Халцаро бобур фонди



Download 11,32 Mb.
Pdf ko'rish
bet86/185
Sana18.03.2022
Hajmi11,32 Mb.
#499956
1   ...   82   83   84   85   86   87   88   89   ...   185
Bog'liq
Zahiriddin Muhammad Bobur. Boburnoma (tabdil)2008

Ту бадкунандайи худро
ба р ў зго р сипор,
Ки р ўзго р туро чокарест кийнагузор.
(М азмуни:
Ё м онлик қи лга н ни ҳаетга топшир,
У қасдинг олгувчи мулозим ингдир
. )
Б у қ и ш б и р -и к ки қор ё қ қ у н и ч а чор- 
боғда ўти р д и к . Кобулга к ел аётган и м и зда 
т у р к м а н ҳ а з о р а с и к ў п б е а д а б л и к ва 
йўлтўсарликлар қилиб эди. Уларга ҳужум 
қ и л и ш н и ўйлаб, Улуғбек м ирзонинг ша- 
ҳ а р д а г и Б ў с т о н сар о й деган и м о р ат и д а 
туриб, ш аъ бон о йи д а ўш а ердан турк- 
м ан ҳ а з о р а с и н и т а л о н -т о р о ж қ и л и ш г а
о т л ан д и к . Д ар а й и Х уш о гзид а—Ж ан га- 
л а к д а ҳ у ж у м н и бо ш лади к. Оз-моз ҳазо- 
ра тал анд и . Д ар а й и Х уш я қ и н и д а г и ғор- 
да бир гуруҳ ҳазора я ш и р и н г ан экан. Ак- 
с ар ҳ а р б и й с а ф а р л а р и м д а м ен б и л а н
б и р г а ю р г а н , қ ў р б е г и ( ш а ҳ а р ҳ а р б и й
қисм и бошлиғи) мансабидаги Ш айх Дар- 
веш к ў к а л д о ш ё й н и к у ч л и т о р т а р ва 
ўқ н и я х ш и отар эди, бу ғорн инг оғзига 
б и л м а с д а н я қ и н л а ш и б , к и р и б боради. 
И ч к а р и д а н бир ҳазора к ў к с и г а ў қ ота- 
ди. Ў ш а к у н и ё қ ўлди. Т у р км ан ҳазора- 
си н и н г кўпроғи Д ар ай и Х уш да қ и ш л а- 
ган экан , у л ар н и н г устига йўл олдик.
Д ар а й и Х у ш н и н г ж о й л а ш и ш и ғала- 
ти: д а р а н и н г я р и м к у р ў ҳ ч а к е л а д и г а н
www.ziyouz.com kutubxonasi


126
БОБУРМОМЛ
огзида тоглар то р айти р ган дара туш ган. 
Йўл тогни нг к ам ар и д ад и р . Й ўлдан цуйи 
ҳ а м э л л и к - о л т м и ш қ а р и т и к қ о я л а р
ж о й л а ш га н . Й ў л н и н г ю қорисида я н а ўта 
н о қ у л а й йўл бор. О т л и қ л а р битта-бит- 
талаб ўтади.
Бу тор тоғ й ў л и дан ўтиб, шу ку н и
вақт и к к и намоз орасигача (қуёш боти- 
ш ига я қ и н ) бориб етмай бир ерда қўндик.
Ҳ азо р ани нг бир семиз ту яс и н и топиб 
к е л т и р д и л а р . Уни сўйиб, гў ш т и н и н г бир 
қ и с м и н и кабоб қ и л д и к , я н а бир қисми- 
ни офтобда пи ш и риб едик. Б унча маза- 
ли туя этини сира ем аган эдик. Б аъзи - 
лар қўй гў ш тид ан ф ар қ қ и л а о л м адилар. 
Б у ердан эрталаб кўчиб, ҳ азо р ал ар қиш - 
л аган ю ртлар устига равона бўлдик. Бир 
паҳар қолганида, илгаридан к и ш и келиб: 
„ Б и р тор ж о й д а ҳ азор ал ар сув кечиги- 
ни ш о х л а р билан беркитиб, элни тўсиб 
у р у ш м о қ д а л а р “ , деди. Б уни эш итган и- 
м из заҳоти тез ж ў н а д и к . Бироз йўл юр- 
гач, ҳ азо р ал ар уруш аётган ерга етдик.
Ўша қ иш қор кўп ёққан, йўлсиз юритп 
м а ш а қ қ а т л и эди. Такоб су ви ни нг қир- 
ғ о қ л ар и батамом м у зл аг ан д и . Б у дарё- 
даги муз ва қор т у ф ай л и йўлсиз еридан 
ўтиб бўлмас эди. Ҳ азо р ал ар бу сувнинг 
ч и қ а р ерида к ў п шох кесиб солганди- 
лар. Ў злари Т акобларда ва унинг ёнла- 
рида о тл иқ ва яёв ўқ отиб у руш аётган 
эд ил ар .
М у ҳ а м м а д А л и М у б а ш ш и р б е к ме- 
нинг я н ги ҳу р м атга л о й и қ бекл ар им д ан 
эди. Ж у д а мард ва эътиборга ар з и р л и , 
я х ш и йи ги т эди. Совут к и й м а г а н . Илга- 
р и р о қ гаох т а ш л а н г а н й ў л г а ж ў н а д и . 
Б и қ и н и г а ў қ отдилар. Ў ша заҳоти ж он 
таслим қ илди. Тезлик билан келган эдик. 
К ў п ч и л и к н и н г совути йўқ эди. Б и р -и к к и
ўқ менинг бош им дан ош иб ўтди. А ҳм ад 
Ю с у ф б е к и з т и р о б ч е к и б , ҳ а р з а м о н : 
„Б ун д ай яланғоч кир и б борасиз. И к к и - 
уч ў қн и к ў р д и м к и , б ош инги здан ў т д и “ , 
д е р д и . М ен д е д и м к и : „ С и з м а р д о н а
б ў л и н г . М е н и н г б о ш и м д а н б у н а қ а л а р
кўп ў т г а н “ . Ш у пайт Қосимбек бу сув- 
дан к е ч и к топиб со в у т и б и л а н к е ч и б
ўтиб, от солган эди, ҳ азо р ал ар тў х там ай 
қ о ч а б о ш л а д и л а р . У р у ш и б т у р г а н л а р
асир ола-ола, ёв ортидан қу в д и л ар . Қо-
с и м б е к к а бу и ш и у ч у н Б а н г а ш ин ъо м
қ и л и н д и . Ҳ отам ҳ ам бу ю р и ш д а ёмон 
эм ас эд и. Ш у н г а к ў р а Ш а й х Д а р в е ш
к ў к а л д о ш н и н г м ан саб и — қ ў р б е г и л и к
Ҳ о та м га и н о я т бўлди. К е п а к қ у л и бобо 
ҳ ам бу ю р и ш д а я х ш и и ш к ў р с а т г а н и
учун бир қ и ш л о қ н и К е п а к к а ин оят қил- 
д ик. С ултонқули чинок бу л ар н и н г орти- 
да эди. Қор қ а л и н бўлгани учун чиғир 
дан* ч иқиб бўлмасди. Мен ҳам ш у йи- 
ги тлар билан й ўлга туш ди м .
Ҳ а з о р а қ и ш л о қ л а р и н и н г я қ и н и д а
қўй ва й и л қ и л а р г а дуч к ел д и к . Мен ўзим 
тўрт-беш юзга я қ и н қ ўй , й и г и р м а беш- 
та от йиғдим . С у л то н қу л и , я н а и к к и -у ч
к и ш и я қ и н эд и л ар , б и р л аш и б ҳ а р а к а т
қ и л д и к . И к к и навбат ўзим талон-торож - 
да қ а т н а ш г а н м а н . Б и р и — м а н а ш у 
ҳ у ж у м бўлди. Я на бир саф ар ушбу тур- 
к м ан ҳ азо р ас и н и Хуросондан келаётга- 
ни д а б и з н и к и л а р т а л о н - т о р о ж қ и л и б , 
кўп қ ў й аа от кел т и р га н д и л а р . Ҳ азора- 
л ар н и н г аёл ва б о л а-чақ ал ар и яёв юриб, 
қ о р л и к қ и р л а р г а ч и қ и б ту р д и л ар . Б и р
оз с у с т к а ш л и к қ и л д и к , к у н ҳ ам к е ч
бўлиб қолган ди . Қ ай ти б ҳ аэо р а л а р н и н г 
у йл ари га т у ш и л д и . Б у қ и ш қор ан ча кўп 
туш ганди. Ушбу ерда й ўлдан т а ш қ а р и - 
д а г и қ о р о т н и н г қ о р н и г а ч а ч и қ а р д и .
К е ч а с и қ у р и қ ч и л и к к а ч и қ қ а н л а р қ о р
қ а л и н бўлгани боис тонг отгунча отдан 
т у ш м а д и л а р . Э р та си б а р в а қ т қ а й т и б ,
Д ар а й и Х у ш н и н г ич ид а ҳ а з о р а л а р н и н г
қ и ш л о ғи д а тўхтаб, у ердан кўчиб, Ж ан - 
г а л а к к а т у ш и л д и . Ё р а к тағо йи ва я н а
б аъ з и л а р к ей и н р о қ д ан к ел и б эди. Ш айх
Дарвегани отган ҳ азо р ал ар н и бориб ту- 
тин глар , деб буйруқ берилди. К у ни бит- 
ган бадбахтлар горда экан . Б у л а р бориб, 
тутун қўйиб етм иш -саксон ҳ азо р ан и ту- 
тиб о л д и л а р . К ў п ч и л и г и қ и л и ч б ил ан 
чопиб т аш л а н д и .
Ҳ азора ю р и ш и д ан қай ти б , Н иж ров- 
д а н м о л о л и ш м а с л а ҳ а т и у ч у н Б о р о н
с а й х о н л и ги н и н г пасти — Ойтуғди туп- 
роғига к е л д и к . Ж а ҳ о н г и р м ирзо Ғазни- 
дан ч иқиб биз Ойтуғди ерида эк ан л и ги - 
мизда м у л о зам ат га к ел д и . Б у аснода ра- 
мазон о й и н и н г ўн у ч и н ч и си д а мен қуён- 
ч и қ х аст ал и г и г а й ў л и қ д и м . Мени қ и р қ
к у н г ач а у ёндан бу ёнга биров ай ланти-
* Ч и ғ и р — цордан о ч и л ғ а н й ўл.
www.ziyouz.com kutubxonasi


БОБУРНОМА
127
риб қ ў я р д и . Н и ж р о в д ар ал ар и д а н П иж - 
р о н д а , Ғайн к е н т и н и н г у л у ғ и Ҳ у сай н
Ғ айни й оға-иниси билан и т о ат си зл и к ва 
безбетликда м аш ҳ у р булиб тан и л ган эди- 
лар. У ларга қ а р ш и л а ш к а р н и Ж а ҳ о н г и р
м и р зо га бош латиб юборилди. Қосимбек 
ҳам борди. Л а ш к а р бориб Саркўбга чи- 
қиб си н ги р л ан ган ерни куч билан олиб, 
бир г у р у ҳ и н и қ а т л э т т и р д и . Қ у ё н ч и қ
х а с т а л и г и т а ш в и ш и т у ф а й л и т ах т и р а - 
вондек нарса ясаб Борон соҳи ли дан ша- 
ҳ ар га ч а мени кўтариб Бўстонсарога кел- 
ти р д и л ар . Ў ша қ и ш н и н г ўзида бир неча 
кун Бўстонсарода ў тирд им . Бу к а с а л л и к
ҳ а л и - ҳ а н у з т у з а л м а с и д а н , ўнг ю зи м га 
чипқ о н ч и қ д и , на ш т ар солдилар. Бу хас- 
т а л и к к а қ а р ш и сурги ичдим . С иҳат то- 
пиб, ч орбоққ а ч и қ д и м . Ж а ҳ о н г и р мир- 
зо м у л о зам атга кел д и . А йю бнинг угил- 
лар и Юсуф ва Б аҳ л у л Ж а ҳ о н г и р мирзо 
қ о ш и г а бориб м ен га қ а р ш и ф и т н а ва 
ём о н л и к у ю ш ти рд и л ар. Ш унинг учунми- 
к ан , бу саф ар Ж а ҳ о н г и р м ирзо аввалги- 
д ек сам и м и й к ў р и н м ад и . Б и р неча кун- 
дан кей и н Тепадан кўчиб, совут ки й и б
и лдам Ғ азнига к етд и. Н они қ ў рғо н ини 
олиб, бир неча к и ш и с и н и ўлдириб, эли- 
ни б у т у н л ай т а л а д и . Бор к и ш и л а р и н и
м айд а-ч у йд асигач а кўчириб, Ҳ азорани нг 
ичи билан Бомиён тар аф и га ю зланди.
Т а н г р и г а р а в ш а н д и р к и , м ен д ан ва 
менга т а а л л у қ л и элдан бунча н о х у ш л и к
ва қасос о л и ш г а сабаб бўладиган ҳеч бир 
иш содир бўлмади ё бирор сўз айтилма- 
ди. Сўнгра м аъ л у м б ў л ди к и, қу йи д аги 
воқеа к е т и ш и г а сабаб бўлган экан: Ж а- 
ҳонгир м ирзо Ғазнидан к ел аёт га н д а Қо- 
симбек ва беклар исти қб оли га чиқибди- 
лар. М ирзо беданага қ у ш солади. Етиб 
қ у ш ч а н г а л и н и со л и ш п а й т и д а бедана 
ў з и н и ерга уради. „О лдим и, о л д и м и ? “ 
деб қ и ч қ и р а д и л а р . Қосимбек: „Ғ аним ни 
бундоқ о ж и з қ и л г а н д а қ ў л д ан ч и қ а р а - 
д и м и — о л а д и “ , д ейди . Б у сўз у л ар г а 
балойи ж о н бўлади. К ет м о қ л ар и н и н г бир 
сабаби м ана ш у эди. Я на б и р -и к к и бун- 
дан а р зи м а ср о қ ва бў ш р о қ бир сўзни ҳам 
р ў к а ч қ и л д и л а р . Ш ун д ан сўнг Ғазнини 
т аш л а б , ҳ азор а о р қ ал и а й м о қ л а р томон- 
га ў т д и л а р . У ф у р сат д а а й м о қ л а р Но- 
с и р м и р з о д а н а й р и л и б э д и л а р . Л е к и н
ў зб а к к а қ ў ш и л м а г а н д и л а р . Ёй, Астароб 
ва у е р л а р н и н г я й л о в л а р и д а э д и л а р .
У ш бу д а м л а р д а Султон Ҳ у с а й н м ир зо
М уҳам м ад Ш айбон ийхон ни даф этиш га 
тараддудланиб, барча ў ғи лл ар и н и чақир- 
т и р д и . М ени ҳам С ай й и д С ултон А ли 
хоббиннинг ўғли Саййид А ф зал ни юбо- 
риб ч а қ и р т и р г а н эди. Хуросон томони- 
га ю рмоқ бизга бир неча ж и ҳ а т д а н ло- 
зим бўлди. Б и р сабаби: Султон Ҳусайн 
м ирзодек Темурбек ўрни да ўтирган улуг 
подшоҳ қ ў ш и н тўплаб, теварак ва атроф- 
даги ў ғи ллари ва бекларин и чақир тир и б , 
Ш а й б о н и й х о н д е к ғ а н и м н и н г у с т и г а
юриш қ и л г а н д а, эл оёғи билан борган- 
да, биз бош билан б о р гай м и з, эл таёқ 
билан борганда, биз тош билан боргай- 
миз. И к к и н ч и сабаби: Ж а ҳ о н г и р мирзо 
бундай к е к ва ём онл и к билан к ет д и к и , ё 
к е к и н и бартараф , ё зарар и ни даф қил- 
гай м и з.
Ушбу й и л и Ш айбонийхон Чинсўфи- 
ни Х ор азм д а ўн ой қ а м а л қил и б олди. 
Б у қ ам ал д а тал ай у р у ш л а р бўлди. Хо- 
р а з м й и г и т л а р и к ў п м а р д о н а л и к л а р
к ў р с а т д и л а р , к у р а ш д а ҳеч х ато га йўл 
қ ў й и ш м а д и . Ш ундай ў қ о т а р л и к қилди- 
л ар к и , кў п бор қ ал қ о н д ан , совутдан, баъ- 
зан и к к и қ а в а т совутд ан ҳам ў т к а з и б
кам он дан ў қ отдилар. Ўн ой қамалдор- 
л и к т о р т т и л а р , ҳеч ердан у м и д в о р л и к
бўлмади. Б а ъ з и й и ги т -я л а н г ю р ак си зл и к
қ и л и б , ўзбак билан сўзл аш иб , ўзбакни 
қўргон га к и р ги зд и . Ч инсўф и бундан ха- 
бардор бўлиб, ўзи келиб қургонга кираёт- 
ган у зб ак л ар н и уриб ту ш и р аёт ган маҳа- 
ли ўз т ан қ ў р и қ ч и с и о рқаси дан унга ка- 
м о нд ан ўқ о тд и , у ў л д и . У р у ш а д и г а н
к и ш и қо л м ад и , қў р ғо н ни олдилар. Чин- 
сўфига р аҳ м ат. М ардоналик билан жон 
ч ек и б , бирор л а ҳ з а н и бекор к е т к а з м а - 
ди. Ш айбон ийхон Х оразм ни Кўпакбий- 
га б ериб, ў зи С а м а р қ а н д г а к е л д и . Бу 
й и л н и н г охири з у л ҳ и ж ж а ойида Султон 
Ҳ усайн м ирзо Ш ай б о н и й х о н н и н г усти- 
га л а ш к а р тортиб, Бобо И л о ҳ и й га етга- 
нида Т ан гр и р аҳ м ат и га борди.
Т а в а л л у д в а н а с л - н а с а б и : с а к к и з
юз қ и р қ и к к и д а (1438) Ҳ иротд а Ш оҳ- 
рух 
м ир зо з а м о н и д а т а в а л л у д топган 
эди. Султон Ҳ усайн мирзо бинни Ман- 
сур б и н н и Б о й қ а р о б и н н и У м а р ш а й х
бин ни А м и р Тем ур. М ансур м ирзо би- 
лан Б о й қ а р о м ирзо п о д ш о ҳ л и к қ и л га н
эмас. Онаси Ф ерузабегим эди, Темурбек-
www.ziyouz.com kutubxonasi


128
БОБУРНОМЛ
ни нг наби р аси . Султон Ҳ усайн 
м ирзо 
М и р о н ш о ҳ м и р з о н и н г ҳ а м н а б и р а с и
бўларди. Султон Ҳ усайн мирзо и к к и то- 
м онлам а ш ар аф л и оиладан , асл подшоҳ 
эди. Б и р онадан и к к и ўги л, и к к и қ и з 
эдилар. Бойқаро мирзо ва Султон Ҳусайн 
м ирзо, Оқобегим ва яна А ҳ м ад х о н ол- 
ган қ и з — Б ад ак аб еги м . Б ойқаро мирзо 
Султон Ҳ усайн мирзодан катта ва унинг 
н а в к а р и эди. Л е к и н м а ҳ к а м а д а ҳ о зи р
бўлмасди. М аҳ к ам ад ан т а ш қ а р и ҳам м а 
ерда бир т ў ш а к д а ў т и р а р д и л а р . У каси 
унга Б а л х в и л о я т и н и берганди. Б и р неча 
йил Б а л х г а ҳ у к м р о н л и к қ и л д и . Уч ўғли 
бор эди: Султон М уҳам м ад м ирзо, Сул- 
тон Вайс мирзо ва Султон И сканд ар мир- 
зо. Оқобегим Султон Ҳ усайн м и р зо н и н г 
эгач иси эди. М иронш оҳ м и р зон и н г на- 
бираси. Султон А ҳм ад м ирзо олиб эди. 
К и ч и к м ирзо исм ли бир ўғли бор эди. 
Б у р у н л а р и т о ғ а с и г а х и з м а т қ и л а р д и .
Сўнгра с и п о ҳ и й л и к н и т ар к қ и л и б , му- 
тол аага м аш ғу л бўлди. Д ер л ар к и м , до- 
н и ш м а н д бўлган э к ан . Ш е ъ р и й истеъ- 
доди ҳам бўлган экан. Б у рубоий уни ки:

Download 11,32 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   82   83   84   85   86   87   88   89   ...   185




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish