ТЎҚҚИЗ ЮЗ ТЎҚҚИЗИНЧИ
(1503-1504) ЙИЛ ВОҚЕАЛАРИ
М у ҳ арр ам о йида Ф ар ғон а ви л о я т и -
д ан Х урооонғя йо ри ш н и я т и д а Ҳ и со р
ви лояти яйл о вл ар и д ан бўлган И ло к яй-
ловига келиб туш дим . Ушбу юртда йи-
гирма уч ёш н и н г ибтидосида ю зим га ус-
тара т ек к и зд и м . Менга ум идворлик би-
лан э р гаш и б ю рган у л у г - к и ч и к
и к к и
юздан ку пр о қ, уч юадан озроқ эди. Куп-
чилиги пиёда, қ ўлларида таёқ, оёқларида
чориқ ва эгниларида чопон эди. Қатпшоқ-
л и к ш у д ар аж а д а эдики, их ти ёр им изд а
и к к и т а г и н а чодир бор эди. М енинг чо-
дири м волидамга т и к л а н а р д и . Менга ҳар
юртда о л ач у қ (капа) ясар д ил ар. Олачуқ-
да ўтирардим.
Гарчи Хуросон н и я т и б ил ан й ў л га
ч и қ қ а н булсак-дя, леки н шу аҳволимиз-
да бу вилоятдан на Х исравш оҳ навкар-
ларидан ум идворлик бор эди. Д еяр л и кун
ора бир к и ш и кел и б в и лоя т ерлари ва
элу улусдан сўялар айтар эдики, бу умид-
во р л и кн и к у ч ай т и р а р д и .
Б у фурсатда Х исравш оҳга эл ч и л и к -
к а юборилган Мулло Бобойи П аш о ғар ий
келди. Х исранш оҳдан к ў н г и л га ёқ қ у д ек
сўз к елтирм ади . Л ек и н Ҳисор эли ва улу-
сидан хабарлар келтирди.
И локдан уч-тўрт к ў ч и ш билан Ҳисор
ў л к аси н и н г Х о ж а Имод деган ерига ке-
л и б т ў х т а д и к . Б у ю р т д а М у ҳ и б А л и
қ ў р ч и Х иср авш о ҳд ан э л ч и л и к к а к елди.
К ар ам ва саховати билан м аш ҳ у р бўлган
Х иср авш о ҳ нилояти о рқ ал и и к к и маро-
таба ўтдиг-у, у п астк аш бош қа к и ш и л ар -
га қ и л га н о д ам гар ч и л и к н и бизга қилм а-
д и . Эл ва н и л о я т д а н у м и д в о р л и г и м и з
боис, ҳ а р м а н з и л д а а н ч а - а н ч а т ў х т а б
қ о л и ш л ар бўларди. У фурсатда энг улуғ
к и ш и м и з бўлган Ш и р и м тағойи, Хуро-
сонга б о р и ш га ч и д ам асд ан , қ ай ти б ке-
т и ш х а ё л и д а эди. С а р и п у л д а н м ағл у б
бўлиб к ел ган и м и яд а ҳам к ў ч -кў р о н и н и
ж ўн ати б юбориб, ўэи ёлғиз қ а л ъ а д а қол-
ганди, ном ардроқ к и ш и эди. Б и р неча
бор бундай ҳ а р а к а т л а р қи л ган д и .
Қабодиёнга етганда Х и ср ав ш о ҳ н и н г
иниси — Чағониён, Ш аҳ ри Сафо ва Тир-
м из ҳ у к м д о р и Б о қ и Ч ағо н и ён и й Хатиб
Қ а р ш и й н и юбориб, тар а ф д о р л и к изҳор
қ и л и б , бизга қ ў ш и л м о қ ч и бўлди. Аму
сувининг Уёч кеч и ги д ан ўтганда, келиб
м е н г а м у л о з а м а т қ и л д и . Б о қ и н и н г
т а к л и ф и г а б и н о а н , Т и р м и з т у ғ р и с и г а
келиб к ў ч л а р и н и А м удан батамом кечи-
риб ўзи м и зга қў ш иб , у фурсатда уни нг
ўғли, Х и ср ав ш о ҳ н и н г ж и я н и А ҳм ад Қо-
с и м г а т а а л л у қ л и б ў л г а н К о ҳ м а р д ва
Б о м и ён сари йўл о л д и к . К о ҳ м а р д н и н г
А ж а р номли дара қўрғонида уй-элни қол-
дириб, яна бир қ у л а й в аэи ят рўй берса,
ш у нга к ў ра ипт к ў р а м и з, деб ў й л ад и к .
А й б а к к а ет ган д а, б у ру нро қ м ен и н г
қ ош и м д а бўлган, я х ш и қи л и чб о з, бу ал-
ғов-далговларда мендан айрилиб, Хисрав-
ш о ҳ қ о ш и г а к е т г а н Ё р а л и Б и л о л бир
неча йи гит билян қочиб келди. Хисрав-
ш о ҳ н и н г м ў ғу л л а р и д а н бизга ни сбатан
х а й р и х о ҳ л и к сузлари келтирд и.
Д а р а й и З и н д о н г а е т г а н д а Қ а н б а р
А ли бек, уни Қанбар А л и саллох ҳам дер-
лар, қочиб бияга к елди. Уч-тўрт к у ч и ш
билан Коҳм ардга келиб А ж а р қўргони-
да уй-элни қ о л д и рд и к.
А ж а р д а л и г и м и з д а С у л то н М а ҳ м у д
м ирзон инг Х онэодабегимдан бўлган, бу-
рун м ирзолар т и р и ги д а Ж а ҳ о н г и р мир-
зога ни ш о н а қ и л и н г а н қ и з и Ж а ҳ о н г и р
м и р зо га н и к о ҳ л а н д и . Ушбу аснода Бо-
қ и б е к м е н г а л о ф - қ о ф л а р у д а ғ д а ғ а л а р
б и л а н а й т а р э д и к и : „ Б и р в и л о я т г а ик-
к и подшоҳ ва бир л а ш к а р г а и к к и лаш -
к арбош и — ғавғо ва в а й р о н л и к , ф итн а
ва т а р қ о қ л и к б о и с и д и р . А х и р а й т и ш -
ган-ку:
Do'stlaringiz bilan baham: |