БОБУ РНОМ Л
49
Султон к ел г ан л ар и д а, бу су л тон л ар н и н г
т а ъ з и м и г а ў р н и м д а н т у р и б , т ў ш а к д а н
ту ш и б , су л то н л ар б илан кў р и ш д и м . Сул-
тонларни ўнг қ ў л томонимга ўтиргиздим .
М уҳ ам м ад Ҳ исори й б о ш ли қ барча мўғул-
л а р к е л д и л а р . Б а р ч а с и м у л о з и м л и к н и
и х т и ёр қ и л д и л а р .
Султон Ҳ усайн Б о й қ ар о м ирзо келиб
Ҳ и со р қ ў р ғ о н и н и қ а м а л қ и л д и . Л а ҳ м
қ а з и м о қ , қ ў рғо н о лм оқ, тош урм оқ ва
т о ш о т ар қозон қ у р м о қ н и н г п а й и д а ке-
ч аю к у н д у з ором ва қ а р о р и й ў қ эди.
Тўрт-беш ер д а л а ҳ м қ а з д и р д и . Ш а ҳ а р
т о м о н д а р в о з а ё н и д а н қ а з и л г а н л а ҳ м
а н ч а и л г а р и л а г а н д и . Қ ў р ғо н эли ҳам
л аҳ м қазиб, бу л а ҳ м н и топдилар. Қўрғон-
л и к л а р ю қ о р и д ан буларга томон тутун
ҳ ай дади л ар . Ҳ у ж у м ч и л а р т еш и к н и бер-
китгач, тутун ю қорига — қўрғон элининг
ўзларига қайтиб, қўрғон эли ўлим ваҳи-
масида лаҳм дон қочиб ч и қд и л ар . Охири
к ў з а - к ў з а сув к е л т и р и б қ у й и б , т а ш қ и
элни л аҳ м д ан қ очирдилар. Я на бир ма-
ротаба бир тўда илд ам й и ги т л ар чиқиб
л аҳ м устидаги йи ги тл ар н и қочирдилар.
Я на Ҳусайн Б о йқар о мирзо туш ган ши-
мол тараф дан тош отар қозон қуриб, кўп
тош билан уриб, қ а л ъ а н и н г бир бурчаги-
даги м иноранинг ичини ўйдилар. Хуфтон
нам ози п а й т и д а қ а л ъ а н и н г к у н г и р ад о р
у с т у н и у ч д и . Б а ъ з и й и г и т л а р т е з л и к
қил и б ур уш га рухсат сўрадилар. Султон
Ҳ у сайн м ирзо „К ечаси б ў л д и “ , деб рух-
сат бер м ад и. Тонг о т гу н ч а қ ў р ғ о н эли
қ а л ъ а н и н г учган усту ни ни т ў л а таъмир-
лаб, қ ай т а д а н т и к л а г а н эдилар. Эртаси
уруш ҳ ам бўлм ади. Б у и к к и ой, и к к и
я р и м ойда дўқ-пўписа ва қ а л ъ а теш м оқ,
саркўб т и к л а м о қ ва тош отм оқдан бош-
қ а т у з у к уруш бўлмади.
Б а д и у з з а м о н м и р з о ва Х и с р а в ш о ҳ
устига ю борилган л а ш к а р қ и с м и Қундуз-
д а н у ч -тў р т й и ғ о ч қ у й и р о қ т у ш г а н д а
Х иср ав ш о ҳ бор к и ш и с и б илан аслаҳала-
ниб, Қ унд у зд ан ч и қ и б , орада қўниб, Ба-
д и у ззам о н м ирзо ва л а ш к а р и н и н г усти-
га бостириб келди. Б у лар — ш унча мир-
золар ва ш у н ч а сардор беклар аскарла-
ри Х и с р а в ш о ҳ н и н г к и ш и л а р и д а н и к к и
ҳисса ортиқ бўлмаса-да, бир ярим ҳисса-
дан к ў п р о қ бўла туриб чўчиб, эҳтиёткор-
л и к дея х ан дақ д ан ч и қ м ад и л ар . Хисрав-
ш о ҳ нин г яхши-ёмон, к атта-к и ч и к навка-
ри тўрт-беш м ингча эди.
Х исравш оҳ бу ўтар бебақо дунё учун
ва к е т а р н а в к а р и беваф о учун ш у н ч а
ём онли к ва б адном ликн и ихтиёр қилиб
ҳамда мунча зулм ва адолатсизли к қил-
м о қ н и ў з и га ш и о р қ и л и б , к а т т а - к а т т а
ви лоятларга эга бўлиб, ш унча кўп навкар
ва савдар сақл аш тутумини қилиб, бал-
к и с ў н г р а л а р н а в к а р ва м у л о з и м л а р и
йигирма-ўттиз мингга етиб, ви ло ятлар и
ва н оҳ и ял ар и ўз подш оҳи ва мирзолари-
дан ортиб, умрида эриш ган ғалабаси шу
бўлди. Ш у туфайли Х исравш оҳ ва тобе-
лар и н и н г номи сар д ор л и к ка чиқиб, мар-
дона бўлдилар. Х андақдан ч и қм аган л ар
қ ў р қ о қ л и к д а ном чиқариб, ю р ак си зл и к
билан афсона бўлдилар.
Б адиуззам он мирзо ундан кўчиб, бир
н еча м а н з и л қ ў н и б Т о л и қ о н н и н г Олғу
тоғига келиб тушди. Х исравш оҳ Қундуз
қўргонида эди. Т аш қар и д ан уларга хавф
солиб туриш учун иниси Валини бир тўда
ж ас у р й и гитлари билан И ш к а м и ш , Фу-
лул ва у тоғ этакл ар и га юборган эди. Яна
Муҳиб А ли қўрчи бир даста баҳодир йи-
гитларни олиб келиб, Хатлон дарёсининг
ё қ а с и д а б у л а р н и н г о д а м л а р и г а уч р аб ,
у л а р н и енгиб, бир гуруҳ к и ш и н и асир
қ и л и б , бир н е ч а б о ш н и к е с и б к е т д и .
С ўнгги навб ат б у ни нг қ асд и га Сайдим
А ли эш ико ға, иниси Қулибек ва Б аҳ л у л
Айюб бир қ исм к у ч л и й и ги т л а р билан
к е л и б , А н б а р к ў ҳ э т а г и д а Х о ж а ч а н г о л
мавзесида Хуросон л а ш к а р и кўчган ма-
ҳали т ў қ н аш ад и лар. Кўп к и ш и етиб Сай-
дим А ли ва Қулбобони, я н а бир гуруҳ
й и гитл ар ни асир олди.
Б у х а б а р С у л т о н Ҳ у с а й н м и р з о г а
етиш ди. Бунин г устига Ҳисорнинг баҳор
ёғинлари сабабидан л а ш к а р ҳам таш виш -
дан холи эм асди. Я р а ш учун ич килар-
дан М аҳмуд барлос ч иқ иб к елди. Таш қа-
ридан Х о ж а П ир баковул, у л у ғ оғалар
ҳам да м авж уд бўлган созанда ва ҳофиз-
л а р к е л и б , Султон М аҳм уд м и р з о н и н г
Х о н зод аб еги м дан бўлган к а т т а қ и з и н и
Султон Абусаид м и р зо н инг қ и з набира-
си П о ян д а Султонбегимдан бўлган Ҳай-
дар м ирзога олиб, Ҳисор устидан қўзға-
либ Қундуз сари ю зл ан д и л ар . Қ ундузга
к ел и б ҳ ам бир оз сиёсат қ и л г а н бўлиб
ш а ҳ а р н и қ ам ал қ и л д и л а р . Охири Бади-
уззамон мирзо орага тушиб, яраш иб, ич-
к ари -таш қари туш ган йигитларни алмаш-
тириб қайтиб кетдилар.
Do'stlaringiz bilan baham: