БОБУ РНОИЛ
97
эргашиб келиш авериш ди. Кун ботаётган-
да то ққ а я қ и н л аш д и м . У лар баланд овоз-
да дедилар: „Бундай қилиб қаерга бора-
сиз? Ж аҳ о н ги р мирзони тутиб келтирди-
л а р “ . Носир мирзо ҳам уларнинг қўлида
эди. Бу сўзларидан мени х и й л а ваҳима
босди. Сабаби ш уки, барчамиз унинг қўли-
да бўлсак, хатар эҳтимоли кўпдир. Жа-
воб бермадим, тог сари юранердим. Яна
хи й л а йўл юргандан сўнг, я н а сўа айта
бошладилар. Б у гал аввалгидан мулойим-
роқ сўзлар эдилар. Отдан тушиб сўз айта
бошладилар. Б уларнинг сўлига қ улоқ сол-
м ай ю р ав ер д и м . Д а р а д а н ю қ о р и л а ш и б
бормоқдаман. Хуфтон намози пайтигача
юрдим. Охири бир уйча келадиган тошга
етдим, тошдан айланиб ўтдим. Й ирик тош-
лар бошланиб, от юра олмади.
У лар ҳам ту ш д и л ар . Ҳ урм ат ва таъ-
зим б илан ан ча м у л ой и м р о қ сўз бошла-
д и л ар . „Б у н д а й қоронги кеча бўлса, йўл
й ў қ , қ аер га бораси з?“ , д ейи ш ди . „Сизни
Султон А ҳ м ад подш оҳ қ и л и б к ў т а р а д и " ,
деб о нтлар и ч и ш д и .
Мен д е д и м к и : „ М ен и н г к ў н г л и м у
ё қ қ а т о р т м а я п ти . У ерга бориш ҳеч ҳам
м у м к и н эмас. Агар с и зл а р н и н г хаёлин-
гизда ўр и н л и х и з м а т қ и л и ш бўлса, бун-
дай я х ш и и м к о н и я т эш и ги узоқ й и л л а р
ҳ ам топилм ас. Мени бир й ў л г а бошлан-
г к и , х о н л а р о л д и г а б о р а й . С и з л а р г а
к ў н г и л л а р и н г и з т и л аган д ан к ў р а ортиқ-
роқ р и о я т ва ш а ф қ а т қ и л а й . Й ўқ, агар
буни қ и л м а с а н ги з , к ел ган й ў л и н ги з би-
лан қ а й т и н г “ . М енинг олдим — омадим.
Бу ҳам менга қ и л г а н бир я х ш и хизма-
т ин гиэ бўлади.
„ К о ш к и к е л м а с а к эд и. К е л д и к м и ,
энди си зни бундай т аш л а б , қ а н д а й қай-
тиб к ет а м и з ? А гар биз билан бормасан-
ги з, м а й л и , қ а е р г а борсангиз ҳам хиз-
м атин гизд а б ў л а й л и к “ дейишди.
„Унда сўзингиз чинлигига онт ичинг“ ,
дедим мен. Қ уръонни ўртага қўйиб онт
и чдилар. Мен бир оз таски н топгандек
бўлдим. „Ушбу д ар ан инг я қ и н и д а Кенг-
қ ў л йўли бор деган эдилар. Ў ш а й ў л га
б о ш л а н г“ , дедим . У лар онт ичган бўлса-
л а р -д а , л е к и н т ў л и қ и ш о н ч й ў қ эди.
У ла р н и и л га р и ў т к аз и б , ў зим ортлари-
дан юрдим.
Б и р -и кк и к у р ў ҳ йўл борилиб эди, бир
сой с у в и г а е т д и к . „ К е н г қ ў л й ў л и ш у
э м а с м и к а н ? “ , деб сўрадим. У лар ин кор
қ и л д и л а р . „У йўл х и й л а и л га р и д ад и р “ ,
дедилар. Кенгқўл йўли аслида шу экан.
Б у л а р ё м о н л и к с о г и н и б , я ш и р д и л а р .
Я рим кечага бориб, яня бир сувга етдик.
Ш у н д а у л ар: „ Б и л м а й ўтиб к е т и б м и з.
К енгқўл йўли ортда қолибди", дедилар.
„Х ў ш , ни м а қ и л м о қ к е р а к ? “ дедим
мен.
„О л д и м и зд а Ғаво й ўли я қ и н д и р . У
й ў л б и л а н Ф а р к а т г а о ш а д и л а р “ , деб
жавоб берилди. Ў ша йўлга бош лаш ди.
К е ч а н и н г т ў р т д а н уч қ и с м и ч а йўл
ю р д и к . Ғаводан ч и қ и б к е л а д и г а н Кар-
нон сойига ет д и к . „Сия ш у ерда туринг,
мен бориб, Ғаво й ў л и н и т е к ш и р и б ке-
л а й “ , деди Бобо С ай рам ий . А нча муд-
датдан сўнг келди.
„ Б ў р к а б о ш л и қ бир н еча к и ш и бу
йўлга келипти. Бундан ўтиб бўлмас“ деди.
Бу сўзни эш итиб , ҳайрон бўлдим . Ора
йўлда қолдим , тонг я қ и н у мақсад йироқ.
Мен дедим : „ Б и р ер га б о ш л а н г к и ,
кундуз унда бекиниб, кеча бўлгач, от-мот
топиб, Х ўж анд сувини кечиб ўтиб, нари-
ги соҳил бўйлаб Х ў ж ан д сари б о р ай л и к “ .
„Б у н д а бир т еп а л и к бор. Унда яши-
р инса б ў л а д и “ , д ей и ш д и улар. К арнон
қўргонбеги Б ан д а А ли эди. „О ти м и зга
ва ў зи м и зга егу л и к топм асак бўлмайди.
Мен К арнонга борай. Ҳ ар ни м а топилса
— к е л т и р а й “ , деди у. У ердан қ ай ти б
К арн онга ю зл ан д и к . К арнонга бир ку рўҳ
қо л ган и д а т ў х т ад и к . Б ан д а А ли кетди,
узоқ м уддат қолиб кетди. Тонг отиб кел-
м оқда, у ҳеч келм асди . Х ийл а изтироб
ч екдим . Тонг отганда Б анд а А ли илдам-
лаб к елди. Отга ем иш к ел т и р м ад и . Учта
нон к ел т и р д и . Ҳ ар б ири м из бир нонни
қ ў й и н г а со л и б , ш и т о б б и л а н қ а й т и б ,
ю қ о р и т е п а л и к н и н г у ст и га ч и қ и б , бир
ерда о т л а р н и боглаб, бир б а л а н д л и к к а
ч и қ и б , ҳар қ а й с и м и з ҳар тар аф га қоро-
в у л л и к қ ил и б ути р д и к .
Т у ш га я қ и н л а ш и б қ о л га н д а А ҳ м ад
қ ав ч и н тўрт о т л и қ билан Ғаводан Ахси
томонга ўтиб қолди. Б ир хаёлим Аҳмад
қ авч ин ни чорлаб, ваъда ва м ойи лл и клар
б и л д и р и б , о т л а р и н и о л м о қ ч и б ў л д и м ;
о тларим из бир кеча-кундуз ҳарбу зарбда
эди, емиш ҳам емаган, хароб бўлган эди.
Я на кўнгул чопмади: уларга иш она ол-
м ад ик. Қ о ш и м д аги л а р билан ш унга ке-
л и ш д и к : улар бу оқшом Карнонда бўла-
дилар. Кечаси эҳтиёткорлик билан кириб
отларини чиқара олсак, қ а ё қ қ а бўлсаям
кетиш им кони тугилади.
Do'stlaringiz bilan baham: