50
БОБУРНОМА
Х исранш оҳнинг бунчалик улгаймоғи-
га, бунча ҳадди сигмас иш ларни қилмо-
гига Султон Ҳусайн м ирзонинг и к к и ма-
ротаба келиб ҳам уни енга олмай қайт-
моги сабаб булди. Султон Ҳусайн
мирзо
Б а л х г а етган да М овароунн аҳр нилояти
м а с л а ҳ а т и у ч у н Б а л х н и Б а д и у з з а м о н
м и р з о г а бериб, у н и н г в и л о я т и б ў л ган
Астрободни М узаф фар Ҳ усайн м ирзога
берди. Ҳ ар и к к а л а с и н и Б а л х ва Астро
бод ҳо к и м л и г и га бир м аж лисда таъзим —
қ у л л у қ қилдирди. Ана шу сабабдан Ба-
диуззамон мирзо р ан ж иди. Кейинги шун-
ча й и л л и к д у ш м а н л и к л а р ва фитналар-
нинг сабаби ш у эди.
Ушбу рамазон ойи Самарқандда тар-
хонийлар ф итнаси содир бўлди. Ш арҳи
ш у к и , Б ойсунқур мирзо Ҳисор беклари
ва л а ш к а р сардорлари
билан я х ш и му-
носабат ва тутумда эди, л ек и н Самарқ-
анд бек ва с и п о ҳ и л а р и б ил ан у н ч а л и к
змасди. Ш айх Абдулло барлос энг улуғ,
эътиборли бек эди. Ўғлонлари Бойсунқ-
ур мирзо оила аҳл и билан ш у н ч ал и к я қ и н
ва қадрдон эд ил ар ки , уларни о ш и қ л и к ва
м а ъ ш у қ л и к к а ў х ш а т а р эдилар. Тархон
беклари ва баъзи Самарқанд беклари ш у
с а б а б л а р га к ў р а , Б о й с у н қ у р м и р зо д ан
р а н ж и д и л а р .
Д арвеш М уҳаммад тархон Бухородан
келиб, Султон А ли м ирзони Қ ар ш и д ан
келтириб, подшоҳ кўтариб, Боги Н авга
к ел д и . Б о й с у н қ у р м ирзо ш у ерда эди.
Б о й с у н қ у р м и р зо н и н авкар -савд ар и д ан
айириб тутқун
тарзида а р к к а келтирди-
лар. И к к а л а мирзони бир жойга утирғиз-
дилар. Кечқурун, намози дигарда Бойсун-
қур мирзони Кўксаройга чиқариб қатл
этиш хаёлида здилар. Бойсунқур мирзо
таҳорат олмоқ баҳонаси билан Бўстон са-
ройининг ш арқи-ш имол тарафидаги бир
уйга к и р д и . Э ш и к оғзида т ар х о н и й л а р
т у р г а н д и л а р . М ирзо б и л а н М у ҳ а м м а д
Қули қавчин, Ҳасан шарбатчи бирга кир-
дилар. Қ исм атни қ ар ан гк и , мирзо таҳо-
ратга кирган уйнинг орқа тарафида фа-
қат ғишт тахлаб чиқилган эш иги бўлиб,
ундан ҳовли орқали таш қар ига ч и қ и л ар
экан. Дарҳол бу гиштларни йиқитиб, ар-
книнг Ғотфар тарафидаги деворининг сув-
ч и қар ариғи орқали чиқиб, и к к и н ч и де-
вордан ош иб Х о ж а К а ф ш и р г а ,
Х о ж аго
Х ож а уйига бордилар. Таҳоратхона эши-
гида турганлар бирпасдан сўнг м улоҳаза
қилиб к ў р сал ар к и , мирзо қочибди.
Эртасига эрталаб тар х о н и й л ар йиғи-
либ Х ож аго Х о ж ан и н г эш и ги га боради-
лар. Х ожа: „ Й у қ д и р “ деб, бермайди. Бу-
лар ҳам зўрлаб олм айд и лар. Ч у н к и хо-
ж а л а р н и н г ҳ у р м а т м а р т а б а с и з ў р л а б
о лиш га йўл қ ў й м ас эди. Б и р -и кк и кун-
дан сўнг Х о ж а А б д у л м а к о р и м , А ҳ м а д
Ҳ о ж и б ек ва я н а баъзи бек, к и ч и к бек
лар, сипоҳилар ва ш аҳ ар эл и н и н г жамо-
аси о м м а в и й ҳ у ж у м қ и л и б Х о ж а н и н г
у й и д а н м и р з о н и к е л т и р д и л а р ; С ултон
А ли м и р з о н и ва т а р х о н и й л а р н и а р к д а
қ ам а д и л а р . А р к н и бир к у н ҳам сақл ай
о л м а д и л а р .
М у ҳ а м м а д М а з и д т а р х о н Ч о р р а ҳ а
дарвозаси билан ч и қ и б қочиб
Бухорога
борди. Султон А ли м ирзо билан Д арвеш
М уҳам м ад тархон қ ў л г а туш ди.
Б о й с у н қ у р м и р зо А ҳ м ад Ҳ о ж и б ек -
ни н г у йи д а э к ан и д а Д арвеш М уҳам м ад
тархонн и к е л т и р д и л а р . Б о й су н қ у р мир-
зо бир-икки сўз сўради. Я х ш и ж авоб бера
олм ади. Я х ш и ж авоб б ер гу л и к и ш қил-
м аган э д и к и , ж ав о б берса! М ирзо у ни
ў л им га буюрди. Д ар в еш М уҳ ам м ад тар-
хон б ет о қ ат л и к д ан устунга ёп и ш д и . Ус-
т у н г а ё п и ш г а н и б и л а н қ ў я д и л а р м и ? !
Қ а т л э т д и л а р . С у л т о н А л и м и р з о н и
К ў к са р о й га ч и қ ар и б к ў з л а р и г а м ил тор-
ти ш н и буюрди.
Тем урбек солган олий и м о р атл ар д ан
бири К ў к с а р о й д и р к и , у С а м а р қ а н д ар-
к и д а ж о й л а ш г а н . А ж и б х о с и я т л и имо-
ратдир. Темурбек авлодидан ҳар к и м бош
к ўтари б т ах т га ўтирса ҳам бунда ўтира-
ди, ҳар к и м тахт орзуси билан бош қўйса
ҳам бунда қ ў я д и . Ҳ ат то к и , фа.лон под-
ш о ҳ н и К ў к с а р о й г а ч и қ а р д и л а р , я ъ н и
ў л д и р д и л ар , деган к и н о я л и гап ю рарди.
С у л т о н А л и м и р з о н и К ў к с а р о й д а
к у з л а р и г а м ил тортди лар. Ж а р р о ҳ н и н г
их т и ёр и б и л ан м и ё бехосданми наштар-
дан Султон А ли м ирзон инг к ў з л а р и га ҳеч
бир з ар ар ет м ад и . Б у н и у д ар ҳо л бил-
дирм ади. Султон А ли м ирзо Х о ж а Яҳё-
нинг уйи га борди. И кки-уч ку н д ан сўнг
қочиб, Б у х ор о га — т а р х о н л а р г а борди.
Ҳ а з р а т и Х о ж а У б айд уллоҳ авл о д и н и н г
о р аси д а бу сабабдан и т т и ф о қ л и к -и н о қ -
л и к пайдо бўлди. У луғи
у л у гига мураб-
бий, к и ч и г и к и ч и г и г а ҳ ом ий бўлди.
www.ziyouz.com kutubxonasi
БОБУРНОМА
51
Б и р неча к у нд ан сўнг Х о ж а Я ҳё ҳам
Б у хорога борди. Б о й су н қ у р м ирзо лаш-
к ар тортиб Б ухорога, Султон А ли мир-
зо н и н г устига юрди. Б у хорога я қ и н қол-
ганда Султон А л и м ирзо ва тархон бек-
л а р и саф тортиб ч и қ д и л а р . Б ир оз уруш
бўлди. Ғалаба Султон А ли м ирзо тара-
ф и д а бўлиб, Б о й с у н қ у р м и р зо ш и к а с т
топди. А ҳ м ад Ҳ о ж и б ек ва я н а бир гуруҳ
сар а й и ги т л ар қ ў л г а т у ш д и ,
ак сар и я ти -
ни ў л д и р д и л ар . А ҳ м ад Ҳ о ж и б ек н и Дар-
веш М уҳам м ад т ар х о н н и н г қ а т л и сабаб-
л и ҳ у р м ат си зл ар ч а қ а т л этдилар.
Султон А л и м ир эо Б о й с у н қ у р мир-
з о н и н г о р т и д а н д а р ҳ о л С а м а р қ а н д г а
юрди. Б у хабар ш аввол ойида Андижон-
га, бизга етиб келди. Б и з ҳам С ам арқанд
умиди билан ўш а ш аввол ойидаёқ лаш-
к а р тортиб отландик. Султон Ҳусайн мир-
зо Ҳисор ва Қундуздан қай тган эди. Сул-
тон Масъуд мирзонинг ва Х исравш оҳнинг
хотири ж ам эди. Султон М асъуд мирзо
ҳам С ам арқанд орзусида Ш аҳрисабз ус-
т и г а к е л д и . Х и с р а в ш о ҳ и н иси В ал ин и
М асъуд м ирзога қ ў ш д и . Уч-тўрт ой Са-
м а р қ а н д н и уч т о м о н д а н қ а м а л қ и л -
дик.
Х о ж а Я ҳё Султон А ли м ирзо олди-
дан к елиб, орада и тти ф о қ ва ҳ ам ж и ҳ ат -
л и к ў р н а т м о қ ч и б ў л д и . К у р и ш м о қ қ а
рози бўлиб, Сам арқанддан икки-уч шаръ-
ий қ у й и р о қ Сугд тар аф и дан мен лаш ка-
рим билан бордим. У
тар аф д ан Султон
Али мирзо л а ш к а р и билан келди. Нари-
дан тўрт-беш к и ш и Султон А ли м ирзо,
беридан тўрт-беш к и ш и билан мен К ў ҳ ак
суви ни нг о р ал иғид ан кечиб, от устидаёқ
к ў р и ш и б , сўраш иб, у лар у тараф кетди-
л ар, мен бу тараф келдим .
М улло Б и н о и й н и ва М у ҳ ам м ад Со-
л и ҳ н и ў ш а н д а Х о ж а Я ҳ ё х и з м а т и д а
к ўр д и м . М уҳам м ад С олиҳни ў ш анд а бир
м а р т а г и н а к ў р д и м . М улло Б и н о и й эса
к е й и н ч а л и к ан ча в ақ т м ени нг хизматим-
да булди.
Султон А ли м ирзо б илан к ў р и ш га-
ни м и зд ан сўнг, қ и ш я қ и н келиб қолган
эди, С ам ар қ анд эли ҳам у н ч а л и к танқ-
и с л и к н и к еч и р аё тган эмасди. Ш у сабаб-
ли мен А н д и ж о н га,
Султон А л и мирзо
Бухорога қ а й т д и к .
Султон Масъуд м ирзо Ш айх Абдул-
ло б арлоснинг қ и з и г а ж у д а мойил эди.
Уни олиб, м а м л а к а т о л и ш л и к дағдаға-
сини қўйиб, Ҳ исорга қ ай тд и . Б а л к и бу
к е л и ш д а н м ақсади ш у бўлгандир.
Ш ероз ва Канбой м авэелар ид ан Маҳ-
дий Султон қочиб, С ам ар қан д га борди.
Ҳ а м з а Султон З о м и н д ан и ж о з а т билан
С ам ар қ а н д га борди.
Do'stlaringiz bilan baham: