(1498-1499) ЙИЛ ВОҚЕАЛАРИ
бериб турсин, деб сўради к. М уддаомиз у
ерда утириб, Сам арқанд ви ло ятини қўлга
к и р и т и ш учун қ ў л д ан к е л га н ч а у р и н и ш
эди. М уҳ ам м ад Ҳ усайн м ирзо ҳам рози
б ў л д и .
Х ў ж ан д д ан отланиб П аш о ғар га жў-
наб к е т д и м . З о м и н г а е т г а н ф у р с а т д а
иситм а бошланди. Иситмага қ арам ай, Зо-
м и н д ан о т л ан и б тоғ йўли билан утиб,
Работи Х ож а қўрғонининг устига келдим.
Эл гаф латдалигида Шовдор тум ани нин г
доруғаси ўтирадиган Работи Х о ж а қўрғо-
нига ш оти қўйиб олм оқчи бўлдик. Саҳар
www.ziyouz.com kutubxonasi
64
БОБУРНОМ А
пайти ет д и к . Эли хабардор бўлди. Я на
қ а й ти б , ҳеч ерда т ў х т а м а й П а ш о г а р г а
к ел д и к . И ситма тутганига қ ар ам ай ўн уч-
ун тўрт йигоч йўлни азоб ва м а ш а қ қ а т
билан босиб ўтдим. Б ир неча кундан сўнг
Иброҳим соруни, Вайс Логарийни ва Ши-
рим тағойини хос беклар ва йигитлар би-
лан бориб, Ё ряйлоқ қўрғонларини сўз ё
куч билан қўлга олиш учун ҳуж ум чи қисм
этиб тайинладик.
Б у фурсатда Ё ряйлоқ Саййид Юсуф-
бекда эди. Мен С амарқанддан ч и қ қ ан д а
қолган эди, уни Султон А ли мирзо ҳам
қ а д р л а р д и . С ай йид Ю суфбек ин иси ва
ўглини Ёряйлоқ қўрғонларининг ҳимоя ва
таъмирига юборган эди. Аҳмад Юсуф (бу
воқеа ёзилаётган пайтда Сиёлкут ҳукума-
ти унда эди) ўша ёқда, ўша қўрғонларда
эди. Б изнинг беклар ва йигитларим из ҳам
бориб бутун қ и ш бўйи баъзи қўр го н ни
сулҳ билан қўлга киритдилар, баъзисини
урушиб куч билан олдилар, айримлари-
ни айёрлик ва галамислик билан ўгирин-
ча эгаллаб олдилар. У вилоятларда мўғул
ва ўзбаклар (шайбонийлар юриши) сабаб-
ли, қўргони бўлмаган бирор қ иш л о қ йўқ
эди. Ушбу фурсатларда биз туфайли Сайй-
ид Юсуфбек иниси ва ўғлидан бадгумон
бўлиб, уларни Хуросонга жўнатди. Бу қиш
шундай талош ва тортиш иш билан ўтди.
Ёз келиб сулҳ учун Х ожа Яҳёни юборди-
лар, ўзлари ҳам л а ш к а р пайида Ш ероз
ва Кобуд атрофларига келдилар.
Б изнинг бор л аш к ари м и з и к к и юздан
кўпроқ, уч юздан озроқ эди. Ҳ ар тарафда
кучли ғанимлар Андижон томонда эдилар,
толе ҳеч м адад қ и л м а д и . С а м а р қ а н д га
уриниб, ҳеч иш ю риш мади. Заруратдан
сулҳ тузганга ўхшаб келишиб, Пашогар-
дан орқага қайтилди.
Х ўжанд ки ч к и н а бир ердир. Бир бек-
ни нг т и р и к ч и л и г и унда т а ш в и ш билан
ўтади. Б и р ярим -икки йилга я қ и н киш и-
ларим из ва оила аъзоларим из билан шу
ерда эдик. У мусулмонлар ҳам бу муддат-
да имкони борича х ар ж тортиб ва хизмат
қилдилар, ҳеч к а м ч и л и к к а йўл қўймади-
лар. Я на қай си юз билан Х ў ж ан д г а бо-
рам из? Х ў ж а н д г а бориб ҳам к и ш и нима
қ и л ад и ?
Б орм оққа не маскане муяссар,
Турмоққа не маъмане* муқаррар.
Охири ушбу тараддуд ва п а р и ш о н л и к
б и л ан У р а т е п а н и н г ж а н у б т а р а ф и д а г и
я й л о в л а р г а б о р д и к. Б и р неча к у н н и у
том онларда, ўз аҳ в о л и м и з га ў зи м и з ҳай-
рон, кетар-тур ар и м и зни б илм ай, саргар-
дон ў т к азд и к .
Б и р кун и ш у ерда эк а н и м и з д а , биз-
дек ватандан ай рилиб, саргардон юрган
Х о ж а А б у лм ако р и м мени к ў р ган и кел-
ди. К етар-турар ер и м и з д а н , қил ар -қи л -
мас и ш и м и зд ан сўроқлаб ва суриш тириб,
қ а т т и қ т а ъ с и р л а н и б , б и зн и н г ҳолим из-
га ачиниб, фотиҳа ўқиб кетди. Менга ҳам
ж у д а қ а т т и қ таъ сир қ и л д и , с и қ и л д и м .
Ш у к у н и намози аср пайти д ар ан и н г
пастида бир о т л и қ пайдо бўлди. Б у А ли
Дўст т а ғ о й и н и н г И ў л ч у қ и см л и навка-
ри экан . Уни А ли Дўст т ағо йи мендан
а з и м гу н о ҳ л а р ў т ган бўлса ҳ а м , у м ид
қ и л а м а н к и , м ар ҳ ам ат қ и л и б гуноҳим дан
кечиб, биз томон й ўлга т у ш с ал ар , Мар-
ғинонни топш ир и б, бир нав қ у л л и қ ва
х и з м а т л а р қ и л г а й м е н , т о к и г у н о ҳ и м
ариб, х и ж о л а т и м бартараф бўлсин, де-
ган м аънода юборибди.
Б у н д ай ҳ а й р о н л и к ва саргардонлик-
да бу хабар к е л и ш и билан ҳеч а н д и ш а
қ и л м а й , ўйлаб ў т и р м ай , ў ш а зам оноқ —
қ у ё ш б о т а ё т г а н п а й т д а М а р ғ и н о н н и
о л и ш н и я т и д а й ў л га туш д и м . Б у ер би-
лан М арғинон ораси тах м ин ан й и гир м а
тўрт-йигирма беш йиғоч масофа эди. У ша
кеч а тонг отгунча ва эртаси куни пеш ин
н ам о зи в а қ т и г а ч а ҳеч ерд а д ам о л м ай
ю рилди. П еш ин намози вақти да Хўжанд-
нинг Тангоб деган қи ш л о ғи г а туш и лди.
От совутиб, отга ем бериб, тун яр м и —
но ғо р а в а қ т и д а Т ан го б д ан о т л а н и л д и .
Ў ш а кеч а тонг отгунча ва эртаси офтоб
ботгунча ва я н аги кечаси тонгдан эрта-
роқ М арғинонга бир йиғоч қолганда Вайс-
бек ва б аъзилар тараддудга тушиб: „Али
Д ў ст қ а н ч а ё м о н л и к л а р қ и л г а н к и ш и
бўлса, бу орада бир-икки навбат элчи бо-
риб-келмай, кел и ш у в ва аҳду ш арт бўл-
май, ним ага иш ониб б о р ая п м и з", деб арз
қи л д и л ар . Дарвоқе, бундай таш виш лар-
* М а ъ м а в — я ш а ш ж о й и .
www.ziyouz.com kutubxonasi
БОБУРНОМА
65
нинг асоси бор эди. Б ир о з тўхтаб, кенга-
ш иб о л д и к . Охири ш у н д ай қ ар о р га ке-
л и н ди ки , гарчи бу тараддудлар
ўринли
бўлса-да, буни и л га р и р о қ ў й л а ш к е р а к
эди. Уч кеча-кундуз тин м ай, дам олмай
йи гирм а тўрт-йигирма бетп йиғоч йўлни
босиб кел д и к: на отда мадор қолган ва
на одамларда. Бу ердан энди қандай орқа-
га қ ай та м и з, қайтиб ҳам қай си томонга
б о р ам и з? Б у е р г а ч а к е л д и к м и , бормоқ
керак! Ҳеч нима Х удонинг истагидан ўзга
бўлмас.
С ўзни бир ж о й г а қ ў й и б , т а в а к к а л
қил и б ж ў н а д и к . Бомдод намози вақтида
М арғинон қ ўрғон ини нг эш иги га келдим.
А ли Дўст тағойи дар возан ин г орқасида
ту р и б , д а р в о з а н и о ч м а й , аҳ д и л т и м о с
қ и л д и . А ҳд ва ш ар т қ и л и н г ан д ан сўнг
дарвозан и очиб, и к к и дарвоза табақаси
орасида мулозам ат қ и л д и . А ли Дўст би-
лан к ў р и ш ган и м и зд а н сўнг қўрғон ичи-
даги бир муносиб ҳовлига туш илди. Ме-
нинг билан бўлган катта-к ич ик и к к и юз
қ и р қ китпи эди. Узун Ҳасан ва Султон
А ҳм ад Танбал вилоят х ал қ и г а кўп зулм
ўтказиб, ём о н л и клар қ и л ган д и л ар . Вило-
ят эл и н и н г ҳам м аси мени талаб қилар-
ди. М арғинонга ки р ган и м и зд ан икки-уч
ку н ўтгач, Қ осим бекка П аш оғардан, янги
навкар бўлганлар ва А ли Дўст бекнинг
н а в к а р л а р и д а н ю зд ан к ў п р о қ к и ш и н и
қўш иб, А н д иж о н ни нг ж ан уб тараф идаги
тоғ элляри га — Ашпорибн, Туруқш орон
ва Ч а к р а к каби тум анл ар га биэ томонга
мойил қ и л и ш ёк и зў р л ик билан ў ш а эл-
лар ни итоатга к е л т и р и ш учун юборилди.
И броҳим сору, Вайс Л о ғар и й ва Сайди
Қарони юзга я қ и н к и ш и билан А хси то-
монга, Х ў ж ан д сувини кечиб, у томонда-
ги қўрғон лар ва тоғ э л л ар и н и ҳар нима
қ ил и б бўлса ҳам биэга бўйсундириш учун
ж ў н а т и л д и .
Б ир неча кундан сўнг Узун Ҳасан ва
Султон Аҳмад Танбал Ж аҳ о н ги р мирзо-
ни олиб, м авжуд аскар ва мўғулни тўплаб,
А ндижон ва А хсининг л аш к ар га қўшила-
диган ки ш и л ар и н и сафга қўшиб, Марғи-
нонни қам ал қ и л м о қ умиди билан шаҳар-
дан бир ш ар ъ и й нари — ш ар қ томондаги
Саион номли қ и ш л о қ қ а келиб тушдилар.
Бир-икки кундан сўнг саф тортиб, яроғ-
ланиб Мярғинон маҳаллаларига келдилар.
9 — Бобурнома
Қосимбек, Иброҳим сору ва Вайс Лоғарий
сингари сардорлар и к к и тараф га юриш-
га ж ў н а т и л г а н , м ени нг билан сан о қл и
к и ш и л ар қолган бўлсалар-да, бор йигит-
л а р саф то р тиб ч и қ д и л а р . Д у ш м а н н и
м аҳ ал л ал ар д ан илгари келгани қўймади-
л ар. У ш а к у н и дасто р печ т а н қ ў р и қ ч и
Х ал и л майдонда я х ш и ж а н г қилиб, роса
ўзини кўрсатди. Ғаним лар ҳеч иш қ и л а
о л м а д и л а р . Қ а й т а и к к и н ч и м а р о т а б а
қўрғон я қ и н и г а к е л м а д и л а р . Қосимбек
А н д и ж о н н и н г ж ан у б и й т о ғл арига бориб
эди: А ш пориён ва Т уруқш орон, Ч а к р а к
ва у тар аф л ар д аги тоғ-туздаги элу элат-
л а р б у т у н л а й б и э г а к е л и б қ ў ш и л д и .
Ғ ан и м л а ш к а р и д а н ҳам б ир -и к китал аб
биэга қочиб к е л а бош лади лар. Ахси та-
раф и га Сирдарёдан ўтиб борган И броҳим
сору ла Вайс Л о гар и й қ ў л и га Поп қўрғо-
ни ва я н а б ир-икки қў рго н кир д и .
Узун Ҳ асан ва Султон А ҳ м ад Танбал
золим , буэғунчи ва коф ир таб и ат киши-
лар эдилар: х ал қ ва вилоят элатлари бу-
лардан ж у д а озор ч е к к а н эдилар. Ахси
у л у ғ л а р и д а н Ҳ асан д е к ч а ўз ж а м о а т и
билан ва я н а А хсин инг бир тўда жанга-
ри, ч ап а н и л а р и к ел и ш и б , қ о р атаёқ қи-
л и б , А х с и н и н г т о ш қ ў р ғ о н и д а г и л а р н и
к учли зарбалар билан а р к к а тиқиб, Иб-
роҳим сору, Вайс Л оғарий ва Сайди Қаро
б о ш л и қ л а р н и т а л а б қ и л и б , А х с и н и н г
тош қўргонига кир и тди л ар . Ў ша пайтла-
ри Ш айбонийхондан қочиб хон қош ига
келган Б анда Али, Ҳ айдар к ў кал д о ш ва
Ҳ о ж и Ғози мангитни туман беклари би-
л а н Султон М аҳ м у д х о н бизга к ў м а к к а
юборган эди. Ушбу м аҳалда келдилар. Бу
хабар Узун Ҳ асан га етгач, ти п и р ч и л аб
қолиб, иш ончли навкар л ар и ва саря йи-
ги тл ари ни А х син инг а р к и га мадад учун
юборди. У лар саҳар вақти дарё ёқасига
келиб етдилар.
Б и зн и н г л аш к а р и м и з ва мўғул лаш-
к ар и хабар топиб, бир қисм к и ш и л ар н и
отларини яланғочлаб, сувдан ўтказдилар.
Ёрдамга келган лар ш ош ганидан кем ани
ю қорига тортмай, кеч ган ериданоқ қўйиб
ю бор д ил ар . Қ ў р ғо н га ўта о л м а й , қ у й и
туш дилар. Б и зн и н г л аш к а р и м и з ва мўғул
л а ш к а р и кем ан инг атрофига от яланғоч-
лаб ки р а бошлади. Кем адагилар ҳеч уру-
ш а олм адилар. Қорлуғоч бахш и Мўгул-
www.ziyouz.com kutubxonasi
66
БОБУРНОНД
бек ўглонларидан бирини чақириб, қўли-
дан тутиб чопиб ўлдирди. Б унин г нима
фойдаси бор эди? Ғишт қолипидан кўчган
эди. А ксар к ем адагиларни нг ўлиб кетиш-
л арига шу ҳ ар ака т сабаб бўлди. Б ир зум-
да дарёдагиларни ўраб олиб, барини қир-
дилар.
Қорлугоч бахш и, Х ал ил девона, Қози
Ғулом Узун Ҳ асаннинг мўътабар киш и-
л а р и д а н э д и л а р . Б у л а р д а н б ири Қ ози
Ғуломгина қ у л л у қ баҳонаси билан халос
бўлди. Яна муътабар й и гитларидан ҳозир
менинг қош им да эътиборда бўлган Сай-
йид А ли эди. Я на етмиш-саксон сара йи-
гитдан Ҳ айд арқу л и , яна Қ у л и к а Кошға-
р ий си нгари уш бу беш -олтита сан о қ л и
к и ш и халос бўлди. Бу хабарларни эши-
тиб, ған им лар Марғинон атрофида тура
олмай А ндижон сари пароканда йўсинда
қ о ч д и л ар . А н д и ж о н га Узун Ҳ асан н и н г
куёви Носирбекни қўйган эдилар. Агар
уни и к к и н ч и Узун Ҳасан деб бўлмаса-да,
учинчиси деса бўларди. Таж р иб ал и к и ш и
эди, мардоналиги ҳам бор эди. Бу воқеа-
лар ни билиб, уларни нг иш ончсизликла-
рини сезгач, А ндиж он қўрғонини берки-
тиб менга одам юборди. Б улар Андижон-
га етганда қўрғон беркилганин и билиб,
ўзаро кел иш о л м ай, Узун Ҳасан кўчига —
Ахси сари ж ўнад илар.
Султон А ҳ м ад Танбал ўз ви л о я т и га
— Ўшга кетди. Ж а ҳ о н ги р мирзони бир
неча хос н авкар л ар и ва й и гитлари Узун
Ҳасандан олиб қочиб, ҳануз Ўшга етма-
ган Танбалга бориб қ ў ш и л д и л ар . Анди-
жонн ин г беркитилгани хабари менга кел-
ди. Ҳ аял л ам ай , Маргинондан кунчиқарда
отланиб, туш қай тганда А ндиж он га кел-
днм. Носирбек ва ўглонлари — Дўстбек
ва М иримбекни кўриб, сўраш иб, иноят
ва ш а ф қ а т кўрсатиб, хурсанд қил д им .
Ота вилоятим и к к и йилга я қи н л аш -
ган эдики, қўлдан ч и қ қ ан д и , Тангри ино-
я т и б и л а н з у л қ а ъ д а о й и д а ҳ и ж р и й
904 (1499) йи л и яна менга муяссар бўлиб
эгалланди. Ж аҳ о н ги р мирзо билан қўши-
либ олган Султон А ҳмад Танбал Ўш сари
бориб эди. Ўшга киргач, Ўшда х а л қ қизи-
лоёқ-қоратаёқ қилиб, уларга зарба бериб
ура-ура Ў ш дан қувиб, қўр ғо н ни биз учун
сақлаб, бизга к и ш и ю бордилар. Ж аҳон -
гир ва Танбал сан оқ л и к и ш и л а р и билан
саросим ага туш иб Ў згандга к и р д и л а р .
Узун Ҳ асан А н д и ж о н г а к и р а олм ай,
А хси т ар а ф га кетган эди. Б ориб Ахси-
нинг а р к и г а к и р д и , деган хабар к елди.
И ш бош и ва фитнабош и ш у бўлгани учун,
бу х аб ар к е л г а ч , А н д и ж о н д а тўрт-беш
к у н д ан о р тиқ турм ай, А х сига томон от-
л а н д и к . Б и з А х си га етгач, чорасин и то-
полм ай , аҳд ва о м о н л и к тилаб, қўрғон-
ни топш ир д и. Б и р неча кун А хсида ту-
риб, А хси, Косон ва ул ю р тнин г и ш ку-
ч ини й ўлга солиб, сар а н ж о м л аб , ҳуж ум -
чи қ исм мўгул б екл ар и га рухсат бериб,
Узун Ҳ асан ни кў ч и ва т еги ш л и к и ш и л а-
ри билан олиб А н д и ж о н г а к ел и н д и . Қо-
сим А ж аб хос н а в к а р л а р гу р у ҳ и дан эди,
ҳ у з у р и м д а б е к л и к м а р т а б а с и г а е т г а н
эди, А х сид а у ни ом онат до р у га қ и л и б
қ олдирилди. Узун Ҳасан билан аҳ длаш ув
борлиги ту ф ай л и , ж о н ва м о л и га зарар,
нуқсон ет к а з м а й , Қ оратегин йўли билан
Ҳ исор сари к е т и ш г а и ж о з а т берилди. У
бир неча сан о қ л и к и ш и л а р и б и л ан ги н а
Ҳ исорга к етд и. Ўзга барча н а в к а р л а р и
ундан ай р и л и б қ о л д и л ар .
Б у т а ҳ л и к а л и п а й т л ар д а бизга таал-
л у қ л и элни ва Х о ж а Қ ози ҳ ам д а уларга
я қ и н л а р н и т у т ган , т ал аган ш у л а р эди.
Б а ъ з и бекл ар билан и т т и ф о қ тузиб, шун-
дай қ ар о р га к е л д и к к и , м унча я р а м а с л и к
ва б у з гу н ч и л и к л а р қ и л г а н , м унча бизга
т а а л л у қ л и м ў м и н -м у с у л м о н н и т у т г а н ,
тал аган бу ж а м о а т эди. Ў з л а р и н и н г бек-
л ар и г а не вафо қ и л д и л а р к и , бизга вафо
қилсалар! Б у л а р н и тутиб т а л а т с а к , ним а
айби бор? Х усусан, б изн инг к ўз ўнгимиз-
да оти м и зн и миниб, т ў н и м и з н и ки й и б ,
б и з н и н г қ ў й и м и з н и еб ю р сал ар , бунга
к и м чидайди?! А гар ш а ф қ а т қи л и б , тут-
т и р и л м ас а ё т а л ат и л м аса, биз билан ҳар-
бий саф а р л а р д а ва м а ш а қ қ а т л а р д а бўл-
ган ж а м о а т н и н г ҳ о зи р т а н и г а н молла-
рига ф арм он бўлсаки, қ ай та р и б олсалар.
Ш у б и л ан ги н а қ у т у л с а л а р ҳам миннат-
дор б ў л и ш л ар и к е р а к . Б у м у л о ҳ аза тез-
да м а ъ қ у л к ў р и н д и . Б и з н и к и л а р ў зл ар и
т а н и г а н н а р с а л а р и н и қ а й т а р и б олсин-
л ар , деган ф ар м о н бўлди. Б у иш маъ-
қ у л ва ў р и н л и бўлса-да, бир оз шоши-
л и ш г а йўл ц ў й и л ган экан.
www.ziyouz.com kutubxonasi
БОБУРНОМЛ
67
Ж а ҳ о н г и р м и р з о д е к ған и м ёнгина-
м изда ўт и р ган д а, элни бундай чучитмоқ-
н и н г ҳеч м а ъ н о с и й ў қ эди. М а м л а к а т
ол и ш ва юрт б о ш қ ар и ш д а, гарчи баъзи
и ш л а р ю зак и қ ар аг ан д а м а ъ қ у л ва асос-
ли кўринса-да, аммо ҳар и ш н и н г зимни-
да юз м ин г м улоҳаза вожиб ва лозимдур.
Ушбу бир м у л о ҳ азаси з ҳ у км юритгани-
м из оқибати да қан чадан -қанча ғавғо ва
ф а л о к а т л а р юз берди. Охири Андижон-
дан и к к и н ч и марта ч и қ и ш и м и з г а сабаб
ҳам ушбу ч у қ у р ў й л ан м аган ҳ у к м и м и з
бўлди. Ш у боисдан м ўғуллар қў р қу в ва
в а ҳ и м а г а берилиб, Р аб о т ак м авзесидан
(бу ж о йн и И к к и сув ораси ҳам дейдилар)
Узганд т ар а ф и г а кўчиб, Тан б ал га одам
юбордилар. М енинг онам қ о ш и д а минг
беш юз-икки мингга я қ и н мўғул улуси-
дан бор эди. Ҳисордан Ҳ амза Султон ва
М аҳдий Султон, М уҳаммад дуғлат билан
я н а ш у н ч а м ўғул к е л га н эди. Ҳ а м и ш а
ём онли к ва б у зу қ ч и л и к мўғул улусидан
содир бўлиб кел ган д ир . Ҳ о зир гач а беш
марта мен билан ёвлаш дилар. Менга му-
н о с а б а т с и з л и к д а н ё в л а ш г а н л а р и й ў қ .
Бундай ҳ ар а к а тл а р н и улар ўз хонларига
ни сбатан ҳ ам т ак р о р -т ак р о р қ и л д и л а р .
Мен Худойберди бўқоқни м ўғуллар ора-
сидан алоҳида қадрлаб танлаган эдим. У
вафот этиб, м ўғуллар орасида яш аётган
ўгли Султонқули чиноқ бу хабарни кел-
тирди. Уз эл ва улусидан айрилиб бу ха-
барни ет к азга н и я х ш и иш бўлди. Гарчи
бу воқеада я х ш и л и к қилган бўлса, лекин
сўнгра ш ундай и ш л ар қ и л д и к и , оқибат-
да юз бор қ и л га н бундай х и зм атл ар и ҳам
й ў қ қ а ч и қ ад и . Ҳ али бу ҳ ақд а ёзи л а д и .
К ей инги қ аб о ҳ а т л а р и ҳам м ў ғ у л л и к н и н г
оқибати эди.
Б и з г а хабар к ел гач , б екл ар ни йиғиб
к е н га ш ў т к а з д и к . Б е к л а р арз қилдилар-
к и , бу к и ч и к бир и ш , бунга по д ш о ҳни нг
о т л а н м о ғ и г а э ҳ т и ё ж борм и? Қ оси м бек
барча беклар ва л а ш к а р н и бошлаб бор-
си н, д е й и ш д и у л ар . Ш у н га к е л и ш д и к .
У лар осон йўл т у тд и л ар ва тадбир хато
б ўлган э к ан . Бу к у н и Қосим бек бекла-
рини ва л а ш к а р н и бош лаб ч и қ д и . У лар
етиб б о р г а н ч а Т а н б а л н и н г ўэи к е л и б ,
м ў ғу л л а р га қ ў ш и л г а н экан.
Тон гласи эрта билан И л а м и ш дарё-
с и н и н г Я сси к е ч и к н о м л и к е ч и г и д а н
ў т и ш л а р и б ил ан о қ юзма-юз бўладилар,
я х ш и
у р у ш ад и л ар . Қ осимбек ўзи Сул-
т о н М у ҳ а м м а д а р г у н б и л а н р ў п а р а
бўлиб, икки-уч навбат қ и л и ч солиб, уни
бош к ў т ар г ан и қ ў й м а й д и . Охири йигит-
лар ш и к а с т топади лар. Қ осим бек, Али
Дўст т а г о й и , И бр о ҳ им сору, Л о ғ а р и й ,
Сайди Қаро, я н а уч-тўрт бек ва и ч к и л ар
ж а н гд а н салом ат ч и қ д и л а р . Ўзга аксар
б е к л а р ва и ч к и л а р қ ў л г а т у ш д и л а р .
А сир т у ш г ан беклар — и ч к и л ар д ан Али
Д а р в е ш б е к , М и р и м Л о ғ а р и й , Т ў қ а б е к
Тағойибек, М уҳам м ад Дўст, А ли Дуст,
М ирш оҳ қ авч и н , М ирим девон ҳар бир-
лар и бу уру ш д а и к к и й и гитч а қ и л и ч чо-
п а д и л а р . Б и з н и н г том о н и м и зд ан Ибро-
ҳим сорунинг ин и л ар и д а н Самад исмли,
у л ар то м о н д ан ҳ и с о р л и к м ў ғ у л л а р д а н
Ш аҳсувор номли ж а н г ч и юзма-юз бўла-
дилар. Ш аҳсувор ш унд ай қ и л и ч чопади-
к и , дубулғадан ўтиб, қ и л и ч С амаднинг
бошига ан ча ботади. Ш ундай ж ароҳати-
га қ ар ам асд ан Самад ш ундай ч опадики ,
Ш а ҳ с у в о р н и н г б о ш и д а н қ ў л к а ф т и ч а
с у я к н и қ и л и ч олиб кет ад и . Ш аҳсувор-
н и нг дубулғаси й ў қ экан . Ш аҳсуворн ин г
бошини ўйдилар, я х ш и бўлди. Самаднинг
б ош ини ў я р к и ш и й ў қ эди. Уч-тўрт кун-
дан кей и н ў ш а ж ар о ҳ а т билан қаэо қил-
ди. Б у м а ғ л у б и я т с а р г а р д о н л и к л а р д а н
ва ф а л о к а т л а р д а н халос бўлиб эндиги-
на в и ло я т олган п а й т и м и зд а ж у д а бевақт
ш и к а с т эди.
У луг бек — р укни а ъ з ам и м Қанбар
А л и м ў ғу л А н д и ж о н н и олган ч о ғим д а
в и л о я т и га кетган эди, йўқ эди. Шунча-
л и к билан Танбал Ж а ҳ о н г и р н и олиб ке-
либ, А н д и ж о н д ан бир ш а р ъ и й наридаги
А й ш т е п а л и ги н и н г олдидаги сайхонлик-
к а туш ди . Б и р -и к к и м аротаба Чилдух-
т а р о н д а ғ а н и м л а ш к а р и с аф т о р т и б ,
А й ш теп а л и г и н и н г этагига к ел д и. Биз-
н инг й и г и т л а р и м и з м а ҳ а л л а ва боғлар-
дан дарҳол я рогланиб ч и қ д и л а р , душ ман
и л гар и кел а олм ад и, эт ак л ар д ан о қ нари
кетди. Ёв уш бу ж ойга келган д а асир туш-
ган б ек лардан М ирим Л о гар ий ва Тўқа-
ни ў лдирди. Б и р ойга я қ и н бу атрофда
ўтириб, ҳеч и ш қ и л а олм ади. Ўш томон-
га қ а р а б қ а й т д и . Ўш И б р о ҳ и м соруга
б ерилганди. У нин г одам л ар и ў ш а ерда
эди, Ў ш ни ёвга қ а р ш и б еркитдилар.
www.ziyouz.com kutubxonasi
68
Do'stlaringiz bilan baham: |