БОБУРНОМЛ
57
богчада я н а бир чордара иморат солган,
изораси (асоснинг т аш қ и безаги) бутунлай
ч иннидан, уни Ч и н н и х о н а дейдилар. Хи-
тойдан одам юбориб к елтиртирган.
С а м а р қ а н д қ а л ъ а с и н и н г и ч и д а я н а
бир қ ад и м и й иморат бор. Уни масж иди
Л а қ л а қ а дейдилар. Унинг гунбази ўрта-
сида ерни тепсалар бутун гунбаздан „лақ-
л а қ “ товуш и к ел ад и, қ и з и қ ҳодисадир.
Ҳеч ким бунинг сирини билмайди.
Султон А ҳ м ад м и р з о н и н г зам о ни д а
ҳам бек ва к и ч и к беклар куп бог-боғча-
л ар барпо этдилар. Ш у ж у м л ад ан , Дар-
в еш М у ҳ а м м а д т а р х о н н и н г ч о р б о ғ и ч а
саф олик ва ҳ аво л и к, кўзни яш н атад и ган
чорбоғ к а м . Б о ғи М айдондан қ у й и р о қ ,
т еп а л и к устида Қулба я л а н г л и ги г а туташ
бир чорбоғ солибди. Б у я л а н г л и к унинг
п а с т и д а я с т а н и б ё т а д и . Ч о р б о ғд а ҳ ам
паст-баланд ерларни пухта р еж а асосида
тузатиб, қай р ағо ч лар , сарв ва оқ терак-
лар э к к ан л ар , х и й л а к ў р к а м манзилдир.
К ам ч и л и ги ш у к и , катта оқар суви йўқ.
С ам арқанд ш а ҳ р и аж ой иб ораста бир
ш аҳ ар д ир. Б у ш аҳ ар н и н г бир хусусияти
б о р к и , б у н а қ а с и к а м д а н - к а м ш а ҳ а р д а
бўлади, я ъ н и ҳар ҳ унарм андни нг алоҳи-
да б о зо р и бор, б и р -б и р и г а а р а л а ш г а н
эмас, бу қ и з и қ расмдир. Я х ш и нонвой-
л и к л а р и ва о ш п а з л и к л а р и бордир. Олам-
да я х ш и қ о ғо з С а м а р қ а н д д а н ч и қ а д и .
Қоғоз ж у в озл ари га сув буткул Конигил-
д ан к е л а д и . К о н и г и л С и ё ҳ о б (қ о р а с у в )
ё қ ас и д а д и р к и , бу қорасувни О бираҳмат
ҳам дейдилар.
С ам ар қанд ни нг я н а бир матоси қир-
м изи б ахм ал д и р к и , уни атроф ва йироқ-
я қ и н л а р г а элтадилар.
Т е в а р а к - а т р о ф и д а я х ш и ў л а н г л а р и
бор. Б и р м а ш ҳ у р с а й х о н л и к К о н и ги л
ў л ан г и д и р . С ам ар қ а н д ш а ҳ р и д а н ш ар қ
т а р а ф д а , б и р о з ш и м о л г а м о й и л , б и р
ш а р ъ и й к ел ад и, қорасуви бор, уни Оби
Р аҳ м ат ҳам дейдилар: К о н и гил н инг ўрта-
сидан о қад и, етт и -сак к и з тегирм он сув
бор. Бу сувнинг атрофи бутунлай сув оли-
надиган ж ой л ар д ан иборат. Б а ъ з и л а р бу
ў л ан г н и н г асли номи Конобгир (кўлм ак)
д ей д и л а р , бироқ т а р и х л а р д а ф а қ а т Ко-
ни гил деб ёзадилар, х и й л а я х ш и сайхон-
л и к д и р . С ам ар қа н д н и н г султонлари ҳа-
м и ш а бу с а й х о н л и к н и ёзг и и с т и р о ҳ а т
ж о й и қ и л ад и лар . Ҳ ар йили бу сайхонлик-
к а чиқиб, бир ой, и к к и ой я ш а й д и л ар .
Б у сай хо н л и к н и н г юқорирогида, шарқи-
ж ан у б том онда я н а бир ў л а н г м а в ж у д
бўлиб, Хон юрти деб номланган. У Самар
қ а н д н и н г ш а р қ и й томонидадир, Самар-
қ а н д д а н б и р й и ғ о ч н а р и д а . Қ о р а с у в
унинг орасидан ўтиб, К онигилга боради.
Хон юртида бу Қорасув юқоридан шун-
дай айланиб к ел а д и к и , ичида бир л аш
каргоҳ сиғадиган ер бор. Ч и қ а р ери хий-
ла тордир. Б у ернинг хуш ҳаволилигини
кўзлаб, Самарқанд қам ал и да бир қан ча
вақт бу ерда тўхтаган эдик. Яна бир сай-
хо нл и к Бўдана қ ўриғид ир (ёзги истиро-
ҳатгоҳ), Боги Д и л к у ш о билан Самарқанд
орасида. Яна бири К ўли Мағок сайхон-
лигидир: Самарқанддан и к к и ш ар ъ и й ч а
к ел ад и , ғарб томонда бўлиб, бироз ши-
молроқда. Бу ҳам я х ш и г и н а сайхонлик-
дир. Б и р ёнида бир кат т а кўл бор, шу
боис Кўли Магок ўланги, дейдилар. Самар-
қанд қам али да мен Хон юртида ўтирга-
нимда, Султон А ли мирзо бу ерда тўхта-
ганди. Яна Қулба сайхонлиги бор, бу кич-
к и н а р о қ я л а н г л и к д и р . Ш и м о л и Қ улба
кенти ва К ўҳак дарёси, жануби Боғи Май-
дон ва Дарвеш Муҳаммад тархоннинг чор-
боғи, ш арқ и К ў ҳ ак тепалиги.
М овароуннаҳрнинг я х ш и вилоятлари
ва тум анлари бор. Сам арқанд я қи н и д аги
катта вилоят Бухородир. Самарқанднинг
гарби й т а р а ф и д а н й и г и р м а беш йиғоч
йўлдир. Б у хо р о нин г ҳам бир неча туман-
л а р и бор. Б у ж у д а а ж о й и б ш а ҳ а р д и р .
Меваси кўп ва я х ш и бўлади, қовуни ҳам
ж у д а я х ш и б ў л а д и . М о в а р о у н н а ҳ р д а
Б у х о р о қ о в у н и ч а к ў п ва я х ш и қ о в у н
б ў л м а й д и . Ф а р г о н а в и л о я т и д а н Ахси-
ни нг бир нав қовуни борки, „миртему-
р и й “ д ейди лар, бу қовундан чу чу кр о қ ва
но зи к р о қ бўлса-да, бироқ Б ухорода ҳар
нав қовун кўп ва я х ш и бўлади. Я на Бу-
хоро қар о л и си м аш ҳ у рд и р. Бухоро қаро-
лиси д ек қар о л и ҳеч ерда бўлмас: пўсти-
ни арчиб, қуритиб, табаррук қил и б ви-
ло ятд ан в и л о я т г а эл тад и л ар. И чни юм-
ш а т и ш учун кўп я х ш и даводир. Парво
ри (семиз) товуғи ва ғози кўп. Моваро-
унн аҳ р д а Бухоро м ай л ар и д ан ў т к и р р о қ
шароб бўлмас. Мен С ам арқ ан д д а аввал
и ч г а н л а р и м д а Б у х о р о ш а р о б л а р и д а н
ичар эдим.
Я н а К е ш в и л о я т и д у р . С а м а р қ а н д -
ни нг ж ан у б и д а , т ў қ қ и з йиғоч йўлдир.
С ам ар қ анд билан Кеш орасида бир тоғ
Do'stlaringiz bilan baham: