п бор қ ал қ о н д ан , совутдан, баъ-
зан и к к и қ а в а т совутд ан ҳам ў т к а з и б
кам он дан ў қ отдилар. Ўн ой қамалдор-
л и к т о р т т и л а р , ҳеч ердан у м и д в о р л и к
бўлмади. Б а ъ з и й и ги т -я л а н г ю р ак си зл и к
қ и л и б , ўзбак билан сўзл аш иб , ўзбакни
қўргон га к и р ги зд и . Ч инсўф и бундан ха-
бардор бўлиб, ўзи келиб қургонга кираёт-
ган у зб ак л ар н и уриб ту ш и р аёт ган маҳа-
ли ўз т ан қ ў р и қ ч и с и о рқаси дан унга ка-
м о нд ан ўқ о тд и , у ў л д и . У р у ш а д и г а н
к и ш и қо л м ад и , қў р ғо н ни олдилар. Чин-
сўфига р аҳ м ат. М ардоналик билан жон
ч ек и б , бирор л а ҳ з а н и бекор к е т к а з м а -
ди. Ш айбон ийхон Х оразм ни Кўпакбий-
га б ериб, ў зи С а м а р қ а н д г а к е л д и . Бу
й и л н и н г охири з у л ҳ и ж ж а ойида Султон
Ҳ усайн м ирзо Ш ай б о н и й х о н н и н г усти-
га л а ш к а р тортиб, Бобо И л о ҳ и й га етга-
нида Т ан гр и р аҳ м ат и га борди.
Т а в а л л у д в а н а с л - н а с а б и : с а к к и з
юз қ и р қ и к к и д а (1438) Ҳ иротд а Ш оҳ-
рух
м ир зо з а м о н и д а т а в а л л у д топган
эди. Султон Ҳ усайн мирзо бинни Ман-
сур б и н н и Б о й қ а р о б и н н и У м а р ш а й х
бин ни А м и р Тем ур. М ансур м ирзо би-
лан Б о й қ а р о м ирзо п о д ш о ҳ л и к қ и л га н
эмас. Онаси Ф ерузабегим эди, Темурбек-
www.ziyouz.com kutubxonasi
128
БОБУРНОМЛ
ни нг наби р аси . Султон Ҳ усайн
м ирзо
М и р о н ш о ҳ м и р з о н и н г ҳ а м н а б и р а с и
бўларди. Султон Ҳ усайн мирзо и к к и то-
м онлам а ш ар аф л и оиладан , асл подшоҳ
эди. Б и р онадан и к к и ўги л, и к к и қ и з
эдилар. Бойқаро мирзо ва Султон Ҳусайн
м ирзо, Оқобегим ва яна А ҳ м ад х о н ол-
ган қ и з — Б ад ак аб еги м . Б ойқаро мирзо
Султон Ҳ усайн мирзодан катта ва унинг
н а в к а р и эди. Л е к и н м а ҳ к а м а д а ҳ о зи р
бўлмасди. М аҳ к ам ад ан т а ш қ а р и ҳам м а
ерда бир т ў ш а к д а ў т и р а р д и л а р . У каси
унга Б а л х в и л о я т и н и берганди. Б и р неча
йил Б а л х г а ҳ у к м р о н л и к қ и л д и . Уч ўғли
бор эди: Султон М уҳам м ад м ирзо, Сул-
тон Вайс мирзо ва Султон И сканд ар мир-
зо. Оқобегим Султон Ҳ усайн м и р зо н и н г
эгач иси эди. М иронш оҳ м и р зон и н г на-
бираси. Султон А ҳм ад м ирзо олиб эди.
К и ч и к м ирзо исм ли бир ўғли бор эди.
Б у р у н л а р и т о ғ а с и г а х и з м а т қ и л а р д и .
Сўнгра с и п о ҳ и й л и к н и т ар к қ и л и б , му-
тол аага м аш ғу л бўлди. Д ер л ар к и м , до-
н и ш м а н д бўлган э к ан . Ш е ъ р и й истеъ-
доди ҳам бўлган экан. Б у рубоий уни ки:
Do'stlaringiz bilan baham: |