лацаб
берилиб эди.
Я н а , Беҳбудбек эди. И лгари танқў-
р и қ ч и л а р қ и с м и д а х и з м а т қ и л а р д и .
М ирзонинг и л к ҳарбий ю р и ш л ар и д а хиз-
м ати ёқиб, Б еҳ б у дб екк а ш у н д ай и н о ят
қилган эдики, там га ва пул зарбида унинг
исми бор.
Я н а , Ш а й х и м б е к эд и. „ С у ҳ а й л и й “
т а х а л л у с и учун уни Ш ай х и м С уҳай ли й
дер эд и л ар . Ш е ъ р н и ғал ат и қ и л и б ай-
т а р д и . Қ ў р қ и н ч л и сўз ва м а ъ н о л а р н и
и ф о д а л а р д и . У н и н г б а й т л а р и д а н бири
будир:
Шаби гям гирдбоди оҳам аз жо бурд
га р д ун р о ,
Ф урў бурд аждаҳои сели ашкам р уб ъ и
м аскуи ро.
(М азмуни:
Ғам кечаси оҳим нинг қую ни осмонни
ўрнидан цўзга тди.
К уз ёшим селининг аждаҳоси ер ю зини ютиб
юборди.)
Б ир гал бу байтни Мавлоно Абдураҳ-
мон Ж о м и й х изм ати да ў қ и ган , деган гап
ю ради. Мавлоно:
—
Мирзо, сиз ш еъ р ўқ и й си зм и ё одам
қ ў р қ и т а с и з м и ? — деган эк ан л ар .
Девон тартиб л аган . Достонлари ҳам
бор.
Я на, М уҳам м ад Валибек эди. Аввал-
ги В ал и б ек н и н г ўғлиди р. О хирлар мир-
зо қош ид а улуғ бек бўлган эди. Улуғ бек
б ў л и ш и га қ арам а сд ан , ҳеч ҳам хизм ат-
ни тар к қи л м ас д и . Кеча ва ку нд у з шоҳ
эш иги олдида эди. Ҳатто, ош ва ш илони
(о м м авий о в қ а т л а н и ш ) доим ш оҳ маҳ-
к а м а с и э ш и г и д а т о р т и л а р д и . Б у н д а й
м у л о зам ат қ и л ад и ган к и ш и н и н г ш ундай
эътибор топиш и м у қар р ар д и р .
Б у зам ондаги қ и з и қ и ш л ар н и кўрин-
гк и , бек а т а л м и ш к и п ш ўз о р қаси да эр-
гаш ган беш -олтита кал ва к ў р н и кўрса,
у н и я л и н и б - ё л в о р и б п одш о д а р г о ҳ и г а
к ел ти р м оги к е р а к бўлади. А ввал ги бек-
л ар н и н г х и зм ат ва м у л о зам ат л ар и қаер-
да дейсиз! Б и з н и н г б ек л ар и м и з ш у дара-
ж а д а бахтсиз! М у ҳ ам м ад В а л и б е к н и н г
ош и ва ш ил о ни я х ш и эди. Н ав к ар н и бир
хил таъ м и н о т ва тар зд а с а қ л ар эди. Фа-
қ и р ва бечораларга ўз қ ў л и билан кўп
хай р қ и л а р д и . Сўконғич ва тили аччи қ
эди. Т ў қ қ и з юз ўн еттинчи (1511) йили
мен С а м а р қ а н д н и о л г а н д а М у ҳ а м м а д
Валибек ва Д арвеш А ли китобдор ҳузу-
р и м д а э д и л а р . У ш а в а қ т д а у ф а л а ж
бўлганди. На сўзида маза бор эди ва на
ў з и д а . У н ч а э ъ т и б о р г а а р з и р л и одам
эмас эди. А ф ти д ан, х и зм ат уни ш у дара-
ж а г а ет к и зга н .
Я н а , Бобо А ли э ш и к о ға эди. Аввал
А л и ш е р б е к х и з м а т и д а б ў л д и . С ў н гр а
м а р д о н а л и г и д а н Ҳ у с а й н м и р з о о л и б ,
э ш и к о ғ а қ и л и б , б е к л и к м а р т а б а с и г а
к ў т ар д и . Ҳ озир менинг қ о ш и м д аг и хос
к и ш и м (ҳали бу ҳ а қ д а такр о р ан битил-
гай) — Юнус А ли бунинг ўглидир.
www.ziyouz.com kutubxonasi
136
Do'stlaringiz bilan baham: |