12 — Бобурнома
www.ziyouz.com kutubxonasi
90
Б0БУРН0МА
Султон А ҳм ад мирзо д уғл атн и н г ў зин и
(Д уғлат тум ани буларда эмас эди), Қан-
бар А л и ва Сориғбош м ирзо и т ар ч и н и
л аш к ар б еги қил и б менга қ у ш д и л ар . Кар-
нонда хонлардан ай р ил иб , Сакон мавзе-
сида Х ў ж ан д дарёсидан сол билан ўтд ик,
Х ў қ о н м у л к и д а н ў ти б , Қ у б о н и босиб
олиб, Олайлуқ мулки орқали Ўш устига
жадал юрдик. Саҳар вақти Ўш қўргонига
етганимизни эл сезмай қолди. Ўш эли чора
тополмай, Ўшни бизга топширдилар. Зо-
тан, вилоят эли бизни кўп тилар эдилар.
Танбалдан қ ў р қ қ а н л а р и д а н ва б изн инг
й и р о қ л и г и м и з д а н чора то п о л м асд и л ар .
Ўшга киргач, А ндиж оннинг ш арқ ва жа-
нубидаги тог ва текисликлар, эл ва улус-
лар бутунлай бизга қаради. Бурун Фарғо-
нанинг пойтахти бўлган Ўзганднинг я х ш и
қўргони бор, чегарада ж о й л а ш га н . Эли
бизга тобеликни қабул қилиб, к и ш и юбо-
риб, мен томонга ўтди. Бир неча кундан
сўнг Марғинон эли ҳам қўрғонбегини уриб
қувлаб, менга қўш илди. Х ўжанд дарёси-
нинг Андижон тарафидаги қурғонлардан
биргина Андижондан ўзга барчаси бата-
мом менга қ ў ш и л д и . Бу пайтда ш унча
қўрғонлар бизга қўш илганига қарамасдан,
вилоятда, бундай у руш лар оз-моз бўлиб
турар, лекин ҳеч қайси томондан ғолиб-
л и к ва м ағл у б л ик м аъ лу м бўлмас эди.
Андижон томонлардаги эл ва улус, қўргон
ва вилоят аксар менга қўш илганлари учун
Андижоннинг эли ҳам аслида мени тилар
эди, бироқ чора тополмасди. Хаёлга кел-
дики, бир кеча Андижон я қ ини га бориб,
киш и киритиб, х ож а ва арбоблари билан
сўзлаш сак, эҳтимол, бизни бирор тараф-
дан к ири тиш ар. Бу хаёл билан Ўшдан от-
ланиб, ярим кечаси Андижондан берироқ-
д аги Ч и л д у х т а р о н р ў п а р а с и г а к е л д и к .
Қ анбар А ли б ек иа я н а баъ зи б екл ар ни
п у хтал и к билан қўрғонга киритиб, хож а
ва арбоб билан сў зл аш си н л ар деб илга-
рироқ юбордик. Б из юборган б екларни
кутиб от устидаёқ туриб эдик. Б аъ з и л ар
пинакда, баъзилар уйқусираган, кечанинг
у ч и н ч и қ и с м и э д и , б и р д а н и г а ноғо-
р а ч и м и з н и н г у ни ва сурон э ш и т и л д и .
Душ м аннинг кўп-озлигини билмай, хабар-
сиз ва уйқусираган л а ш к а р бир йўла бир-
би ри га қ а р а м а й т и р қ и р а б қ о ч а берди.
Мен элни т у х т а т и ш г а ҳам ф у рсат топ-
мадим . Тез д у ш м ан томонга от сурдим.
М ирш оҳ қ ав ч и н , Бобо Ш ерзод ва Дўст
Носир мен б илан бирга қ у з ғ а л д и . Б и з
турт к и ш и д а н ўзга барча эл қ о ч м о қ қ а
юз қ ў й д и л а р . Озроқ ортга юрган эдим-
к и , ҳ у ж у м қ и л г а н л а р ўқ отиб, сурон со-
либ, етиб к е л и ш д и . Б и р қ а ш қ а о т л и к
к и ш и м ен г а томон я қ и н л а ш и б к е л д и .
Отига ўқ отдим, юмалаб кетди. Б и р оз
босилгандек б ўлдилар.
М енинг билан бўлган уч к и ш и деди-
л а р к и : „Қоронғу кеча ёвнинг кўп-оз экан-
л иги м аълум ва ан иқ эмас. Б и з н и н г лаш-
к ар эли бутунлай кетди. Б и з тўрт киш и-
дан ёвлар қ а н ч а л и к зарар кўрарди?! Бо-
риб та р қ а л м а га н л а ш к а р г а етиб, кейин
у руш м оқ к е р а к “ . Тезк о р л и к билан элга
етиб, уриб, қам ч ил аб , ҳарчанд қилдим ,
л а ш к а р т ў х т а м а д и . Я н а бу тўрт к и ш и
билан қайтиб, ёвни ў қ қ а тутдик, озроқ
қин а тўхтадилар. Б ир-икки навбат кўрди-
л ар к и , биз уч-тўрт к и ш и , ортиқ эмасмиз,
я н а элни қ у в л а ш ва асир т у ш и р м о қ қ а
м аш гул бўлдилар. Ўшбу йўсинда уч-тўрт
марта бориб элни тийдим . Эл тийилма-
гач, яна ушбу уч к и ш и билан қайтиб уқ
ёғдириб, ғаним ни қай тар ди м . Элни икки-
уч курўҳгача Харобук ва П аш омун рупа-
расидаги т еп а л и к к а ч а қувлаб келдилар.
Т е п а л и к к а етган д а, М у ҳ ам м ад А ли
М уб аш ш и р учр ад и. Мен д ед и м к и : „Бу-
л а р оз к и ш и д и р , тўхтаб от с о л а й л и к “ .
Тўхтаб от солдик, душ м ан тўхтаб қолди.
Т ар қ ал ган эл у тараф-бу тарафдан йиғи-
либ келдилар. Б а ъ з и ман-ман деган йи-
г и т л а р ш у қ о ч г а н и б ил ан тўғри Ў ш га
борибдилар.
Воқеа тафсилоти бундай бўлган экан:
Айюб Б е к ч и к н и н г ту м ан и дан бир неча
мўғул Ўшда биздан айрилиб, қазоқлик-
к а (талон-торож қ и л и ш г а ) А н д и ж о н ат-
рофига келган экан лар. Л а ш к а р и м и з н и н г
ғала-говурини эш итиб, з и й р а к л и к билан
и лгарироқ келиб ў р о н л а ш а д и л а р (п а р о л
ай тади л ар ). Ўрон и к к и х и л бўлади: ҳар
бир қ а в м н и н г ўрони бор. Ч у н онч и: баъ-
зи қ а в м н и н г ўрони „ д у р д о н а“дир ва баъ-
з и с и н и к и „ т ў қ б о й “ ёки „ л у л у “ ; я н а бош-
қаси: бутун л а ш к а р г а ж а н г пайти и к к и
сўзни ўрон қ и л и б қ ў я д и к и , зар у р вақт-
д а ҳ а р қ а е р д а у ч р а ш г а н д а , б и р и бир
сўзн и а й тс а, я н а бири ў ш а а й т и л и ш и
к ер ак бўлган и к к и н ч и сўзни ай тади . Ана
ш у йўсинда эл ёвдан ай р и л а д и ва ўз ки-
www.ziyouz.com kutubxonasi
БОБУРНОМА
91
ш и си н и ётдан ф ар қ қ и л а д и . Бу ю риш да
р асм и й урон „ Т о ш к а н д “ б илан „С ай р ам “
сў зл ар и эди. „ Т о ш к а н д “ деса, „С ай р ам “
д ей и л гай ва „С айрам " деса, „Т о ш к ан д ".
Бу туполонда Х о ж а М уҳам м ад А ли ил-
г а р и р о қ э к а н . М ў ғ у л л а р : „ Т о ш к а н д ,
Т о ш к а н д “ , деб келган д а Х о ж а М уҳаммад
А л и сар осим ада қол иб , ж аво б а н у ҳам
„ Т о ш к а н д , Т о ш к а н д “ д ейди . М ўғу л лар
йв к и ш и с и деб х аёл қ ил и б, сурон солиб,
н о ғ о р а ч и н о ғо р а ч а л и б , ў қ қ ў я д и л а р .
Ушбу х ат о л и к т у ф ай л и л а ш к а р бир жой-
да ту р м ай, т а р қ а л и ш и б кетд и к .
У т у зган р е ж а м и я а м а л г а о ш м ад и .
Я на қ ай ти б Ў ш га к е л д и к . Беш-олти кун-
дан сўнг тогу туз ва қў р ғо н л а р менга юз
т у т г а н и д а н Т ан бал ва ун и н г тарафдор-
л ар и ҳад и к си р аб , не қ и л и ш л а р и н и бил-
м ай, л а ш к а р и ва эли учов-тўртовлашиб
тоғ ва тузга қ о ч и ш га к и р и ш д и л а р . Улар-
н и н г орасидан к ел г ан баъ зи
к и ш и л а р
д е д и л а р к и : „ Т а н б а л н и н г и ш и б у зи л и ш
а р а ф а с и д а . У ш б у уч т ў р т к у н д а а н и қ
там ом б у л а д и “ .
Б у х аб арл ар кел гач , А н д и ж о н усти
га о т л а н д и к . А н д и ж о н қ ў р ғ о н и д а Тан-
б ал ни нг к и ч и к иниси Султон М уҳам м ад
К а л п ў к турарди. Т у т л и к йўли билан ке-
л и б , А н д и ж о н н и н г ж а н у б т а р а ф и д а г и
Х о к о н г а п е ш и н н а м о з и п а й т и ҳ у ж у м
қ и л и н д и . Ў зим ҳам ҳ у ж у м ч и л а р кейи-
нидан юриб, А й ш т е п а л и ги н и н г Хокон
т ар аф и д а ги этак қ и с м и г а к ел д им . Қаро-
вулдан хабар к ел д и к и , Султон М уҳаммад
К я л п ў к бор к и ш и с и б и л ан м а ҳ а л л а вя
б оғлард ан т а ш қ а р и А й ш т е п а л и г и н и н г
эт я г и га ч и қ и б д и . Ҳ у ж у м д а г и л а р ҳ ан у з
йи ғи л м аг а н эди. Ч о п қ у н ч и л а р и м и з н и н г
й и ғ и л и ш и г а қ а р а м а й з у д л и к б ил ан ёв
сари тезгина йўлга туш дим. К ал п ў кн и н г
к и ш и с и беш юзтадан кўпроқ эди. Гарчи
б и зн и н г к и ш и м и з у ндан кўп бўлса-да,
л е к и н а с к а р л а р т а л о н -т о р о ж қ и л и ш г а
тар қаб эди. Р ў п ар а келган пайтни нг ўзи-
д аёқ ш ай л ан д и к . Ж а н го в а р саф ва тар
тибни м улоҳаза қи л м ай , ғаним сари ши-
тоб б илан йўлга т у ш д и к . Я қ и н
етгач,
ған им тў х т ай олм ад и. Б и р -и к к и қи л и ч
о л и ш г у н ч а ҳ ам б ў л м а д и , қ о ч а берди.
Китпиларини Хокон дарвозасининг я қи н и
гача қувиб асир ола бош ладик. Ёвни бо
сиб, м аҳ ал л ан и н г ёқаси — Х о ж а Каттага
етганда нам озш ом к и р г а н эди. Д ар ҳ о л
дарво зага ет и ш х аёл и да эдим.
У луғ-қари т аж р и б а л и беклар: Носир-
бек, Дустбекнинг отаси Қанбар А либек
маслаҳат бердиларки: „Кеч бўлди. Қорон-
гуда қўрғонга ж уда я қ и н бормоқ тўғри
эмас, сал кей и н р о қ т у ш а й л и к . Эрталаб
қўргонни бериш дан ўзга ил о ж л ар и қол-
м а й д и “ . Б у таж р и б али бекларнинг сўзи-
га кириб, м аҳ ал л ал ар ёнгинасидан қайт-
дик. А гар қўрғон эш игига борсак экан,
беш аку шубҳа қўргон қўлга кир ар экан.
Хуфтон намози пайти эди, келиб Хокон
ари ғидан утиб, Работи Р ўэак қиш лоғи-
нинг ёнига туш илди.
Гарчи, Танбалнинг л а ш к а р и бузилиб,
ўзи А н д и ж о н га қайтиб к е л и ш и хабари-
ни эшитсак-да, таж рибасизликдан ғафлат-
да қолдик. Хокон аригидек берк ариқнинг
ёқасида ж о й л аш и ш ўрнига, ари қдан ўтиб
келиб, Работи Р ў эак қ и ш л о ғи н и н г ёнига
теп-текис ерга т у ш и л д и . Қоровул йўқ,
ж а н г довулини чал увчи йўқ, ғофил ётган
эд ик. Тонг олдида эл ш и р и н у й қ у д а эди-
к и м , Қанбар А ли отини қистаб бораётиб
„Ёв етти, турин г!“ деб қ и ч қ и р д и . Шун-
д а й деб, л а ҳ з а т ў х т а м а й ўтиб к е т д и ,
қ ай тм ад и . Мен ҳ а м и ш а тинч-омонликда
ҳам тўн, ўқ-ёйни таш л а м ай ётардим. Ту-
рибоқ қ и л и ч , садоқни боғлаб, дарҳол от-
л а н д и м . Б а й р о қ д о р н и н г б а й р о қ боғла-
гунча ф урсати бўлм ади, байроқн и қўли-
га олибоқ отланди. Ёв к ел аётган томон-
га қ араб ж ў н а д и к . Ўша о тл ан и ш д а ўн-
ўн беш к и ш и ҳам роҳ эди. Б ир ў қ отими
юрган эд ик ҳ а м к и , ёвнинг ҳ у ж у м ч и си га
етдик. Б у ҳолатда менинг билан ўнтача
к и ш и бор э д и . И л д а м ети б бориб ў қ
қўйиб, и л га р и ги к и ш и с и н и олд ик. Я на
бир ў қ о т и м и м асо ф а га қ у в л аб бориб,
г у л и г а ( м а р к а з и г а ) етдик.
Султон А ҳ м ад Танбал ю зтача к и ш и
билан тўхтаб турипти, Тан б ал нин г ўзи,
я н а бир к и ш и сафидан у билан илгари-
роқ чиқиб: „ур-ур!“ , деб турип ти . Б ироқ
эли ак с а р и ё н л а р и н и бериб, қочай-қоч-
м ай д еган дек бўлиб турипти.
Ушбу пайтда мен билан тўрт к и ш и
қ о л и б э д и : Д ў с т Н о с и р , М и р з о қ у л и
к ў к а л д о ш ,
К ари м дод, Худойдод турк-
ман. К ам онга қў й г ан битта ў қн и Танбал-
нинг дубулғасига отдим. Я на садоққа қ ў л
ч ў зд и м , хон додам бир яптил қ и р р а л и
ў қ бериб эди, ў ш а ч и қ д и . Т а ш л а г а н и
ҳ а й ф и м к е л д и . Я н а с а д о қ қ а с о л г у н ч а
и к к и ў қ отгунча фурсат ўтди чам ам да.
www.ziyouz.com kutubxonasi
92
БОБУРНОМЛ
Я на бир ўқни пайпаслаб олиб илгарироқ
юрдим. Бу турт к и ш и ҳам кей инр оқ қол-
ди. Қ арш им даги и к к и киш ид ан бири Тан-
бал экан, у ҳам илгарироқ юрди. Орада
бир катта ку ч а бор эди. Мен бу саридан,
у у саридан йўлга кириб юзма-юз бўлдик.
Ш у н д ай к и , менинг ўнг қ ў л и м ёв сари,
Танбалнинг ўнг қў л и бизнинг сари бўлди.
Танбалнинг бир к еж и м д а н (отнинг зирҳ-
ли ёпинчиги) ўзга барча яроги бор эди.
Менинг садоқ ва қил и чд ан ўзга ҳеч яро-
гим йўқ эди. Қ ўлим даги ў қ билан қалқо-
нининг ту тқич томонини кўзлаб отдим.
Ушбу ҳолатда ўнг сонимга ёй ўқини
ўтказиб отдилар. Бошимда дубулға бўрки
эди. Танбал бошимга чопди, бошим қилич
зарбидан к ар ах т бўлди. Дубулға бўрки-
дан бирор тори к еси л м агани га қарамас-
дан, бош им х и й л а я р а л а н д и . Қ и л и ч н и
олм аган эдим, қи н и д а эди, қ и л и ч суғу
риш га фурсат бўлмади. Кўп душ ман ора-
сида я к к а ва ёлғиз қолдим. Турар пайти
эм асд и , ж и л о в н и қ а й т а р д и м . Я н а бир
қ и л и ч у қларим га туш ипти. Етти-саккиз
қ а д а м қ ай ти б э д и м к и , п и ёд ал ар д ан уч
к и ш и менга қўш илди. Мендан сўнгра Тан-
бал Д ў ст Н о с и р г а ҳ ам қ и л и ч с о л г а н .
Ғаним лар бир ниш она отимича кейинда
таъ қиб этиб келдилар.
Хокон ариғи ж уда катта ва чуқур; ҳар
қандай еридан кечиб ўтиб бўлмайди. Танг-
ри тўғри келтирди: бу ар и қ н и н г бир ке-
чигига тўппа-тўғри кел д ик . А ри қ д ан кеч-
гач, Дўст Н о сир н инг оти заи ф р о қ эди,
йи қ ил д и. Тўхтаб, уни отлантириб Харо-
бук билан Ф арғона оралиғидаги тепали к
ор қ ал и Ўш сари кетдик. Қ ирга ч и қ қ а н
пайтим изда Мазид тағойи келиб қўш ил-
д и . У н и н г ҳ а м ўнг оёғи га т и з з а с и д а н
қ у й и р о қ қ а ў қ тегип ти. Гарчи ў қ теш иб
ў тм аган бўлса-да, л е к и н Ў ш га кў п таш-
виш тортиб келди. М енинг сяра киш и-
л а р и м н и асир о л д и л ар : Н осирбек, Му-
ҳ ам м ад А ли М убаш ш и р, Х о ж а Муҳам-
мад А ли , Х исрав к ў к а л д о ш , Н у ъм о н тан-
қ ў р и қ ч и ш унда асир ту ш д и л ар . Я н а йи-
гит-ялангдан ан ча к и ш и асир туш ди.
Х о н л а р Т а н б а л н и н г и а и д а н к е л и б ,
А н д и ж о н н и н г а т р о ф и д а т ў х т а д и л а р .
Улуғ хон с а й х о н л и к ёнида — менинг кат-
та онам Эсон Д а в л а тб е г и м н и н г Қўште-
гирмондаги богига қўнди. К ичик хон Бобо
Т а в а к к у л қ ад ам ж о й и н и н г я қ и н и га туш-
ди. И к к и к у н д ан сунг Ў ш дан к ел д и м .
Улуғ хонни Қўш тегирм онда кўрдим . Хон
билан кўр и ш ган и м заҳотиёқ менга ўтган
ер л ар н и к и ч и к хонга берд ил ар . М енга
бундай узр а й т т и л а р к и , Ш ай б о қ х о н д ек
ғаним Самарқанддек ш аҳарн и олиб, ўсиб
бормоқда. Ушбу маслаҳат учун к ич ик хон-
ни не ерлардан келтирдилар, бунда ери
йўқ, у вилоятлар — йироқ. Х уж анд дарё-
сининг жанубий вилоятларини Андижон-
дан бошлаб к и ч и к хонга бермак кер акк и ,
унда ўрнашсин. Ахсидан бошлаб Х ўжанд
дарёсининг ш имолий вилоятларини мен-
га ваъда қилдилар. ,.Бунда ўрнашгандан
сўнг, юриб Самарқанд вилоятини олгач,
сенга берамиз. Ундан сўнг Фарғона бата-
мом к и ч и к х о н н и к и б ў л а д и “ д ед и л ар .
Афтидан менга айтилган бу сўзлар фириб
экан. Муяссар бўлгяндан сўнг амалга ош-
моги м аълум эмас эди. Чора йўқ эди, ис-
тар-истамас рози бўлдим.
Улуғ хоннинг қош идан отланиб, ки-
чик хонни кўргани бораётганимда Саллох
лақаби билан м аш ҳур Қанбар Алибек ме-
нинг ёнимга келиб айттики: „Курдингиз-
м и, д ар ҳ о л қ ў л г а к и р г а н в и л о я т л а р н и
олдилар. Б улар билан иш ин гиз юришмай-
ди. Ҳ али ҳам Ўш, Маргинон, Ўзганд ва
эгалланган вилоят, эл-улус қўлингиздадир,
дарҳол бориб Ўшга кириб, қў р ғо н ларни
беркитиб, Султон Аҳмад Танбалга к и ш и
юбориб я р аш и б , м ўгулни уриб чиқари б,
ви ло ятлар ни Танбал билан дўстона бўли-
шиб о л и н г “ . Мен дедимки: „Б у н и н г ило-
ж и йўқ. Х онлар ту ғи ш ган л ари м . Булар-
га н авк ар л и к қилганим , Танбалга подтпоҳ-
л и к қ ил ганд ан о р ти қ р о қд и р". Сўзи таъ-
сир қ и л м ага н и н и кўриб, ай тганид ан пу-
тпаймон бўлиб, қайтиб кетди.
Мен бориб к и ч и к хон додам ни кўр-
дим . Б у р у н к ў р и ш г а н д а бехосдан етиб
боргандим, к и ч и к хон туш гунча фурсат
б ў л м аган , т а ъ з и м с и з к ў р и ш и б эди. Бу
навбат я қ и н р о қ келган им д а эса, у чодир
тянобининг учига югуриб чиқди. Оёгим-
да ўқ я р аси борлиги т у ф ай л и ҳасса ту-
тиб т аш в и ш билан юрардим. Етиб, кури-
ш и б : „ И н и м , б а ҳ о д и р э м и ш с и з “ , деб
қ ў л и м д а н т у тган ч а, ч оди рга к ел т и р д и .
К и ч и к р о қ чодир т ики ш ганд и. Ч е к к а ерда
у л ғ а й г а н и у ч у н ч о д и р ва ў т и р а р ер и
к ў р и м с и з ва к ў ч м а н ч и л а р г а хос бўлиб,
қовун, узум ва от абзаллари ҳам узи ўти-
радиган чодирнинг ич ид а эди.
www.ziyouz.com kutubxonasi
Do'stlaringiz bilan baham: |